Покажи резултатите

Помощ
Помощ
Помощ

определение по допустимост

определение по допустимост от 28.03.2024 г. по к.д. №11 / 2024 г.
докладчик Красимир Влахов
покажи акта

становище по определение, приключващо дело

становище по определение, приключващо дело от 19.03.2024 г. по к.д. №8 / 2024 г.
съдия Атанас Семов
покажи акта

становище по определение, приключващо дело

становище по определение, приключващо дело от 18.03.2024 г. по к.д. №8 / 2024 г.
съдия Борислав Белазелков
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 2 от 13.03.2024 г. по к.д. №8 / 2024 г.
докладчик Десислава Атанасова
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 12.03.2024 г. по к.д. №7 / 2024 г.
докладчик Борислав Белазелков
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 08.03.2024 г. по к.д. №1 / 2024 г.
докладчик Соня Янкулова, Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 08.03.2024 г. по к.д. №2 / 2024 г.
докладчик Соня Янкулова, Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 27.02.2024 г. по к.д. №9 / 2024 г.
докладчик Надежда Джелепова
покажи акта

разпореждане

разпореждане от 13.02.2024 г. по к.д. №6 / 2024 г.
председател Павлина Панова
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 13.02.2024 г. по к.д. №3 / 2024 г.
докладчик Константин Пенчев
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 13.02.2024 г. по к.д. №4 / 2024 г.
докладчик Константин Пенчев
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 13.02.2024 г. по к.д. №5 / 2024 г.
докладчик Филип Димитров
покажи акта

решение

решение № 3 от 08.02.2024 г. по к.д. №13 / 2023 г.
докладчик Соня Янкулова
Диспозитив
Отклонява искането на 49 народни представители от 49-ото Народно събрание за самостоятелно произнасяне за установяване на конституционосъобразност на въпроса „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“, предмет на предложение за произвеждане на национален референдум, внесено в Народното събрание от инициативен комитет на 7 април 2023 г., и прекратява производството в тази му част. Отхвърля искането на 49 народни представители от 49-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на Решение по Предложение за произвеждане на национален референдум, внесено от Инициативен комитет на 7 април 2023 г., с въпрос: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“, прието от Народното събрание на 07.07.2023 г. (обн. ДВ, бр. 60 от 14.07.2023 г.).  
покажи акта

решение

решение № 2 от 06.02.2024 г. по к.д. №8 / 2023 г.
докладчик Надежда Джелепова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 55, ал. 2 от Закона за Сметната палата (обн. ДВ, бр. 12 от 2015 г.; посл. изм. и доп. ДВ, бр. 84 от 06.10.2023 г.).
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 1 от 18.01.2024 г. по к.д. №19 / 2023 г.
докладчик Атанас Семов
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 16.01.2024 г. по к.д. №21 / 2023 г.
докладчик Янаки Стоилов
покажи акта

решение

решение № 1 от 11.01.2024 г. по к.д. №17 / 2023 г.
докладчик Таня Райковска
Диспозитив
Конституционен съдия, избран или назначен след предвиденото в чл. 147, ал. 2, изр. трето от Конституцията обновяване на състава на Конституционния съд, упражнява правомощията си само за оставащия срок от мандата, считано от конституционно дължимия момент за обновяването на състава на Съда.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 10 от 11.12.2023 г. по к.д. №20 / 2023 г.
докладчик Красимир Влахов
покажи акта

решение

решение № 9 от 07.12.2023 г. по к.д. №4 / 2023 г.
докладчик Мариана Карагьозова-Финкова
Диспозитив
Обявява за противоконституционни разпоредбите на: чл. 212, ал. 5 в частта „както и в случаите, в които няма лице, на което Централната избирателна комисия е възложила дейности по техническото осигуряване и поддръжка на техническото устройство за гласуване, владеещо български език, което да инсталира и поддържа техническите устройства за машинно гласуване." и чл. 213б, ал. 1 в частта „получили над четири на сто от действителните гласове на последните проведени парламентарни избори'' от  Изборния кодекс (обн. ДВ, бр. 19 от 5.03.2014 г., посл. изм. и доп., бр. 104 от 30.12.2022 г.) Отхвърля искането за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. чл. 206, ал. 1 в частта „може по свой избор да“ и „с хартиена бюлетина или“; чл. 206, ал. 3; чл. 212, ал. 4; чл. 213в; чл. 268, ал. 4 и ал. 5; чл. 271 в частта „като преброява бюлетините от машинното гласуване“; чл. 430 в частта „като преброява бюлетините от машинното гласуване“ от Изборния кодекс (обн. ДВ, бр. 19 от 5.03.2014 г., посл. изм. и доп., бр. 104 от 30.12.2022 г.), както и на §54 ЗИДИК (обн. ДВ, бр. 104 от 30.12.2022 г.).
покажи акта

решение

решение № 8 от 05.12.2023 г. по к.д. №21 / 2022 г.
докладчик Красимир Влахов
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за частната охранителна дейност (обн. ДВ, бр. 10 от 30.01.2018 г.; посл. изм. ДВ, бр. 17 от 26.02.2019 г., бр. 69 от 04.08.2020 г.) в частта „в случаите на чл. 47, т. 5“ относно б. „б“.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 05.12.2023 г. по к.д. №19 / 2023 г.
докладчик Атанас Семов
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 21.11.2023 г. по к.д. №18 / 2023 г.
докладчик Надежда Джелепова
покажи акта

решение

решение № 7 от 21.11.2023 г. по к.д. №12 / 2023 г.
докладчик Янаки Стоилов
Диспозитив
Обявява за противоконституционна т. 2 от Решение за изменение на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Сметната палата, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание (обн., ДВ, бр. 55 от 2023 г.; изм., бр. 56 от 2023 г.) и за уреждане на последиците от Решение №5 на Конституционния съд от 2023 г. по конституционно дело №5 от 2023 г., прието от 49-ото Народно събрание на 7 юли 2023 г. и обнародвано в ДВ, бр. 59 от 11 юли 2023 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 07.11.2023 г. по к.д. №17 / 2023 г.
докладчик Таня Райковска
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 24.10.2023 г. по к.д. №16 / 2023 г.
докладчик Филип Димитров
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 17.10.2023 г. по к.д. №15 / 2023 г.
докладчик Константин Пенчев
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост № 9 от 10.10.2023 г. по к.д. №14 / 2023 г.
докладчик Мариана Карагьозова-Финкова
покажи акта

друго определение

друго определение от 19.09.2023 г. по к.д. №13 / 2023 г.
докладчик определение за приемане на доказателства Соня Янкулова
покажи акта

друго определение

друго определение от 19.09.2023 г. по к.д. №10 / 2023 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 24.07.2023 г. по к.д. №13 / 2023 г.
докладчик Соня Янкулова
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 7 от 24.07.2023 г. по к.д. №9 / 2023 г.
докладчик Атанас Семов
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 20.07.2023 г. по к.д. №12 / 2023 г.
докладчик Янаки Стоилов
покажи акта

решение

решение № 6 от 29.06.2023 г. по к.д. №7 / 2023 г.
докладчик Таня Райковска
Диспозитив
Обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (обн. ДВ, бр. 20 от 05.03.1999 г., посл. изм. и доп. бр. 14 от 10.02.2023 г.).
покажи акта

разпореждане

разпореждане от 27.06.2023 г. по к.д. №10 / 2023 г.
председател Павлина Панова
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 27.06.2023 г. по к.д. №10 / 2023 г.
докладчик Красимир Влахов
покажи акта

друго определение

друго определение от 27.06.2023 г. по к.д. №11 / 2023 г.
докладчик Атанас Семов
покажи акта

друго определение

друго определение от 27.06.2023 г. по к.д. №9 / 2023 г.
докладчик Атанас Семов
покажи акта

друго определение

друго определение от 22.06.2023 г. по к.д. №21 / 2022 г.
покажи акта

решение

решение № 5 от 22.06.2023 г. по к.д. №5 / 2023 г.
докладчик Константин Пенчев
Диспозитив
Обявява за противоконституционно Решението на Народното събрание за освобождаване на председателя на Сметната палата от 20.01.2023 г. (обн. ДВ, бр. 8 от 2023 г.).
покажи акта

разпореждане

разпореждане от 20.06.2023 г. по к.д. №11 / 2023 г.
председател Павлина Панова
покажи акта

разпореждане

разпореждане от 20.06.2023 г. по к.д. №9 / 2023 г.
председател Павлина Панова
покажи акта

решение

решение № 4 от 06.06.2023 г. по к.д. №3 / 2021 г.
докладчик Надежда Джелепова
Диспозитив
    Не е допустимо приет от Народното събрание закон да бъде изменян, допълван или отменян, преди да е обнародван в Държавен вестник.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 06.06.2023 г. по к.д. №8 / 2023 г.
докладчик Надежда Джелепова
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 11.05.2023 г. по к.д. №7 / 2023 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 6 от 11.05.2023 г. по к.д. №3 / 2023 г.
покажи акта

особено мнение по определение, приключващо дело

особено мнение по определение, приключващо дело от 11.05.2023 г. по к.д. №3 / 2023 г.
съдия на съдиите Янаки Стоилов и Атанас Семов
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 5 от 27.04.2023 г. по к.д. №6 / 2023 г.
докладчик Филип Димитров
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 25.04.2023 г. по к.д. №18 / 2022 г.
съдия на съдиите Янаки Стоилов и Соня Янкулова
покажи акта

решение

решение № 3 от 25.04.2023 г. по к.д. №18 / 2022 г.
докладчик Таня Райковска
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 4 от 04.04.2023 г. по к.д. №2 / 2023 г.
докладчик Соня Янкулова
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост № 3 от 14.03.2023 г. по к.д. №4 / 2023 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 07.03.2023 г. по к.д. №1 / 2023 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 07.03.2023 г. по к.д. №5 / 2023 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело от 07.03.2023 г. по к.д. №1 / 2023 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 1 от 28.02.2023 г. по к.д. №19 / 2022 г.
Диспозитив
Във фазата на разглеждане на делото по същество 48-то Народно събрание в заседание, проведено на 1 февруари 2023 г., е приело Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ЗИДЗП), като с § 1, т. 2 от същия разпоредбата на чл. 10, ал. 16 ЗП, чието обявяване за противоконституционна се иска, е отменена. Изменителният закон е обнародван в Държавен вестник, бр. 14 от 10.02.2023 г., като § 1, т. 2 ЗИДЗП е влязъл в сила от деня на обнародването му (арг. от § 6 от Заключителните разпоредби на ЗИДЗП). Предвид изложеното Конституционният съд намира, че отмяната на чл. 10, ал. 16 ЗП води до отпадане на предмета на к.д. № 19/2022 г., както и на правния интерес от разглеждането му по същество.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 14.02.2023 г. по к.д. №1 / 2022 г.
покажи акта

решение

решение № 2 от 14.02.2023 г. по к.д. №1 / 2022 г.
Диспозитив
Принципът на правовата държава, закрепен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, не изисква всички спорове за законност на актовете и действията на административните органи да бъдат разглеждани от специализираните административни съдилища, създадени на основание чл. 119, ал. 2 от Конституцията.
покажи акта

решение

решение № 1 от 24.01.2023 г. по к.д. №17 / 2022 г.
Диспозитив
Обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 240а, ал. 7 от Наказателния кодекс (обн. ДВ, бр. 26 от 02.04.1968 г., посл. изм. доп. бр. 53 от 08.07.2022 г.) в частта „и когато не е собственост на дееца“.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 17.01.2023 г. по к.д. №21 / 2022 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 10.01.2023 г. по к.д. №19 / 2022 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 10.01.2023 г. по к.д. №20 / 2022 г.
покажи акта

решение

решение № 15 от 28.11.2022 г. по к.д. №10 / 2022 г.
Диспозитив
Петдесет и девет народни представители от 47-ото Народно събрание са сезирали Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на Решение на Народното събрание за предприемане на действия от Агенция „Пътна инфраструктура” за осъществяване на дейностите по поддържане на републиканската пътна мрежа (прието на 20 април 2022 г., обн. ДВ, бр. 32 от 26. 4. 2022 г., Решението) в неговата цялост. Конституционният съд приема, че оспореното решение на Народното събрание представлява превишаване на компетентността на Народното събрание и изземване на възложени на Министерския съвет правомощия, включително по изпълнението на държавния бюджет, в нарушение на принципа на разделение на властите, прогласен в чл. 8 от Конституцията, както и че е в несъответствие с изискването за законност като компонент на правовата държава по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Наред с това Конституционният съд установява, че оспореният акт представлява конституционно недопустима намеса в частноправни отношения и ограничава по конституционно нетърпим начин свободната стопанска инициатива и третира нееднакво частноправни субекти със сходен статус в нарушение на чл. 19, ал. 2 от Конституцията. В допълнение Конституционният съд отбелязва, че поради посоченото се ограничава осъществяването на конституционната функция на съдебната власт, предвидена в чл. 117, ал. 1 от Конституцията. Въз основа на изложеното Конституционният съд обявява решението на Народното събрание за противоконституционно.
покажи акта

решение

решение № 14 от 17.11.2022 г. по к.д. №14 / 2022 г.
Диспозитив
Настаняването на задължително лечение на едно лице като принудителната мярка, предвидена в чл. 155 от Закона за здравето, засяга съществено личната сфера на психичноболните лица за срока на тяхното задължително лечение. В най-съществена степен тя може да доведе до ограничаване на правото им на лична свобода и неприкосновеност в случаите, когато лицето не изразява съгласие да се лекува. Това е възможно при наличие на условия и по ред, изрично определени със закон, ако ограничаващата мярка е предназначена да защити други ценности и интереси от конституционен ранг, т.е. да съществуват основателни причини, поради които е оправдано от гледна точка на обществения интерес правото да бъде ограничено. Ограничението следва да е пропорционално спрямо предвидената цел и да подлежи на ефективен съдебен контрол по надлежен ред, който отговаря на всички основни изисквания за справедлив съдебен процес. Ролята на съдебния контрол в този случай е да прецени каква е точната степен на ограничение, която е обоснована и конституционно оправдана спрямо специфичното здравословно състояние на лицето и рисковете, които разкрива неговото поведение, но същевременно е достатъчна за осъществяване на целите на правосъдието в конкретното производство, без да ги надхвърля. За тази цел е необходима съдебна процедура, която дава възможност на съда за личен контакт с лицето, подлежащо на задължително настаняване и лечение, за да може да придобие непосредствено впечатление относно психичните му способности и да формира мнение за обективността на заключенията на медицинската експертиза, което е негово задължение като решаващ орган. Атакуваната разпоредба на чл. 158, ал. 5, изр. трето от Закона за здравето позволява участие на психичноболните лица в производството по настаняване за задължително лечение чрез видеоконференция, когато здравословното им състояние не позволява лично присъствие в съдебна зала, както и когато е обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, извънредна епидемична обстановка или при наличие на други форсмажорни обстоятелства. Като се имат предвид значимостта на засегнатото право на лична свобода и неприкосновеност и уязвимото състояние на лицето, чието настаняване се иска, не може да се приеме, че дигиталното провеждане на съдебния процес би могло да бъде равностойно по своя ефект на присъствено във физическия смисъл съдебно заседание с непосредствен контакт между решаващия орган, от една страна, и лицето, неговия защитник и експерта, от друга. Ефектът от нея засяга в конституционно нетърпима степен нормативно заложените процесуалноправни гаранции, защитаващи основното право на лична свобода и неприкосновеност на лицата в рамките на справедлив съдебен процес. Недопустимо е законодателят изначално да залага правила, които не покриват стандарта, целен и заложен от Основния закон – безпрепятствен достъп до съд, обезпечен с реална и ефективна защита във всички стадии на процеса. В допълнение, доколкото в действащата законодателна рамка не са предвидени изрични дефиниции за бедствие, епидемия и форсмажорни обстоятелства за целите на наказателния процес или на производството за настаняването на задължително лечение, предвид широкия обхват на употребените в атакуваната разпоредба понятия, въвеждането им обуславя неограничени възможности за злоупотреба при ограничаването на основните права на гражданите. Поради посоченото по-горе следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 158, ал. 5, изр. трето от Закона за здравето не отговаря на стандартите на принципа на правовата държава във формален смисъл, които изискват законите да са ясни, точни и непротиворечиви, засяга основното право на лицата за лична свобода и неприкосновеност, както и не съответства на стандартите за ефективна защита във всички стадии на процеса, заложени в Конституцията.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост № 9 от 15.11.2022 г. по к.д. №18 / 2022 г.
покажи акта

особено мнение по определение за допустимост

особено мнение по определение за допустимост от 15.11.2022 г. по к.д. №18 / 2022 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 18.10.2022 г. по к.д. №17 / 2022 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 7 от 18.10.2022 г. по к.д. №16 / 2022 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 8 от 18.10.2022 г. по к.д. №15 / 2022 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 27.09.2022 г. по к.д. №8 / 2022 г.
покажи акта

решение

решение № 13 от 27.09.2022 г. по к.д. №8 / 2022 г.
Диспозитив
Обектът на установеното с чл. 329 НК престъпление са обществените отношения, от които за гражданите произтича задължението да полагат общественополезен труд като източник на средства за препитание. Обвързването на труда с императив за неговото полагане принадлежи на конституционната ни история. Основният закон от 1991 г. урежда правото на труд като субективно право, без да го съчетава с реципрочно задължение за полагането му. Качеството на основното право на труд като субективно право е несъвместимо със заставянето на неговия носител да полага общественополезен труд чрез заплаха от наказателна репресия. В този смисъл наказателното преследване по реда на чл. 329, ал. 1 НК на неупражняването на основното право на труд по своя интензитет надхвърля конституционно допустимото ограничаване на това право, поради което е конституционно нетърпимо. Мащабът на правните последици от прилагането на нормата на чл. 329, ал. 1 НК, съизмерими с посегателство върху същностното ядро на правото на труд, е несъвместим и с присъщото за всеки човешки индивид достойнство на личността като крайно основание за валидността на неотменимите основни права. При действието на Конституцията от 1991 г. нормата на чл. 329, ал. 1 НК, която е реминисценция на господстващата позиция на тоталитарната държава спрямо гражданите, не се вмества във възприетото от Основния закон положение за човека като най-висша ценност, обективирано в конституционния принцип за достойнство на личността (чл. 4, ал. 2). Оспорената уредба не е съобразена и с изискването за законоустановеност на деянията, обявени за престъпления, като специфично проявление на принципа на законност в наказателното правоприлагане. Неяснотата на израза „неморален начин“ крие риск от недопустимо широка дискреционна власт на правоприлагащите органи и създава предпоставки за непредсказуемост и противоречивост в съдебната практика, което нарушава принципа на правовата държава. Въведената от законодателя обща забрана за просия, която не позволява да се прокара разграничение между агресивните и неагресивните ѝ форми, както и да се съобразят обстоятелствата, при които лицето проси, не допринася за вграждане на идеята за социална справедливост в разпоредбата на чл. 329, ал. 2 НК. В едно демократично общество „борбата с просията“ не би следвало да се провежда с наказания, а със социална политика. Преодоляването на състоянието на уязвимост от своя страна е път за завръщане към нормалното, спокойно и равновесно съществуване и в крайна сметка – за осигуряване на един съобразен с човешкото достойнство живот (чл. 4, ал. 2 от Конституцията). Поради това и подлагането на наказателна репресия на граждани, които поради независещи от тях причини се намират в тежко материално състояние и се занимават с неагресивни форми на просия, е отстъпление от мандата, който законодателят е получил от Конституцията за правотворчество в социалната сфера, което в областта на наказателното право се проявява в нормативно запазване на идеята за социалната справедливост при определяне на характера и обема на наказателната репресия.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 27.09.2022 г. по к.д. №7 / 2022 г.
покажи акта

решение

решение № 12 от 27.09.2022 г. по к.д. №7 / 2022 г.
Диспозитив
С изтичането на срока, за който са избрани, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет изпълняват своите функции до избиране от Народното събрание на главен инспектор, съответно на инспектори. Конституционно недопустимо е да се преустанови автоматично за неопределено време дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет поради изтичане на срока на пълномощията на главния инспектор и на инспекторите и неизбирането от Народното събрание на нов състав на Инспектората, осигуряващ му функциониране в съответствие с конституционните предписания. Дискреционната власт на парламента е лимитирана и обратното подрива демократичния ред под върховенството на правото, което е конституционно установено по волята на суверена като елемент на фундаменталната структура на Основния закон.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 27.09.2022 г. по к.д. №7 / 2022 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 6 от 16.09.2022 г. по к.д. №13 / 2022 г.
покажи акта

решение

решение № 11 от 28.07.2022 г. по к.д. №3 / 2022 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 5 от 26.07.2022 г. по к.д. №12 / 2022 г.
покажи акта

решение

решение № 10 от 26.07.2022 г. по к.д. №21 / 2021 г.
Диспозитив
Оспореният § 23 ПЗР на ЗИДЗУЗСО съдържа две разпоредби. Съгласно разпоредбата на ал. 1 сроковете, предвидени в чл. 17 ЗУЗСО (отменен с § 13 ПЗР на същия ЗИДЗУЗСО), отнасящи се до започването на отчуждителни процедури за изграждане на обекти – публична общинска или публична държавна собственост на територията на Столичната община, по отношение на подробните устройствени планове, влезли в сила преди влизането в сила на ЗУЗСО, текат от влизането му в сила (28 януари 2007 г.). Съгласно разпоредбата на ал. 2 след изтичането на сроковете по ал. 1, както и по отношение на подробните устройствени планове, влезли в сила след влизането в сила на ЗУЗСО, се прилагат правилата на чл. 208 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Посочените разпоредби третират различно собствениците на имоти на територията на Столична община, засегнати от предстоящо отчуждаване – чрез различен начин на определяне на периода от време за започване на отчуждителни процедури, респ. на прилагането на чл. 208 от Закона за устройство на територията, поставят в различно правно положение собственици на имоти, предназначени за отчуждаване с устройствени планове, приети след влизането в сила на ЗУЗСО, и собствениците на имоти, предназначени за отчуждаване с устройствени планове, приети до влизането в сила на ЗУЗСО. Обособените по този начин две групи собственици не могат да бъдат диференцирани по никакъв друг критерий, освен един напълно субективен и непредвидим – датата на влизане в сила на подробните устройствени планове, с които техните имоти се определят за отчуждаване. По този начин се нарушава принципът на равенството, като основен конституционен принцип на гражданското общество и правовата държава, поради което § 23 ПЗР на ЗИДЗУЗСО следва да бъде обявен за противоконституционен като противоречащ на чл. 6, ал. 2 от Конституцията.
покажи акта

решение

решение № 9 от 21.07.2022 г. по к.д. №5 / 2022 г.
Диспозитив
При проведеното гласуване, не се постигна изискуемото по чл. 151, ал. 1 от Конституцията мнозинство от гласовете на повече от половината съдии от състава на съда (най- малко 7 гласа), поради което искането е отхвърлено. Според съдиите Мариана Карагьозова – Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Според съдиите Павлина Панова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова и Красимир Влахов искането е основателно и следва да бъде уважено.
покажи акта

решение

решение № 8 от 21.07.2022 г. по к.д. №4 / 2022 г.
Диспозитив
Конституционният съд постановява, че Решението на Народното събрание от 9 февруари 2022 г. за избиране на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране е противоконституционно. Приемайки го, законодателят е засегнал по конституционно недопустим начин легитимните правни очаквания на субектите, участващи в процедурата по избор, тя да протече предвидимо и законосъобразно. Той е допуснал процедурата за избор да се развива паралелно със законодателна процедура по изменение на § 1, т. 59 ДР на Закона за енергетиката, където са уредени изискванията за заемане на длъжността „председател“ на КЕВР. Това е довело до ситуация, в която промяната на изискванията за заемане на длъжността със Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката влиза в сила след изтичане на обявения срок за предлагане на кандидати за председател на КЕВР, но преди извършване на окончателния избор от парламента, без да е предвидена изрична правна норма, указваща кой е приложимият материален закон, което води до неяснота и несигурност в правоприлагането. В резултат на това участниците в процедурата по избор (народни представители и парламентарни групи) не са могли да формират ясна представа за нормативните рамки, в които да реализират своите конституционни правомощия. Те са лишени от възможността да съобразят действията си във всеки един момент от процедурата, така че да съответстват на приложимата правна рамка. Този подход на законодателя не отговаря на техните легитимни правни очаквания по отношение на конституционосъобразното и законосъобразно развитие на процедурата по избор на председател на КЕВР. Следователно оспорваното решение е противоконституционно, защото е прието в нарушение на принципа на правовата държава, прогласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, по отношение на неговите компоненти правна сигурност и предвидимост. Освен това, Конституционния съд, разглеждайки контекста на цялата правна рамка, регламентираща процедурата по избор, счита, че народните представители, участващи в процедурата, са били лишени от възможността надлежно да упражняват правата си при формиране и реализиране на държавната политика в областта на енергетиката и при равни правни условия да внасят предложения за кандидатури за ръководител на КЕВР. Поради това оспорваното решение на Народното събрание за избор на председател на КЕВР следва да бъде обявено за противоконституционно и на основание противоречие с принципа на политическия плурализъм, прогласен в чл. 11, ал. 1 от Конституцията.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 21.07.2022 г. по к.д. №4 / 2022 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 19.07.2022 г. по к.д. №14 / 2022 г.
покажи акта

решение

решение № 7 от 14.07.2022 г. по к.д. №9 / 2022 г.
докладчик Надежда Джелепова
Диспозитив
Обявява за противоконституционни разпоредбите на §44, ал. 3, изречение второ, на §45, ал. 3, изречение второ и ал. 6, изречение второ  от Преходните и заключителните разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (обн. ДВ, бр. 32 от 26.04.2022 г.). Отхвърля искането на главния прокурор за установяване на противоконституционност на чл. 169, ал. 5 от Закона за съдебната власт (обн. ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 32 от 26.04.2022 г.) и на §3, §4, §7, §8, §9, §10, §11, §12, §13, §14, §15, §16, §17, §19, §20, §21, §22, §23, §24, §25, §26, §27, §29, §30, §31, §33, §35, §36, §37, §38, §39, §40, §41, §42, §43, §44, ал. 1, ал. 2, ал. 3, изречение първо, ал. 4 и ал. 5, и на §45, ал. 1, ал. 2, ал. 3, изречение първо, ал. 4, ал. 5, ал. 6, изречение първо, ал. 7, ал. 8, ал. 9, ал. 10, §46, §47, §48, §49, §50, §51, §52, §53, §54, §55, §56, §57, §58, §59, §60, §61, §62, §63, §64, §65, §66 и §67 от Преходните и заключителните разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (обн. ДВ, бр. 32 от 26.04.2022 г.).
покажи акта

решение

решение № 6 от 12.07.2022 г. по к.д. №6 / 2022 г.
Диспозитив
Нормата на чл. 25 ПОДНС предвижда механизъм за взаимодействие с парламента и отчетност пред него на органите на прокуратурата и разследващите органи. Въпросът за участието на главния прокурор в обсъжданията по чл. 25 ПОДНС опира до взаимодействие с Народното събрание и до отчетност пред обществото, а не възпроизвежда класически форми на парламентарен контрол, типични за отношенията между законодателна и изпълнителна власт, в каквато посока е тезата на вносителя на искането. Механизмът за информираност, взаимодействие и отчетност, предвиден в чл. 25 ПОДНС, не влиза в противоречие с функционалната независимост на прокурорите, поради което оспорената уредба е в допустимата от Основния закон свобода на преценка на Народното събрание. Темите, предмет на обсъждане по реда на чл. 25 ПОДНС, се вместват в очертаната конституционна рамка на компетентност на парламента и на неговите органи и в частност на Комисията по конституционни и правни въпроси. Сферата на борбата с престъпността не е резервирана единствено за органите на прокуратурата, следствието и Министерството на вътрешните работи. В една парламентарна република в тази сфера има място и за общодържавния представителен орган – Народното събрание. Като израз на това разбиране оспорената уредба създава необходимата нормативна среда за ефективно взаимодействие на органите на съдебната и законодателната власт въз основа на наблюдение и анализ на различни страни от дейността на прокуратурата, имащи отношение към борбата с престъпността, с цел усъвършенстване на законодателството при зачитане на принципа на разделение на властите. Получаваната в хода на обсъжданията по чл. 25 ПОДНС информация е предназначена да послужи като основа за упражняване на конституционните правомощия на Народното събрание по създаването на закони, отразяващи водещите решения в държавната политика за противодействие на престъпността. Включването на главния прокурор в парламентарните дебати при формирането на законодателните политики, свързани с работата на прокуратурата, е възможност той да изложи своята позиция за това как оптимално би могъл да осъществява правомощията си, както и вижданията на прокуратурата относно борбата с престъпността, ресурсната обезпеченост и пр. Нормите на чл. 86, ал. 1 в оспорената от вносителя част и на чл. 86, ал. 5, изречение второ ПОДНС не разширяват и не допълват по недопустим начин разпоредбата на чл. 84, т. 16 от Конституцията, а уреждат подробно реда за внасяне и обсъждане на докладите по чл. 84, т. 16 от Конституцията. Използваното в двете оспорвани алинеи на чл. 86 ПОДНС понятие „препоръки“ следва да се тълкува не като задължителни указания, а само като аспект на конституционно допустимо сътрудничество и взаимодействие между властите за постигане на общата цел на държавното управление – противодействие на престъпността. С тези препоръки Народното събрание предварително информира главния прокурор за това какви са очакванията към него в рамките на механизма по чл. 84, т. 16 от Конституцията. Те не могат да се отнасят до конкретни дела и да влияят върху вътрешното убеждение на прокурорите. Същевременно с това се дава възможност на главния прокурор да изрази в рамките на институционалната процедура своето становище по препоръките на Народното събрание.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 4 от 12.07.2022 г. по к.д. №11 / 2022 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 28.06.2022 г. по к.д. №10 / 2022 г.
покажи акта

решение

решение № 5 от 14.06.2022 г. по к.д. №13 / 2021 г.
Диспозитив
Предмет на оспорената разпоредба е начинът на определяне на таксите за дейности по водоползване. Тя е разпоредба от закон, транспониращ директиви на Европейския съюз, която не противоречи на правото на ЕС и поради това е приложимо право в съдебното производство пред ВАС и съответно – годен предмет на преценка в конституционното производство. Съответства на конституционните основи на правния режим на таксите, закрепени в чл. 60, ал. 1 от Конституцията /КРБ/. Не урежда нито една и съща дейност, нито сходни дейности, и не противоречи на принципа на равенство като основен конституционен принцип на гражданското общество и правовата държава по смисъла на второто съображение в преамбюла и на чл. 6, ал. 2 от КРБ, в съответствие и с основния принцип на равенство в правото на ЕС. Съответства на задължението на държавата да осигури опазването на околната среда и да гарантира правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда по смисъла на чл. 15 и чл. 55 от КРБ и в светлината на установените в правото на ЕС стандарти и нормативи относно защитата на околната среда. Не нарушава принципа законът да гарантира еднакви условия за стопанска дейност, не налага монополизъм и не уврежда правата на потребителите и не противоречи на конституционното задължение на държавата да предотвратява нелоялната конкуренция съгласно чл. 19, ал. 2 от Основния закон.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 17.05.2022 г. по к.д. №7 / 2022 г.
Диспозитив
Определение по допустимост
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 17.05.2022 г. по к.д. №9 / 2022 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 17.05.2022 г. по к.д. №8 / 2022 г.
Диспозитив
Определение по допустимост
покажи акта

друго определение

друго определение от 09.05.2022 г. по к.д. №4 / 2022 г.
покажи акта

друго определение

друго определение от 21.04.2022 г. по к.д. №4 / 2022 г.
покажи акта

решение

решение № 4 от 19.04.2022 г. по к.д. №14 / 2021 г.
Диспозитив
Предмет на частично оспорената от омбудсмана разпоредба е предоставената от законодателя възможност за лицата, които имат изискуемия в закона осигурителен стаж, да се пенсионират по тяхно желание до една година по-рано от общата възраст за пенсиониране съгласно чл. 68 от КСО, като в такъв случай пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Съдът разглежда оспорената разпоредба в съвкупност с други, с които тя формира единен нормен комплекс, определяйки съдържанието на правните последици от направения избор за по-ранно пенсиониране. Съдът стига до заключението, че оспорената разпоредба в частта „пожизнено“ не противоречи на Основния закон. Правото на гражданите на обществено осигуряване е тяхно основно право в социалната сфера, а законодателят е този, който преценява по целесъобразност каква система на обществено осигуряване да приеме и въз основа на какви принципи то да се осъществява в съответствие с Конституцията. Размерът, начинът на определянето на пенсията и пенсионната възраст са често предмет на законодателни промени, обосновани от възможностите на бюджета. Държавното обществено осигуряване функционира на разходопокривен принцип, а действащото правило е, че социалната справедливост, сигурността и солидарността могат да бъдат гарантирани само докато броят на лицата, получаващи обезщетения, е значително по-малък от броя на лицата, които правят вноски за това. Обстоятелствата, предизвикващи отклонение от този принцип, правят наложителни реформи в осигурителната система. „Социалната държава“ е длъжна да предприеме мерки за стабилизиране на осигурителната система, а оттам и да създаде и поддържа условия за осъществяването на правото на социално осигуряване, в т.ч правото на пенсия. Така предприемането на реформа с цел подобряване на съотношението в „договора на поколенията“ изпълнява мандата за социална закрила, произтичащ от качеството „социална държава“. Съдът извършва преценката за конституционосъобразност на оспорената разпоредба в цялостния контекст на нормативната промяна, направена със ЗИД на КСО (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г.). Той стига до заключението, че целта на изследвания нормен комплекс е „осигуряване на гъвкаво пенсиониране на хората в предпенсионна възраст“ и че възприетият от законодателя модел за пожизнено изплащане на пенсия в намален размер като цяло не ощетява в материално отношение лицата, решили да се възползват от възможността за по-ранно пенсиониране. Законово предвидената възможност за по-ранно пенсиониране е правна възможност и когато осигуреният свободно е осъществил избор относно вида на получаваната от него пенсия за осигурителен стаж и възраст и когато правните последици от този избор са посочени ясно и определено в относимите правни норми, то са спазени изискванията за правна сигурност и стабилност и в това число и принципът на правовата държава. Оспорената разпоредба не противоречи и на принципа на равнопоставеност на гражданите пред закона, тъй като не третира осигурените лица различно от гледна точка на достъпа им до право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а предоставя на всички, които отговарят на предвидените в нея условия, едно и също субективно право. Тя не противоречи и на прокламираната в преамбюла на Конституцията справедливост като общочовешка ценност, тъй като получаването на пенсия в намален размер при упражнено право на по-ранно пенсиониране е оправдано от гледна точка на солидарния характер на системата на общественото осигуряване.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 14.04.2022 г. по к.д. №5 / 2022 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 14.04.2022 г. по к.д. №6 / 2022 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 22.03.2022 г. по к.д. №4 / 2022 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 22.03.2022 г. по к.д. №3 / 2022 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 22.03.2022 г. по к.д. №2 / 2022 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 3 от 22.03.2022 г. по к.д. №2 / 2022 г.
Диспозитив
Конституционният съд установява, че разпоредбите, съдържащи се в отмененото Решение на Народното събрание за достъп до сградите на Народното събрание при обявена извънредна епидемична обстановка (Обн., ДВ, бр. 3 от 11 януари 2022 г.; отм., ДВ, бр. 21 от 15.03.2022 г.), не могат да бъдат предмет на производството по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, защото са загубили юридическа сила и правно действие. С отмяната на оспореното решение на Народното събрание предметът на настоящото дело отпада.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 24.02.2022 г. по к.д. №1 / 2022 г.
покажи акта

решение

решение № 3 от 24.02.2022 г. по к.д. №16 / 2021 г.
Диспозитив
Разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС стеснява приложното поле на придобивната давност като регламентиран в действащото законодателство вещноправен способ за придобиване на собственост. По този начин се засяга правото на собственост като конституционно (основно) право на гражданите. Самото понятие за основно право на собственост е по-широко от това в гражданското право и в обхвата на защитеното му от Конституцията съдържание попадат и предвидените в законодателството способи за придобиване на собственост. Конституционният съд отчита, че стремежът на законодателя да запази имоти – собственост на държавата и общините в техния патримониум, е легитимна законодателна цел, чието постигане в отделни случаи може да наложи ограничения в основното право на собственост. Възможността основното право на собственост да бъде ограничавано в името на друга конституционна ценност поставя на преден план въпроса за пределите на намеса в защитеното му съдържание, които се извеждат от принципа на правовата държава. Конституционният съд преценява, че предвиденият в §1, ал. 1 ЗДЗС срок на действие на мораториума върху давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост – до 31 декември 2022 г., нарушава конституционния принцип за пропорционалност и съществено надхвърля необходимото за постигане на дефинираните цели – не е налице конституционно оправдание за наложителност на толкова дълъг период на спиране на давностния срок, който да е необходим на държавата и общините да предприемат съответните действия по защита на своята собственост. Конституционният съд констатира несъразмерност на оспорената уредба и с оглед законовите срокове за придобиване на собственост при давностно владение – периодът на спиране на давностния срок многократно надвишава най-дългия възможен срок на давностно владение, което законът изисква, за да се придобие право на собственост върху владения имот. С атакувания § 2 ЗР ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост. Оспорената норма на § 2 ЗР ЗИЗС противоречи на чл. 4, ал. 1 и на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията, тъй като засяга вече придобити права – в случая правото на собственост, основаващо се на изтекла в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. придобивна давност.
покажи акта

особено мнение по друго определение

особено мнение по друго определение от 24.02.2022 г. по к.д. №1 / 2022 г.
покажи акта

особено мнение по друго определение

особено мнение по друго определение от 24.02.2022 г. по к.д. №1 / 2022 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 2 от 24.02.2022 г. по к.д. №15 / 2021 г.
Диспозитив
Задължението на националните съдилища, като съдилища и по ПЕС, да преценяват съответствието на национална правна норма, приложима за произнасянето им в съдебното производството пред тях, със съюзното право, когато същата попада в неговото приложно поле, и да предприемат всички свързани с това действия (включително и ако е необходимо да сезират СЕС за изясняване смисъла на съюзната правна норма, както и да извършат възможно най – близко до нейния смисъл и обхват тълкуване на релевантната национална норма), се поражда с влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към ЕС. То възниква независимо и преди сезиращият субект по смисъла на чл.150, ал.2 от Конституцията – съдебен състав на ВКС/ВАС - да реши да сезира националната конституционна юрисдикция. Едва след като определи приложимото право, сезиращият субект може да прецени дали да сезира Конституционния съд – т.е. от неговата компетентност е, по смисъла на чл.150, ал.2 от Конституцията в очертания по – горе контекст, пръв да прецени приложимото право. В случаите, когато съответният национален съд (сезиращ субект на основание чл.150, ал.2 от Конституцията, както е в настоящия случай) установи, че съюзната правна норма, в чието приложно поле попада произнасянето му в съдебното производство пред него, нарушава националната конституционна идентичност или, че регулаторния потенциал на същата излиза извън пределите на предоставената на ЕС компетентност от държавите членки, той може да приведе доводи в тази насока пред СЕС, както и да сезира Конституционния съд, като формулира тази своя позиция и изложи съображения и аргументи за това. Същественото е, че преценката за приложимото право, в случаи като този в настоящото конституционно производство, предшества сезирането на конституционната юрисдикция. Така както преценката за приложимото право, в съдебното производство пред сезиращия субект на основание чл.150, ал.2 от Конституцията (състави на ВКС/ВАС), не следва да бъде извършвана най - напред от конституционната юрисдикция, така е недопустимо този сезиращ субект да решава преюдициалния за конституционната юрисдикция въпрос за нейната компетентност, като изисква упражняването на съдържателен контрол за конституционност, без да предостави, в отправеното до нея искане, по ясен начин аргументираната си преценка за приложимото право в случаи, като този в настоящото конституционно производство.
покажи акта

решение

решение № 2 от 17.02.2022 г. по к.д. №20 / 2021 г.
Диспозитив
Предмет на оспорената разпоредба са правоотношения, които възникват вследствие на преобразуването на Бюрото по защита и преминаването му от една в друга структура на орган на държавна власт. В съвременния нормотворчески процес уреждането на възникнали от изменение на закон правоотношения е задължение за законодателя и същностен белег на правовата държава. При структурни промени, каквито са осъществени със ЗИДЗЗЛЗНП, водещо правило е, че материалните активи следват осъществените промени, за да обезпечат изпълнението на прехвърлените функции. Според Конституционния съд Народното събрание не е упражнило конституционни правомощия на Министерския съвет, както се твърди в искането, а в съответствие с принципа на правовата държава е уредило в преходни разпоредби на закона не само структурното и функционалното правоприемство, но и е разрешило въпросите във връзка с управлението и стопанисването на съответното държавно имущество. Предоставянето на Министерството на правосъдието на дълготрайните материални активи, ползвани от Бюрото по защита при главния прокурор, е следствие от преобразуването на тази организационна структура и преминаването ѝ към министъра на правосъдието. Определящо за преценката за конституционосъобразност е обстоятелството, че материалните активи се предоставят на правоприемника с оглед обезпечаване на осъществяването на същата държавна функция и без да се накърнява изпълнението на други държавни функции или да се затруднява дейността на държавни органи. Имуществото, предмет на атакуваната законова уредба, не е необходимо за функционирането на съдебната власт, тъй като никаква част от него не служи за изпълнение на функция, присъща на съдебната власт, а е предоставено за нуждите на Бюрото по защита. Предоставянето на Министерството на правосъдието на дълготрайните материални активи, ползвани от Бюрото по защита при главния прокурор, предвид преобразуването му в самостоятелна организационна структура към министъра на правосъдието, по никакъв начин не затруднява нормалното функциониране на съдебната власт, не препятства ефикасното упражняване на функциите ѝ и не засяга в каквато и да било степен нейната независимост.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 17.02.2022 г. по к.д. №2 / 2022 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 15.02.2022 г. по к.д. №21 / 2021 г.
покажи акта

решение

решение № 1 от 08.02.2022 г. по к.д. №17 / 2021 г.
Диспозитив
Разпоредбата на чл.130в от Конституцията включва и възможността министърът на правосъдието да прави предложения до Висшия съдебен съвет за предсрочно освобождаване от длъжност на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор в хипотезата на чл.129, ал.3, т.5 от Конституцията.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 1 от 08.02.2022 г. по к.д. №19 / 2021 г.
Диспозитив
Конституционният съд намира, че разпоредбите на отменения Правилник за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 65 от 06.08.2021 г.) са престанали да бъдат действащо право и не са част от позитивния правен ред (в този смисъл Определение № 2/2015 г. по к.д. № 2/2015 г.). При това положение оспорените разпоредби, като част от отменения ПОДНС (обн., ДВ, бр. 65 от 06.08.2021 г.), не могат да бъдат предмет на искане по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. С отмяната на ПОДНС (обн., ДВ, бр. 65 от 06.08.2021 г.) отпада предметът на настоящото дело.
покажи акта

решение

решение № 17 от 04.11.2021 г. по к.д. №11 / 2021 г.
Диспозитив
Въведената в ал. 16 на чл. 148 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) забрана за издаване на разрешение за строеж на възложителите при неприложена улична регулация препятства застрояването на имота съгласно предвижданията на подробния устройствен план (ПУП), а това съществено ограничава правомощието ползване като елемент на правото на собственост. Конституционният съд е последователен в позицията си, че всяко ограничение на основно право трябва да е наложително за защитата на определена категория обществени интереси, да бъде най-подходящото и възможно най-мекото средство за постигане на конституционно оправдана цел (Решение № 14/2014 г. по к.д. № 12/2014г.; Решение № 7/2016 г. по к.д. № 8/2015 г.; Решение № 5/2019 г по к.д. № 12/2018 г.). С оспорената от омбудсмана разпоредба се цели постигането на ефективност при прилагането на ПУП по отношение на регулацията, в т.ч. и на уличната регулация. Осигуряването на обществения интерес, какъвто безспорно е налице при предвиждането, респ., при изграждането на уличната инфраструктура, трябва да се осъществи чрез такива средства, които да не засягат прекомерно правото на собственост, като същевременно обезпечават посочената цел. С приемането на разпоредбата на чл. 148, ал. 16 ЗУТ, по силата на която се постановява отказ да се издаде разрешение за строеж в случай на неприложена улична регулация, преследваната от законодателя цел не може да бъде постигната. Тази забрана не стимулира по никакъв начин общините да предприемат действия по прилагането на уличната регулация, доколкото не са предвидени условия, ред, срокове и санкции, обезпечаващи прилагането ѝ от органите на местното самоуправление. Със забраната законодателно е установена възможност за главния архитект на общината да отказва издаването на разрешение за строеж за неопределено време, с което на практика се санкционират единствено възложителите на строежите, чието право на собственост неоснователно се ограничава, без за това да е предвидено обезщетение. Конституционният съд намира, че оспорената от омбудсмана разпоредба на чл. 148, ал. 16 ЗУТ не е съразмерна на целта, за която е създадена, и нарушава прекомерно правото на собственост. По отношение на разпоредбата на чл. 178, ал. 3, т. 5 в частта „в териториите със средно и високо застрояване, както и“ ЗУТ, установяваща забрана за издаване на разрешение за въвеждане в експлоатация, е необходимо да се отбележи и следното: Нормата в оспорената ѝ част се отнася и до извършването на строежи, за които разрешението за строеж е издадено преди приемането ѝ, като към този момент не е съществувало изискване за изграждането на улица, пътища или алеи, свързващи обекта с уличната или пътната мрежа и осъществяващи нормален достъп до съответния поземлен имот. Поради това собствениците на тези строежи са имали оправдани правни очаквания, че при завършване на строителните работи, посочени в разрешението за строеж, ще получат разрешение за въвеждане на строежа в експлоатация. С приемането на оспорената разпоредба в един по-късен момент тези очаквания са отхвърлени по конституционно нетърпим начин.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 04.11.2021 г. по к.д. №11 / 2021 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 27.10.2021 г. по к.д. №18 / 2021 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 27.10.2021 г. по к.д. №20 / 2021 г.
покажи акта

решение

решение № 16 от 27.10.2021 г. по к.д. №18 / 2021 г.
Диспозитив
Гражданството представлява трайна политическа и правна връзка на съпринадлежност между гражданина и държавата, от която възникват права и задължения за двете страни, и е сред най-често предявяваните в конституционните демокрации изисквания за заемане на публична длъжност. Изискването за липса на чуждо гражданство за заемане на конституционно установени държавни длъжности произтича от мисията на съвременната национална държава да запази единството на народа и изразява стремежа към защита на националните интереси. Упражняването на властта е елемент от държавния суверенитет. Наличието на чуждо гражданство означава публичноправна връзка между лицето и друга държава, която предпоставя права и задължения, които могат да се окажат в конфликт със задълженията към българската държава. От съдържанието на конституционните текстовете, относими към преценката за избираемост/назначаемост на определени висши държавни длъжности, е ясно, че се предвижда отсъствие на друго гражданство като завършена процедура по освобождаване от чуждо гражданство, а не само започването на такава процедура. Субективната преценка на лицето относно загубване на чуждото гражданството е правно ирелевантна. Не е достатъчно да са налице материалноправните предпоставки за освобождаване от чуждото гражданство – необходимо е предвидената процедура да е приключила с властнически акт на съответния държавен орган. Ако българската Конституция имаше друго разбиране за отсъствие на чуждо гражданство, включително и за започнала, но незавършена процедура по освобождаване, то би било изрично посочено. От писменото потвърждение на Кирил Петков до канадските власти от 21.04.2021 г. следва еднозначният извод, че към посочената дата същият е осъзнавал, че заявеният от него отказ от гражданство не поражда автоматично действие, а следва да бъде одобрен от съответните власти на Канада. Канадското законодателство не поставя непреодолими пречки за ефективен отказ от гражданство. Предвидената за това процедура е съвместима с разумните очаквания, гарантирани и от българската Конституция. Такава пречка би имало, ако процедурата значително надхвърляше разумната продължителност на сходни процедури. Срокът за обработване на исканията за отказ от канадско гражданство е сходен с предвидения в България – шестмесечен. Заявената на 21.04.2021 г. от Кирил Петков воля да бъде освободен от канадско гражданство и обстоятелството, че е отговарял на материалноправните предпоставки за това, не са били достатъчни той да престане да бъде канадски гражданин. От официалния документ, издаден от компетентния орган на Канада, е видно, че освобождаването му от канадско гражданство е настъпило на 20.08.2021 г. – след назначаването му за служебен министър. Към момента на назначаването, освен българско, той е притежавал и канадско гражданство, съответно не е отговарял на изискванията на чл. 110, във вр. с чл. 65, ал. 1 от Конституцията, поради което е била налице непреодолима конституционна пречка за назначаването му.
покажи акта

решение

решение № 15 от 26.10.2021 г. по к.д. №6 / 2021 г.
Диспозитив
Понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 26.10.2021 г. по к.д. №6 / 2021 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 26.10.2021 г. по к.д. №6 / 2021 г.
покажи акта

решение

решение № 14 от 12.10.2021 г. по к.д. №14 / 2020 г.
покажи акта

друго определение

друго определение от 12.10.2021 г. по к.д. №18 / 2021 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 4 от 07.10.2021 г. по к.д. №5 / 2021 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 05.10.2021 г. по к.д. №15 / 2021 г.
покажи акта

решение

решение № 13 от 05.10.2021 г. по к.д. №12 / 2021 г.
Диспозитив
Оспорената с искането на омбудсмана разпоредба на чл. 64, ал. 2, изр. второ НПК, като създава законова възможност задържаният в затвора или ареста обвиняем да участва в делото пред първоинстанционния съд за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство чрез видеоконференция, ограничава правото му на физическо в смисъл на присъствено изправяне пред съдия без да въвежда стандарта за това ограничаване в противоречие с принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Основния закон). За да е допустимо временното ограничаване на упражняването на правата на гражданите на основание чл. 57, ал. 3 от Конституцията, следва със закон да е обявено военно или друго извънредно положение, за да може с него (при наличие на такава необходимост и след преценка на конкретната ситуация, изискваща намеса на държавата) да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с цел неутрализиране и преодоляване на конкретната заплаха за съществуването на държавата и обществото. Противното тълкуване и определянето отнапред на правата и свободите, които да подлежат на ограничаване във всички случаи на обявено военно или друго извънредно положение без яснота относно вида, характера, степента на опасност и особеностите на конкретната жизнена заплаха за обществото, наложила въвеждането на „авариен“ режим на функциониране на конституционната система (извънредно положение), води до невъзможност да бъде определена конституционно допустимата цел, която би преследвала такова ограничение, за да може да бъде преценено доколко то е необходимо, съразмерно и пропорционално на нея и дали не въвежда ограничения по-строги от необходимите. Атакуваната норма в частта „бедствие, епидемия, други форсмажорни обстоятелства“ не отговоря и на стандартите на принципа на правовата държава във формален смисъл, който изисква законите да са ясни, точни и непротиворечиви. Разпоредбата на чл. 64, ал. 2, изр. второ НПК се намира в конфликт и с правото на лична свобода и неприкосновеност, гарантирано в чл. 30, ал. 1 от Конституцията. Предвиденото отдалечено провеждане чрез видеоконферентна връзка на процедурата по решаване на въпроса за трайното задържане на обвиняемия лишава съда от възможността да придобие преки и непосредствени впечатления за обективното състояние на лицето и във връзка с това – за достоверността на неговите твърдения за наличие на физически наранявания или малтретиране. По този начин е застрашена и не е гарантирана в пълен обем забраната за мъчение, жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. Възможните ограничения върху свободата на гражданите и най-вече тяхната процесуална уредба представляват чувствителен индикатор за баланса между свободата на гражданите и държавната принуда. Засягайки по недопустим начин същността на правото на защита – чрез защитник и лично от обвиняемия, разпоредбата на чл. 64, ал. 2, изр. второ НПК нарушава този баланс, поради което противоречи и на чл. 122 във връзка с чл. 56 от Конституцията. Възможностите за използване на видеоконференция във времена на извънредни кризи действително представлява способ, чрез който държавата да осигури функционирането на съдилищата. Непрекъснатият достъп до правосъдие обаче следва да е уреден в съответствие с принципите на правовата държава, а възможностите за използване на видеоконференция, предоставени от закона, следва да позволят провеждането на ефективен и справедлив съдебен процес съобразно международните стандарти за основните права, така че правовата държава да остане правова и в ситуации на извънредни и опустошителни събития, когато правата на човека се нуждаят от защита в най-голяма степен.
покажи акта

решение

решение № 11 от 30.09.2021 г. по к.д. №7 / 2021 г.
Диспозитив
Предмет на конституционното дело са разпоредбите на чл. 143, ал. 1, предл. второ от Закона за движение по пътищата и §63 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Собственикът физическо лице не може, съгласно оспорените разпоредби, да получи административно разрешение да ползва собствеността си, на посочените категории МПС, по предназначение, т.е. да участва с тези МПС в пътното движение по пътищата, отворени за обществено ползване за извършване на превоз за собствена сметка. С оспорените разпоредби се ограничава и възможността за физическо лице, собственик на МПС от категория M2,M3 и N3, да се разпорежда с този вид обекти на правото му на собственост . Конституционният съд намира, че разпоредбата на чл. 143, ал. 1, предл. второ ЗДвП и разпоредбата на §63 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози се явяват правна мярка, която засяга основното право на частна собственост неоправдано и по прекомерен начин и така излиза извън пределите на конституционно търпимата намеса на държавата в правото на частна собственост. Конституционният съд намира, че разпоредбите на чл. 143, ал.1, предл. второ от Закона за движение по пътищата и на §63 от Преходните и заключителните разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози противоречат на чл. 4, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията.
покажи акта

решение

решение № 12 от 30.09.2021 г. по к.д. №10 / 2021 г.
Диспозитив
Правото на собственост се гарантира и защитава от Конституцията. При съобразяване на принципа на правовата държава и установените в Конституцията параметри за упражняване на основните права, правото на собственост може да бъде ограничавано, но само ако ограничението е въведено със закон, необходимо е за постигане на конституционно легитимна цел и е пропорционално средство за защита на застрашени конституционни ценности. Всяка намеса в мирното ползване на собствеността трябва да постига справедлив баланс между обществения интерес и защитата на правата на собственика. Прогласеното в Конституцията задължение за защита на частната собственост предполага при нейното ограничаване със закон да се съблюдава спазването на принципа на пропорционалност, изведен като елемент на принципа на правовата държава. Ограничението на правото на собственост следва да е съразмерно на преследваната цел, и да не надхвърля необходимото за нейното постигане. Справедливият баланс между преследваната от закона легитимна цел и обхвата и интензитета на държавната намеса при ограничаване на правата на гражданите в обществен интерес зависи от много фактори, включително и от връзката между поведението на собственика на вещта и престъплението. На лицата, засегнати от намеса в правото им на собственост, следва да се предостави достатъчна възможност да изложат аргументите си пред компетентните органи за целите на ефективно оспорване на наложените мерки, с оглед тяхната законосъобразност, обоснованост или наличие на произвол. Този баланс е нарушен в разпоредбите на чл. 234г, ал. 3, чл. 242, ал. 8, чл. 280, ал. 4 и чл. 281, ал. 3 от НК. Въпреки че преследваната от закона цел – борба с посочените престъпления в разглежданите случаи от НК, е легитимна, средството, с което законодателят си е послужил, се явява изцяло непропорционално и несъразмерно, тъй като нарушава основен принцип на българското право – принципът за личната отговорност. В правовата държава се носи отговорност за лично виновно поведение и е недопустимо да бъде санкциониран някой за чужда вина. Макар оспорените части на атакуваните разпоредби да не са изрично формулирани като част от наказанието за извършеното престъпление (тъй като не са насочени към осъдения), те не се различават по последици от гражданскоправния ефект на наказанието конфискация, което съдът налага на осъденото лице, и затова те имат сходен санкционен характер по отношение на трето лице, нямащо процесуално качество в конкретното наказателно производство. Всички оспорени разпоредби от НК създават предпоставки за лишаване от собственост върху вещи със значителна стойност по отношение на лица, които с поведението си не са предизвикали вредните последици от престъпленията, поради което пряко нарушават конституционно защитеното право на частна собственост и са в противоречие с принципа на правовата държава.
покажи акта

решение

решение № 10 от 28.09.2021 г. по к.д. №8 / 2021 г.
Диспозитив
Недопустимо е с решение на Народното събрание временно да се спира изпълнението на установени от Конституцията и развити в законите правомощия на президента, на изпълнителната власт, включително и когато Министерският съвет изпълнява функциите си в условията на чл. 111, ал. 3 от Конституцията, на други държавни органи, установени от Основния закон и на съдебната власт.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 14.09.2021 г. по к.д. №13 / 2021 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 14.09.2021 г. по к.д. №19 / 2021 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 14.09.2021 г. по к.д. №14 / 2021 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 09.09.2021 г. по к.д. №16 / 2021 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 09.09.2021 г. по к.д. №17 / 2021 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 09.09.2021 г. по к.д. №18 / 2021 г.
покажи акта

решение

решение № 9 от 02.07.2021 г. по к.д. №9 / 2021 г.
Диспозитив
Промяната на материалния носител, върху който е отразен гласът на избирателя, не променя характера на избирателното право като пряко. Прозрачността на изборния процес е същностна характеристика на изборите в демократичното общество. Поради това разпоредбите относно гласуването с бюлетина за машинно гласуване следва да предвидят възможност за обществена проверка и контрол, включително наблюдението на изборния процес и на установяването на изборния резултат. Гласуването с бюлетина за машинно гласуване е въведено с приемането на ИК през 2014 г. (обн. ДВ, бр. 19 от 5.03.2014 г.). Въведено е като общ ред, прилаган към всички видове избори, равностойно на гласуването с хартиена бюлетина (чл. 206, ал. 2 ИК). Избирател, който гласува с бюлетина за машинно гласуване, не може да гласува с хартиена бюлетина (чл. 206, ал. 3 ИК). Уредбата на гласуването с бюлетина за машинно гласуване дава и необходимите гаранции, че самият избирател е в състояние да провери начина, по който електронната система регистрира неговия вот. Според чл. 212, ал. 4 и чл. 268, ал. 4 ИК след потвърждаване на избора системата отпечатва контролна разписка с отразения вот, която се пуска в специална кутия за машинното гласуване. Преди потвърждаването избирателят има възможност да възприеме на дисплея на устройството бюлетина, идентична с хартиената (чл. 268, ал. 2 ИК) и може да промени избора си (чл. 268, ал. 3 ИК). Противно на поддържаното в искането, както актът на гласуване, така и неговото отчитане от външна страна могат да бъдат наблюдавани и проверявани от самия гласоподавател, без това да изисква специални технически познания и умения. Поради това аргументацията в основата на Решението на Конституционния съд на Федерална република Германия от 3 март 2009 г. по дело 2 BvC 3/07 е неотносима към оспорената уредба на машинното гласуване в българския изборен закон. Хипотетичната възможност машините за гласуване да допускат софтуерни грешки или да бъдат манипулирани не дава основание за установяване на противоконституционност на законовите разпоредби, предмет на настоящото дело. Не може да служи като основание за установяване на противоконституционност на оспорените разпоредби и съмнението доколко отговорните за изборния процес държавни органи ще изпълнят предвидените в закона правомощия и дали в действителност ще бъдат произвеждани честни и демократични избори. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Конституцията и чл. 12, ал. 1, т. 6, т. 8 и т. 10 от Закона за Конституционен съд (ЗКС), споровете за законността на избора за президент и вицепрезидент и на избора на народен представител и на член на европейския парламент се решават от Конституционния съд в самостоятелно конституционно производство, различно от настоящото.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 29.06.2021 г. по к.д. №11 / 2021 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 29.06.2021 г. по к.д. №10 / 2021 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 29.06.2021 г. по к.д. №12 / 2021 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 27.05.2021 г. по к.д. №9 / 2020 г.
покажи акта

решение

решение № 8 от 27.05.2021 г. по к.д. №9 / 2020 г.
Диспозитив
Оспорените от Висшия адвокатски съвет разпоредби са инкорпорирани в няколко закона за изменение и допълнение на ЗБН, приети в различно време, но същите формират нормен комплекс, подчинен на обща цел. Тази цел се извежда както от самото им съдържание, така и от мотивите на съответните проекти за закони и стенографските протоколи от обсъждането им в парламентарните комисии и в пленарна зала. Те са предназначени да осигурят набор от правни мерки и инструменти за попълване на масата на несъстоятелността на една точно определена банка, обявена в несъстоятелност, а именно КТБ. Това налага при преценка на конституционосъобразността им разпоредбите да бъдат анализирани в тяхната връзка, като се вземат предвид общата им цел и правни последици. Според Съда макар оспорените законови разпоредби да са насочени към осребряване на имущество и попълване на масата на несъстоятелността на КТБ, при което обявената в несъстоятелност банка формално юридически да притежава качеството на кредитор, те всъщност са в интерес не на самата банка, която съгласно чл. 7 ЗБН не подлежи на оздравяване, а на нейните кредитори, вкл. вложители, чиито вземания се изплащат в поредността, указана в чл. 94 от закона. Защитата на конкуриращ частен интерес, какъвто е този на вложителите и останалите кредитори на обявена в несъстоятелност търговска банка, не може да бъде легитимно основание за ограничаване или отнемане на конституционни права на други частноправни субекти. В този смисъл оспорените законови разпоредби накърняват по конституционно нетърпим начин гарантираното от Основния закон право на собственост в широкия смисъл на това понятие, разбирано като имущество изобщо, вкл. вземания, на длъжниците на тази банка, респ. техните универсални и частни правоприемници, така и нейните кредитори. Анализът на оспорените законови разпоредби обуславя извода, че без изключение те имат обратно действие, което според установената практика на Съда се определя като „същинско“, тъй като се преуреждат настъпилите правни последици от осъществили се в миналото юридически факти. За някои от тях тази ретроактивност се извежда по тълкувателен път от съдържанието им. Конституционно нетърпимо е, като нарушаващо принципа на правовата държава, законът да предвиди с обратно действие неблагоприятни правни последици за лицата, чието поведение е било съобразено с действащата нормативна уредба. В не по-малка степен накърнява правната сигурност въвеждането с обратна сила на основания за относителна недействителност на сделки, при чието извършване лицата са се доверили на действащото към този момент законодателство, което тогава не е предвиждало такива правни последици. Също така, съдът намира за конституционно нетърпимо закон да засяга доверието в публични регистри, каквито са Имотния регистър, респ. книгите за вписвания, и Централния регистър на особените залози, предназначени да обезпечат сигурността на гражданския оборот. Възстановяване по силата на закона на редовно заличени, въз основа на волеизявления на представляващите кредитора или влезли в сила съдебни решения обезпечения, при което същите се обявяват за противопоставими на всяко трето лице, което междувременно е придобило съответното имущество свободно от обезпечения, драстично накърнява правната сигурност и напълно обезсмисля идеята за поддържане на публични регистри, осигуряващи яснота, стабилност и сигурност относно притежанието, прехвърлянето и обременяването на правото на собственост. Същевременно тъкмо защото оспорените разпоредби се отнасят до едно конкретно производство по банкова несъстоятелност, като резултат те въздействат върху точно определени частноправни отношения, при което е конституционно нетърпимо държавата да се намесва в тях и да ги урежда по начин, който тя счита за справедлив и целесъобразен, облагодетелствайки едната страна във вреда на другата. Такова въздействие на държавата върху отношения между равнопоставени субекти, които отношения според българското законодателство се основават на принципите на автономия на волята и свобода на договарянето, е несъвместимо с правовата държава. Приемането от държавата в лицето на законодателния орган на оспорената законова уредба, нарушаваща по конституционно нетърпим начин основни правни принципи и законно придобити права, е предизвикано и от пасивното поведение на самата държава при упражняване на надзорните й функции за поддържане стабилността на банковата система. В правовата държава обаче е „конституционно недопустимо лошото управление да обосновава засягане и ограничаване на основни конституционни права на гражданите“ (Решение № 6 от 15.07.2013 г. по к. д. № 5 от 2013 г.).
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост № 3 от 20.05.2021 г. по к.д. №9 / 2021 г.
Диспозитив
Определение № 3/ 2021 г. по к.д. № 9/2021 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 20.05.2021 г. по к.д. №5 / 2021 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 20.05.2021 г. по к.д. №7 / 2021 г.
Диспозитив
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 11.05.2021 г. по к.д. №4 / 2021 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 11.05.2021 г. по к.д. №15 / 2020 г.
покажи акта

решение

решение № 6 от 11.05.2021 г. по к.д. №15 / 2020 г.
Диспозитив
Конституционният съд намира, че законодателен подход, насочен към мотивиране на висококвалифицирани магистрати от органите на съдебната власт да се включат в управлението на съдебната система, принципно не е несъвместим с Конституцията, нито може дефинитивно да бъде отречен. Оспореното разрешение има своето оправдание във високите изисквания за избираемост спрямо членовете на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към ВСС, натрупания значителен опит в процеса на практическо осъществяване на правомощията на тези органи и липсата на възможност за участие в конкурси за периода на мандата. Ето защо предвиждането на законови механизми за привличането в състава на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към ВСС на мотивирани и висококвалифицирани съдии, прокурори и следователи е проява на законодателна целесъобразност и само за себе си не е противоконституционно. Свободата на парламента да уреди въпросите, свързани със същностните характеристики на съдебната власт, обаче не е безгранична. В случая парламентът трябва да се ръководи от принципа за независимост на съдебната власт, така че неговото ценностно установяващо значение да бъде гарантирано и по отношение на реда и начина, по който членове на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и членове на Инспектората към ВСС с изтекъл или с прекратен на основание подадена оставка мандат, се връщат обратно в органите на съдебната власт. Прочитът на разпоредбите на чл. 28, ал. 1, изречение първо и на чл. 50, ал. 2 ЗСВ в оспорената им част дава основание да се приеме, че Висшият съдебен съвет е обвързан от молбата на вече бившия негов член, респ. на Инспектората към ВСС за възстановяване на друга равна, по степен на заеманата длъжност в органите на съдебната власт. В случая предписаният от законодателя автоматизъм на действие на съответните колегии на ВСС води до нарушаване на независимостта на съдебната власт (Решение № 2 от 2019 г. по к.д. № 2/2018 г.). В останалите атакувани разпоредби законодателят възприема различен подход, който е в унисон с принципа за независимост на съдебната власт. В тях е предвидена възможност, а не задължение за Висшия съдебен съвет да повиши бивш свой член, респ. член на Инспектората към ВСС с изтекъл или прекратен на основание подадена оставка мандат. Подходът на законодателя, възприет в разпоредбите на чл. 28, ал. 1, изречение второ и на чл. 50, ал. 1 ЗСВ, позволява да се постигне баланс между търсенето на механизми за привличане за членове на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към ВСС на магистрати, притежаващи висок професионализъм, които са мотивирани да участват качествено и пълноценно в управлението на съдебната власт, и принципите за плановост, стабилност и предвидимост в дейността на органите на съдебната власт.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 11.05.2021 г. по к.д. №15 / 2020 г.
покажи акта

решение

решение № 7 от 11.05.2021 г. по к.д. №4 / 2021 г.
Диспозитив
Законовата уредба, по силата на която се създава нов орган – прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник и се изключва изцяло дейността му от вътрешноинституционалния контрол и от обхвата на надзора за законност и методическо ръководство, които главният прокурор осъществява върху дейността на всички прокурори, не отговаря на конституционно определената структура на прокуратурата с присъщите ѝ характеристики (чл. 126, ал. 1), не е съобразена с конституционните функции на главния прокурор (чл. 126, ал. 2) и не служи за реализиране на основната функция на прокуратурата – да следи за спазване на законността (чл. 127 от Конституцията). Конституционният съд застава на позицията, че вътрешноинституционалната характеристика на прокуратурата на Република България съответства на принципа на независимостта ѝ, закрепен в чл. 117 от Основния закон. Наличието на йерархичен контрол върху прокурорските актове в структурата на самата прокуратура не отнема от присъщите характеристики на независимостта ѝ, ако той остане в границите на правилното приложение на материалния и на процесуалния закон. Само тогава този контрол служи на законността и е в обхвата на чл. 117, ал. 2, изр. второ от Конституцията – подчинение на прокурорите само на закона. Така разбиран, контролът в рамките на прокуратурата е и гаранция срещу злоупотреба с процесуални права от страна на прокурорите, при упражняване на правомощията, в които е концентрирана изключителна държавна власт. Създавайки прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник с присъщите му характеристики да упражнява правата си автономно, без да е ограничен от установените законови механизми и гаранции за законосъобразност на неговите действия, законодателят е ограничил в конституционно недопустима степен приложимостта на принципа на независимост по чл. 117 от Конституцията в посочения смисъл. Конституционният съд приема, че цялостната уредба на фигурата на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник не е съобразена с действащата конституционна рамка. Анализът на особените основни характеристики на статуса и правомощията на този нов орган обосновава извод, че той е замислен и създаден от законодателя като държавен орган с извънреден характер. Неговото съществуване не кореспондира нито с конституционния статус на главния прокурор (лицето, което той би следвало да разследва), нито с конституционния статус на прокурорите като носители на държавна власт. Правомощията му не съответстват с основни конституционни принципи и функции на конституционен орган, какъвто е главният прокурор. Въвеждането на такъв орган при действащия Основен закон е конституционно нетърпимо. Фигурата на прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник не би могла да бъде учредена без наличието на изрична конституционна уредба. Без промяна на Основния закон не може да се създаде държавен орган, който да бъде считан за част от прокуратурата, но същевременно да е изключен от общия ред за контрол в нейната вътрешна система, предвиден в Конституцията. Конституционният съд намира, че законовата уредба на статуса, функциите и мястото на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник в структурата на прокуратурата, не е съобразена с нормативните предписания на чл. 117, чл. 119, чл. 126 и чл. 127 от Основния закон, в които са уредени основополагащите характеристики на съдебната власт (чл. 117), нейната структура (чл. 119) и специфичните основни положения относно структурата (чл. 126) и функциите и правомощията (чл. 127) на прокуратурата.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 29.04.2021 г. по к.д. №8 / 2021 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост № 2 от 29.04.2021 г. по к.д. №6 / 2021 г.
покажи акта

особено мнение по друго определение

особено мнение по друго определение от 29.04.2021 г. по к.д. №6 / 2021 г.
покажи акта

особено мнение по друго определение

особено мнение по друго определение от 29.04.2021 г. по к.д. №6 / 2021 г.
покажи акта

решение

решение № 5 от 27.04.2021 г. по к.д. №13 / 2019 г.
докладчик Георги Ангелов, Борис Велчев
Диспозитив
     Обявява за противоконституционни чл. 21 в частта „може да“; чл. 23, ал. 1, т. 4; чл. 24, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“; чл. 29, ал. 2, т. 1 и 2 в частите им „и 4“, както и чл. 34, ал. 4 в частта „юридическите лица и едноличните търговци“ от Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 1.04.2005 г., посл. изм. и доп., бр. 104 от 8.12. 2020 г.)        Обявява за противоконституционни чл. 162, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3 в частта „юридически лица и еднолични търговци“ във всяка от трите разпоредби; чл. 168, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“ и чл. 169, ал. 1 в частите „или юридическо“ и „или едноличен търговец“ от Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 5.03.2014 г., посл. изм. бр. 107 от 18.12.2020 г.)        Отхвърля искането в останалата част.
покажи акта

решение

решение № 4 от 20.04.2021 г. по к.д. №1 / 2021 г.
Диспозитив
Правилото на § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД е новост за българското гражданско право, тъй като, законодателят досега не е въвеждал абсолютна погасителна давност в отношенията между частноправни субекти. Законността, правната сигурност, предвидимостта и стабилността на правния ред са устойчиви характеристики на правовата държава, в какъвто смисъл Конституционният съд неведнъж се е произнасял. Проявление на правовата държава в материален смисъл е изискването за материалната справедливост. При засягане с ретроактивни законодателни мерки на придобити конституционни права тя се накърнява. Както неведнъж вече Конституционният съд се е произнасял, правото на частна собственост по чл. 17, ал. 3 от Конституцията включва имущественото право на вземане и възможността за неговото събиране. Законодателят, при упражняване на дейността си, е длъжен да се въздържа от предприемането на мерки, които влизат в противоречие с конституционния принцип за закрила на неприкосновеността на частната собственост. Правото на лицата, които са се поставили в ролята на длъжник чрез обедняването на други лица, техни кредитори, да бъдат забравени, да спрат да са „вечен длъжник“ не е конституционно право. Нормата, предмет на настоящото производство, третира неравно и с обратна сила, длъжниците физически лица и останалите длъжници, които не се ползват от привилегията на абсолютната давност. В по-добра позиция се поставят длъжниците, които са се възползвали от възможностите за забавяне принудителното събиране на дълговете им и умишлено са увредили кредиторите си от тези, които са спазили основополагащия за облигационното право принцип “Pacta sunt servanda”. Длъжникът не би следвало да може да черпи права от неправомерното си поведение. Налице е неравно третиране и по отношение на кредиторите на физически лица, които не са търговци и на физически лица, които са търговци.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 30.03.2021 г. по к.д. №2 / 2021 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 30.03.2021 г. по к.д. №2 / 2021 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 30.03.2021 г. по к.д. №2 / 2021 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 1 от 30.03.2021 г. по к.д. №2 / 2021 г.
Диспозитив
Дейността на адвокатурата и свързаните с нея задължения на адвокатите по ЗМИП не е обект на непосредствена защита по реда на чл. 150, ал. 4 от Конституцията. На Висшия адвокатски съвет не е предоставено правомощие да оспорва закони по съображения, че те засягат дейността (стопанската) на адвокатурата като професионална общност, каквото засягане всъщност се релевира в настоящето искане. Тъй като конституционният законодател е определил компетентността на Висшия адвокатски съвет по чл. 150, ал. 4 от Конституцията в съответствие с ролята на адвокатурата в защита на правата на гражданите, същата компетентност не би могла да бъде разширена по тълкувателен път до защитата на интереси, за които този орган не е призван да се застъпва. Обратното би довело до приравняването му със субектите с универсална сезираща компетентност по чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Закона за мерките срещу изпиране на пари създава благоприятна нормативна среда за постигане на справедлив от конституционноправна гледна точка резултат, свързан с изискването за справедливост чрез превенция на едно явление, което представлява сериозна опасност за демократичното общество. Превенцията, насочена към постигане на изискването за справедливост, е рамката, в която се вписва и атакуваната уредба, възлагаща на професионалната общност на адвокатите определени задължения в разписани в закона хипотези. Обявяването на оспорения комплекс от норми за противоконституционен, в какъвто смисъл е изразената в искането воля, ще има за последица отпадане на адвокатите от каталога със задължени лица по чл. 4 ЗМИП, което ще отнеме значителна част от ефективността на превантивния механизъм по ЗМИП, доколкото поради естеството на адвокатската професия, включваща предоставяне на съвети или друг вид правна помощ и съдействие, е вероятно адвокатите да се натъкнат в практиката си на дейности по изпиране на пари. След като сезиращото правомощие на Висшия адвокатски съвет е в рамката на конституционно установената роля на адвокатурата, представляваща съдържателно възпроизвеждане и конкретизация на справедливостта като основополагаща ценност, конституционно неприемливо е упражняването на правомощието по чл. 150, ал. 4 от Конституцията да позволи постигането на такъв несъвместим с нея от конституционноправна гледна точка резултат.
покажи акта

решение

решение № 3 от 23.03.2021 г. по к.д. №11 / 2020 г.
Диспозитив
Временното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач и временното спиране от движение на пътно превозно средство на собственик за неплатени глоби противоречат на функциите и целите на принудителните административни мерки и на практика се превръщат в санкция за несъществуващо административно нарушение, което е в противоречие с принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията). С предвидените в оспорените разпоредби мерки законодателят заобикаля закона и предвидения в него ред за принудително изпълнение на публичните вземания за глоби, като предвижда санкция за неизпълнение на едно парично задължение, чрез която на практика ограничава упражняването на правото на гражданите да се придвижват свободно по територията на страната (чл. 35, ал. 1, изр. първо, предл. второ от Конституцията), да напускат нейните предели (чл. 35, ал. 1, изр. първо, предл. трето от Конституцията), а в хипотезата на чл. 171, т. 2, б. „к“ ЗДвП – сериозно засяга упражняването на правото на собственост (чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията). Всяко ограничаване на основни конституционни права на гражданите, което има за цел да компенсира неспособността на държавата да изпълнява задълженията си, е недопустимо в правовата държава. Обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си по принудително събиране на наложените глоби, по никакъв начин не може да бъде основание за фактическо санкциониране на гражданите. Ограниченията на правото на свободно придвижване по територията на страната и на напускане на нейните предели биха имали легитимна цел по смисъла на чл. 35, ал. 1, изр. второ от Конституцията, ако те са необходими за приоритетна защита на друг конституционно значим интерес, подлежащ на конституционна закрила, при условие, че посочената в закона е действително преследваната от законодателя цел и ако в тези случаи ограничението на правата на гражданите е пропорционално на защитавания интерес, подлежащ на конституционна закрила. Той трябва да бъде свързан с националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на останалите граждани. Такъв интерес в конкретния случай липсва. По силата на оспорените разпоредби ограничението на основни права се осъществява по отношение на лица, чието поведение не засяга конституционно признатите в чл. 35, ал. 1, изр. второ от Основния закон ценности. Поради това мярката не съставлява подходящо и съразмерно средство за постигане на конституционно оправдана цел. С оспорената от омбудсмана разпоредба на чл. 171, т. 2, б. „к“ ЗДвП в противоречие с чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията се ограничава правото на собственика да ползва моторното превозно средство, тъй като то се спира от движение, без това ограничение на правата му да се основава на социално оправдана приоритетна защита на каквито и да е други ценности от конституционен порядък. Оспорената разпоредба позволява ограничаване упражняването на правото на собственост и на съсобственика – недлъжник. Административната принуда в тази хипотеза се прилага и по отношение на съсобственик, който не е отговорен нито за нарушението, което е основание за наложената глоба, нито за нейното неизплащане в срок. В тези случаи се нарушава принципът на личната отговорност, което е допустимо само по изключение и при призната от правото необходимост да се поправят причинени вреди.
покажи акта

решение

решение № 2 от 16.03.2021 г. по к.д. №13 / 2020 г.
Диспозитив
Основният закон възлага на НС осъществяването на законодателната дейност и парламентарен контрол, ядро на парламентарното управление, като предвижда и редица гаранции за ефективното функциониране на парламента и отстояване на конституционно установената форма на държавно управление, както и допълнителни гаранции за това в кризисни условия (чл. 64, ал. 2, чл. 84, т. 12 от Конституцията). Ясна е волята на учредителната власт да гарантира необходимите условия парламентът да продължи да упражнява функциите си независимо от възможните кризисни периоди в управлението на държавата. С Решението от 6 ноември 2020 г. е въведено дистанционно по електронен път участие в пленарни заседания на НС на народни представители, които са поставени под задължителна изолация или карантина поради COVID–19 с акт на орган по чл. 61 от Закона за здравето. С него е търсено разрешение на конкретен временен проблем, свързан с наложени на народни представители ограничителни мерки (задължителна изолация или задължителна карантина), като преследваната цел е да се създаде правна възможност тези народни представители да продължат да участват пряко, лично макар и виртуално в пленарните заседания в кризисни условия, различни от извънредното положение. Конституционният законодател е предоставил регламентарна автономия на НС по отношение на подробното изработване на правилата за неговата дейност и организацията и избора на неговите вътрешни органи, както и относно приложимите техники и средства за осъществяване на неговата дейност при съблюдаване на конституционно установените параметри. Разпоредбата на чл.81, ал. 3 от Конституцията предписва гласуванията, в които участват народните представители, да се осъществяват "лично и явно, освен когато Конституцията предвижда или НС реши то да бъде тайно". Други изисквания Конституцията не поставя. Няма принципни различия в смисъла, който се влага в думата „лично“ в общоговоримия и в юридическия език, защото и в двата случая той е свързан „с участието на самия човек“ („Български тълковен речник“, БАН, С., 2003 г, стр. 421). Личното гласуване е акт на лично действие – личен акт, чрез който народният представител изразява „непосредствено, свободно и независимо лична воля в съответствие със своята съвест и убеждения“. Съдът посочва още, че изискването за „лично и явно гласуване“ е свързано и с правото на избирателя „да знае каква е личната позиция на избраника по всеки обсъждан и приеман от парламента акт, гаранция за което е именно личното участие на народните представители в гласуването“. Затова и конституционната норма въздига изискването за „лично и явно“ гласуване, при което „явно“ също следва да се разбира с книжовното му значение на „открито; пред погледа на хората“ („Български тълковен речник“, БАН, С., 2003 г., стр. 1090). Предвидения в оспорваното решение ред за гласуване и използваните технически средства и технологии позволяват сигурно и категорично да се установи дали самоличността на народния представител, ползващ онлайн платформата, съвпада с тази на народния представител, регистриран по надлежния ред за участие в пленарното заседание, поради което конституционното изискване за „лично“ участие следва да се приеме за изпълнено. Конституцията не урежда изрично мястото на провеждане на парламентарните заседания. Това е суверенно право на Народното събрание, което в своя правилник или с отделно решение определя мястото на пленарните заседания, включително в хипотезите на кризисна ситуация от вида на извънредна епидемична обстановка или друго изключително обстоятелство, за които липсва обща уредба в ПОДНС. Конституцията не налага забрани или стандарти за използване на различни технологични платформи в дейността на държавните институции, вкл. конституционно установени органи. Оспорените правила на решението не нарушават установените конституционни изисквания за лично и явно гласуване. Правилата, приети с оспореното решение, имат временен характер. Периодът на тяхното приложение е обвързан с периода на съществуване на извънредната епидемична обстановка и опасността за живота и здравето на гражданите, предвид реалния риск от заболяване. Изключено е приложението на оспореното решение при обичайните условия на организация и дейност на парламента и правилата, установени с него не заместват общите правила на парламентарния процес по смисъла на Конституцията и ПОДНС. Правилата се прилагат по еднакъв начин към всички народни представители, поставени в задължителна изолация или карантина, без да въвеждат привилегии или предимство, съответно изключение за определени народни представители или парламентарни групи. При какви обстоятелства, време и обхват по отношение на народните представители ще се приложат правилата за дистанционно участие по електронен път в пленарните заседания са въпроси, които Народното събрание има суверенното право да решава, отчитайки особеностите на всеки отделен случай, като държи сметка за гарантиране на конституционно изискуемия минимум представителност при провеждане на заседанията на Народното събрание като реализация на политическото представителство. Конституционният съд също следва разбирането, че нарушаването на процедурни правила, въведени с ПОДНС, само по себе си не може да бъде основание разпоредба на приет закон или решение да бъде обявена за противоконституционна.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 09.03.2021 г. по к.д. №4 / 2021 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 09.03.2021 г. по к.д. №3 / 2021 г.
докладчик Надежда Джелепова
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 16.02.2021 г. по к.д. №1 / 2021 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 19.01.2021 г. по к.д. №15 / 2020 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 19.01.2021 г. по к.д. №14 / 2020 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 10.12.2020 г. по к.д. №13 / 2020 г.
покажи акта

решение

решение № 15 от 17.11.2020 г. по к.д. №4 / 2020 г.
Диспозитив
Bъзмoжнocттa opгaнитe нa MBP дa имaт дocтъп дo тpaфични дaнни зa мecтoнaxoждeниe, cъбиpaни oбщo и нeизбиpaтeлнo зa пepиoд oт шecт мeceцa, oтнocимa и ĸъм ocпopeнaтa paзпopeдбa нa чл. 251б, aл. 2, изpeчeниe тpeтo от Закона за електронните съобщения, във вpъзĸa c чл. 61 от Закона за здравето, ce явявa нecъpaзмepнa в ĸoнтeĸcтa нa oбщecтвeнитe oтнoшeния, ĸoитo peгyлиpa. Te пo дeфиниция ca cвъpзaни c oпpeдeлeн и oгpaничeн пepиoд oт вpeмe, ĸoйтo в oбщитe cлyчaи e знaчитeлнo пo-ĸpaтъĸ oт oбщo пpeдвидeния шecтмeceчeн cpoĸ, a имeннo: дoĸaтo тpae зaдължитeлнaтa изoлaция и/или лeчeниeтo нa cъoтвeтнoтo лицe (a тя ce oпpeдeля oт paзлични здpaвни opгaни, извъpшили диaгнocтициpaнe и пpeдпиcaли cъoтвeтeн peжим и лeчeниe). B oбcъждaнaтa xипoтeзa, oтнacящa ce дo инфeĸциoзнитe бoлecти и oбщecтвeнoтo здpaвe, зa нyждитe нa пpинyдитeлнoтo “дoвeждaнe“ нa oтĸлoнилитe ce oт зaдължитeлнa изoлaция или лeчeниe, дocтъпът дo дaннитe нa тeзи лицa нe cлeдвa дa ce oбвъpзвa c oбщия cpoĸ oт шecт мeceцa, a дa ce дoпycĸa caмo зa вpeмeтo oт мoмeнтa нa нaлaгaнe нa бoлничнoтo лeчeниe и/или зaдължитeлнaтa изoлaция зaнaпpeд, дo мoмeнтa нa oтпaдaнe нeoбxoдимocттa oт зaдължитeлнa изoлaция, cъoтвeтнo дo излeĸyвaнe нa бoлния, въз ocнoвa нa пpeдcтaвeнa oт здpaвнитe opгaни нaдeжднa, нo в cъщoтo вpeмe и чyвcтвитeлнa инфopмaция зa ĸoнĸpeтнoтo здpaвocлoвнo cъcтoяниe нa дaдeнo лицe, ĸoятo нe cлeдвa дa cтaвa oбщecтвeнo дocтoяниe бeз нeгoвo cъглacиe. Неприемлив е законодателен подход, при който към обща регламентация се включва чрез препращане и такава, която има предмет, чието естество изисква самостоятелна, отделна уредба, предполагаща съобразяване с неговата специфика. B cлyчaя oбщoтo и нeизбиpaтeлнo зaпaзвaнe нa тpaфични дaнни пo oтнoшeниe нa вcичĸи лицa зa cpoĸ oт пoлoвин гoдинa, пpи нeoтчитaнe ocoбeнocтитe нa ĸoнĸpeтнитe мeдицинcĸи цeли, зacягaщи caмo oпpeдeлeн, oгpaничeн ĸpъг лицa и пocтижими в cpoĸoвe, дaлeч пo-ĸpaтĸи oт шecт мeceцa, e ĸoнcтитyциoннo нeтъpпимo, зaщoтo влизa в ĸoлизия c пpинципa нa пpoпopциoнaлнocт, ĸaтo измepeниe нa пpaвoвaтa дъpжaвa – eфeĸтът нa пoлзaтa зa пpиopитeтнo зaщитeни интepecи нa oбщecтвoтo тpябвa дa e пpoпopциoнaлeн нa нeгaтивнитe пocлeдици зa cтaтyca нa cyбeĸтитe нa oгpaничaвaнoтo пpaвo. Taĸa oпpeдeлeният oт зaĸoнoдaтeля cpoĸ ce явявa нecъpaзмepнo дълъг, a ĸpъгът лицa, чиитo тpaфични дaнни пoдлeжaт нa cъxpaнeниe и дocтъп – пpeĸaлeнo oбшиpeн, чyвcтвитeлнo нaдxвъpлящи cтpoгo нeoбxoдимoтo зa пocтигaнe нa дефинираните мeдицинcĸи цeли. Πpaвoтo нa личeн живoт нe ce явявa пpивилeгия caмo зa пepиoди, ĸoгaтo вpeмeнaтa ce xapaĸтepизиpaт c oтнocитeлнo cпoĸoйcтвиe и нeпpoтивopeчивocт, нo и зa тaĸивa – в ycлoвия нa ĸpизи, дoĸoлĸoтo във вcяĸa ĸpизa нaмecaтa тpябвa дa бъдe, ĸaтo ĸoнcтитyциoнeн импepaтив, пpoпopциoнaлнa и cтpoгo нeoбxoдимa. Зaтoвa дocтъпът дo тpaфични дaнни зa мecтoпoлoжeниe зa цeлитe нa пpoтивoдeйcтвиe нa пaндeмиятa в aтaĸyвaния нopмeн ĸoмплeĸc e ypeдeнa в нecъoтвeтcтвиe c Koнcтитyциятa.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 17.11.2020 г. по к.д. №4 / 2020 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 20.10.2020 г. по к.д. №12 / 2020 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 20.10.2020 г. по к.д. №9 / 2020 г.
покажи акта

особено мнение по друго определение

особено мнение по друго определение от 20.10.2020 г. по к.д. №9 / 2020 г.
покажи акта

решение

решение № 14 от 15.10.2020 г. по к.д. №2 / 2020 г.
Диспозитив
Определеният в оспорения израз на чл. 208, ал. 1 от Закона за устройство на територията срок от 15 години за започване на отчуждителното производство за имоти, отредени по влезлия в сила подробен устройствен план за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 ЗУТ, противоречи на легитимните правни очаквания и създава правна несигурност, което противоречи на принципа на правовата държава. Този срок е несъразмерно дълъг и съществено надхвърля необходимото за постигане на дефинираните цели - не е налице сериозно оправдание за наложителност на толкова дълъг период, за започване на отчуждителните производства по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост за имоти, отредени по влезлия в сила подробен устройствен план за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 ЗУТ. Когато достъпът до съдебна защита по отношение на определени административни актове се стеснява, законодателната целесъобразност не се ограничава, а необжалваемостта не може да засяга реализацията на основните права и свободи на гражданина, освен ако не се налага за защитата на висши конституционни ценности, свързани с особено важни интереси на обществото. В случая преграждането на пътя към съдебно обжалване на общите устройствени планове е лишено от конституционна легитимност, тъй като не е обусловено от висша конституционна ценност, в името на която правото на защита да отстъпи.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 15.10.2020 г. по к.д. №2 / 2020 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 2 от 15.10.2020 г. по к.д. №10 / 2020 г.
Диспозитив
Както се е произнасял при подобни случаи при изменение и допълнение на закон (Решение № 9/2018 г. на по к. д. № 5/2017 г.; Решение № 14/2018 г. по к. д. № 12 /2017 г.; Определение № 2/2018 г. по к. д. № 5/2018 г., Определение № 1/2019 г. по к. д. № 1/2019 г., Определение № 2/2019 г. по к. д. № 11/2018 г. и др.), Конституционният съд следва да отклони искането на пленума на ВКС като недопустимо и да прекрати производството по делото. След изменението разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗСВ има ново съдържание и смисъл, като така се внася нов предмет на делото, какъвто не е поискан от вносителя и с какъвто не е сезиран Конституционният съд. Разглеждането на така изменената разпоредба означава съдът да се самосезира, което е недопустимо.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 1 от 29.09.2020 г. по к.д. №8 / 2020 г.
Диспозитив
Правомощието на Висшия адвокатски съвет да сезира Конституционния съд съгласно чл. 150, ал. 4 от Конституцията е ограничено до отправяне на искания за установяване на противоконституционност на закон само при нарушаване на права и свободи на гражданите. Редакцията на разпоредбата е идентична с тази на ал. 3, отнасяща се до омбудсмана. Правото на Висшия адвокатски съвет – като един от висшите органи на адвокатурата – и на омбудсмана да се обръщат към конституционната юрисдикция съответства на функцията на омбудсмана и на адвоката на независими и самостойни защитници на правата и свободите на гражданите. Между функциите на омбудсмана и на Висшия адвокатски съвет има и съществени разлики. Съгласно чл. 91а от Конституцията, разглеждан във връзка с чл. 2 от Закона за омбудсмана, той е обществен защитник и неговата основна дейност е да се застъпва за правата и свободите на гражданите, когато те се засягат или нарушават с действие или бездействие на държавните или общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят публични услуги, и от частноправни субекти. От друга страна според чл. 134, ал. 1, изр. 2 от Конституцията адвокатурата подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси, макар в искането да е посочено, че адвокатурата „е призвана да брани правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица по силата на чл. 134 от Конституцията”. Ролята на омбудсмана и на Висшия адвокатски съвет по отношение на правата и свободите на гражданите предполага възможност да сезират Конституционния съд, когато смятат, че със закон се накърняват основни права и свободи на гражданите. Конституционният съд в своята практика посочва, че това са закрепените в Конституцията права, които са всеобщи, неотменими и присъщи на всички граждани в това им качество. Тъй като конституционният законодател е определил компетентността на омбудсмана и на Висшия адвокатски съвет по чл. 150, ал. 3 и 4 от Конституцията в съответствие с ролята им в защита на правата на гражданите, същата компетентност не следва да се разпростира по тълкувателен път до защитата на интереси, за които тези органи не са призвани да се застъпват. Въпреки че правото на омбудсмана и на Висшия адвокатски съвет по чл. 150, ал. 3 и 4, е важен коректив на липсата на индивидуална конституционна жалба и осигурява своеобразен достъп на гражданите до конституционно правосъдие, то не може да се разширява по пътя на тълкуването извън неговото естество и да се превръща във възможност за отстояване на конкретни частни интереси. Като е очертал рамки на компетентността на омбудсмана и на Висшия адвокатски съвет и е предвидил критерии за упражняването ѝ, конституционният законодател им е предоставил сезиращи правомощия, съответстващи на техните специфични конституционно предвидени функции и поради това по-ограничени от сезиращите правомощия на другите субекти, предвидени в чл. 150 от Конституцията. Поради принципната невъзможност лотарийни игри да се провеждат от частни лица в качеството им на граждани, забраната на чл. 4, ал. 3 ЗХ и свързаните с нея разпоредби засягат единствено стопанската дейност на търговците, опериращи на съответния пазар и тези, имащи желанието да навлязат на него. Поради това оспорените разпоредби имат регулативно въздействие изцяло по отношение на търговски отношения в сферата на хазарта и не се отнасят до правата и свободите на гражданите. Въпросът за изплащането на печалбите от лотарийните игри не е пряко относим към оспорваната уредба и следователно е без значение за предмета на настоящото конституционно производство.
покажи акта

решение

решение № 13 от 24.09.2020 г. по к.д. №5 / 2020 г.
докладчик Надежда Джелепова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на тричленен състав на Върховния административен съд и искането на 63-ма народни представители от 44-тото Народно събрание за установяване на противоконституционност на чл. 42, ал. 1, т. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г., последно изм., бр. 70 от 7.08.2020 г.).
покажи акта

решение

решение № 12 от 30.07.2020 г. по к.д. №1 / 2020 г.
Диспозитив
1. По въпрос първи от тълкувателното питане - Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна", използвано в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, с престъпленията, визирани в Глава първа "Престъпления против Републиката", Раздел I "Измяна" от Особената част на Наказателния кодекс ? Съдържанието на понятието „държавна измяна" по чл. 103, ал. 1 от Конституцията не е тъждествено със съдържанието на понятието „измяна" по смисъла на Раздел I, Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс. Като „държавна измяна" следва да бъдат разбирани и други престъпления против Републиката, които държавният глава би могъл да осъществи при изпълнение на конституционно възложените му функции. 2. По втори въпрос от тълкувателното питане - Каква е разликата между използваните в чл. 103, ал. 1 от Конституцията понятия „държавна измяна" и „нарушение на Конституцията" като основания за ангажиране на отговорността на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции ? Понятието „държавна измяна" винаги изисква осъществяването на съставомерна престъпна дейност против Републиката. Понятието „нарушение на Конституцията" обхваща нарушения при изпълнение на функциите на президента или вицепрезидента, които нямат престъпен характер, както и такива, които са съставомерни деяния. Конкретната преценка, дали „държавна измяна“ или „нарушение на Конституцията“ обосновават отговорност на президента или вицепрезидента се прави единствено от Народното събрание, което само̀ решава дали да повдигне обвинение и след това - от Конституционния съд, когато упражнява правомощието си по чл.103, ал.3 от Конституцията. 3. По трети въпрос от тълкувателното питане - Понятията „държавна измяна" и „нарушение на Конституцията", използвани в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, включват ли в съдържанието си и извършване на престъпления извън съставите на Глава първа "Престъпления против Републиката " от Наказателния кодекс ? Понятието „държавна измяна“ не включва в съдържанието си извършване на престъпление извън съставите на престъпленията против Републиката. Понятието „нарушение на Конституцията“ може да включва в съдържанието си и извършване на нарушения, които са престъпления, но различни от престъпленията против Републиката. 4. По четвърти въпрос от тълкувателното питане - Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване", използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, ограничава ли се само до действия с процесуален характер? Възбуждането на наказателно преследване е дейност на органите на досъдебното производство по формулиране на твърдение срещу конкретно лице, че е извършило конкретно престъпление. Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията означава, че срещу президента и вицепрезидента не могат да бъдат извършвани действия с процесуален и извънпроцесуален характер, които могат да доведат до реализиране на наказателна отговорност и които пряко засягат техните лични права и свободи. 5. По въпрос пети от тълкувателното питане - Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване", използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, включва ли забрана да бъде образувано наказателно производство, когато се открият данни за евентуална престъпна дейност на президента и вицепрезидента ? При откриване на данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента забраната да бъде възбудено наказателно преследване не препятства започването на наказателно производство. 6. По шести въпрос от тълкувателното питане - Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване", използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, означава ли забрана за извършване на действия с процесуален характер по вече образувано наказателно производство, по което се разкрият данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента ? По вече образувано наказателно производство имунитетът на президента и на вицепрезидента изключва извършването на такива процесуални действия, които са насочени срещу тях и пряко засягат техни лични права и свободи. Други действия по разследването могат да бъдат извършвани без ограничение.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 30.07.2020 г. по к.д. №11 / 2020 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 23.07.2020 г. по к.д. №7 / 2020 г.
покажи акта

решение

решение № 10 от 23.07.2020 г. по к.д. №7 / 2020 г.
Диспозитив
Конституционният законодател възлага на Министерския съвет правомощието да ръководи и осъществява вътрешната политика на страната, както и да осигурява обществения ред и националната сигурност (чл. 105, ал. 1 и ал. 2). Това правомощие трябва да бъде реализирано винаги в съответствие с Конституцията и законите на страната. Съгласно чл. 3 ЗЗ държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет, а министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по опазване здравето на гражданите (чл. 5 ЗЗ). Изцяло в рамките на тези функции е предоставената в чл. 63, ал. 2 ЗЗ компетентност на Министерския съвет да обявява „извънредна епидемична обстановка“ по предложение на министъра на здравеопазването. Това кризисно положение може да бъде обявено само при точни и ясни законови параметри. На първо място, извънредната епидемична обстановка може да се обяви само в предвидения в ЗЗ случай – при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите. При това заразната болест, чието епидемично разпространение може да обуслови обявяване на извънредна епидемична обстановка, е изрично посочена в закона, което не позволява на изпълнителната власт свободно да упражнява това правомощие, при която и да е заразна болест. На второ място, обявяването на извънредна епидемична обстановка от Министерския съвет е резултат на последователното осъществяването на следните предпоставки: 1) извършване на оценка на съществуващия епидемичен риск от главния държавен здравен инспектор; 2) предложение на министъра на здравеопазването до Министерския съвет въз основа на тази оценка за обявяване на извънредна епидемична обстановка и 3) постановяване на решение на Министерския съвет за обявяване на извънредна епидемична обстановка за определен период от време. В чл. 63, ал. 3 ЗЗ законодателят не е уредил формално предпоставките за обосноваване на „непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите“ (както се твърди в искането), а чрез формулирането им в закона е спазил изискването за предвидимост при упражняването на правомощията на органите на изпълнителната власт. В случая именно изрично посочените в т. 1-8 на тази разпоредба критерии ограничават изпълнително-разпоредителния орган от евентуален произвол, предвид изричната норма на чл. 169 АПК, регламентираща проверка от съда и на дискреционната компетентност на органа и съобразно тези критерии. По този начин законодателят е предвидил още по-строго и сигурно условие – специални изрични критерии в закона за наличието на „непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите“, като е ограничил дискреционната компетентност на Министерския съвет в още по-голяма степен. Така по ясен и недвусмислен начин в закон са уредени хипотезите (предпоставките), при които е възможно и допустимо ограничаване упражняването на правата на гражданите. Основанието, на което основните права на гражданите могат да бъдат ограничавани, е установено със закон, в рамките на предвиденото в Конституцията ограничение, ограничаването е временно, преследва легитимна цел – да бъде съхранен човешкият живот и здравето на гражданите, и е от общ интерес – належаща обществена нужда от опазване на народното здраве. Дадената възможност в чл. 63, ал. 4-7 ЗЗ за ограничаване упражняването на определени права съответства на принципа на пропорционалност, тъй като с оспорените разпоредби не се надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба. Ограниченията при упражняването на някои права на гражданите, предвидени в чл. 63, ал. 5 и ал. 6 ЗЗ, са необходими с цел ограничаване разпространението на заразната болест и нейното овладяване и са съразмерни на преследваната цел – опазване на живота и здравето на гражданите. Правото на свободно придвижване, икономическата свобода и правото на труд не са абсолютни и отстъпват пред необходимостта да се осигури постигането на приоритетната цел – гарантиране на живота и закрила на здравето на гражданите. Държавната интервенция тук е не само конституционно търпима, тя е обществено потребна и социално оправдана от легитимната цел на закона (Решение № 8/2016 г. по к. д. № 9/2015 г.). Закрилата на здравето на гражданите като публично благо е без съмнение легитимната, конституционно дефинирана (чл. 52, ал. 3, предл. първо от Конституцията) цел на ЗЗ (чл. 1 и чл. 2). Решението на Министерския съвет за обявяване на извънредна епидемична обстановка, както и заповедите на министъра на здравеопазването и на директора на съответната регионална здравна инспекция за въвеждане на временни противоепидемични мерки подлежат на контрол по реда на АПК. По този начин съдебната власт по време на извънредна епидемична обстановка изпълнява конституционните си задължения да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата (чл. 117 от Конституцията), като съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи (чл. 120 от Конституцията). Изпълнявайки тази си функция и осъществявайки ефективен съдебен контрол, съдебната власт и по време на извънредна епидемична обстановка продължава да бъде гарант за правата на човека и тяхното пропорционално ограничаване. Законодателната, изпълнителната и съдебната власти запазват конституционните си функции при обявена извънредна епидемична обстановка.
покажи акта

решение

решение № 11 от 23.07.2020 г. по к.д. №15 / 2019 г.
докладчик Гроздан Илиев
Диспозитив
     Надзорът за законност и методическото ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния  прокурор  по смисъла на  чл. 126, ал. 2 от Конституцията, не включват случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 23.07.2020 г. по к.д. №7 / 2020 г.
покажи акта

решение

решение № 9 от 14.07.2020 г. по к.д. №3 / 2020 г.
Диспозитив
Конституцията не указва реда, начина, принципите и системата на упражняването и практическото прилагане на правото на обществено осигуряване и социално подпомагане. Преценката за това е оставена на законодателя, който следва да уреди по целесъобразност социалния модел в страната при зачитане на нормите и принципите на Основния закон. Изваждането на института на социалните услуги от предметния обхват на Закона за социалното подпомагане (ЗСП) и уреждането им в отделен Закон за социалните услуги (ЗСУ) е въпрос на законодателна целесъобразност и само по себе си не противоречи на Конституцията. Оспореният закон не съдържа текстове, чрез които да се създават условия за принудително или недобросъвестно предоставяне на социални услуги. Изискването социалните услуги да се заплащат не е противоконституционно, тъй като Конституцията, не налага те да се предоставят на гражданите безплатно. Освен това чл. 103 и 104 ЗСУ въвеждат отклонения от принципа на възмездност, предвиждайки безплатни социални услуги за широк кръг уязвими лица. Що се отнася до резидентната грижа за деца, тя е мярка за закрила, към която се прилага Законът за закрила на детето, неоспорен с настоящото искане. Резидентната грижа като социална услуга може да се предоставя задължително само като мярка за закрила на детето при спазването на процедурата уредена в Закона за закрила на детето и при задължителен съдебен контрол. Предоставянето на възможност на частни лица да извършват социални услуги не противоречи на Конституцията, тъй като тези дейности не попадат в изключителния домен на държавата, а децентрализацията на сектора е извършена със закон при спазване на принципа на пропорционалност. В такъв случай възможността частните доставчици да финансират собствените си услуги и да ги предоставят срещу възнаграждение е напълно логична и не противоречи на Конституцията. Законът предвижда достатъчно гаранции за законосъобразното извършване на социални услуги и спазването на правата на гражданите от частните доставчици. Участието им в планирането, разработването и провеждането на държавната и местната политика в областта утвърждава принципа на демократичната държава. Правото на доставчици, регистрирани по законодателството на друга държава членка на ЕС или ЕИП, да предоставят социални услуги временно и на българска територия без необходимост от лиценз, е въведена в изпълнение на задълженията на Република България, произтичащи от членството ѝ в ЕС и не противоречи на Конституцията. По отношение на уредбата на ползването на социални услуги от лица, поставени под запрещение, ЗСУ гарантира правото им на лична свобода и неприкосновеност по чл. 30, ал. 1 от Конституцията, като изисква желанията и потребностите им да бъдат взети предвид при преценката дали да им се предостави социална услуга. Разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗСУ въвежда ограничение в информираността на родителите на деца над 14 години, което влиза в противоречие с правото им да отглеждат и възпитават децата си по чл. 47, ал. 1 от Конституцията. Правото на доставчиците по чл. 81 ЗСУ да изискват и кореспондиращото задължение на широк кръг лица, да им предоставят практически неограничени по вид и обем данни за потребителя на социалната услуга, представлява прекомерна намеса в правото на личен живот и защита на личните данни по чл. 32 от Конституцията. Член 116, ал. 1, т. 3 и 7 ЗСУ, които оправомощават компетентните органи да посещават лицата, които ползват социални услуги в домашна среда, и да получават от тях информация, без да посочват като изискуемо условие съгласието на ползвателите, представляват недопустимо навлизане в личното им пространство, поради което Конституционният съд приема, че двете разпоредби не са в съответствие с чл.32, ал.1 от Конституцията. Отношенията в социалната сфера са динамични и променящи се, което прави невъзможно концентрирането на цялата им уредба в Закона за социалните услуги. Поради това законодателят е свободен да възложи на изпълнителната власт да допълни и конкретизира законовата уредба в областта на социалните услуги, като предвиди допустимите рамки на правителствена намеса.
покажи акта

решение

решение № 7 от 30.06.2020 г. по к.д. №11 / 2019 г.
докладчик Красимир Влахов
Диспозитив
         1.     По тълкувателен въпрос № 1:            Разпоредбата на чл. 121, ал. 4 от Конституцията изисква всички съдебни актове да бъдат мотивирани. Съдебният акт е мотивиран, когато са известни съображенията за постановяването му.            2.     По тълкувателен въпрос № 4:            Немотивираният съдебен акт създава конституционно нетърпимо положение. Определянето на вида и тежестта на този порок и неговите правни последици се уреждат в процесуалните закони.            3. Отклонява искането на пленума на Върховния административен съд по другите тълкувателни въпроси.
покажи акта

решение

решение № 8 от 30.06.2020 г. по к.д. №14 / 2019 г.
докладчик Анастас Анастасов
Диспозитив
   Отхвърля искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 102, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 4.08.2006г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 52 от 9 юни 2020г.)
покажи акта

решение

решение № 6 от 16.06.2020 г. по к.д. №10 / 2019 г.
докладчик Атанас Семов
Диспозитив
     Отхвърля искането на омбудсмана на Република България за обявяване за противоконституционни на чл. 10а и чл. 17а, ал. 2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн., ДВ, бр. 48 от 2007 г.; посл. изм. ДВ бр. 21 от 13. 3. 2020 г.) и § 9 от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн. ДВ, бр. 56 от 16. 7. 2019 г.).
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 09.06.2020 г. по к.д. №10 / 2020 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 09.06.2020 г. по к.д. №4 / 2020 г.
покажи акта

решение

решение № 5 от 02.06.2020 г. по к.д. №3 / 2019 г.
докладчик Гроздан Илиев
Диспозитив
     Отхвърля искането на омбудсмана на Република България за обявяване противоконституционност на чл. 14, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (обн., ДВ, бр.18 от 25.02. 2005г., последно изменение и допълнение ДВ, бр.77 от 18.09.2018 г.).
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 28.05.2020 г. по к.д. №6 / 2020 г.
докладчик Надежда Джелепова
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 28.05.2020 г. по к.д. №5 / 2020 г.
докладчик Надежда Джелепова
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 22.05.2020 г. по к.д. №7 / 2020 г.
покажи акта

решение

решение № 4 от 14.05.2020 г. по к.д. №9 / 2019 г.
докладчик Павлина Панова
Диспозитив
     ОТХВЪРЛЯ искането на състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 142, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (обн. – ДВ, бр. 30/11.04.2006 г.; посл. изм. и доп., бр. 44/13.05.2020 г.).
покажи акта

решение

решение № 3 от 28.04.2020 г. по к.д. №5 / 2019 г.
докладчик Константин Пенчев, Борис Велчев
Диспозитив
Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от приемането или издаването им. По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 15.04.2020 г. по к.д. №3 / 2020 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 09.04.2020 г. по к.д. №2 / 2020 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 10.03.2020 г. по к.д. №1 / 2020 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 11.02.2020 г. по к.д. №14 / 2019 г.
покажи акта

решение

решение № 1 от 04.02.2020 г. по к.д. №17 / 2018 г.
Диспозитив
След образуването на к.д. 17/2018 г. са наново изменени и/или допълнени чл. 47, ал. 4 и 7 – 10; чл. 50, ал. 4; чл. 62, ал. 2; чл. 73; чл. 105, ал. 2 и чл. 106а, ал. 4 от Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г.; посл. изм. ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г.); чл. 12, т. 4 от Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите (обн., ДВ, бр. 75 от 2006 г.; посл. изм. и доп. ДВ, бр. 64 от 13.08.2019 г.);чл. 259, ал. т. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 31 от 2007 г.; посл. изм. ДВ, бр. 64 от 13.08.2019 г.); чл. 82, ал. 3 от Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; посл. изм. ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г.) и чл. 19, ал. 7, т.18, чл. 45, ал. 10, ал. 21, ал. 23 от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; посл. изм. ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г.). С тяхното изменение и/или допълнение правните им последици се прекратяват, каквато е целта и на оспорването. Промяната им води до липса на предмет на конституционното дело в тази част и искането за установяване на противоконституционност на посочените разпоредби следва да се отклони. Не е налице основание за противоконституционност за оспорените разпоредби на § 11, § 12, § 14, § 15, § 16, § 17, § 18, § 19, § 20, § 21, § 22, § 23, и § 24 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. С тях не се извършват промени в закони, поради което тяхното оспорване следва да се отхвърли. По отношение на останалите оспорени разпоредби при проведеното гласуване, не се постигна изискуемото по чл. 151, ал. 1 от Конституцията и чл. 15, ал. 2 от Закона за Конституционен съд мнозинство от гласовете на повече от половината съдии от състава на съда (най-малко 7 гласа), поради което искането се отхвърля.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 28.01.2020 г. по к.д. №15 / 2019 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 3 от 12.01.2020 г. по к.д. №12 / 2020 г.
Диспозитив
Конституционният съд намира, че отмяната на оспореното решение - предмет на конституционното дело, води до отпадане на предмета, както и на правния интерес от разглеждането на искането по същество. Поради това и съгласно разпоредбите на чл. 19 от Закона за Конституционен съд и на чл. 25, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд искането на президента следва да бъде отклонено, а производството по делото - прекратено.
покажи акта

решение

решение № 9 от 05.12.2019 г. по к.д. №8 / 2019 г.
докладчик Надежда Джелепова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност и за несъответствие с чл. 1, изр. 2 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с чл. 17, пар. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека на чл. 396, ал. 1, т. 1 в частта „или обект с национално значение по смисъла на Закона за устройство на територията“ от Закона за държавната собственост (Обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., поел. изм., ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.). ОБЯВЯВА за противоконституционна разпоредбата на чл. 42а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (Обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., поел. изм., ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.).
покажи акта

решение

решение № 8 от 15.11.2019 г. по к.д. №4 / 2019 г.
докладчик Мариана Карагьозова-Финкова
Диспозитив
     Обявява за противоконституционна разпоредбата на чл.25з, ал.2 от Закона за защита на личните данни (създаден с § 26 от ЗИД на ЗЗЛД, обн. ДВ, бр. 17 от 26 февруари 2019 г.).
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 08.10.2019 г. по к.д. №10 / 2019 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 08.10.2019 г. по к.д. №11 / 2019 г.
покажи акта

особено мнение по определение за допустимост

особено мнение по определение за допустимост от 08.10.2019 г. по к.д. №11 / 2019 г.
съдия Гроздан Илиев, Таня Райковска, Павлина Панова
покажи акта

решение

решение № 7 от 17.09.2019 г. по к.д. №7 / 2019 г.
докладчик Таня Райковска
Диспозитив
     Обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изречение второ от Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 6.02.1998 г., последно изм., ДВ, бр. 32 от 16.04.2019 г.).
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 17.09.2019 г. по к.д. №9 / 2019 г.
Диспозитив
Допуска до разглеждане по същество искането на състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 142, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (обн. – ДВ, бр. 30/11.04.2006 г.; посл. изм. и доп., бр. 77/18.09.2018 г.). Отклонява искането на състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 229, ал. 1, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс (обн. – ДВ, бр. 59/20.07.2007 г.; посл. изм. и доп., бр. 38/10.05.2019 г.), приложим на основание чл. 144 АПК, и прекратява производството в тази му част.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 17.09.2019 г. по к.д. №12 / 2019 г.
докладчик Константин Пенчев
Диспозитив
            ДОПУСКА за разглеждане по същество искането на пленума на Върховния административен съд за даване на задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията, във връзка с отговор на въпросите:               1.         „Какво е действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2 изр. трето от Конституцията на Република България?“;               2.         „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се обявява за противоконституционен ненормативен правен акт решение на Народното събрание (НС) или указ на президента?“ и               3.         „При какви условия се проявява възстановителното действие на решение на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ?“.               КОНСТИТУИРА като заинтересовани институции по делото: Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет, министъра на правосъдието, Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, главния прокурор и Висшия адвокатски съвет, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се предостави  30-дневен срок от уведомяването да представят писмени становища по предмета на делото.               ОТПРАВЯ ПОКАНА до: Съюза на юристите в България, Съюза на съдиите в България, Българска съдийска асоциация и Асоциация на българските административни съдии, които могат в 30-дневен срок от уведомяването и получаването на преписи от искането и от настоящото определение да предложат  писмени становища по предмета на делото.               ОТПРАВЯ ПОКАНА да представят писмено правно мнение в същия срок до проф. д.ю.н. Васил Мръчков, проф. д-р Георги Близнашки, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Димитрина Милкова, проф. д. н.  Димитър Радев, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Тенчо Колев, проф. д-р Янаки Стоилов, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Мартин Белов и доц. д-р Наталия Киселова.               Препис от определението да се изпрати на вносителя на искането, на когото се предоставя възможност в посочения по-горе срок да представи допълнителни съображения.               ПРИСЪЕДИНЯВА к. д. № 12/2019 г. към к. д. № 5/2019 г. за съвместно разглеждане и решаване и прекратява к. д. № 12/2019 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 17.09.2019 г. по к.д. №13 / 2019 г.
Диспозитив
Допуска до разглеждане по същество искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност на: 1) чл. 21, чл. 23, ал. 1, т. 4, чл. 24, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“, чл. 29, ал. 2, т. 1 и 2 в частта „и т. 4“, както и на чл. 34, ал. 4 в частта „юридическите лица и едноличните търговци“ от Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 1.04.2005 г., посл. изм. и доп., бр. 60 от 30.07.2019 г.); 2) чл. 162, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3 относно думите „юридически лица и еднолични търговци“, чл. 168, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“ и чл. 169, ал. 1 относно изразите „или юридическо“ и „или едноличен търговец“ от Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 5.03.2014 г., посл. изм., бр. 61 от 2.08.2019 г.).
покажи акта

особено мнение по определение за допустимост

особено мнение по определение за допустимост от 17.09.2019 г. по к.д. №9 / 2019 г.
съдия Гроздан Илиев, Анастас Анастасов
покажи акта

особено мнение по определение за допустимост

особено мнение по определение за допустимост от 17.09.2019 г. по к.д. №12 / 2019 г.
съдия Гроздан Илиев, Анастас Анастасов
покажи акта

решение

решение № 6 от 18.07.2019 г. по к.д. №6 / 2019 г.
докладчик Филип Димитров
Диспозитив
     Отхвърля искането на омбудсмана за обявяване за противоконституционни разпоредбите на чл. 53, ал.5, чл.58, ал.1, чл.70, ал.5, чл.73, ал.1, чл.85, ал.5, чл.88, ал.1 и чл.201, ал.1 от Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 5.03.2014 г., посл. изм. ДВ, бр. 34 от 23.04.2019 г.).
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 02.07.2019 г. по к.д. №8 / 2019 г.
докладчик Надежда Джелепова
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 02.07.2019 г. по к.д. №7 / 2019 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 18.06.2019 г. по к.д. №4 / 2019 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 28.05.2019 г. по к.д. №6 / 2019 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 09.05.2019 г. по к.д. №5 / 2019 г.
Диспозитив
Съдебните състави на ВКС или ВАС сезират Конституционния съд в качеството им на правораздаващи органи. Сезирането на Конституционния съд от решаващи състави е функция от правораздавателната им компетентност и в тази хипотеза е допустимо винаги, когато интересите на правораздаването го налагат. Това се отнася и до случаите, когато съставът на съответния върховен съд не може да формира категорично вътрешното си убеждение, необходимо за решаване на делото, поради необходимост от пряко прилагане на относима към спора конституционна норма, за която съществуват различни тълкувания. В тази хипотеза решаващият състав следва да разполага с възможност да поиска тълкуване от Конституционния съд на релевантната за решаване на спора разпоредба от Основния закон.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 09.05.2019 г. по к.д. №3 / 2019 г.
покажи акта

особено мнение по определение за допустимост

особено мнение по определение за допустимост от 09.05.2019 г. по к.д. №5 / 2019 г.
съдия Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Таня Райковска
покажи акта

особено мнение по определение за допустимост

особено мнение по определение за допустимост от 09.05.2019 г. по к.д. №3 / 2019 г.
съдия Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Константин Пенчев, Таня Райковска, Надежда Джелепова
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 2 от 09.05.2019 г. по к.д. №11 / 2018 г.
докладчик Надежда Джелепова
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 19.04.2019 г. по к.д. №12 / 2018 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 19.04.2019 г. по к.д. №12 / 2018 г.
покажи акта

решение

решение № 5 от 19.04.2019 г. по к.д. №12 / 2018 г.
Диспозитив
Относно промяната на правилата на родовата подсъдност в АПК: При тълкуване на конституционните разпоредби Конституционният съд има функцията да съдейства за изграждането на ясна и безпротиворечива система от норми чрез изясняване на точния им смисъл и изграждането на стройна система от нормативни актове, свързани с Конституцията, за да се предотврати използването на санкционните правомощия на Конституционния съд и в частност – обявяването на даден закон за противоконституционен. Поради това с тези решения не се възлагат задължения на законодателя по приемане на нов или изменение на съществуващ закон, но се дава задължително тълкуване на конституционна разпоредба, която занапред следва да се прилага именно в смисъла, в който е изтълкувана, включително и от страна на законодателя. Законодателят е целял постигането на съответствие между конституционната и законовата разпоредби, уреждащи компетентността на Върховния административен съд като първа инстанция. Привеждането на правилата за родовата подсъдност по АПК, в частта, засягаща компетентността на ВАС като първа инстанция по отношение на актовете на централните органи на изпълнителната власт, в съответствие с тълкувателното решение на Конституционния съд отговаря на обществените потребности и на принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Основния закон). С промяната се внася яснота и предвидимост в разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК, тъй като занапред нормата ще бъде прилагана еднозначно от всички правоприлагащи органи, тъй като посочва кои актове на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, ще могат да бъдат оспорвани пред ВАС като първа инстанция. По този начин законодателят е гарантирал правото на търсещите съдебна защита пред ВАС, като е възпроизвел в законовата норма това, което Конституцията гласи ведно с посоченото тълкувателно решение на Конституционния съд. Гражданите и юридическите лица отнапред са в известност пред кой съд като първа инстанция следва да подадат жалбата си срещу акт на висшите държавни органи. Не се споделят съображенията за противоконституционност на атакуваната разпоредба поради това, че тя не съдържа изчерпателно изброяване на актовете на посочените в нея органи, с което ще затрудни правоприлагането. Конституционният съд е имал повод многократно да приеме, че формулировката на разпоредба от законодателя е въпрос на законодателна техника, за която той притежава свобода в рамките, посочени от Основния закон. Относно промяната на правилата за местна подсъдност на определени видове административни дела: Атакуваното изменение на чл. 133, ал.1 АПК обвързва за първи път определянето на местната подсъдност с постоянния адрес и седалище на адресата на индивидуалния административен акт. Посочената обвързаност създава необходимите правни гаранции за реализиране на правото на защита по чл. 56 от Конституцията, елемент от която е правото на гражданите на справедлив процес, реализиран чрез бърз достъп до съд и решаване на делото в разумен срок (Решение № 6/2003 г. по к. д. № 23/2002 г.). Мотивите на законодателя за това решение са подчинени на легитимна цел – улесняване на гражданите като адресати на индивидуален административен акт при евентуална негова незаконосъобразност да сезират административния съд по техния постоянен адрес/седалище. Чрез това законодателно решение административното правосъдие „се доближава“ до гражданите. С него се реализира задължението на държавата да организира съдебните си процедури по начин, че да даде възможност на съдилищата да спазят всяко от изискванията за гарантиране на справедлив процес, включително и като делата се разглеждат в разумен срок. Относно въвеждането на закрити вместо открити заседания в касационното производство по административни дела: Основен елемент на изискването за справедлива съдебна процедура е състезателното начало и принципът за равнопоставеност на страните. Тези основни положения означават на всяка страна в производството да бъде дадена достатъчна възможност да представи позицията си, включително и своите доказателства, при условия, които не я поставят в по-неизгодно положение от останалите страни. Предвиденото с атакуваното изменение в чл. 217, ал. 4 АПК право и задължение на прокурора при разглеждане на делото в закрито заседание да даде заключение в двумесечен срок от образуването на делото или в друг, определен от съда срок, без да е налице процедура то да се изпрати на страните, за да могат те да се запознаят с него, и без да е предвидено право да отговорят на изложените в него доводи и съображения, противоречи на принципите на състезателност и равенство на страните в процеса. Член 16, ал. 1 АПК възлага на прокурора в административния процес функцията да следи за спазване на законността, като упражнява предоставените му от закона права съобразно правилата, установени за страните по делото (ал. 2), като дава заключение (ал. 3). Процесуалното значение на заключението е да се изрази позицията на прокуратурата относно спазването на закона с цел да повлияе на решението на съда. В заключението за първи път би могло да бъдат посочени правни аргументи, на които страните поради отсъствието на процедура по връчване на книжата да не са имали процесуална възможност да отговорят. Тези аргументи могат да залегнат в решението на касационния съд, но страните ще узнаят за тях, едва когато се запознаят със съдебния акт. В същото време при провеждане на открито заседание прокурорът участва в съдебно заседание, в което дава заключение и по него могат да вземат отношение всички явяващи се страни. Относно повишаването на размера на простите държавни такси за гражданите, едноличните търговци, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги – от една страна и организациите – от друга страна, и въвеждането на пропорционални такси върху определяем материален интерес при подаване на касационна жалба, частна жалба и молба за отмяна на влезли в сила съдебни актове: С въвеждането на пропорционална такса за касационно обжалване на решение на административен съд, постановено по повод ОВОС (чл. 99, ал.12 ЗООС), изчислима съобразно определяем материален интерес по същество се поставя неясен и значителен по тежест финансов праг за достъп до ВАС. Процедурата по изготвяне на ОВОС е уредена в чл. 95-99 ЗООС и започва на най-ранния етап на инвестиционното предложение. Стойността на това предложение не би могла да бъде критерий за оценка на въздействието върху околната среда, доколкото тя не е част от изискуемата информация, която възложителят е длъжен да предостави при започване на процедурата по ОВОС, както и поради това, че тя може да бъде променена в хода на изпълнението на проекта. Приемането на тази стойност за „определяем материален интерес“, въз основа на който да бъде изчислена таксата за касационно обжалване в това производство, създава несигурност у потенциалните жалбоподатели относно нейния размер, който би могъл да бъде завишен от възложителя по начин, че да препятства подаването на жалба от заинтересуваната общественост. По този начин достъпът до съд, с цел защита на правото по чл. 55 от Конституцията, става практически невъзможен или изключително труден. Конституционният съд приема, че околната среда е благо от най-висш порядък, което не може да бъде остойностено. Въздействието върху околната среда в неблагоприятен аспект в резултат на изпълнение на инвестиционно намерение може да има различни проявления – върху човешкото здраве, върху чистотата на въздуха и на водата, върху различните екосистеми и т.н. Поради това липсва икономически механизъм, който да даде сигурна оценка на този ефект, още повече, че той в повечето случаи може и да не е с еднократно действие и да няма материално измерение. Конституционният съд не намира, че уредбата на таксите за касационно производство по административни дела в закон противоречи на чл. 4, ал. 1 от Конституцията. По исканията за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 227а АПК; чл. 235а АПК; чл. 242а АПК; чл. 161, ал. 4 ДОПК при проведеното гласуване не се постигна изискуемото по чл. 151, ал. 1 от Конституцията и чл. 15, ал. 2 от Закона за Конституционен съд мнозинство от гласовете на повече от половината съдии от състава на Съда, поради което исканията в тази им част бяха отхвърлени. Относно премахването на възможността за касационно обжалване на съдебните решения на административните съдилища по някои специални закони: Конституционният съд счита, че едноинстанционността на съдебния административен процес по определени дела е оправдано с достатъчно значима конституционна цел законодателно разрешение – освобождаване на ресурс на ВАС за гарантиране на основната му функция по чл. 125, ал.1 от Конституцията. Стесняването на кръга на съдебните актове, които могат да бъдат обжалвани по касационен ред, има за цел облекчаването на ВАС от прекомерна натовареност и му позволява пълноценно да изпълнява функциите си по върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите. Същевременно едноинстанционното съдебно производство по определени дела не засяга същината на правото на защита на гражданите, тъй като достъпът до съд е гарантиран, без да се накърняват стандартите на Конституцията и на КЗПЧОС. Относно разпоредбата на чл. 192а, изречение второ АПК: Принципно положение, е че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му (чл. 142, ал.1 АПК). Подзаконовите нормативни актове обаче не изчерпват действието си с еднократното им прилагане. Те са източник на общозадължителни правни правила, с които трябва да се съобразяват другите нормативни административни актове от по-ниска степен, както и общите и индивидуалните административни актове. Подзаконовият нормативен акт няма самостоятелен живот извън закона – той винаги трябва да е в изпълнение на закона и в рамките на закона. Това изискване трябва да е валидно към всеки момент от неговото действие и за него съдът следи служебно. Поради това чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) изисква съответствие на нормативните административни актове с Конституцията и с другите нормативни актове от по-висока степен. Ако в хода на производството пред съда до приключване на устните състезания, законът, с който трябва да се съобразява нормативният административен акт е изменен, настъпва нов юридически факт. В съдебния процес той не може да бъде игнориран, а следва да бъде съобразен, за да се изпълни изискването на чл. 15 ЗНА за непрекъснатост на съответствието на подзаконовия нормативен акт със закона. Затова чл. 196 АПК, като препраща към разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, изрично изключва приложението в този случай на ал.1 на чл. 142 АПК, но не и на алинея 2 от същия. Съгласно последната разпоредба установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Новата разпоредба на чл. 192а АПК, в атакуваната й част – изречение второ, всъщност преповтаря и конкретизира заложеното в чл. 142, ал. 2 АПК по отношение на момента на преценката за материална законосъобразност на подзаконовите нормативни актове. Тя не създава правна несигурност, нестабилност и непредвидимост. Тази разпоредба закрепва изрично трайно установена практика на Върховния административен съд, с което постига точно обратния ефект. Поради това Конституционният съд не намира да е налице несъответствие с разпоредбата на чл. 4, ал.1 от Конституцията.
покажи акта

решение

решение № 4 от 09.04.2019 г. по к.д. №15 / 2018 г.
Диспозитив
Съгласно чл. 84, т. 3 във връзка с чл. 60, ал. 1 от Конституцията единствено Народното събрание установява данъците и определя размера на държавните данъци и не може да делегира тези свои правомощия на изпълнителната власт. Изискването за законоустановеност на данъците обхваща всички техни елементи – данъчен обект, данъчна основа, данъчна единица, данъчна ставка и др. Въвеждането на по-високи ставки за жилищни имоти, разположени на територията на населено място или селищно образувание, включени в списък на курортите в Република България, приеман от Министерския съвет, представлява нарушаваща Конституцията делегация на изключителни правомощия на Народното събрание. Данъкът върху недвижимите имоти e имуществен данък и като такъв се определя въз основа на стойността на имота, независимо за какви нужди се използва той. Поставянето на размера на ставката на данъка върху недвижимите имоти в зависимост от функционалната употреба на имота представлява недопустимо съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията смесване на елементи на имуществените и подоходните данъци. Разпоредбата на чл. 22 от Закона за местните данъци и такси противоречи на чл. 6, ал. 2, чл. 8, чл. 60, ал. 1, чл. 84, т. 3 и чл. 141 от Конституцията. Съгласно чл. 116 от Конституцията държавната служба се ползва от стабилитет на служебното правоотношение, без който държавният служител не би могъл да остане верен на волята и интересите на нацията и политически неутрален и да се ръководи единствено от предписанията на закона. Директорите на териториални дирекции, главните директори на главни дирекции и директорите на дирекции от специализираната администрация на Централното митническо управление са висши държавни служители и дейността им се регулира от принципите за държавната служба. Принципът на стабилитет на служебното правоотношение на държавните служители гарантира осъществяването на техните функции по конституционно предписания начин. Той изисква прекратяването на служебното правоотношение да се извършва при наличието на изчерпателно изброени в закона обективни основания. Косвеното ограничаване на правото на съдебна защита е недопустимо според чл. 120, ал. 2 от Конституцията. Принципът на равенство пред закона по чл. 6, ал. 2 от Конституцията не допуска въвеждане на по-неблагоприятен ред за прекратяване на служебното правоотношение само на определени категории държавни служители, без да е налице конституционно оправдание за това. Разпоредбите на ал. 4, изр. 2 и ал. 5, изр. 2 на чл. 9 ЗМ противоречат на чл. 6, ал. 2, чл. 116 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията.
покажи акта

анотация

анотация от 07.03.2019 г. по к.д. №16 / 2018 г.
покажи акта

решение

решение № 3 от 07.03.2019 г. по к.д. №16 / 2018 г.
Диспозитив
По искането за установяване на противоконституционност на чл. 96 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. - Конституционният съд счита, че твърдяното от вносителя на искането несъответствие на оспорената законова разпоредба с конституционната норма, признаваща на гражданите право на обществено осигуряване (чл. 51, ал. 1 от Конституцията), не е налице. Многократно Конституционният съд е имал възможност да се произнесе в практиката си, че разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията прогласява като основно право на гражданите правото на обществено осигуряване и социално подпомагане, без да указва реда, начина, принципите и системата на неговото упражняване и практическо прилагане. Преценката за това е предоставена на законодателя (Решение № 21 от 1998 г., Решение № 5 от 2000 г. на Конституционния съд). Държавният фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система по своята правна същност не е осигурителен фонд (тези фондове са изчерпателно посочени в чл. 18 КСО), а е обособена част от бюджета на държавата, и следователно определянето на обхвата на неговите приходоизточници на общо основание е въпрос на законодателна преценка по целесъобразност при избора на мерките за обезпечаване и подкрепа на пенсионната система и конкретно при предвиждане на размера на средствата за постигане на тази цел в рамките на държавния бюджет за съответната година. Относно установяването противоконституционността на чл. 7, ал. 2, т. 8, чл. 84а, ал. 1, т. 1 и чл. 103, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител в редакция след промените, осъществени с параграф 14, т. 1, 2 и 3, б. „а“ ПЗР ЗДБРБ 2019, и параграф 15 ПЗР ЗДБРБ за 2019 г. - Конституционният съд приема, че в случая законодателят е излязъл извън конституционната рамка по чл. 116, ал. 1 от основния закон относно изискванията, които могат да бъдат установявани за държавните служители. Оспорената разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 8 ЗДСл накърнява и конституционното право на труд, на трудово възнаграждение и на обществено осигуряване (чл. 48, ал. 1 и ал. 5 и чл. 51, ал. 1 от Конституцията), както и принципа на равенство на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията), тъй като се допуска различно третиране само на държавните служители, упражнили правото си на изрично посочените видове пенсия по КСО. Наложената последваща забрана за кандидатстване за държавна служба на практика принуждава засегнатите граждани да търпят негативни последици като резултат от законосъобразно и добросъвестно упражненото от тях право на пенсия, с което се нарушава принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията), изискващ приеманите от парламента закони да гарантират правната сигурност. Оспорените от президента изменения в чл. 84а, ал. 1, т. 1 и чл. 103, ал. 1, т. 4 ЗДСл са логически свързани с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 8 от закона и представляват по същество нейни производни - тяхната противоконституционност следва не на собствено основание, а като резултат от установеното несъответствие на обуславящата ги норма с основния закон. По отношение на разпоредбата на параграф 15 ПЗР ЗДБРБ 2019, Конституционният съд намира, че са относими всички съображения за противоконституционност, изложени в настоящото решение относно разпоредбата чл. 7, ал. 2, т. 8 ЗДСл.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 21.02.2019 г. по к.д. №2 / 2018 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 1 от 21.02.2019 г. по к.д. №1 / 2019 г.
докладчик Анастас Анастасов
Диспозитив
     ОТКЛОНЯВА искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 8, ал. 1-6, чл. 9-15, чл. 17, ал. 1, т. 4, чл. 22, ал. 2, т. 12 и чл. 30 от Закона за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (обн. – ДВ., бр. 62 от 27 юли 2018 г.; посл. изм. и доп. – ДВ, бр. 13 от 12.02.2019 г.), както и на § 1, т. 8 от Допълнителната разпоредба на същия закон.        ПРЕКРАТЯВА производството по делото.        ВРЪЩА искането заедно с препис от определението на омбудсмана на Република България.
покажи акта

особено мнение по определение, приключващо дело

особено мнение по определение, приключващо дело от 21.02.2019 г. по к.д. №1 / 2019 г.
съдия Павлина Панова и Борис Велчев
покажи акта

особено мнение по определение, приключващо дело

особено мнение по определение, приключващо дело от 21.02.2019 г. по к.д. №1 / 2019 г.
съдия Мариана Карагьозова-Финкова
покажи акта

особено мнение по определение, приключващо дело

особено мнение по определение, приключващо дело от 21.02.2019 г. по к.д. №1 / 2019 г.
съдия Филип Димитров
покажи акта

особено мнение по определение, приключващо дело

особено мнение по определение, приключващо дело от 21.02.2019 г. по к.д. №1 / 2019 г.
съдия Атанас Семов
покажи акта

решение

решение № 2 от 21.02.2019 г. по к.д. №2 / 2018 г.
Диспозитив
Разпоредбите на чл.230, ал.1 и 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) са предназначени да защитят престижа на съдебната власт, изведен като конституционна ценност в чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията. Накърняването на престижа на съдебната власт е изрично посочено от конституционния законодател като едно от основанията за освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател. Съгласно чл. 129, ал. 1 от основния закон, компетентна да направи това е съответната колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) по определен от закона ред. По аргумент за по-силното основание, съответната колегия на ВСС, макар това да не е изрично предвидено от основния закон, е компетентна и да отстрани временно съдия, прокурор или следовател в хипотезата на привличане като обвиняем в случаи по чл. 132 от Конституцията, водена от същата легитимна цел. Това правомощие на съответните колегии на ВСС е уредено на законово равнище. Поставяйки легитимна цел, обаче, законодателят специално в ал. 1 от чл. 230 ЗСВ предвижда средство за постигането й, което застрашава вътрешната и външна независимост на съдебната власт. По смисъла на чл. 230, ал. 1 от ЗСВ ВСС действа не като решаващ, т.е. имащ възможност да прецени и избере позицията си, орган на съдебната власт. Според оспорената ал. 1 на чл. 230 от ЗСВ, съответните колегии на ВСС гласуват решение за временното отстраняване, при което само потвърждават предписаното от законодателя ex lege разрешение, инициативата за което е на прокурора, и го обличат във формата на свое решение. Автоматизмът на действие на съответните колегии на ВСС в този случай представлява нарушаване на независимостта на съдебната власт, разбирана и като независимост на всеки от органите на съдебната власт спрямо другите при осъществяване на конституционните им функции. В своята съвкупност разпоредбите на чл. 117, 118 и 120 ал. 1 във връзка с чл. 4 ал. 1 от Конституцията въвеждат „специфичния авторитет“ или „престижа“ на съдебната власт в самостойна конституционна ценност. Изискванията за съхраняване на престижа на съдебната власт са специфични и следователно защитата й може да се различава от тази на престижа на която и да била друга държавна служба. Това оправдава въвеждането на специфична защита по законодателен ред, каквато е предвидена в съдържанието на атакуваната ал. 2 на чл. 230 ЗСВ. Доколкото става въпрос за разграничими ценности, тази защита е независима от и не следва да се смесва със защитата, предвидена в чл. 69 от Наказателно-процесуалния кодекс за нуждите на наказателния процес по конкретно дело. В случаите по чл. 230 ал. 2 от ЗСВ задачата на ВСС не е да правораздава, а да прояви властническа воля, чрез която да избере да защити ли или не магистрат срещу евентуален произвол. Решението на ВСС в този случай не разрешава наказателноправния казус, а единствено възпира настъпването (до окончателното му разрешаване) на една от предвидените в закона последици от иницииране на наказателното преследване – временно отстраняване на магистрат от длъжност.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 24.01.2019 г. по к.д. №15 / 2018 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 22.01.2019 г. по к.д. №17 / 2018 г.
Диспозитив
определение по допустимост
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 15.01.2019 г. по к.д. №16 / 2018 г.
Диспозитив
определение по допустимост
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 15.01.2019 г. по к.д. №2 / 2019 г.
докладчик Красимир Влахов
Диспозитив
         Допуска за разглеждане по същество искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 7, ал. 2, т. 8 от Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., последно изм. и доп. бр. 103 от 13.12.2018 г.) и на § 15 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. (обн., ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.).        Присъединява конституционно дело № 2/2019 г. към конституционно дело № 16/2018 г. за съвместно разглеждане и решаване.  
покажи акта

решение

решение № 17 от 08.11.2018 г. по к.д. №9 / 2018 г.
Диспозитив
Отлагането на изплащането на еднократното благодарствено обезщетение при условията на чл. 225, ал. 3 ЗСВ е моралната оценка, която законодателят поставя при наличие на достатъчно данни за поведение, с което съдията, прокурорът или следователят се е отклонил от повелята за нравственост и безукорност и е дал повод за водене на дисциплинарно или наказателно производство срещу него. Крайната цел на атакуваната разпоредба е да запази интегритетът на магистратската служба и доверието на гражданите в нея. Изплащането на парично обезщетение на съдия, прокурор или следовател преди да е ясен изходът от образуваното наказателно производство срещу него, несъмнено ще накърни авторитета на съдебната власт. А съхраняването на престижа на съдебната власт и доверието в нея, разколебано от поведението на освободения от длъжност магистрат, е цел от най-висш, конституционен порядък и предпоставка за нормалното и безпрепятственото й функциониране. Така оспорената уредба допринася за реализацията на един от същностните компоненти на принципа за правова държава – възстановяването на правната справедливост. Правните субекти следва да се осланят на съдебната власт в търсене на закрила на своите права и свободи, а доверието и доброто име, с които тази власт се ползва в обществото, способстват за това.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 2 от 08.11.2018 г. по к.д. №5 / 2018 г.
Диспозитив
На 24 октомври 2018 г. от 44-ото Народно събрание е приет Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ (ЗИД ЗПП) (Обн., ДВ бр. 92 от 6 ноември 2018г.). С § 5 от преходните и заключителни разпоредби на ЗИД ЗПП са внесени промени в Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД, Обн., ДВ, бр.10 от 30.01.2018 г.), между които е и отмяната на оспорените пред Конституционния съд текстове от същия както следва: с § 5, т.1, б “б“ се отменя т. 6 от чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД; с § 5, т. 6, се отменят, в глава втора раздел VI на ЗЧОД, чл. 27, 28 и 29; с § 5, т. 7, б “а“ и б „б“ в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗЧОД отпада оспореният пред Конституционния съд израз „отделното населено място, обособено като самостоятелна урбанизирана територия - при охрана на урбанизирани територии“ и се отменя т.5 от същия § 1 на ЗЧОД. Посочените промени са обнародвани в ДВ бр. 92 от 6 ноември 2018г. Предвид изложеното Конституционният съд счита, че отмяната на оспорените разпоредби – предмет на конституционно дело № 5 от 2018г. (ведно с присъединено към него к.д. №6/2018г.), води до липса на предмет, както и на правен интерес от разглеждането му по същество.
покажи акта

решение

решение № 15 от 06.11.2018 г. по к.д. №10 / 2018 г.
Диспозитив
Предпоставката „очевидна неправилност” е бланкетно формулирано правно понятие, чието попълване с точно и ясно съдържание е правно възможно чрез съществуващите методи на тълкуване. В дейността си по осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, ВКС е призван да разкрие правния смисъл на законовия критерий „очевидна неправилност”, като приложи утвърдените методи на тълкуване и осигури съчетанието между обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор. Чрез изричната уредба на „очевидната неправилност“ като предпоставка за селекция на касационните жалби законодателят е разширил приложното поле на касационното обжалване на въззивните актове, прибавяйки към вече съществуващите предпоставки още основания за неговата допустимост, при това изрично регламентирани като самостоятелни и необвързани от наличието на предпоставките по ал. 1 на чл. 280 ГПК. Разширяването на предпоставките за упражняване правото на достъп до върховната съдебна инстанция чрез регламентацията на нови самостоятелни основания по чл. 280, ал. 2 ГПК е в съответствие с конституционно гарантираното право на защита на правните субекти във всички стадии на производството и с конституционното правомощие на съдебната власт да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Уреденият в ГПК селективен достъп до касационен контрол не противоречи и на чл. 119, ал. 1 от Конституцията, тъй като касационната фаза на съдебното производство по граждански дела не е издигната в конституционен императив. Достъпът до касационно обжалване може да бъде преценяван от върховната съдебна инстанция, като компетентен в производството по преценка на предпоставките за допускане до касация е именно Върховният касационен съд.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 06.11.2018 г. по к.д. №10 / 2018 г.
Диспозитив
Особено мнение на съдиите Цанка Цанкова, Кети Маркова, Анастас Анастасов и Таня Райковска по к. д. № 10/2018 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 06.11.2018 г. по к.д. №4 / 2018 г.
покажи акта

решение

решение № 16 от 06.11.2018 г. по к.д. №4 / 2018 г.
Диспозитив
Народното събрание като висш конституционно установен държавен орган се ползва с автономия. Тя се гарантира чрез предоставеното на парламента от конституционния законодател право да приема правилата на своята организация и дейност и да решава въпросите относно своето управление. Правилникът има задължителна правна сила за Народното събрание и народните представители и има нормативен ранг на закон. Конституционният законодател използва термина „мандат“ единствено по отношение на държавните органи. Председателят и заместник – председателите на НС не са държавни органи от категорията на обхванатите от установената конституционна система, а вътрешни органи на парламента. При предсрочно освобождаване на поста заместник – председателя на Народното събрание поради системно превишаване на правата системността не се свежда единствено до количествено измерение. Заместник – председателят на Народното събрание има по – високи задължения за опазване на авторитета на парламента, поради което носи и допълнителна отговорност.
покажи акта

решение

решение № 14 от 09.10.2018 г. по к.д. №12 / 2017 г.
Диспозитив
Наказателният процес на Република България следва общия за правораздаването принцип, че страната, загубила делото, трябва да възстанови направените разноски. При всяко положение онзи, който като „друго лице“ по смисъла на чл. 61, ал. 4, изр. 1 НПК представя гаранция, се съгласява чрез своето имущество да обезпечи всички заложени в чл. 57 НПК цели, а не само някои от тях. Възможността за провеждане на разпоредително заседание, без да е осигурена правна помощ на подсъдимия, дори и когато процесуалното му поведение е било напълно правомерно, съставлява неоправдано и несъразмерно ограничение на правото на защита. От оспорената разпоредба на чл.247, ал1, т.3 НПК следва, че съдът не е длъжен да отложи делото, насрочено за разглеждане в разпоредително заседание, щом участието на защитник не е задължително по закон, дори когато упълномощеният от подсъдимия защитник не се явява по уважителни причини. Норма с идентично съдържание – чл. 269, ал. 2, т. 3 НПК (отм.), е била обявена за противоконституционна с Решение № 9/1998 г. по к. д. № 6/1998 г. Ето защо Конституционния съд не намира основание да се отклони от застъпеното в аналогичен случай разбиране, според което въведеното ограничение на правото на защита надхвърля необходимото за осъществяване на правосъдието. Разпоредително заседание има важно процесуално значение. То е предназначено да подготви разглеждането на делото в съдебно заседание по същество така, че да се избегне затормозяването му от предварителни въпроси по развитието на наказателното производство и усилията на страните да се концентрират върху установяването на истината в състезанието по посочване, събиране, проверка и анализ на доказателствените материали. С приключването на разпоредителното заседание се преклудира възможността за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в досъдебната фаза. Следователно, разпоредителното заседание е релевантно към изискването за провеждането на процеса в разумен срок и пълноценната реализация на правото на защита. Фигурата на резервния защитник е въведена в НПК, за да предотврати отлагане на съответните процесуални действия поради неявяване на упълномощения защитник. Резервният защитник отговаря на същите изисквания за осъществяване на процесуално представителство, които са валидни за всички адвокати. Затова не може да се твърди, че само по себе си участието на резервен защитник като правило води до отслабване, понижаване на нивото и качеството на правната помощ, от която се нуждае обвиняемият. Поправката на очевидна фактическа грешка в обвинителния акт не е равносилно на неговото изменение, което обуславя и създаването на специален процесуален ред за отстраняването й. Изпълването на понятието „очевидна фактическа грешка“ с конкретно съдържание ще се извърши от съдебната практика. С оглед процесуалното положение на съда като орган по ръководство и надзор на наказателния процес в неговата съдебна фаза, не може да има съмнение, че указанията на съдията-докладчик обвързват прокурора. Като изключва възможността за повторно връщане на делото на същото основание (чл.358, ал.2 НПК), законодателят предполага добросъвестността на държавните органи, които участват в наказателния процес. В случай, че след изслушване на съдебните прения, съдът достигне до заключение, че деянието не е престъпно, но че същото съставлява административно нарушение напълно разумно и логично би било в постановената присъда да се реши въпросът и за административната отговорност на подсъдимия, която да се обоснове с резултатите от приобщаването на доказателствените материали в публична и състезателна процедура, основана на равнопоставеност и справедливост. Подложените на контрол за конституционосъобразност разпоредби на чл. 336, ал. 1, т. 4 НПК, чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК и чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК не изключват правото на Върховния административен съд да издава тълкувателни решения по въпроси, свързани с правилното приложение на съответните материални закони с административен характер, включително и когато са приложени в процедурата пред наказателния съд. В подобни случаи на припокриване на компетентности, при установяване на противоречива или неправилна практика, разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от Закона за съдебната власт предвижда издаване на съвместни тълкувателни постановления на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Промените в Наказателно-процесуалния кодекс, приети през 2017 г., продължават възприетия след въвеждането на Конституцията от 1991 г. нов законодателен подход, насочен към утвърждаване на съдебната фаза като централна в наказателния процес. Във връзка с това Конституционният съд неотклонно е приемал, че единствено осигуреният достъп на заинтересованите лица до състезателен и публичен съдебен процес, при равенство на спорещите страни, в смисъла по чл. 121 от Конституцията, дава пълна гаранция за реализиране на конституционното правото на защита (вж. Решение № 10/2010 г. по к.д. № 10/2010 г.; Решение № 11/2016 г. по к.д. № 7/2016 г. и др.). В мотивите на Тълкувателно решение № 14/2014 г. по к.д. № 12/2014 г. съдът ясно е посочил, че „правото на съдебна защита, въпреки че не е изрично формулирано в Основния закон, в рамките на по-общата постановка на чл. 56 от Конституцията трябва да се счита за принцип на правовата държава“. Върховният касационен съд не може да бъде ограничаван от законодателя в обема на упражняваните от него конституционни правомощия. В случая това означава, че законът трябва да осигури възможност касационният контрол да се разпростре върху всички, съществено накърняващи правото на защита на страните нарушения на наказателната процедура, без оглед на фазата, в която са допуснати. Само тогава чрез касационното производство могат да се осъществят пълноценно и ефективно функциите, визирани в чл. 124 от Конституцията.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 09.10.2018 г. по к.д. №12 / 2018 г.
Диспозитив
определение по допустимост
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 09.10.2018 г. по к.д. №13 / 2018 г.
Диспозитив
определение по допустимост и за присъединяване на к.д. №13/2018 г. към к.д. №12/2018 г. за съвместно разглеждане и решаване
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 09.10.2018 г. по к.д. №14 / 2018 г.
Диспозитив
определение по допустимост и за присъединяване на к.д. №14/2018 г. към к.д. №12/2018 г. за съвместно разглеждане и решаване
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 09.10.2018 г. по к.д. №12 / 2017 г.
Диспозитив
Особено мнение на съдия Кети Маркова по к.д. № 12/2017 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 09.10.2018 г. по к.д. №12 / 2017 г.
Диспозитив
Особено мнение на съдия Гроздан Илиев
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 09.10.2018 г. по к.д. №12 / 2017 г.
Диспозитив
Особено мнение на съдия Румен Ненков по к.д. № 12/2017 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 27.07.2018 г. по к.д. №3 / 2018 г.
Диспозитив
Особено мнение на съдия Филип Димитров
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 27.07.2018 г. по к.д. №3 / 2018 г.
Диспозитив
Особено мнение на съдия Константин Пенчев
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 27.07.2018 г. по к.д. №1 / 2018 г.
Диспозитив
Особено мнение на съдия Стефка Стоева по к.д. № 1/2018 г.
покажи акта

решение

решение № 12 от 27.07.2018 г. по к.д. №1 / 2018 г.
Диспозитив
Съществена характеристика на съдебната власт в системата на разделените власти е нейната самостоятелност и обособеност от другите две. Независимостта на съдебната власт се разполага на две нива: първо, независимост от другите власти (принципът за разделение на властите, но и взаимодействието помежду им) и второ, независимост на отделния съдия, прокурор, следовател при изпълнение на функциите му. Конституционното изискване за независимост на съдиите, прокурорите и следователите ще бъде удовлетворено, когато на законово ниво е заложен и се прилага надежден и ефективен механизъм за вътрешнослужебна селекция при преместване и повишаване на кадрите, въз основа на ясни правила и процедури. Като предвижда овакантената длъжност да се заеме от следващия по ред кандидат, участвал в проведен конкурс за повишаване или за преместване и получил крайна оценка не по-ниска от много добър "5,00", разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ в максимална степен гарантира независимостта на съдиите, прокурорите, следователите, тъй като осигурява тяхното повишаване чрез механизмите на един публичен конкурс, в който те са показали високи резултати. В същото време тя предлага един разумен и балансиран изход при необходимост от своевременно запълване на овакантени в рамките на един точно фиксиран, не продължителен срок длъжности в конкретен орган на съдебната власт.
покажи акта

решение

решение № 13 от 27.07.2018 г. по к.д. №3 / 2018 г.
Диспозитив
Конвенцията използва две понятия за пол – „sex” и „gender“. Когато въвежда израза „идентичност, основана на пола“, той произтича от идеята, че социалното измерение на пола е независимо от биологичното. Дистанцирането от понятието „пол“ като биологичен признак – мъж/жена отдалечава Конвенцията от декларираните в нея цели за защита на жените от всички форми на насилие. Вътрешното противоречие в Конвенцията е очевидно при съпоставяне на декларираните в чл. 1 цели на Конвенцията и нейното заглавие с така дадената в Конвенцията дефиниция за „пол“. Впрочем самото определение за понятието „пол“, би било ненужно, ако декларираната цел на международния договор в действителност съответстваше на неговото наименование „…за превенция и борба с насилието над жени…“. Тази двупластовост на понятийния апарат, на смисъла вложен в използваните понятия на практика не води до постигане на равенство между половете, а заличава разликите между тях, с което принципът на равенство изгубва смисъла си. Правното равенство между половете е провъзгласено на конституционно ниво в чл. 6, ал. 2 от основния закон. То не означава еднакво третиране на двата пола, а изисква съобразяване с биологичните особености и различията между тях. Полът е сред изрично установените в чл. 6, ал. 2 от Конституцията признаци, въз основа на които не се допускат привилегии или ограничения в правата. Конституционният текст разглежда биологичния пол като понятие с ясно юридическо съдържание. Това се потвърждава, както от обсъждането на разпоредбата като част от проекта за Конституция „…за равноправието между мъжа и жената“ (Протоколи от заседанията на Комисията по изработване на проект за Конституция на България от 13.02.1991 г. и 10.06.1991 г.), така и от практиката на Конституционния съд по тълкуване на чл. 6, ал. 2, където критерият „пол“ е изключен от групата признаци, които се придобиват или изменят в процеса на социалната реализация на гражданите в обществото (решение № 14 от 10.11.1992 г. по к. д. № 14/92 г.). Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. В действителност в Конституцията недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното – чл. 47, ал. 2 от основния закон. Накратко, понятието „пол“ се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията. Противно на това конституционно разбиране за пола като биологична категория, понятието „gender“/„genre“ („пол“), като социален конструкт, присъства в Конвенцията отделно и наред с понятието „sex”/ „sexe“. Както беше посочено, това положение отдалечава приложното поле на Конвенцията от заявените в нея цели за защита на жените и открива пространство за противоречивото й прилагане, което е в разрез с принципа на правовата държава във формален смисъл (чл. 4, ал. 1 от Конституцията). Конвенцията проправя път към внедряване на понятията „пол“, и „идентичност, основана на пола“, при така дадената дефиниция в чл. 3, буква „в“, в българската правна система.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 27.07.2018 г. по к.д. №3 / 2018 г.
Диспозитив
Особено мнение на съдиите Румен Ненков и Георги Ангелов
покажи акта

решение

решение № 11 от 03.07.2018 г. по к.д. №8 / 2018 г.
Диспозитив
Решението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) създава пределна цена, т.е. ограничение за предложителя да договаря с потребителя по-висока цена. Това ограничение възниква преди да бъде направена офертата до потребителя. С оглед на това не може да се поддържа, че обсъжданото решение на КЕВР – административен акт, който тя е надлежно овластена да издаде – би могло да засегне правата на неограничен кръг лица. В Решение № 21/26.10.95 г. по к. д. № 18/95 г. Конституционният съд е приел, че „Законовата или доктринална квалификация на един административен акт като нормативен, индивидуален или общ, вътрешноведомствен или външен не може да бъде конституционен критерий и не изключва този акт ex constitutione от кръга на съдебно обжалваемите актове.“ (т.4) В същото решение съдът е приел, че: „Преценката дали един административен акт нарушава или застрашава права или законни интереси на граждани и/или юридически лица, може да бъде извършена само от компетентния съд, след изясняване на конкретните обстоятелства и тълкуване на конкретния административен акт.“ (т.7). С посочената в чл.36а, ал.2 от Закона за енергетиката квалификация „индивидуален административен акт“ не се засягат пряко права и свободи на гражданите и конкретно тези по чл. 56 и чл. 120 от Конституцията. От тази гледна точка няма противоречие и с разпоредбата на чл. 4 от Конституцията и по отношение на тях искането е неоснователно. В случая, Конституционният съд не установи наличието на други основания, които да попадат в границите на чл. 150, ал. 3 от Конституцията, поради което искането на омбудсмана следва да бъде отхвърлено. Извън предмета на произнасяне по настоящето решение остават основанията, които не са непосредствено свързани със защитата на правата и свободите на гражданите.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 03.07.2018 г. по к.д. №8 / 2018 г.
Диспозитив
особено мнение на съдия Филип Димитров по к.д. 8/2018
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 03.07.2018 г. по к.д. №11 / 2018 г.
докладчик Цанка Цанкова
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 03.07.2018 г. по к.д. №9 / 2018 г.
Диспозитив
Определение по допустимост.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 03.07.2018 г. по к.д. №5 / 2018 г.
Диспозитив
Определение по допустимост.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 03.07.2018 г. по к.д. №6 / 2018 г.
Диспозитив
Определение по допустимост и за присъединяване към к.д. № 5/2018 г. за съвместно разглеждане и решаване по същество.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 03.07.2018 г. по к.д. №8 / 2018 г.
Диспозитив
особено мнение на съдия Георги Ангелов по к.д. 8/2018
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 04.06.2018 г. по к.д. №10 / 2018 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 1 от 04.06.2018 г. по к.д. №7 / 2018 г.
Диспозитив
Със Закона за изменение на Закона за радиото и телевизията, приет от 44-то Народно събрание на 16 май 2018 г. (обн., ДВ, бр. 44 от 29 май 2018 г.) разпоредбата на чл. 24, ал. 2, чието обявяване за противоконституционна се иска, е отменена. Делото пред Конституционния съд остава без предмет и съгласно чл. 19 от Закона за Конституционен съд и чл. 22, ал. 3 и чл. 26, ал. 1 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд искането следва да се отклони.
покажи акта

решение

решение № 10 от 29.05.2018 г. по к.д. №4 / 2017 г.
Диспозитив
Целта на разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи не е защитата на правораздаването, нито защитата на действащия правен ред. Разпоредбата защитава „специфичния авторитет“, т. е. обществената оценка, на държавните служители, за които е приложим Закона за Министерството на вътрешните работи. Простото наличие на наказателно производство и на дисциплинарно производство, само по себе си, не е е съображение от конституционен порядък, което да може да обоснове ограничаването на основни права на служителя. Авторитетът на държавната служба е легитимна законодателна цел, но тя не се постига чрез задължителното му по силата на закона отстраняване от служба. Правото на труд и на обществено осигуряване са екзистенциални права на личността, включително на служителя, защото са пряко свързани с материалната основа на съществуването му. Неопределеността на периода на временното му отстраняване от длъжност само поради наличието на двете висящи производства и тежестта на правните последици компрометират неговата правна сигурност. Последиците се прилагат за цялата категория от служители по производствата, независимо от техните конкретни характеристики и въпреки нормата на чл. 31, ал. 3 от Конституцията, според която като обвиняеми те се смятат за невинни до установяване на противното с влязла в сила присъда. Този принцип важи и в дисциплинарното производство, в което дисциплинарното нарушение се смята за установено с влизането в сила на акта за налагането му – аргумент от чл. 56, изр. 1 от Конституцията. Едва след тези два момента могат да настъпят конституционосъобразно неблагоприятните последици от двете производства (т. нар. тяхно извънпроцесуално действие) като същностен елемент от правната сигурност. Достойнството на човека e социална ценност, свързана и с оценката на обществото за дадена личност. Отстраняването от длъжност е израз на негативна оценка за служителя, за неговите професионални и морални качества. Тя уврежда доброто му име, и то не само до възстановяването му на работа, но най-често и след това. Върху тези ценности посяга оспорената разпоредба, без те да са надлежно защитени по смисъла на чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията (по-горе, т. 7, б. „б“).
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 22.05.2018 г. по к.д. №4 / 2018 г.
покажи акта

решение

решение № 9 от 14.05.2018 г. по к.д. №5 / 2017 г.
Диспозитив
В компетентността на Народното събрание е да създаде законова уредба за регулиране на сферата на образование, която да обезпечи реалната възможност на гражданите да се ползват от предоставеното им с чл. 53, ал. 1 от Конституцията социално право. Законодателят преценява по целесъобразност, каква система за образование да приеме и въз основа на какви принципи то да се осъществява в съответствие с конституционните изисквания. В сферата на образованието законодателната власт разполага със значителна дискреция, доколкото не навлиза в компетентността на други държавни органи съобразно принципа на разделение на властите. Принципът на правова държава изисква не само когато естеството на материята налага уредба със закон, това да се извършва единствено от законодателя, но и че еднакво изисква материята, която не се нуждае от законодателна уредба, да се урежда с подзаконов акт. Предмет на законовата уредба следва да бъдат „основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба“, докато за уреждането на другите отношения по тази материя, законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт.
покажи акта

решение

решение № 8 от 23.04.2018 г. по к.д. №13 / 2017 г.
Диспозитив
Разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление.
покажи акта

решение

решение № 7 от 19.04.2018 г. по к.д. №7 / 2017 г.
Диспозитив
1. По тълкувателен въпрос по т.1: Разпоредбите от смесените споразумения, сключени съвместно от Европейския съюз и държавите членки с трета страна, каквото е ВИТС, в частта им, която се отнася до правомощия на Европейския съюз, от момента на влизането им в сила, стават част от правото на Съюза и на това основание придобиват предимство пред нормите на вътрешното право, които им противоречат. Разпоредбите от такива споразумения, които попадат в компетентност на Република България, придобиват предимство пред нормите на вътрешното право, които им противоречат, при условията на чл. 5, ал, 4 от Конституцията. 2. По тълкувателен въпрос по т.2: Временното прилагане на разпоредби от смесените споразумения, попадащи в компетентност на Европейския съюз, не зависи от изпълнението на условията по чл.5, ал.4 от Конституцията. 3. По тълкувателен въпрос по т.3.1: Разпоредбата на чл.85, ал.1, т.9 от Конституцията не се прилага за смесените търговски споразумения по т.1
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 17.04.2018 г. по к.д. №7 / 2018 г.
Диспозитив
Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията (обн. – ДВ, бр. 138/1998 г.; посл. изм. – ДВ, бр. 7/2018 г.).
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 17.04.2018 г. по к.д. №8 / 2018 г.
Диспозитив
Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на омбудсмана на Република България за обявяване противоконституционността на разпоредбата на чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) в частта „което е индивидуален административен акт“ (обн. – ДВ, бр. 107/2003 г.; посл. изм. – ДВ, бр. 7/2018 г.).
покажи акта

друго определение

друго определение от 29.03.2018 г. по к.д. №3 / 2018 г.
Диспозитив
Определение за приемане на доказателства.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 27.03.2018 г. по к.д. №10 / 2017 г.
Диспозитив
Особено мнение на съдия Гроздан Илиев по конституционно дело № 10/2017 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 27.03.2018 г. по к.д. №11 / 2017 г.
Диспозитив
Особено мнение на съдия Георги Ангелов по конституционно дело № 11/2017 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 27.03.2018 г. по к.д. №1 / 2018 г.
покажи акта

решение

решение № 5 от 27.03.2018 г. по к.д. №11 / 2017 г.
Диспозитив
В случая § 15 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ПЗР ЗИДЗСПЗЗ) (обн. – ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г.), урежда хипотезата на приложение на новия закон към заварено правоотношение, което не е равнозначно на обратно действие на новия закон. В Решение № 10 от 24.10.2013 г. по к. д. № 8 от 2013 г. Конституционният съд изяснява разграничението „между хипотезата на обратно действие на закона, когато той преурежда юридическите факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, с който приключва едно правоотношение и хипотезата, при която новият императивен правен режим урежда за в бъдеще завареното правоотношение, което не е приключило.“. Разпоредбата на § 15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ е израз на правото на държавата да преурежда със закон статута на отделни категории земи като израз на държавната политика в областта на животновъдството. Конституционният съд в съответствие със своята константна практика поддържа, че принципът на правна сигурност не може да се идентифицира с абсолютно недопускане на промяна в действащата законодателна рамка на дадена сфера на обществени отношения. Въпреки, че държавата следва предпазливо и само по изключение да преурежда гражданскоправни отношения, всеки законодател разполага с определена дискреционна власт, включително и по отношение правото със закон да уреди по нов начин статута на отделни категории земи като израз на държавната политика в областта на животновъдството. Законодателят може да прави промени в тази материя, за да приведе правната уредба в съответствие с променящите се икономически и социални условия в страната. Когато със законодателната промяна се преследва легитимна цел, за постигането на която са предвидени разумно обосновани средства, преценката за правилността на такова решение е изцяло на законодателя. Съдът отбелязва, че очакванията на правните субекти да не се променя законодателството не са конституционно защитими. Промените, въведени с § 15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, преследват легитимната цел на държавата да провежда такава политика, която да осигури пасищата, мерите и ливадите да бъдат отдавани под наем или аренда преимуществено на такива лица, които ще ги ползват по тяхното основно предназначение. Правото да се упражнява определена стопанска дейност, колкото и специфична да е тя, е различно от правото на собственост (така Решение № 5 от 10.07.2008 г. по к. д. № 2/2008 г.). Каквато и да е трактовката на правото на собственост, то има предвид налично, собствено имущество, а не пропуснати ползи или последици на нарушени договорености (Решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г.). В съответствие със своята последователна практика, Конституционният съд приема в Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к. д. № 12/2016 г, че „Икономиката, основана на свободната стопанска инициатива, не изключва държавната интервенция, но тя се свежда до създаване на регулаторната рамка и контрола за нейното спазване, гарантираща еднакво подходящи условия за работа на стопанските субекти, като се отчита крайното удовлетворяване на обществените потребности.“. Както вече беше посочено оспорената уредба няма обратно действие и не засяга принципа за закрила на стопанската дейност и инвестициите, а е израз на правото на държавата да провежда такава политика, която да осигури пасища, мери и ливади да бъдат отдавани под наем или аренда преимуществено на такива лица, които ще ги ползват по тяхното основно предназначение т.е. приоритетно да предостави въпросните земи на производители на животинска продукция. Вносителят на искане по чл. 150, ал. 4 от Конституцията не може да се позовава на несъответствие на закона с международните договори, по които България е страна, и съответно – да иска произнасяне на Конституционния съд по такъв въпрос. Изложените от вносителя твърдения за несъответствие на оспорената правна уредба с първичното и вторично право на Европейския съюз не са обект на проверка от страна на Конституционния съд в това производство и не могат да обусловят противоречие с чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Що се отнася до твърдението за неравенство между лица, които отглеждат животни върху пасища, мери и ливади от общинския и държавния поземлен фонд и лицата, които използват такива земи за други цели, то е неоснователно. Няма как да бъде търсено равенство при осъществяване на различни стопански дейности, нито може да отречено правото на държавата приоритетно да предостави въпросните земи на производители на животинска продукция. Самата дума „пасище“ вече подсказва основното предназначение на тези земи.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 27.03.2018 г. по к.д. №11 / 2017 г.
Диспозитив
Особено мнение на съдия Гроздан Илиев.
покажи акта

решение

решение № 6 от 27.03.2018 г. по к.д. №10 / 2017 г.
Диспозитив
По искането за установяване на противоконституционност на чл. 127, ал. 1 НПК - Конституционният съд не приема тезата на вносителя, че с допълнението на чл. 127, ал. 1 НПК се нарушава изискването за осигуряване на състезателност и равенство на средствата. Чрез оспорваното допълнение в чл. 127, ал. 1 НПК не се въвеждат ограничения по отношение на ръководно-решаващия орган в наказателния процес, както с оглед оценка за относимост на доказателствата, тъй като не се възпрепятства събирането на фактическите данни, необходими за пълното, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, така и с оглед оценката за допустимост на други доказателствени средства, чрез които се събират доказателства, оборващи изводите на органите, съставители на посочените документи и удостоверените с тях обстоятелства. Възприетият от законодателя подход при допълнението на чл. 127, ал. 1 НПК не се отклонява от разбирането на КЗПЧОС, че доказателствата трябва да бъдат събирани и проверявани в хода на публично съдебно производство в присъствието на обвиненото лице и при отчитане правото му да разполага с равни възможности да се противопостави на тезата на обвинителната власт в контекста на състезателното начало. С оспорената разпоредба на чл. 127, ал. 1, предложения предпоследно и последно НПК, не се създават предпоставки за провеждане на несправедлив процес, тъй като не е налице конституционно недопустим дисбаланс в основните процедурни правила по доказването, установени за участниците в наказателното производство. По искането за установяване на противоконституционност на чл. 411а, ал. 1, т. 4 НПК- Критерият за специализация е предоставен изцяло в дискрецията на законодателя, без последният да се счита предварително ограничен в избора си за един или друг подход. Приложеният от законодателя в чл. 411а, ал. 1 т. 4 НПК смесен (предметно – субективен) критерий при изменената компетентност на специализирания наказателен съд съставлява надлежно упражняване по целесъобразност на конституционно установено правомощие, поради което не превръща специализирания наказателен съд в извънреден, какъвто е недопустим по смисъла на чл. 119, ал. 3 от Конституцията, а функционирането му не е в противоречие с чл. 6, ал. 2 и принципите на правовата държава – чл. 4, ал. 1 от Основния закон.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 20.03.2018 г. по к.д. №3 / 2018 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 13.03.2018 г. по к.д. №2 / 2018 г.
покажи акта

решение

решение № 4 от 13.03.2018 г. по к.д. №14 / 2017 г.
Диспозитив
Според Конституционния съд изискването на чл. 88, ал. 1 от Конституцията за две гласувания на закона не ограничава законодателния орган да отстранява противоречия между неговите норми в хода на продължаващите в рамките на второто четене парламентарни разисквания до момента на приключване на процедурата по приемане на внесения законопроект. Извън разума на конституционните предписания е в подобни хипотези да се разчита на нова законодателна инициатива едва след бъдещето обнародване на закона. Точно затова в своите изказвания в подкрепа на инициативата на Васил Антонов отделни негови колеги-народни представители, логично и съвсем не без основание, са допускали и обратната възможност – приемането на предложените промени в чл. 6 да бъде последвано от преработване на бюджетната рамка, утвърдена преди това с второто гласуване по чл. 1 от законопроекта. Конституционния съд намира, че с описания в мотивите на настоящото решение механизъм на провеждане на законодателния процес не са били нарушени конституционните предписания, в частност – правилото по чл. 88, ал. 1 от Конституцията за приемане на законите на две четения. Евентуалното уважаване на искането, освен че неминуемо би създало необходимост от преодоляване на нормативна обстановка, несъвместима с принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията, няма автоматично да доведе и до целения от вносителя общественополезен ефект, защото разпределението на субсидията за вероизповеданията по Приложение № 1, съставляващо неразривна част от закона по силата на чл. 6, ал. 4, не е оспорено.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 30.01.2018 г. по к.д. №8 / 2017 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 30.01.2018 г. по к.д. №8 / 2017 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 30.01.2018 г. по к.д. №8 / 2017 г.
покажи акта

решение

решение № 2 от 30.01.2018 г. по к.д. №8 / 2017 г.
Диспозитив
Когато Народното събрание установи, че оставката е действителна, то е задължено да прекрати пълномощията на народния представител. При такава оставка е налице възлагане за прекратяване на пълномощията на народния представител, предписано в чл. 72, ал. 2 от Конституцията. В адресираната до Народното събрание оставка, народният представител Делян Добрев изразява категоричната си воля за предсрочно прекратяване на пълномощията му, която воля препотвърждава и в пленарно заседание на 4 октомври 2017 г. Ето защо последвалият отказ на Народното събрание да приеме оставката на Делян Добрев по съображения за целесъобразност - неговите качества и ползата от неговата работа като народен представител, е в несъответствие с чл. 72 от Конституцията. Обвързването на правните последици на оставката с наличието на други обстоятелства, които могат да бъдат различни във всеки конкретен случай, води до въвеждане на нови и неясни основания за предсрочно прекратяване или непрекратяване на пълномощията на народния представител. Това разбиране противоречи на правилото, че предсрочното прекратяване на пълномощията на народен представител, като изключение в развитието на правоотношението на политическо представителство, може да се осъществи само на изрично посочени в Конституцията основания. (Тълкувателно решение № 14 от 18. 12. 2013 г. по к. д. № 17 от 2013 г.). Отказът за предсрочно прекратяване на пълномощията, въпреки изричното желание на депутата за това, нарушава и правото на свободна воля (чл. 6, ал. 1 от Конституцията), както и правото на свободен избор на професия и място на работа (чл. 48, ал. 3 от Конституцията).
покажи акта

решение

решение № 3 от 30.01.2018 г. по к.д. №9 / 2017 г.
Диспозитив
Изразът „с право на повторно назначение“ в разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от Конституцията изключва възможността за назначаване на едно лице за административен ръководител на конкретен съд, прокуратура или следствена служба за повече от два мандата. Същото лице може да бъде назначавано на други ръководни длъжности в съдебната власт.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 23.01.2018 г. по к.д. №11 / 2017 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 23.01.2018 г. по к.д. №14 / 2017 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 23.01.2018 г. по к.д. №12 / 2017 г.
покажи акта

друго определение

друго определение от 23.01.2018 г. по к.д. №12 / 2017 г.
Диспозитив
Определение за присъединяване към конституционно дело № 10/2017 г. на частта относно установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 411а, ал. 1, т. 4 НПК (ДВ, бр.101/19.12.2017 г.), за съвместно разглеждане и решаване.
покажи акта

решение

решение № 1 от 16.01.2018 г. по к.д. №3 / 2017 г.
Диспозитив
При проведеното гласуване, не се постигна изискуемото по чл. 151, ал. 1 от Конституцията и чл. 15, ал. 2 от Закона за Конституционен съд мнозинство от гласовете на повече от половината съдии от състава на съда /най- малко 7 гласа/, поради което искането беше отхвърлено.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 16.01.2018 г. по к.д. №13 / 2017 г.
Диспозитив
Определение по допустимост.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 16.01.2018 г. по к.д. №10 / 2017 г.
Диспозитив
Oпределение по допустимост.
покажи акта

друго определение

друго определение от 16.01.2018 г. по к.д. №8 / 2017 г.
Диспозитив
Определение за приемане на новопостъпили доказателства.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 12.12.2017 г. по к.д. №8 / 2017 г.
Диспозитив
Определение по допустимост от 12 декември 2017 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 12.12.2017 г. по к.д. №9 / 2017 г.
Диспозитив
Определение по допустимост от 12 декември 2017 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 12.12.2017 г. по к.д. №8 / 2017 г.
Диспозитив
Становище към определението за допустимост.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 3 от 12.12.2017 г. по к.д. №6 / 2017 г.
Диспозитив
След образуване на делото със Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, приет от 44-то Народно събрание на 01 ноември 2017 г., (обн. ДВ, бр. 91 от 14 ноември 2017 г.), чл. 51, ал. 2 ЗПФ в оспорената част, според която „бюджетните взаимоотношения по ал.1, (т.е. между общинските бюджети и държавния бюджет) може да се променят с акт на Министерския съвет“, е отменен. Законът е влязъл в сила в тридневния срок определен с чл. 5, ал. 5 от Конституцията. Следователно понастоящем липсва предметът на делото, по който КС е задължен да се произнесе с решение по същество. Тъй като разпоредбата в отменената част вече не се прилага, правен интерес от обявяването ѝ за противоконституционна също не е налице. Такова е положението и с твърдението за несъответствие на оспорената, но вече отменена разпоредба с международен договор, по който България е страна -Европейска харта за местното самоуправление, което също е лишено от основание – предмет и правен интерес.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 31.10.2017 г. по к.д. №5 / 2017 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост № 2 от 31.10.2017 г. по к.д. №7 / 2017 г.
Диспозитив
Определение № 2 от 31.10.2017 г. по к.д. № 7/2017 г.
покажи акта

особено мнение по друго определение

особено мнение по друго определение от 31.10.2017 г. по к.д. №7 / 2017 г.
Диспозитив
Особено мнение на съдия Георги Ангелов
покажи акта

особено мнение по друго определение

особено мнение по друго определение от 31.10.2017 г. по к.д. №7 / 2017 г.
Диспозитив
Особено мнение на съдия Филип Димитров
покажи акта

особено мнение по друго определение

особено мнение по друго определение от 31.10.2017 г. по к.д. №7 / 2017 г.
Диспозитив
Особено мнение на съдиите Румен Ненков, Кети Маркова и Анастас Анастасов
покажи акта

особено мнение по друго определение

особено мнение по друго определение от 31.10.2017 г. по к.д. №7 / 2017 г.
Диспозитив
Особено мнение на съдиите Борис Велчев, Стефка Стоева, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова- Финкова и Константин Пенчев
покажи акта

особено мнение по друго определение

особено мнение по друго определение от 31.10.2017 г. по к.д. №7 / 2017 г.
Диспозитив
Становище на съдия Георги Ангелов, в частта, с която искането е отклонено
покажи акта

решение

решение № 9 от 06.07.2017 г. по к.д. №9 / 2016 г.
Диспозитив
Конституцията урежда изрично само социалния (обществения) модел на осигуряване, основан на принципите на всеобщност, задължителност и солидарност. Субективното право на обществено осигуряване е алеаторно и от вида на социалните права. Либералният (частният) модел на осигуряване не е нито изключен, нито изрично уреден от Конституцията. Той е допустим като част от установената в чл. 19, ал. 1 от нея свобода на стопанската дейност. Субективното право на частно осигуряване е комутативно облигационно право и е подчинено на правилата на конкуренцията. Правото на разпореждане с него произтича от характера му на парично оценимо имуществено право по чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията. Законодателят има дискреция за едно или друго конкретно законово разрешение съобразно осигурителната си политика, стига то да не е в несъответствие с принципи и изисквания на Основния закон.
покажи акта

решение

решение от 06.07.2017 г. по к.д. №10 / 2016 г.
Диспозитив
Разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), предмет на настоящия контрол за конституционност, несъмнено ограничава основаното на чл. 120, ал. 2 във връзка с чл. 56 от Конституцията право на лицата, засегнати от издадените актове, да получат пълноценна защита при оспорване пред съд. Това е така, защото ги лишава от възможността да се позовават на нищожността на административния акт поради нелегитимност (некомпетентност) на комисията, която го е издала. Оспорената разпоредба не изключва, а напротив – допуска всички членове на административния орган да са придобили властническия си статус в нарушение на закона или правилата за избор от Народното събрание, без това да се отразява на годността на издадения акт да породи правни последици. Обхватът й е толкова широк, че включва и възможност мнозинството от членовете на КФН да се окажат противозаконно избрани и въпреки това издадените решения да се приемат за легитимни дори и при съдебно обжалване. Действително чл. 120, ал. 2 от Конституцията предвижда възможност определени със закон административни актове да не подлежат на съдебен контрол. Разпоредбата е предмет на Тълкувателно решение № 4 от 2014 г. по К.Д. № 12/2014 г. на КС, в чиито диспозитив (точка 2) изрично е прието, че въвеждането на необжалваемост не може да е съчетано с отпадане на правото на засегнатите лица да се позовават пред съда на нищожността на административния акт. В случая с чл. 5, ал. 4 ЗКФН съдебният контрол не е изрично изключен, но на практика е обезсмислен, защото съдът е лишен от възможността да преценява дали порокът в избора на член на колективния орган се е отразил на валидността на издадения от него акт. Поради това Конституционният съд счита, че оспорената разпоредба противоречи на чл. 120, ал. 2 от Конституцията.
покажи акта

решение

решение № 7 от 27.06.2017 г. по к.д. №2 / 2017 г.
Диспозитив
Конституцията не ограничава законодателя да обвърже осигурения гражданин със задължение да допринася за общото благо чрез внасяне на определена вноска в целевите фондове на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), вместо да разчита единствено на неговата добра воля, т.е. на свободното му усмотрение. Този подход е в синхрон с конституционната идея за създаване на „социална държава“, чиято реализация неминуемо е обвързана с необходимост от солидарност и взаимопомощ между членовете на обществото. Същевременно равенството пред закона и свързаната с него забрана за дискримация по чл. 6, ал. 2 от Конституцията не се нарушават когато, законодателят, воден от съвместима с Основния закон цел, вместо да предвиди попълване на здравните фондове единствено от задължителните вноски на осигурените лица, по отношение на определени групи от тях прехвърля тежестта на осигуряването, изцяло или отчасти, върху други източници като държавния бюджет, работодателите или съответните ведомства. Уважаването на искането, така както е направено от вносителя, би довело до неравно третиране, което не намира своето оправдание в Конституцията. От неприлагането на оспорената разпоредба само по отношение на пенсионерите, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, ще последва неравенство сред различни групи от здравноосигурени граждани. В групата на работещите лица би било несправедливо тежестта от задължителното здравно осигуряване да се поеме единствено от онези, които още не са пенсионери, за сметка на облагодетелстването на получаващите пенсия, съставляваща за тях доход, освободен от данъчно и осигурително обременяване. Конституционно нетърпимо неравенство би възникнало и в по-стеснената група на самоосигуряващите се лица, защото в искането е визиран един ограничен кръг от тях, докато задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски ще продължи да обвързва останалите.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 27.06.2017 г. по к.д. №4 / 2017 г.
Диспозитив
Oпределение за допустимост по конституционно дело № 4/2017 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 27.06.2017 г. по к.д. №3 / 2017 г.
Диспозитив
Определение за допустимост по конституционно дело № 3/2017 г.
покажи акта

решение

решение № 8 от 27.06.2017 г. по к.д. №1 / 2017 г.
Диспозитив
В настоящия случай макар законът, според техните твърдения да е по-неблагоприятен за група служители в МВР, той отнема някои предоставени им от законодателя по преценка за целесъобразност привилегии, но това не са непропорционални на оправданите им правни очаквания последици. Принципът на правната сигурност, обаче не следва да се идентифицира с абсолютно недопускане на промяна в действащата законодателна рамка на дадена сфера на обществени отношения. Конституционният съд вече е имал възможност да се произнесе, че преуреждането на заварените правоотношения трябва да стане по начин, който да не засяга придобити права (Решение № 11 от 5.10.2010 г. по к. д. № 13/2010г.). От цялостното съдържание на оспорените разпоредби е видно, че законодателят се е стремил да съхрани придобития „социален пакет“ и да уреди последиците от възникването на правоотношенията по ЗДСл и по КТ за попадащите в обхвата на измененията държавни служители на МВР съобразно принципа на материална справедливост, като елемент на правовата държава. Не е нарушено и правото на служителите с преобразувани правоотношения на придобиване на пенсия и на платен годишен отпуск. Съдът не споделя допълните съображения на омбудсмана за нарушено право на собственост по чл. 17 от Конституцията. Правната сигурност не може да бъде разбирана в смисъл, че съдържанието на установените в закона права и условията за тяхното придобиване и упражняване, ще си останат непроменени. Съдът намира, че тъй като с оспорените разпоредби се засягат предоставени по целесъобразност привилегии на служители от МВР, а не се засягат техни придобити права и свободи, то не са нарушени и правата на личността, нейното достойнство и сигурност като върховен конституционен принцип. Оспорените разпоредби засягат професионалната сфера на две групи служители, без да променя характера на дейността им и принадлежността им към МВР, поради което не противоречат на изведения в чл. 4, ал. 2 от Конституцията принцип. Съдът не споделя разбирането на омбудсмана за нарушение на правото на личен живот, поради засягане на „професионалното и социално самочувствие“ на служителите с преобразувани правоотношения – държавните служители по ЗДСл, както и служителите и работниците по КТ не са по-ниско поставена категория граждани и приравняването на част от служители от МВР към тях, не е обстоятелство, което да накърнява самооценката им или оценката на обществото за тях.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 27.06.2017 г. по к.д. №1 / 2017 г.
покажи акта

решение

решение № 6 от 06.06.2017 г. по к.д. №15 / 2016 г.
Диспозитив
В обхвата на израза „други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика“ по смисъла на чл. 84, т. 16, изречение второ от Конституцията, се включват различни обобщени и аналитични доклади относно осъществяваната дейност на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Тези доклади са различни по време и/или съдържание от годишните доклади по чл. 84, т. 16, изречение първо от Конституцията, и са предназначени да съдействат за упражняване на конституционните правомощия на Народното събрание. Народното събрание не може да изисква от главния прокурор доклад относно дейността на прокуратурата по конкретно наказателно производство.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 06.06.2017 г. по к.д. №15 / 2016 г.
съдия Кети Маркова
Диспозитив
Становище от съдия Кети Маркова
покажи акта

решение

решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д. №12 / 2016 г.
Диспозитив
Конституционният съд намира, че оспорените законодателни промени, въведени с §18 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ПЗР ЗИДЗЕ)( обн., ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.), не могат да бъдат квалифицирани като нарушаващи правната предвидимост и доверието в стабилността на правната рамка за сектор енергия от възобновяеми източници, за всеки разумен и добросъвестен инвеститор, и приема, че §18 ПЗР ЗИДЗЕ не противоречи на чл. 4, ал. 1 от Конституцията на това основание. Като неоснователно Конституционният съд преценява и твърдяното от вносителя, че с §18 ПЗР ЗИДЗЕ се нарушава принципа на законност поради противоречие с целите на Закона за енергията от възобновяеми източници и че неговите разпоредби водят до вътрешно противоречие в същия закон. Конституционният съд счита, също така, че са неоснователни твърденията на вносителя за противоречие с чл. 4, ал. 1 от Конституцията, поради нарушаване на принципа на правна сигурност чрез допуснато обратното действие на оспорената разпоредба. Очевидно, по отношение на правилото в §18,ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ, е налице действие на оспорената законова норма върху заварени правоотношения, юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на закон, но не са завършили действието си и тези правоотношения се развиват в контекста на регулиран пазар. Средствата избрани от законодателя за постигането на целта на закона са разумни и подходящи, доколкото преференциалните цени не отпадат с ретроактивен ефект stricto sensu, а само се намаляват при гарантиран срок на договорите и изкупуването така, че да се осигури възвръщане на инвестициите и разумна печалба в срока на договора. Съдът счита, че с оспорената законодателна промяна не само не се нарушава, но се постига ефективно реализиране на принципа - законът да гарантира равни условия за стопанска дейност на всички икономически активни субекти, установен в чл. 19, ал. 2 от Конституцията. Да се твърди при това положение, че групата стопански субекти, в обхвата на §18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ, е произволно определена от законодателя и че същата норма отнема техни придобити права и ги дискриминира, с което нарушава чл.19, ал. 2 от Конституцията, е неоснователно. Стопанските субекти в обхвата на §18, ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ, са в регулирания сегмент на пазара и тъкмо с оспорената промяна се постига постепенното им извеждането на свободния пазар, на който те не са, но което е наложително, за да бъде постигната националната и общностна цел за реален конкурентен бизнес в електроенергийния сектор в ЕС (такава е и оценката на ЕК за държавна помощ SA.44840 (2016/NN) - България, т. 29). Съдът намира, че в конкретния случай твърдяното от вносителя наличие на оправдани правни очаквания, за субектите по §18, ал.1ПЗР ЗИДЗЕ, е неоснователно и приема, че не е налице несъответствие на оспорената в искането законова разпоредба с чл. 63 ДФЕС.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 25.04.2017 г. по к.д. №2 / 2017 г.
Диспозитив
Определение за допустимост
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 25.04.2017 г. по к.д. №2 / 2017 г.
Диспозитив
Определение за допустимост
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 06.04.2017 г. по к.д. №1 / 2017 г.
Диспозитив
Определение за допустимост по к.д. № 1/ 2017 г.
покажи акта

особено мнение по друго определение

особено мнение по друго определение от 06.04.2017 г. по к.д. №1 / 2017 г.
Диспозитив
Особено мнение към Определение за допустимост от 06.04.2017 г. по к. д. № 1/ 2017 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 16.03.2017 г. по к.д. №16 / 2016 г.
съдия Георги Ангелов
Диспозитив
Особено мнение на съдия Георги Ангелов
покажи акта

решение

решение № 4 от 16.03.2017 г. по к.д. №16 / 2016 г.
Диспозитив
Конституционният съд вече е приел, че функциите на прокуратурата, посочени в чл. 127 от Конституцията са уредени изчерпателно. Актът на прокурора по чл. 84, ал. 6 ЗМВР не е израз на негово надзорно правомощие по чл. 127, т. 4 от Конституцията. Всъщност, прокурорът е участник в една административна процедура, в която утвърждаването на протокола на полицейския орган завършва фактическия състав, пораждащ окончателното правно действие на изземването. Предприемането на действие по отмяна на незаконосъобразни актове по чл. 127, т. 5 от Конституцията по съществото си също е надзорно правомощие, ако се отнася до актове на органи извън съдебната власт. Разпоредбата на чл. 84 ЗМВР възлага на прокурора контролни правомощия върху актове на изпълнителната власт, каквито не са предвидени в чл. 127, т. 5 от Конституцията. Разпоредбата на чл. 84, ал. 6, изречение първо, противоречи на чл. 127 от Конституцията, защото чрез прилагането й не се осъществява нито една от конституционните функции на прокуратурата. Изложеното в мотивите на решението по отношение на чл. 84, ал. 6, изречение първо, се отнася и до разпоредбата на чл. 84, ал. 8 ЗМВР в частта й „в 5-дневен срок с постановление на окръжната прокуратура по местопредаването или изземването на вещта“.
покажи акта

решение

решение № 3 от 23.02.2017 г. по к.д. №11 / 2016 г.
Диспозитив
Решение № 3 от 23.02.2017 г. по конституционно дело № 11/2016 г. , с което Конституционният съд приема, че разпоредбата на чл. 242а от Изборния кодекс, като предвижда санкция за неупражняване на избирателното право, противоречи на Преамбюла на Конституцията, както и на конституционните разпоредби на чл. 4, чл. 5, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 10, чл. 37, ал. 1, чл. 38, чл. 42 и чл. 57, поради което я обявява за противоконституционна.
покажи акта

решение

решение № 2 от 07.02.2017 г. по к.д. №13 / 2016 г.
Диспозитив
Изискването на чл.126, ал.1 от Конституцията структурата на прокуратурата да е в съответствие с тази на съдилищата означава задължително създаване на прокуратури, съответстващи по вид и степен на изброените в чл.119, ал.1 от Конституцията съдилища. Това изискване не съдържа задължение за съответствие на териториалните звена на прокуратурата с тези на съдилищата. Към специализираните съдилища със закон могат да бъдат създавани специализирани прокуратури.
покажи акта

решение

решение № 1 от 31.01.2017 г. по к.д. №6 / 2016 г.
Диспозитив
Свободният избор на професия и място на работа означава, че всеки има право да започне работата, която желае, ако има качествата и подготовка за това, както и да преустанови работа по свое желание, след като отправи необходимото предизвестие. Такова право на свободен избор на място на работа и професия несъмнено имат и съдиите, прокурорите и следователите. Конституционно закрепеното им субективно преобразуващо право на прекратяването на правоотношението поради подаване на оставка е проява именно на принципа на свободата на труда. То не може да бъде ограничавано от законодателя в преследване на нелегитимни цели, като даване възможност на Висшия съдебен съвет да реализира дисциплинарната си власт или лишаване от еднократното парично обезщетение. В случая срещу правото по чл. 48, ал. 3 от Конституцията – всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа, не стои друго конституционно право. Ако законодателят счита, че трябва да има негативни правни последици за съдиите, прокурорите и следователите, които при наличието на образувано срещу тях дисциплинарно производство подават оставка, той може да ги уреди в Закона за съдебната власт или в други закони, без обаче да ограничава правото им на освобождаване от длъжност поради оставка. Справедливостта като общочовешка ценност, според преамбюла на основния закон, изисква съдиите, прокурорите и следователите, извършили тежки дисциплинарни нарушения, да не получат парично обезщетение, но този справедлив резултат може да бъде постигнат и без да се накърнява свободата на професия и място на работа, защитавана от чл. 48, ал. 3 от Конституцията, а чрез друго по-балансирано законодателно решение. Оспорената разпоредба противоречи и на принципа на правовата държава, прокламиран в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, съгласно който правовата държава се управлява според Конституцията и законите. Няма конституционно установена причина съдия, прокурор или следовател, срещу когото е образувано дисциплинарно производство от прекия административен ръководител или от Висшия съдебен съвет, да бъде лишен от конституционното си право да бъде освободен от заеманата длъжност поради подаване на оставка, само защото в бъдеще е възможно да му бъде наложено някое от различните видове дисциплинарни наказания, например забележка. Подобно ограничение на конституционноустановеното в чл. 129, ал. 3, т. 2 право е непропорционално и не е обусловено от легитимна цел. Конституционният съд намира, че не е налице противоречие на оспорената разпоредба с чл. 48, ал. 4 от Конституцията, както се твърди в искането и в част от становищата по делото. Съдиите, прокурорите и следователите не извършват принудителен труд по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Конвенция № 29 относно принудителния или задължителния труд на Международната организация на труда, приета на 28. 07. 1930 г., ратифицирана от България на 7. 07. 1932 г. и в сила от 22. 09. 1933 г., тъй като не упражняват функциите си под заплаха от наказание по смисъла на конвенцията. Ако в края на дисциплинарното производство им бъде наложено някое от установените в Закона за съдебната власт дисциплинарни наказания, това наказание не е заплаха за полагане на принудителен труд, а е последица от извършени от тях дисциплинарни нарушения. Подаването на оставка от съдия, прокурор или следовател по време на образувано срещу него дисциплинарно производство, не е злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 2 от Конституцията, а е упражняване на конституционно уредено право на освобождаване поради подаване на оставка в свой интерес.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 31.01.2017 г. по к.д. № / г.
Диспозитив
Особено мнение на съдия Румен Ненков.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 1 от 31.01.2017 г. по к.д. №14 / 2016 г.
Диспозитив
Определение № 1 от 2017 г. по к.д. 14/2016 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 19.01.2017 г. по к.д. №15 / 2016 г.
Диспозитив
Определение за допустимост по к.д. 15/2016 г. от 19.01.2017 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 19.01.2017 г. по к.д. №16 / 2016 г.
Диспозитив
Определение за допустимост по к.д. 16/2016 г. от 19.01.2017 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 8 от 22.11.2016 г. по к.д. №17 / 2016 г.
Диспозитив
В разпоредбата, чието тълкуване се иска, е посочено, че президентът няма правомощие да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Разпоредбата на чл. 99, ал. 7, изр. първо от Конституцията е пределно ясна, а именно – не е постигнато съгласие за образуване на правителство и президентът назначава служебно правителство, съгласно изречение второ на ал. 7 от Конституцията. Тълкуване на това изречение не е поискано и то не е в предмета на конституционното дело. Съпоставянето на изречение второ и изречение първо на ал. 7 на чл. 99 от Конституцията очертава в контекста на предмета по настоящето дело, какво може и какво не може президентът през последните три месеца на своя мандат. Той има правомощието да назначава служебно правителство, но няма правомощие да разпуска Народното събрание. Несъмнена е забраната. Нормата е императивна. Тя отговаря на въпроса, който президентът поставя в своето искане. Съвсем ясно е, че в хипотезата на чл. 99, ал. 7, изр. първо от Конституцията разпускането на Народното събрание и свързаните с него нови избори в срока по чл. 64, ал. 3 от Конституцията са действия, които са изключени от правомощията на действащия президент с неизтекъл мандат по-малко от три месеца, но са сред първостепенните неотложни задължения на новоизбрания президент след встъпването му в длъжност. За да има задължително тълкуване от Конституционния съд е необходимо да е налице правен интерес, какъвто в случая при яснотата на нормата на чл. 99, ал. 7, изр. първо от Конституцията няма. Липсва конституционен проблем, както и противоречиво разбиране и опасност от противоречиво прилагане на разпоредбата на ал. 7, изр. първо на чл. 99 от Конституцията. Задължително тълкуване не може да се извършва в отговор на доктринерен спор или конюнктурни политически интереси.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 7 от 15.11.2016 г. по к.д. №14 / 2016 г.
Диспозитив
Определение № 7 от 2016 г. по к.д. № 14/2016 г., с което се отклонява искането на омбудсмана на Република България за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от Изборния кодекс и се допуска за разглеждане по същество по отношение на разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Изборния кодекс (обн., ДВ, бр.19/2014 г., изм. ДВ, бр. 39/2016 г., бр. 57/2016 г., посл. изм.бр.85/2016 г.) в частта „с решение на Централната избирателна комисия по преценка на дипломатическите и консулските представителства“.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 25.10.2016 г. по к.д. №13 / 2016 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 6 от 25.10.2016 г. по к.д. №11 / 2015 г.
Диспозитив
В срока за произнасяне по искането на главния прокурор Народното събрание приема Закон за изменение и допълнение на Закона за МВР, като с § 26 от с.з., разпоредбата на чл.95а е отменена изцяло. Отмяната на оспорената разпоредба води до липса на предмет на конституционното дело, както и на правен интерес от разглеждането на искането по същество. Това налага отклоняване на искането и прекратяване на производството по делото.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 13.10.2016 г. по к.д. №13 / 2015 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 13.10.2016 г. по к.д. №12 / 2016 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 5 от 13.10.2016 г. по к.д. №4 / 2016 г.
Диспозитив
В резултат от присъединяване на част от искането по к.д. № 6 от 2016 г., предмет на к.д. № 4 е чл. 230 ЗСВ в неговата цялост. В бр. 62 на Държавен вестник от 2016 г. е обнародван ЗИДЗСВ, в Пар. 127 на който разпоредбата на чл. 230 ЗСВ е променена. От четирите алинеи, съставляващи чл. 230 ЗСВ, изцяло непроменена е единствено ал. 4. Промяната в оспорените разпоредби на чл. 230, ал. 1-3 ЗСВ изисква производството по к.д. № 4 от 2016 г. по отношение на тях да бъде прекратено. Този извод се отнася и до разпоредбата на чл. 230, ал. 4 ЗСВ. В искането по к.д. № 6 тя изрично е оспорена не самостоятелно, а „във връзка с чл. 230, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ“. Прекратяването на делото по посочените съображения не ограничава възможността чл. 230 ЗСВ с промененото му съдържание или отделни негови алинеи да бъдат повторно подложени на контрол за конституционосъобразност, ако някой от субектите по чл. 150 от Конституцията направи искане за това.
покажи акта

решение

решение № 11 от 04.10.2016 г. по к.д. №7 / 2016 г.
Диспозитив
Със специален закон на прокурора допълнително може да бъде възложено да осъществява властническа дейност, която е извън посочените от Конституцията функции на прокуратурата. Постановените в такива случаи прокурорски актове подлежат на съдебен контрол по реда за обжалване на индивидуалните административни актове, когато с тях се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации.
покажи акта

решение

решение № 10 от 29.09.2016 г. по к.д. №3 / 2016 г.
Диспозитив
Конституционният съд счита, че приведените аргументи в подкрепа на искането от страна на обмудсмана и на някои от заинтересованите страни не обосновават неконституционността на атакуваните разпоредби. Oспорените разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК не противоречат на принципа на правовата държава. С тях не се въвеждат привилегии за определена група правни субекти, участници в съдебно производство, тъй като всички граждани (формиращи една група правни субекти като страни в съдебното производство) имат възможност да бъдат защитавани в производство пред съд от адвокат, докато възможност да ползват услуги на юрисконсулт имат юридическите лица и еднолични търговци – формиращи друга самостоятелна, различна група от участници в съдебното производство, извън тази на гражданите (физически лица). Необосновано е и твърдението, че с оспорваните норми се създава привилегировано положение в полза на икономически по-силните субекти – държавата и търговците, съпоставено с положението на страните – физически лица. Присъждането на направените по делото разноски цели да възмезди страната, в чиито интерес е решено делото, т. е. тя да си възстанови понесените разходи за производството. Не може да бъде споделена аргументацията, че определяното юрисконсултско възнаграждение няма никаква връзка с предмета на делото (цената на иска). Необосновано е и твърдението, че опасността от присъждане в тежест на гражданите на юрисконсултско възнаграждение при загубване на дело съставлява своеобразна задръжка за тях в достъпа им до съд, съответно отказ от правосъдие. Mакар и да са налице различия в организацията и осъществяването на юрисконсултската и адвокатска дейност, по своята същност, юрисконсултското процесуално представителство пред съд е идентично, предвид съдържанието му и осъществяването му пред съдебен орган, с адвокатското представителство по дела. Този извод не изключва, напротив, обуславя използването на сходен критерий при разпределянето на разноските на страните за адвокатско, съответно юрисконсултско процесуално представителство. Лишаването на страна в процеса от разноски за процесуална защита при позитивен развой на съдебното дело само поради обстоятелството, че правоотношението и с процесуалния представител е служебно или трудово и разкрива особености (задължения и разходи), предвид качеството на работодателя при формиране на възнаграждението, би било нарушение на правото на защита и на правовата държава. Премахването на присъждано в полза на изправната страна възнаграждение, когато е била представлявана от юрисконсулт би довело до несправедливост и несъответствие с принципа за равенство на страните в съдебния процес (чл. 121, ал. 1 от Конституцията) и би довело фактически до тяхното неравенство.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 29.07.2016 г. по к.д. №9 / 2016 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 29.07.2016 г. по к.д. №11 / 2016 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 4 от 29.07.2016 г. по к.д. №10 / 2016 г.
Диспозитив
Определение № 4 по к.д. № 10/2016 г., с което се отклонява искането в частта за обявяване на противоконституционност на Решението на 43-то Народно събрание на Република България от 15 юли 2016 г. за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание (Обн. ДВ, бр. 55 от 19 юли 2016 г.) и за произнасяне относно задължителния характер на нормата на чл. 89 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (Обн. ДВ, бр.97/2014 г., последно изм. ДВ, бр. 86/2015 г.) и последиците от нейното неспазване от страна на Народното събрание и прекратява производството по делото в съответната част.
покажи акта

решение

решение № 9 от 28.07.2016 г. по к.д. №8 / 2016 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 28.06.2016 г. по к.д. №9 / 2015 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 28.06.2016 г. по к.д. №9 / 2015 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 28.06.2016 г. по к.д. №7 / 2016 г.
покажи акта

решение

решение № 8 от 28.06.2016 г. по к.д. №9 / 2015 г.
Диспозитив
Наред с политиката на отбрана и сигурност, на вътрешния ред, на социалната и икономическата политика, националната здравна политика е закрепена на конституционно ниво чрез изричното предвиждане на задължение за държавата да гарантира живота на личността и да закриля здравето на гражданите. Националната здравна политика като философия, принципите на които се основава и провежда, изграждането, ръководството и осъществяването на контрол в националната здравна система са въпроси предмет на първична уредба преди всичко от Закона за здравето. За разлика от Закона за здравното осигуряване, който урежда реда и условията за упражняване на конституционното право на гражданите по чл. 52, ал. 1 от Конституцията, Закона за лечебните заведения урежда обществените отношения по осъществяването на здравната политика, свързани по-специално с изграждането и функционирането на лечебните заведения като изпълнители на медицински дейности. Признаването на здравето на гражданите на конституционно ниво е уредено като публично благо – цел на националната здравна политика. Публичното благо се характеризира с това, че от ползването му не може да бъде изключен никой. То няма конкурентна природа и всеки се ползва от него едновременно с неограничен брой други индивиди, като това не зависи от размера на техния принос за това благо. Пазарните сили сами по себе си не винаги осигуряват предоставяне на достатъчно публични блага, поради което се налага те да бъдат осигурени с други средства, включително и с държавна намеса. Икономическата свобода е съществена конституционна ценност. Конституционният законодател, обаче, без да я поставя под, извежда здравето на хората пред икономическата свобода – подход, който в конституционния текст е последователно приложен. Принципът на правова държава изисква не само, когато естеството на материята налага уредба със закон, това да се извършва единствено от законодателя, но наред с това изисква материята, която не се нуждае от законодателна уредба, да се уреди с подзаконов акт.
покажи акта

решение

решение № 7 от 21.06.2016 г. по к.д. №8 / 2015 г.
Диспозитив
Конституционният съд е установил трайна практика по въпроса за възможността основните права на гражданите да бъдат ограничавани в случаите, когато е налице легитимна цел, основанието е установено със закон, в рамките на предвиденото в Конституцията ограничение, и е спазен принципът за пропорционалност (съразмерност) на преследваната цел. Това принципно положение предпоставя и извода, че е възможно и конституционно оправдано ограничаването на правата на гражданите, когато това е необходимо за гарантиране интересите на страната в областта на националната и международната сигурност. Ограничаването на правото на труд ще бъде непропорционално тогава, когато се основава на критерии, противоречащи на основни конституционни принципи.
покажи акта

решение

решение № 6 от 14.06.2016 г. по к.д. №1 / 2016 г.
Диспозитив
От момента, в който банката е застрашена от неплатежоспособност, управлението й се поема от лица, различни от управителните й органи. Оспорената разпоредба на чл. 11, ал. 3 ЗБН само потвърждава това правило, отново подчертавайки, че банката, чието обявяване в несъстоятелност се иска, се представлява от лица, различни от управителните й органи и пред съда по несъстоятелност. Това законово решение е в интерес на вложителите и не противоречи на никоя конституционна норма. Дори да е налице необходимост от по-добра регламентация, то решението е от компетентността на законодателя, а не на Конституционния съд. Винаги, при съмнение за противоречие на интересите между представляваната в конкретен процес банка и представляващите я лица, съдът би могъл да назначи особен представител по реда на чл. 29, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В случая не е налице неравно третиране на встъпилите в съдебния процес акционери, защото за тях липсва правен интерес от обжалването, още повече, че законът не предвижда право на жалба на наистина заинтересованите от датата на неплатежоспособност лица - кредиторите на банката в това число и Фонда, който е страна в процеса. Оспорената разпоредба на чл. 16, ал. 1, изр. 3 ЗБН, не противоречи на Конституцията, защото подлежащите на въззивно и касационно обжалване съдебни актове не засягат правата и законните интереси на акционерите.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 14.06.2016 г. по к.д. №1 / 2016 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 14.06.2016 г. по к.д. №1 / 2016 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 14.06.2016 г. по к.д. №1 / 2016 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 07.06.2016 г. по к.д. №8 / 2016 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 02.06.2016 г. по к.д. №6 / 2016 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 3 от 02.06.2016 г. по к.д. №5 / 2016 г.
Диспозитив
Оспорваната от президента разпоредба е въведена със Закона за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 14 от 19.02.2016 г.). На 20 април Народното събрание приема Закон за изменение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, с чийто единствен § 1 се отменя чл. 46л, ал. 2 ЗВМД. Изменителният закон е обнародван в ДВ, бр. 34 от 3 май 2016 г. и влиза в сила от деня на обнародването. При тази промяна на законовото положение – отмяната на правната норма, която е предмет на конституционното дело, Конституционният съд намира, че липсва предмет на делото, както и правен интерес от разглеждане на искането. Поради това, съгласно чл. 26, ал. 1 от ПОДКС, производството следва да бъде прекратено.
покажи акта

решение

решение № 12 от 13.05.2016 г. по к.д. №13 / 2015 г.
покажи акта

решение

решение № 5 от 12.05.2016 г. по к.д. №2 / 2016 г.
Диспозитив
Временното отстраняване от работа по чл. 100, ал. 2 ЗДСл, до приключването на наказателното производство срещу отстранения държавен служител, съставлява ограничение на правото на труд по чл. 16 във връзка с чл. 48 и свързаното с него право по чл. 51, ал. 1 от Конституцията. Липсата на диференциран подход, който да отчита както мястото на съответното лице в йерархията на държавната служба, така и степента на обществена опасност на твърдяното престъпление води до едни и същи правни последици, независимо от възможните съществени разлики. Така се създава възможност правото на труд на държавните служители да бъде ограничено без да е достигната границата, след която защитата му би трябвало да отстъпи пред защитата на „волята и интересите на нацията“, чийто изпълнител се явява държавният служител. Фактът, че отстраняването не подлежи на съдържателен съдебен контрол прави невъзможно да се реализира правото на защита на държавния служител. Затова оспорваната разпоредба е несъвместима с чл. 56 от Конституцията. Конституционният съд приема, че постигането на легитимната цел е напълно възможно чрез останалите способи предвидени в закона – не само по чл. 69 от НПК, но и по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл, която дава допълнителна възможност на органа по назначаването. Оспорваната разпоредба противоречи на принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 12.04.2016 г. по к.д. №10 / 2015 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 12.04.2016 г. по к.д. №10 / 2015 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 12.04.2016 г. по к.д. №10 / 2015 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 2 от 12.04.2016 г. по к.д. №12 / 2015 г.
Диспозитив
Правомощията на омбудсмана съгласно конституционната разпоредба на чл. 150, ал. 3 са ограничени до възможността да прави искане само по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията - за установяване противоконституционност на закон. Другите актове на Народното събрание (НС), както и актовете на президента, са изключени от предмета на оспорване от омбудсмана. Освен това предмет на проверката за конституционосъобразност може да бъде само този закон, който нарушава конституционни разпоредби, чийто предмет са уредбата и защитата на правата и свободите на гражданите. За всички останали случаи на възможна противоконституционност на закон или друг акт на НС, както и за необходимост от тълкуване на Конституцията или произнасяне за съответствие на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, или за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна, омбудсманът съгласно чл. 91а, ал.2 Закона за омбудсмана, като застъпник на правата и свободите на гражданите разполага с възможност да уведомява органите по чл.150, ал. 1 Конституцията, които извършват преценка за наличие на основанията по чл. 149, ал. 1 от Конституцията и вземат решение за сезиране на Конституционния съд - аргумент и от чл. 19, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 2 ЗО. Водещото направление в дейността на омбудсмана е да предоставя защита срещу действия или бездействия на държавната или общинската администрации, които представляват неспазване на задължението им да се въздържат от нарушаване на онези права, които по своя характер са всеобщи и присъщи на всички граждани в това им качество, поради което Съдът приема, че омбудсманът ще използва механизма на конституционна защита по чл. 150, ал. 3 от Конституцията във всички случаи когато се нарушават лични и политически права на гражданите, така както са уредени на конституционно ниво. Когато гражданинът участва като правен субект в друго качество в стопанско-производствена, финансова или икономическа дейност и в резултат на противоконституционност на закон или отделна негова разпоредба последва нарушаване на негови права и свободи, омбудсманът в тези случаи следва да използва другите средства за защита предвидени в Закона за омбудсмана, включително и сезиране на субектите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Правилото за ограничаване правомощието на омбудсмана с оглед на обхвата на законодателните актове и степен на интензивност по отношение на защитаваните права и интереси на гражданите, налага извода, че в областта на икономическите и социалните права искането на омбудсмана за установяване противоконституционност на закон може да бъде прието само в случаите, когато законът съществено ограничава или отнема конституционно уредени и защитени социални и икономически права и свободи и това ограничаване или отнемане не се основава на защита на други по-висши конституционни ценности. С оспорените разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове се въвежда уведомителен режим , от който не произтича ограничаване правата и свободите на гражданите, а установяване на предпоставки за контролиране на дейност, която би могла да обуслови възникване на такива фискални задължения, каквито съществуват за всички производители и търговци на спиртни напитки. Оспореният уведомителен режим не може да се разглежда като засягащ права и свободи на гражданите, поради което Конституционният съд приема, че в тази част искането на омбудсмана се явява недопустимо. Освен това оспорените разпоредби се отнасят не до гражданина, а до друга категория правен субект-едноличния търговец, чиято дейност и свързаните с нея правоотношения с данъчните и митнически органи, не може да бъде предмет на непосредствена защита по реда на чл. 150, ал. 3 от Конституцията.
покажи акта

решение

решение № 4 от 12.04.2016 г. по к.д. №10 / 2015 г.
Диспозитив
Неизпълнението на задължение, което не може да бъде непротиворечиво дефинирано, в една правова държава не би могло да води до дисциплинарна отговорност. Липсата на ясно нормативно определено съдържание на въведеното със Закона за адвокатурата задължение на адвоката да бъде оказвано „дължимо“ уважение и съдействие именно като на съдия, позволява това задължение да бъде възприемано и прилагано с произволно съдържание. Предвидената в закона възможност да се извърши проверка за неоказване на уважение или съдействие на адвокат не въобще, а за специфично уважение и съдействие, дължимо само на съдиите, представлява проверка за изпълнение на неопределимо по своето съдържание задължение. Подобна проверка е несъвместима с принципа на правовата държава, когато води до търсене на дисциплинарна отговорност, поради което разпоредбите на чл. 29, ал. 2 и ал. 3 и чл. 30, ал. 1 ЗА противоречат на чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Възможността да бъде търсена дисциплинарна отговорност от един магистрат трябва да бъде уредена по начин, който да осигурява неговата независимост- институционална и лична. Това трябва да стане със закон, който да урежда ясно и изчерпателно както съставите на дисциплинарните нарушения, така и процедурата за търсене на дисциплинарна отговорност. Няма как да бъде осигурена личната независимост на един магистрат, ако съществува възможност той да бъде проверяван от представители на адвокатурата и то за неясни по своето конкретно съдържание нарушения.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 05.04.2016 г. по к.д. №4 / 2016 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 22.03.2016 г. по к.д. №3 / 2016 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 10.03.2016 г. по к.д. №13 / 2015 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 08.03.2016 г. по к.д. №6 / 2015 г.
покажи акта

решение

решение № 3 от 08.03.2016 г. по к.д. №6 / 2015 г.
Диспозитив
Законът за изменение и допълнение на друг закон след влизането му в сила престава да бъде самостоятелен, тъй като от този момент той става част от закона, който се изменя и допълва, и предметът на искането за обявяване на противоконституционност е изменената или допълнена разпоредба на действащия закон, в която измененията или допълненията са инкорпорирани. Конституционосъобразността на разпоредби от закон за изменение и допълнение на действащ закон могат да бъдат оспорени самостоятелно единствено от момента на обнародването до момента на влизането в сила, защото до този момент те не са инкорпорирани в изменения и допълнен закон. Правата на гражданите на достъпна медицинска помощ чрез здравно осигуряване и безплатно ползване на медицинско обслужване са основни конституционни права и са неотменими съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Конституцията. Законодателят може по целесъобразност при задължителното здравно осигуряване да определя обема на медицинската помощ, гарантирана от бюджета на НЗОК, и нейното разделяне в един или повече пакети, доколкото не се нарушават принципи и разпоредби на Конституцията. Основните обществени отношения, свързани с правото на здравно осигуряване, трябва да бъдат уредени със закон. Конституцията изрично възлага на Народното събрание уреждането на условията и реда да става със закон, а не с подзаконов нормативен акт и то с наредба на едноличен държавен орган. В случая, уредбата им с подзаконов нормативен акт, с предвидената за пръв път възможност за ежегодно актуализиране, прави уредбата временна, нестабилна и нетрайна. Системата на задължителното здравно осигуряване, осъществявано на принципа на солидарност, следва да съдържа ясни правила в закона, за да се гарантират стабилност и предвидимост на правната уредба и защита на основното право на гражданите на здравно осигуряване. В случая конституционното изискване за уреждане на законово ниво на условията и реда за осигуряване на достъпна медицинска помощ е останало изцяло неизпълнено, защото липсва законова уредба на критериите за въвеждане на два различни пакета, съответно разделение на медицинските дейности между основния и допълнителния пакети. Конституцията не определя размера на осигурителните вноски и на осигурителния доход, а възлага условията и реда за определянето им да стане със закон, при приемането на който парламентът, преценявайки настоящите финансови възможности и ограничения, ги урежда по целесъобразност, защото размерът на осигурителната вноска е елемент от данъчно-осигурителната политика на държавата.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 04.02.2016 г. по к.д. №1 / 2016 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 04.02.2016 г. по к.д. №2 / 2016 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 28.01.2016 г. по к.д. №11 / 2015 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 19.01.2016 г. по к.д. №9 / 2015 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 19.01.2016 г. по к.д. №10 / 2015 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 1 от 19.01.2016 г. по к.д. №5 / 2015 г.
Диспозитив
Решението за избор на управител на Българската народна банка е индивидуален правен акт, с който се осъществява едно изрично установено конституционно правомощие на Народното събрание, посочено в чл.84, т.8 от Конституцията. То е резултат на положителния вот на мнозинството на Народното събрание и подлежи на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд. Подготвящите избора решения на Народното събрание по отделните фази на процедурата не са конституционно определена форма по чл.84, т.8 от Конституцията за изразяване на волята на Народното събрание и невинаги подлежат на конституционен контрол. Те имат ограничено еднократно вътрешно действие, макар да са оформени от външна страна като решения. Те могат да бъдат преразглеждани и променяни. Конститутивният акт, какъвто е актът за избор на управител на БНБ, не е и не може да бъде ограничаван в своето действие и последици от предхождащите гласуването му актове. Нередовността в процедурата и недостатъците в подготвителните актове сами по себе си са неотносими към коституционността на решаващия акт за избор.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 24.11.2015 г. по к.д. №8 / 2015 г.
покажи акта

решение

решение № 5 от 29.09.2015 г. по к.д. №4 / 2015 г.
Диспозитив
Приемането на законопроекта за ратификация на първо гласуване „в цялост и по принцип“ изключва възможността неговите основополагащи елементи да бъдат предмет на предложения за изменение и допълнение в рамките на процедурата по второто гласуване на законопроекта. Според Конституцията приемането на закон с две гласувания в рамките на едно заседание може да бъде само по изключение. Подобна възможност не трябва да води до ограничаване на плурализма на мнения в Народното събрание и по-специално да се ограничава правото на всеки народен представител да прави предложения за изменение и допълнение на обсъждан законопроект. Ето защо решението по чл .88, ал. 1, изр. второ от Конституцията, вкл. кога то да се вземе, е не само въпрос на свободна преценка на Народното събрание, но освен това то винаги е и конкретно с оглед гарантирането на плурализма на мненията. Според член 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, Конституционният съд се произнася по искания за установяване на противоконституционност на законите. Ратификационните закони са вид закони и следователно всеки закон за ратификация на международен договор може да бъде предмет на проверка за конституционосъобразност. Когато предмет на конституционен контрол е ратификационен закон, в т.ч. когато с него се дава съгласие за обвързване на държавата по отношение на определен договор, било международен договор в строгия смисъл на думата, било договор на частното право, който е сключен с чуждестранно лице, той обхваща не само формалните изисквания за ратификация, но и конкретния договор.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 29.09.2015 г. по к.д. №6 / 2015 г.
покажи акта

друго определение

друго определение от 17.09.2015 г. по к.д. №4 / 2015 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 3 от 17.09.2015 г. по к.д. №7 / 2015 г.
докладчик Румен Ненков
Диспозитив
Понятието „формата на държавно управление“ се определя не само от характера на държавата като парламентарна или президентска република или монархия, но в него се включва и конституционната система от висши държавни институции, тяхното съществуване, мястото им в съответната власт, организацията, условията, начина на формиране и мандата им. Конституционният съд приема, че във формата на държавно управление се включват и възложените на тези институции дейности и правомощия, доколкото с изменението им се нарушава балансът между тях при съблюдаване на основните принципи, върху които е изградена държавата – народен суверенитет, върховенството на основния закон, политически плурализъм, разделението на властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт. Промени в Конституцията, концентрирани в рамките на съдебната власт, които са насочени към преструктуриране, оптимизиране от съдържателна гледна точка и прецизиране на отделни функции на нейни органи, поставяне на акценти или уточняване на техни правомощия или наименования, както и взаимодействието им с другите власти, не представляват промяна във формата на държавно управление и могат да бъдат извършени от Народно събрание, ако с тях не са нарушава балансът между властите и се съблюдават основните принципи, върху които е изграден действащият конституционен модел на държавата. Когато необходимостта от задължително тълкуване не е обоснована с неяснотата на конституционните норми, а с противоречията между самите вносители в търсене на отговор какво следва от предписанията на предходни тълкувателни решения Конституционният съд не е оправомощен от основния закон да разрешава такива спорове в рамките на чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, защото предметът на произнасяне може да бъде единствено абстрактно тълкуване на самия основен закон, а не разясняване на съдържанието на актове на Съда, постановени от други негови състави. Различните мнения в правната доктрина и разногласията между народните представители по въпроса как да бъдат въведени желаните от тях конституционни промени не могат да се приравнят на противоречива практика по приложението на конституционните норми, за чието тълкуване е внесено искането. Конституцията установява реда за провеждане на парламентарния законодателен процес. Не предвижда възможност в него да участва и Конституционният съд чрез предварително произнасяне по конституционосъобразността на внесените законопроекти. Абсолютно несъвместимо с основния закон е чрез такова преценяване на конкретни законодателни инициативи да се заобикаля или обезсмисля установеният от Конституцията последващ контрол за конституционност.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 14.07.2015 г. по к.д. №4 / 2015 г.
покажи акта

решение

решение № 4 от 14.07.2015 г. по к.д. №3 / 2015 г.
Диспозитив
Конституцията предвижда изрично обособяването на самостоятелен бюджет на съдебната власт като условие за нейната независимост и нормално функциониране. Конституционната повеля за самостоятелност на бюджета на съдебната власт няма да бъде изпълнена както в случаите, когато не са осигурени никакви средства за функциониране на установените в Конституцията органи на съдебната власт, така и когато поради недостатъчност на предвидените средства тези органи може и да не функционират пълноценно през част от бюджетната година. Дейността на държавните органи, свързана с осъществяване на възложените им с Конституцията функции, следва да се осъществява постоянно и в пълен обем през цялата година. Това е конституционно изискване и неизпълнението му поради недостатъчност на финансови средства е нарушение на основния закон. Всеки закон за годишен държавен бюджет на страната, в който липсват средства за отделни конституционно установени държавни институции, може да бъде обявен за противоконституционен, тъй като парализира дейността на тези институции.
покажи акта

решение

решение № 3 от 07.07.2015 г. по к.д. №13 / 2014 г.
докладчик Гроздан Илиев
Диспозитив
Отхвърля искането на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 16, ал. 1, изр. 2 в частта „и осъществява управление на дейността й“ от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 7 август 2007 г., последно изм., бр. 98 от 28 ноември 2014 г.).
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 02.06.2015 г. по к.д. №3 / 2015 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 2 от 02.06.2015 г. по к.д. №2 / 2015 г.
Диспозитив
Когато законодателят отмени оспорената разпоредба, тя престава да бъде действащо право, част от позитивния правен ред. При това положение като отменен закон оспорената разпоредба не може да бъде предмет на искането по чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията, тъй като не съществува интерес от обявяването му за противоконституционен, защото отмененият закон не се прилага, а това е целта на конституционното производство, с което се уважава искането на посоченото основание – аргумент от чл.151, ал.2, изр.3 от Конституцията.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 29.04.2015 г. по к.д. №2 / 2015 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 1 от 17.03.2015 г. по к.д. №1 / 2015 г.
Диспозитив
В искането за тълкуване трябва да бъдат изложени подробни съображения за необходимостта от тълкуване на конституционната разпоредба поради неяснота, неопределеност относно смисъла и съдържанието на атакуваната норма, да се посочи противоречиво или нееднакво прилагане на нормата, както и неблагоприятните и нежелателни последици при нейното приложение, да има ясно очертан правен спор и правен интерес. Конституционния съд не извършва „превантивно тълкуване“ на конституционни разпоредби. Съдът упражнява правомощията си по чл. 149, ал. 1, т. 1 от основния закон, когато има правен интерес от това, а не преди той да е възникнал и обоснован. Подобно разбиране рискува да превърне съда в консултативен орган или да го постави в положението на позитивен законодател, което очевидно е извън правомощията му .
покажи акта

решение

решение № 2 от 12.03.2015 г. по к.д. №8 / 2014 г.
докладчик Кети Маркова
Диспозитив
Обявява за противоконституционни чл. 250а - чл. 250е, чл. 251 и чл. 251а от Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41/2007 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 14/2015 г.).
покажи акта

решение

решение № 1 от 29.01.2015 г. по к.д. №5 / 2014 г.
докладчик Цанка Цанкова
Диспозитив
Установява противоконституционността на чл. 217в от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (обн., ДВ, бр.31/13.04.2007 г., посл. изм. и доп., бр.18/04.03.2014 г.).
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 20.01.2015 г. по к.д. №13 / 2014 г.
докладчик Гроздан Илиев
покажи акта

решение

решение № 14 от 04.11.2014 г. по к.д. №12 / 2014 г.
докладчик Румен Ненков
Диспозитив
1. Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България дава правото на законодателя по изключение при спазване на изискванията за съразмерност, включително задължителните за страната международни стандарти за достъп до съдебна защита, със закон да предвиди необжалваемост пред съд на изрично посочена категория административни актове само когато това е необходимо за опазване на основите на конституционния ред или на други особено важни обществeни интереси като осигуряването на отбраната и сигурността на страната, както и осъществяването на принципите и целите на нейната външна политика. 2. С въвеждането на необжалваемост законодателят не може да изключи възможността засегнатите лица да се позовават пред съда на нищожността на административния акт.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 4 от 04.11.2014 г. по к.д. №9 / 2014 г.
докладчик Георги Ангелов
покажи акта

особено мнение по определение, приключващо дело

особено мнение по определение, приключващо дело от 04.11.2014 г. по к.д. №9 / 2014 г.
съдия Благовест Пунев, Цанка Цанкова, Румен Ненков, Кети Маркова, Анастас Анастасов
покажи акта

решение

решение № 13 от 31.07.2014 г. по к.д. №1 / 2014 г.
докладчик Димитър Токушев
Диспозитив
Обявява за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г.(ДВ, бр. 109/2013 г), с които са създадени чл. 35а, ал.1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници(ДВ, бр. 35/2011 г., посл. изм. и доп., ДВ бр. 9/2013 г.)
покажи акта

решение

решение № 12 от 17.07.2014 г. по к.д. №10 / 2014 г.
докладчик Борис Велчев
Диспозитив
Отхвърля искането на омбудсмана за установяване на противоконституционност на чл. 5, ал. 1 по отношение на думите „и стават недееспособни“ и на чл. 5, ал. 3 от Закона за лицата и семейството (обн., ДВ, бр. 182/1949 г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 120/2002 г.).
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 3 от 17.07.2014 г. по к.д. №11 / 2014 г.
докладчик Анастас Анастасов
покажи акта

решение

решение № 10 от 15.07.2014 г. по к.д. №4 / 2014 г.
докладчик Красен Стойчев
Диспозитив
Отхвърля искането на тричленен състав на Гражданската колегия на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 12, ал. 1 от Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67/1999 г., посл. доп., бр. 26/2014 г.).
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 10.07.2014 г. по к.д. №12 / 2014 г.
докладчик Георги Ангелов
покажи акта

решение

решение № 11 от 10.07.2014 г. по к.д. №2 / 2013 г.
Диспозитив
Ограничаването на разпоредителното правомощие на собственика на черни и цветни отпадъци с разпоредбата от Закона за управление на отпадъците, която предвижда, че разпореждането с тях от него при предаването им може да става само безвъзмездно, е противоконституционно, защото противоречи на равнопоставеността на отделните видове права на собственост, както и на задължението на физическите лица да опазват околната среда с премахване на икономическия стимул за изпълнение на това задължение. Разпоредби от Закона за управление на отпадъците, които изразяват определена управленска стратегия и съответната й законодателна целесъобразност, не са противоконституционни. Разпоредбата в Закона за управление на отпадъците, която поставя ограничението за предоставяне на банкова гаранция само от търговска банка, която има съдебна регистрация в Република България и издаден лиценз от Българска народна банка, не противоречи на Договора за функциониране на Европейския съюз, тъй като не прави разлика въпреки либерализирането на банковите услуги в Европейския съюз между предоставяне на банкова гаранция от търговска банка на държава, негов член, и търговска банка на държава, която не членува в него. Разпоредбата трябва да се тълкува и прилага конформно само към последния случай, а не и към търговска банка, лицензирана в държава-член на Европейския съюз, която може да върши банкови услуги, включително и предоставяне на банкови гаранции и без лицензирането й от Българската народна банка, след като последната е уведомена от органа, издал лиценза.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 10.07.2014 г. по к.д. №2 / 2013 г.
покажи акта

решение

решение № 9 от 03.07.2014 г. по к.д. №3 / 2014 г.
докладчик Пламен Киров
Диспозитив
Във връзка с изпълнението на конституционните му функции по чл. 130, ал. 6 от Конституцията на Република България на Висшия съдебен съвет може със закон да се възлага подзаконова нормотворческа компетентност.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 2 от 17.06.2014 г. по к.д. №6 / 2014 г.
докладчик Стефка Стоева
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 12.06.2014 г. по к.д. №8 / 2014 г.
докладчик Кети Маркова
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 12.06.2014 г. по к.д. №10 / 2014 г.
докладчик Борис Велчев
покажи акта

решение

решение № 6 от 10.06.2014 г. по к.д. №7 / 2014 г.
докладчик Румен Ненков
Диспозитив
Установява противоконституционност на точка 8 от Решение на Народното събрание от 26 май 2009 г. по доклада на Временната анкетна комисия за установяване на актове и действия, с които е уредена собствеността и начинът на ползване на имоти в Студентски град в София (обн., ДВ, бр. 41 от 2 юни 2009 г.).
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 22.05.2014 г. по к.д. №9 / 2014 г.
докладчик Георги Ангелов
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 20.05.2014 г. по к.д. №5 / 2014 г.
докладчик Цанка Цанкова
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 29.04.2014 г. по к.д. №7 / 2014 г.
докладчик Румен Ненков
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 29.04.2014 г. по к.д. №4 / 2014 г.
докладчик Красен Стойчев
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 15.04.2014 г. по к.д. №6 / 2014 г.
докладчик Стефка Стоева
покажи акта

решение

решение № 5 от 27.03.2014 г. по к.д. №2 / 2014 г.
докладчик Благовест Пунев
Диспозитив
Отхвърля искането на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност и несъответствие с международните договори, по които Република България е страна на чл.43а, т.2 от Наказателния кодекс /обн., ДВ, бр.26/1968 г., последно изменение и допълнение ДВ, бр. 19/2014 г./.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 11.03.2014 г. по к.д. №12 / 2013 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 11.03.2014 г. по к.д. №12 / 2013 г.
покажи акта

решение

решение № 4 от 11.03.2014 г. по к.д. №12 / 2013 г.
Диспозитив
Процесуална разпоредба, с която при облекчен режим се предоставя правна възможност, чието използване зависи единствено от волята на правоимащия, не е противоконституционна. Конституцията не допуска ретроактивно действие на закона само когато е насочено към ограничаване на придобити права или създаване на задължения за минало време, но не и когато се предоставят нови права. Принципът на равенството на гражданите пред закона и изискването за осигуряване на еднакви правни условия за стопанска дейност не се накърняват, когато, при спазване на изричната забрана за дискриминация, законодателят на основата на определен критерий въведе диференциран регламент за отделна група правни субекти.
покажи акта

решение

решение № 3 от 06.03.2014 г. по к.д. №10 / 2013 г.
Диспозитив
Пристанището представлява участък, включващ акватория, територия и инфраструктура. Докато територията и инфраструктурата му може да бъде собственост на държавата, общините, физическите и юридическите лица, то акваторията му е легално определена като изключителна държавна собственост. Ползването върху обекти, представляващи изключителна държавна собственост, като вид публична държавна собственост може да се осъществява от физически и юридически лица само чрез предоставянето им на концесия от държавата. Изграждането на пристанище, макар и регионално или със специално предназначение – яхтено, рибарско и т.н., предполага извършване на строително-монтажни работи както на брега, така и във водното пространство, което включва разполагане на съоръжения на морското дъно, представляващо публична държавна собственост и акваторията над него, която е изключителна държавна собственост. Експлоатирането на едно пристанище по предназначение е невъзможно без да се използва водната площ на пристанищната акватория с оглед подхода, маневрирането и приставането на корабите към него, поради което целият обект подлежи на концесиониране, изключващо друг правен способ за неговото заобикаляне при изграждането на пристанищния обект. По тази причина законовата разпоредба, която дерогира режима за предоставяне на концесия при ползването на изключителна държавна собственост чрез учредяване на право на строеж на физически или юридически лица за такова изграждане, е противоконституционна.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 04.03.2014 г. по к.д. №3 / 2014 г.
докладчик Пламен Киров
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 04.02.2014 г. по к.д. №3 / 2013 г.
покажи акта

решение

решение № 2 от 04.02.2014 г. по к.д. №3 / 2013 г.
Диспозитив
Конституцията изисква законодателят да предвиди гаранции за реализиране на социалните права на гражданите, както и да се въздържа от приемането на актове, които могат да ги накърнят. Противоречи на принципа на правовата държава отмяната на една законова разпоредба да води до неяснота къде постъпват и как се разпределят целево платените от задължените лица вноски за здравно и обществено осигуряване. Осигурителните вноски не трябва да се смесват както помежду си, така и с постъпленията от данъци, защото се създава риск да не бъдат използвани по предназначението, за което са внесени. Недопустимо е пренасочването на платени осигурителни вноски към погасяване на данъчни задължения.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 30.01.2014 г. по к.д. №1 / 2014 г.
докладчик Димитър Токушев
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 30.01.2014 г. по к.д. №2 / 2014 г.
докладчик Благовест Пунев
покажи акта

решение

решение № 1 от 28.01.2014 г. по к.д. №22 / 2013 г.
Диспозитив
Решението на Народното събрание за налагане на мораториум върху придобиването на правото на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г. е противоконституционно, защото противоречи на принципите на правовата държава, разделението на властите, на общностното право, което чрез международните договори, по които България е страна, е станало част от нейното вътрешно право, както и на предвидения в Конституцията ред за придобиване в страната на право на собственост върху земя от чужди физически и юридически лица. Решението е вътрешно противоречиво – то създава неопределеност, която противоречи на принципа на правовата държава, защото няма яснота дали Народното събрание налага мораториума за придобиване на право на собственост или възлага на Министерския съвет продължаване на действието на ограничението. Противоречието с принципа на правовата държава се изразява и в обстоятелството, че Народното събрание се самооправомощава с правомощие, което не притежава по Конституция, тъй като с едностранно волеизявление приема изменение на сключен, ратифициран и обнародван международен договор, по който България е страна. С това се нарушава и присъединителният договор на България към Европейския съюз, както и Договорът за функциониране на Европейския съюз, които като международни договори, по които страна е България, имат приоритет пред вътрешното право по отношение на установената с тях свобода на движението на капитали в общността, а такова представлява и придобиването на земя на територията на страните-членки. Решението противоречи и на реда за изменение на общностните договори, което може да се осъществи само по общо съгласие на всички страни-членки на Европейския съюз, а не едностранно от една от тях – в случая Република България. По този начин с мораториума е нарушено изискването за правна сигурност и предвидимост като същностни характеристики на правовата държава. Решението нарушава и баланса, установен с принципа на разделение на властите, тъй като отнема правото на Министерския съвет по свободна преценка да предложи мерки за изпълнение или изменение на поетите международни задължения, свързани с придобиване правото на собственост върху земя на територията на Република България. Той е самостоятелен конституционно установен орган, с предвидени в Конституцията правомощия в областта на външната политика и нейното оперативно провеждане, независимо че Народното събрание може да се произнася по всеки въпрос на тази политика, но не и сам да я осъществява. Решението създава всеобхватна забрана за придобиване на земя на територията на Република България, с което нарушава и чл.22, ал.1 от Конституцията, който предвижда различни способи за такова придобиване при наличието на определени предпоставки, което се отнасят не само до физическите и юридическите лица от Европейския съюз, но и извън него.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 1 от 14.01.2014 г. по к.д. № / г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 1 от 14.01.2014 г. по к.д. №21 / 2013 г.
Диспозитив
На основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията задължително тълкуване по въпросите на несъвместимостта на народните представители се дава с Решение на Конституционния съд № 14 от 2013 г. по к.д. № 17 от 2013 г. Искането по к.д. № 21 от 2013 г. на президента на Републиката е единно и включва два елемента, които са неразривно обвързани: произнасяне по конституционосъобразността на конкретно оспорено решение на Народното събрание и съчетано с него тълкуване на Конституцията и по въпроси, свързани с несъвместимостта на народните представители. Двата елемента на искането по к.д. № 21 от 2013 г. налагат да се прецени конституционосъобразността на оспореното решение на Народното събрание не сама по себе си и изолирано от тълкуването, а за да се приведе противоречивата парламентарна практика в съответствие с изискванията на Конституцията. Тази цел вече е постигната с влизането в сила на посоченото тълкувателно решение. Това прави искането недопустимо, тъй като вече липсва правен интерес от произнасянето на съда. Въпросът с отмяната на решения на Народното събрание, с които лица са били избрани за ръководители на държавни институции на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията, ще трябва да бъде решаван занапред при обвързващата предпоставка на т. 6 от тълкувателното решение. Обявяването за противоконституционно на оспореното решение има за резултат изкуственото възстановяване на Делян Пеевски като председател на ДАНС и оттам – до преразглеждане на Решение № 7 на Конституционния съд по к.д. № 16 от 2013 г. Така отново се налага изводът за недопустимост, защото ще е налице преразглеждане на въпрос, по който съдът вече се е произнесъл.
покажи акта

решение

решение № 15 от 19.12.2013 г. по к.д. №19 / 2013 г.
Диспозитив
Искането е отхвърлено, тъй като не се постига изискуемото от чл. 151, ал. 1 от Конституцията мнозинство.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 18.12.2013 г. по к.д. №17 / 2013 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 18.12.2013 г. по к.д. №17 / 2013 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 18.12.2013 г. по к.д. №17 / 2013 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 18.12.2013 г. по к.д. №17 / 2013 г.
покажи акта

решение

решение № 14 от 18.12.2013 г. по к.д. №17 / 2013 г.
Диспозитив
Изброяването на основанията за предсрочно прекратяване на пълномощията на отделен народен представител, извършено в чл. 72, ал. 1, т. 1 – 4 от Конституцията, не е изчерпателно. Основания за предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител се съдържат и в чл. 65, ал. 1 от Конституцията, когато съответните основания са настъпили след избора. Предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител може да се извърши единствено на основание, изрично посочено в Конституцията, като съответните разпоредби не могат да бъдат тълкувани разширително. Предсрочното прекратяване на пълномощията на народен представител винаги се постановява с решение на Народното събрание в случаите, когато е подал оставка или е налице влязла в сила присъда, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено. В случаите, когато бъде сезиран с правен спор, въпросът се решава от Конституционния съд. Решенията на Народното събрание и на Конституционния съд за предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител имат действие занапред. До постановяване на решението от Народното събрание или до влизането в сила на решението на Конституционния съд за предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител той запазва положението си на народен представител. Когато Народното събрание избира народен представител за ръководител на институция, определена със закон, решението за избора не съдържа в себе си и елементите на решението по чл. 72, ал. 2 от Конституцията. Народното събрание може в едно решение да посочи, че избира народен представител за ръководител на институция, определена със закон, и предсрочно да прекрати пълномощията му въз основа на подадена от него оставка. Когато Народното събрание избере народен представител за ръководител на институция, определена със закон, и той изрази пред него волята си да заеме другата служба, народният представител трябва да подаде оставка пред Народното събрание и то е длъжно да я приеме, за да преустанови състоянието на несъвместимост. В случай че Народното събрание откаже да приеме оставката или не е подадена оставка, спорът се решава от Конституционния съд.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 28.11.2013 г. по к.д. №9 / 2013 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 28.11.2013 г. по к.д. №9 / 2013 г.
покажи акта

решение

решение № 12 от 28.11.2013 г. по к.д. №9 / 2013 г.
Диспозитив
Конституционно прокламираното право на благоприятна околна среда – висша ценност и гаранция за живота и възпроизводството на поколенията, се противопоставя на друго конституционно право, а това е недопустимо. Всички принципи на Конституцията гарантират равенството на правните субекти и са еднакво защитими. Те действат паралелно и съвместимо и не трябва да бъдат противопоставяни. Не може едни конституционни ценности да бъдат за сметка на други, без да се търси балансът между тях. Точно в това се изразява и задължението на държавата да насърчава, защитава, ограничава и балансира чрез различни законодателни мерки за осъществяване на дейности, вкл. и тези по инфраструктурата. Именно при регулирането на отношенията по развитие на Черноморското крайбрежие се вижда необходимостта от общ устройствен план (ОУП) за преодоляване противоконституционни практики на нарушаване и заобикаляне на задължението по чл. 15 и чл. 55 от Конституцията при решаване на частните случаи. Точното очертаване на приложното поле на изключението е наложително, защото промяната на предназначението, начина и характера на застрояване на поземлените имоти само по одобрен подробен устройствен план (ПУП) оказва влияние върху изработването на ОУП и заобикаляне на обективните критерии за установяване на условия за устойчиво развитие на териториите и не дава гаранции за съобразяване на изискванията на чл. 15 от Конституцията. Такова съобразяване може да се постигне само ако се установи ясен и точен, с достатъчно определяеми характеристики за всички нива критерий, които обосновават нуждата от изключението. Такъв в атакуваната разпоредба няма, а това противоречи на чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Постигането на справедливо равновесие между общия интерес и интереса на индивида от инвестиране и урбанизиране на територии е изискване, което не може да се обосновава само с наличието на сертификат за клас по Закона за насърчаване на инвестициите, установяващ единствено икономически параметри. Необходимо е гарантиране на справедливия баланс между интересите на обществото като цяло, на местния интерес, на интереса от осъществяване на правото по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията и на защитата на правото на всеки на живот, здраве и благоприятна околна среда (чл. 55 от Конституцията). Нормата на чл. 17, ал. 2, т. 6 не осигурява този баланс. Следва да се вземат предвид и общите последици от екологично естество за множеството случаи, нещо, което може да се осъществи само чрез ОУП за отделен регион или селищно образувание. Не може да се дава вид, че се изпълнява конституционното изискване чрез използване на изключението, за да се заобиколи изискването на закона за ОУП. Преследваната легитимна цел, каквато поначало е изграждането и поддържането на надлежна инфраструктура, трябва да е подчинена и съобразена с разумната пропорционалност и съвместяване на отношенията от икономически и урбанистичен характер с тези по съхраняването на природите дадености и среда. Общото посочване и определение „обекти на техническата инфраструктура” е недостатъчно. Изключението по чл. 17а, т. 2 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие следва да се допуска само в случай на обекти с висока значимост и при липса на алтернатива, което ограничение не е видно от текста на закона. Когато законът установява едно право, трябва да съобразява всички обстоятелства и да даде и гаранциите за неговото осъществяване.
покажи акта

решение

решение № 13 от 28.11.2013 г. по к.д. №14 / 2013 г.
Диспозитив
Не са доказани твърдените нарушения на изборния процес проведен в 86 избирателни секции в Република Турция. Не са доказани твърдените нарушения в изборния процес, изразяващи се според вносителите в неправилно отчитане на действителните и съответно на недействителните бюлетини от страна на секционните избирателни комисии (СИК) при определянето на резултатите от гласуването в отделните секции. В проверените протоколи на СИК не са отразени забележки, свързани с определянето на действителните и недействителните гласове, нито са направени възражения за извършени нарушения от членове на СИК или от трети лица. Случаите на неправилно отразяване на броя на неизползваните бюлетини не се отразяват върху крайния изборен резултат. От заключението на експертите не се потвърждава твърдението за извършване на незаконосъобразни поправки в протоколите на СИК след тяхното съставяне, поради което Конституционният съд смята тези твърдения на вносителите на искането за недоказани. Твърдението на вносителите, че отпечатването на около 350 000 бюлетини за гласуване в печатницата в гр. Костинброд извън общата поръчка води до съмнение, че с подобни бюлетини е съществувала възможност за манипулиране и фалшифициране на изборния резултат, не е подкрепено с никакви доказателства.
покажи акта

решение

решение № 11 от 26.11.2013 г. по к.д. №20 / 2013 г.
Диспозитив
Конституционният контрол не може да има за резултат една законова разпоредба да бъде обявена за противоконституционна, само ако се тълкува в контекста на конкретни други разпоредби на закона. Това е причината Конституционният съд да допусне разглеждането на делото по същество с приетата в определението по допустимост формулировка и да бъде преценявано единствено съответствието на чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) с Конституцията. Липсата на законова диференциация за постигане на повече справедливост в облагането на такива имоти и на други имоти, за които не са налице подобни законови ограничения, не може да бъде поправена с обявяването на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ за противоконституционна. Това може да направи единствено законодателят чрез изменения и допълнения на ЗМДТ, тъй като само Народното събрание може да преценява целесъобразността от едно или друго данъчно облекчение или освобождаване от данък. Това следва от изричната разпоредба на чл. 60, ал. 2 от Конституцията. При липсата на изрично заявено искане за преценка на съответствието на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , видно от избраната от вносителите формулировка, Конституционният съд намира, че следва да прекрати производството в тази му част.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 14.11.2013 г. по к.д. №21 / 2013 г.
Диспозитив
Искането по т. 3 е недопустимо и следва да бъде отклонено от разглеждане, защото поставянето на подобен въпрос означава питане към съда какви действия да извърши Народното събрание при конкретно зададена хипотеза – на избор на народен представител на друга държавна служба, а не искане за тълкуване на конституционна разпоредба. Предметът на искането в частта му относно задължителното тълкуване на конституционна разпоредба във връзка с предсрочното прекратяване на пълномощията на народен представител при избирането му от парламента на друга държавна служба с основание чл. 84, т. 8 от Конституцията( т. 1 и т. 2 от искането) във връзка с чл. 72, ал.1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията е свързано с предмета на конституционно дело № 17/2013 г., допуснато за разглеждане по същество с определение на съда от 26 септември 2013 г. Исканията и по двете дела за тълкуване на разпоредбата на чл. 72, ал.1 и 2 от Конституцията обуславят необходимостта от тяхното обединяване и разглеждането на настоящото дело и к.д. № 17/2013 г. в едно производство, по което да се постанови общо решение.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 14.11.2013 г. по к.д. №22 / 2013 г.
покажи акта

решение

решение № 10 от 24.10.2013 г. по к.д. №8 / 2013 г.
Диспозитив
По въпроса за обратното действие на данъчните закони Конституцията не съдържа изричен императив за забрана, каквато уредба има по отношение на наказателния закон - по арг. от чл. 5, ал. 3 от Конституцията. Разбирането, застъпено в доктрината и практиката на Конституционния съд, основани на чл. 4 от Конституцията, прогласил принципа за правовата държава, са категорични за това, че материалният данъчен закон не може да има обратно действие. Принципното разбиране на съда по отношение действието на данъчния закон във времето е съобразено от законодателя при въвеждане на новия подоходен данък. Поначало данъчното задължение възниква по силата на закона и в случая това е сторено с новелата на чл. 38, ал. 13 вр. чл.13, ал. 1 Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Съгласно § 58 ЗИДЗДДС вр. § 57 ЗИДЗДДФЛ, включително в частта, с която се въвежда новият данък, законът влиза в сила от 01 януари 2013 г., когато започва следващата данъчна година, независимо от факта, че е приет през предходната данъчна година. Следователно обратно действие на атакуваните правни норми към момента на влизане в сила на задължението за заплащане на данъка не е налице. Конституционният съд приема, че възприетите с чл. 11, ал. 5 ЗДДФЛ разрешения за облагане с данък на дохода от лихва при авансовото му изплащане изключва ретроактивното действие на закона в тази му част. Нещо повече, възприемането на датата на падежа като общоприложим критерий, който следва да се съобразява при определяне на облагаемата данъчна основа за всички възможни случаи на депозитни сметки, най-пълно съответства и на принципа за равнопоставеност на данъчните субекти по отношение момента на изискуемост на данъчното задължение. Следователно, като императивно правило с действие ex nunk след 01 януари 2013 г., нормата на чл. 11, ал. 5 ЗДДФЛ не създава пряко или косвено с обратна сила данъчно утежнение, нарушавайки основополагащи конституционни принципи, с които се гарантират правната сигурност и предвидимост като структуроопределящи признаци на правовата държава. ЗДДФЛ не преурежда правоотношението, породено от договора за откриване на банков депозит, в неговите облигационни измерения. Предмет на закона е възникналото на основата на договора за откриване на депозитна сметка, съпътствуващо го данъчно правоотношение, което ще бъде налице само дотогава, докато съществува първичното облигационно правоотношение. При очертаното съдържание и последователност на възникване и развитие на правоотношенията в случая сме изправени пред хипотезата на приложение на новия закон към заварено правоотношение, което не е равнозначно на обратно действие на новия закона.
покажи акта

решение

решение № 9 от 22.10.2013 г. по к.д. №18 / 2013 г.
Диспозитив
За да се приеме, че е изпълнен целият фактически състав на специфичното правоотношение с характеристиките по чл. 19а във вр. с чл. 13, ал. 3 от Закона за администрацията с конкретно лице, назначено за заместник-министър, освен заповедта за назначаване на министър- председателя следва да е налице и акт за встъпване в длъжност. Едва от този момент нататък за него би възникнала конституционната несъвместимост по чл. 68, ал. 1 в хипотезата, в която вече изпълняващият визираната длъжност продължава да има същевременно и качеството на народен представител, което е основание за намесата на Конституционния съд. Акт за встъпване в длъжност не е бил съставян, респ. не е бил подписван от г-н Иванов. На тази доказателствена основа може да се направи единственият възможен правен извод, а именно, че е налице една започнала, но незавършена процедура по назначаването му на държавна служба в сферата на изпълнителната власт.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 11.10.2013 г. по к.д. №6 / 2013 г.
покажи акта

решение

решение № 8 от 11.10.2013 г. по к.д. №6 / 2013 г.
Диспозитив
Негативната оценка по отношение на дейността на тайните служби на тоталитарната държава не бива да влияе върху упражняването на конституционните права на гражданите в съвременното демократично общество. Недопустимо е тази негативна обществена оценка за миналото да бъде основание за ограничаване на конституционните права на български граждани при действието на демократичния основен закон на страната от 1991 г. Оспорените разпоредби са конституционно нетърпими, доколкото имат дискриминационен характер по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Конституцията. При това не съществува закон, който да въвежда обща забрана за заемане на публични длъжности от сътрудници на тоталитарните тайни служби. Практиката на Конституционния съд на Република България определя, че принадлежността в миналото към структурите на тоталитарните тайни служби не може да бъде основание за ограничаване на конституционни права и в частност за забрана за заемане на определена длъжност.
покажи акта

решение

решение № 7 от 08.10.2013 г. по к.д. №16 / 2013 г.
Диспозитив
Искането на народните представители не получава изискуемата по чл. 15, ал. 2 от Закона за Конституционен съд подкрепа на повече от половината (най-малко 7 гласа) от всички съдии в Конституционния съд, поради което е отхвърлено.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 26.09.2013 г. по к.д. №17 / 2013 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 26.09.2013 г. по к.д. №20 / 2013 г.
покажи акта

друго определение

друго определение № 10 от 26.09.2013 г. по к.д. №14 / 2013 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 24.09.2013 г. по к.д. №19 / 2013 г.
покажи акта

друго определение

друго определение от 24.09.2013 г. по к.д. №14 / 2013 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 15.07.2013 г. по к.д. №5 / 2013 г.
покажи акта

решение

решение № 6 от 15.07.2013 г. по к.д. №5 / 2013 г.
Диспозитив
На гражданите и юридическите лица се вменява своеобразно задължение да следят всеки брой на „Държавен вестник“, за да могат да упражнят правото си на защита срещу принудителното отчуждаване, тъй като съответният държавен или общински орган няма задължение да уведоми собственика нито за намерението на държавата и общините да бъде отчужден имота, нито за акта на самото отчуждаване. Подобен подход, който улеснява единствено дейността на държавата и общините за сметка на ограничаване на правото на защита на гражданите и юридическите лица, е конституционно недопустим. Недопустимо е с аргументи за целесъобразност да се пренебрегват и нарушават основни начала, заложени в Конституцията на Република България. С оспорените разпоредби е нарушен принципът на правовата държава, закрепен в чл. 4, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 от основния закон. За осъществяване на принудително отчуждаване на частна собственост Конституцията поставя като условия спазването на няколко кумулативно дадени изисквания: отчуждаването да се извършва единствено въз основа на закон, и то само за държавни или общински нужди; тези нужди да не могат да бъдат задоволени по никакъв друг начин; да бъде определено равностойно на отнеманата вещ обезщетение; това обезщетение да е предварително изплатено на собственика. Когато се обжалва размерът на обезщетението, единствено съдът е органът, който окончателно определя кое е равностойното обезщетение. Само след заплащането на определеното от съда обезщетение ще бъде изпълнено изискването за предварително и равностойно обезщетение на собственика съгласно чл. 17, ал. 5 от Конституцията. Принудителното отчуждаване е изключение от принципа за неприкосновеност на частната собственост, поради което е недопустимо конституционните норми да се тълкуват разширително. С предоставянето на възможност на инвеститор да влезе във владение на имота - частна собственост и да започне строителни дейности преди да е влязъл в сила административният акт за отчуждаването държавата и общините противоконституционно нарушават неприкосновеността на частната собственост.
покажи акта

друго определение

друго определение от 11.07.2013 г. по к.д. №13 / 2013 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 4 от 10.07.2013 г. по к.д. №4 / 2013 г.
Диспозитив
Не е допустимо поради липса на предмет искането за обявяване на противоконституционност на законови разпоредби, които предвиждат възбуждане от оторизираните за това държавни органи на административно производство по налагане на принудителна административна мярка, в случая забрана за напускане на страната от длъжници на публични вземания, щом като с друго решение на Конституционния съд е обявена за противоконституционна разпоредбата, която предвижда налагането от компетентния държавен орган на посочената административна мярка.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 09.07.2013 г. по к.д. №13 / 2013 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 09.07.2013 г. по к.д. №13 / 2013 г.
покажи акта

решение

решение № 5 от 09.07.2013 г. по к.д. №13 / 2013 г.
Диспозитив
Постановяването на решение за незаконност на изборите от Конституционния съд е най-тежката възможна последица, причинена от множество пороци в изборния процес. Незаконността на изборите може да бъде обусловена само от нарушения с особено съществен характер, когато Конституционният съд констатира, че изборният процес е протекъл в нарушение на основополагащите демократични конституционни принципи, относими към избирателното право (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване – чл. 10 от Конституцията), които са в такава степен тежки и повсеместни, че опорочават изцяло изборния процес и общия резултат от изборите, поради което съдът може да обяви изцяло избора на народни представители за незаконен. За да бъдат изцяло обявени за незаконни изборите за народни представители следва да са налице две предпоставки – съществени нарушения на изборния процес, относими към конституционните принципи, залегнали в чл. 10 от Конституцията и тежестта на нарушенията да е от такова естество, което да води до невъзможност да се установи действителната воля на избирателите. Не съществува обективен критерий, по който да се прецени, дали и как едно нарушение на правилата за агитация в деня за размисъл и последиците от него се е отразило на изборния резултат. По никакъв начин не може да се установи дали твърдените в искането нарушения са се отразили върху избирателната активност, дали са я насърчили или ограничили. Причинната връзка между едно или друго действие на участниците в изборния процес, свързано с агитация, и крайния резултат от изборите не може да бъде установена с правни средства, резултатът от които да бъде използван за доказване пред Конституционния съд. Конституционният съд намира, че нито едно от посочените нарушения при гласуването в чужбина, както и всички те в тяхната цялост, дори да бъдат доказани, не могат да обосноват такъв порок на избирателния процес, който да доведе до основание за обявяването на изборите за изцяло незаконни. Твърдения за подобни нарушения биха могли да бъдат проверявани и обсъждани от Конституционния съд само в контекста на направено искане за оспорване на избор на отделни народни представители, каквото депутатите в това производство не са направили. Мащабът на разследваните и наказани престъпления (дори по всички тях да бъдат постановени влезли в сила осъдителни присъди) не би се отразил на крайния изборен резултат в онази степен, която би обусловила обявяването на изборите за народни представители за 42-то Народно събрание за незаконни.
покажи акта

друго определение

друго определение от 08.07.2013 г. по к.д. №13 / 2013 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 04.07.2013 г. по к.д. №16 / 2013 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 04.07.2013 г. по к.д. №18 / 2013 г.
покажи акта

решение

решение № 4 от 04.07.2013 г. по к.д. №11 / 2013 г.
Диспозитив
Отличителен елемент при таксите е, че те винаги се заплащат заради получаването на някаква обслужваща дейност или услуга. Дейността или услугата не представляват насрещна престация, а елемент от фактическия състав на таксата. В своята практика Конституционният съд следва разбирането, че разграничителният белег между данък и такса е елементът услуга, че основание за плащане на таксата е ползването на услуга или предизвикване на действие на държавен орган в полза на платеца на таксата и че поначало таксата се заплаща срещу извършена услуга и размерът се определя с оглед на разходите по извършване на услугата. За всяка отделна услуга и дейност следва да се определя заплащането на една такса. Само когато отделните дейности по предоставянето на една услуга са ясно разграничени една от друга и обособени, е допустимо определянето на няколко отделни такси за всяка една от обособените части. Под формата на въвеждане в Закона за лова и опазване на дивеча на нова такса за самостоятелна услуга, наречена „административна услуга”, държавата въвежда ново финансово задължение на гражданите, без те да получават срещу него някаква нова услуга или действие. Подобно законодателно разрешение създава прецедент в установяването на такси за услуги и дейности, които не притежават качеството на такива и дава възможност в бъдеще и към други установени в закон услуги да се добавят и „административни услуги”. Установяването в един и същи член на Закона за лова и опазване на дивеча на две такси за извършването на една и съща услуга според съда нарушава принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията, изискващ правната уредба да бъде ясна, вътрешно свързана и безпротиворечива, за да регулира безпроблемно обществените отношения.
покажи акта

решение

решение № 3 от 27.06.2013 г. по к.д. №7 / 2013 г.
Диспозитив
Смъртта на родител прекратява отношенията му с детето автоматично и се отразява пряко на емоционалното и психическото му състояние. Най-естествено е в подобна ситуация държавата по силата на чл.47, ал. 1 от Конституцията да се намеси и да подпомогне отглеждането и възпитанието на детето останало полусирак. Семейството, вкл. и детето, е разстроено вследствие на причина, която стои извън човешката воля и средата, в която се отглежда и възпитава търпи коренна промяна. Следователно, положението на детето, което се отглежда от един жив родител не е идентично на положението на детето, което поради друга причина се отглежда от един родител, който разполага с редица правни възможности да привлече и другия родител. Следователно установяването на диференциран режим по отношение на тези категории случаи е оправдано и допустимо от гледна точка на необходимостта да се осигури „равна закрила” на децата, които се отглеждат от един жив родител.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 13.06.2013 г. по к.д. №14 / 2013 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 11.06.2013 г. по к.д. №12 / 2013 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 11.06.2013 г. по к.д. №15 / 2013 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 29.05.2013 г. по к.д. №10 / 2013 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 29.05.2013 г. по к.д. №13 / 2013 г.
Диспозитив
Искането, свързано с необходимостта да бъдат изискани материалите по образуваното досъдебно производство, предмет на което е случаят с намерените изборни бюлетини в печатницата в гр. Костинброд, следва да се отклони, тъй като досъдебното производство не е приключено. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Закона за Конституционен съд заседанията на Конституционния съд се провеждат без участието на заинтересованите страни, а изключенията са само в изрично посочените от този закон случаи, както и когато съдът реши друго. Конституционният съд намира, че няма основание за прилагането на изключението, защото цялата му постоянна практика показва, че разглеждането на конституционните дела по оспорване законността на изборите за народни представители, президент и вицепрезидент е по общия ред в закрито заседание.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 23.05.2013 г. по к.д. №11 / 2013 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 23.05.2013 г. по к.д. №1 / 2013 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 23.05.2013 г. по к.д. №1 / 2013 г.
покажи акта

друго определение

друго определение от 23.05.2013 г. по к.д. №2 / 2013 г.
покажи акта

решение

решение № 2 от 23.05.2013 г. по к.д. №1 / 2013 г.
Диспозитив
Възможността за съдебен контрол върху едни и същи решения на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) от различни съдилища създава реални предпоставки за противоречиви и взаимоизключващи се съдебни актове. По такъв начин оспорената разпоредба на чл. 11, ал. 5 Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) поражда правна несигурност, която подрива принципа на правовата държава, очертан по съдържание от редица решения на Конституционния съд. Оспорените разпоредби на чл. 75, ал. 1 и чл. 76, ал. 2 ЗОПДНПИ, дори да се приеме, че са несъвършени, не са конституционно нетърпими и не изключват постигането на целите на закона, макар и чрез субсидиарното приложение на ГПК. Прилагането на ГПК дава всички гаранции за правата на гражданите, които могат да бъдат конституирани като ответници по искове, предявени от КОНПИ, поради което Съдът намира, че и твърдяното противоречие на атакуваната уредба с чл. 56 от Конституцията е неоснователно.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 25.04.2013 г. по к.д. №2 / 2013 г.
Диспозитив
І. А. Искането за задължително тълкуване на чл. 120, ал. 2 от Конституцията във връзка с чл. 56 и чл. 57 от нея е с четири тълкувателни питания: „1. Приложима ли е разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и към разпореждания по изпълнение на един административен акт, включително по отношение на разпореждане за предварително изпълнение на един административен акт; 2. Съществуват ли конституционни ограничения за законодателя при приемането на закони, изключващи обжалването на административни актове по чл. 120, ал. 2 от Конституцията; 3. Подлежат ли на проверка за противоконституционност законови разпоредби, с които се изключва обжалване на административен акт по силата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, ако непропорционално засягат основни конституционни лични и имуществени права на лицата, адресати на акта; 4. Закон, с който е допуснато предварително изпълнение на един административен акт, с което на практика се изключва съдебното обжалване на предварителното изпълнение, подлежи ли на проверка за противоконституционност.“ Задължителното тълкуване на Конституцията е допустимо, ако нейната разпоредба, чието тълкуване се иска, дава повече от един отговор или не отговаря изрично на тълкувателно питане, което е свързано с нея, така че е възможно да възникне правен спор при прилагането. Единственото допустимо питане е това по т. 2 от искането за тълкуване – съществуват ли конституционни ограничения за законодателя при приемането на закони, изключващи обжалването на административни актове по чл. 120, ал. 2 от Конституцията. Самата разпоредба на чл. 120, ал. 2 от Конституцията не поставя каквито и да било пречки пред възможността на законодателя да изключва административни актове от съдебен контрол, нито пък сочи критерии за прилагането на тази възможност. Срещу нея обаче стои първата част на разпоредбата с установената в нея обща клауза за обжалваемост на всички актове, засягащи гражданите и юридическите лица. Спрямо тази клауза самото изключване на обжалваемостта е изключение, като каквото го третира и съдът в поредица свои казуални тълкувания, в които сочи също границите и критериите за прилагането на възможността на Народното събрание да изключва обжалването на административни актове. Тези казуални тълкувания не са пречка за исканото абстрактно (нормативно) тълкуване на разпоредбата по отправеното питане. То е конституционно значимо за установяването на задължителни, безспорни и трайни критерии чрез систематизирането, обобщаването и развитието на досегашните казуални тълкувания.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 18.04.2013 г. по к.д. №7 / 2013 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 18.04.2013 г. по к.д. №9 / 2013 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 09.04.2013 г. по к.д. №3 / 2013 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 09.04.2013 г. по к.д. №4 / 2013 г.
Диспозитив
Новонастъпилото законодателно решение с отмяната на атакуваните като противоконституционни текстове лишава делото в тази му част от предмет, поради което искането трябва да бъде отклонено като недопустимо. Народното събрание е направило преценката, че в Закона за чужденците в РБ не трябва да има норми със съдържанието на чл. 43, т. 2 и т. 3. Искането на омбудсмана става безпредметно.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 04.04.2013 г. по к.д. №6 / 2013 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 28.03.2013 г. по к.д. №1 / 2013 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 28.03.2013 г. по к.д. №5 / 2013 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 28.03.2013 г. по к.д. №7 / 2012 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение № 7 от 28.03.2013 г. по к.д. №7 / 2012 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост № 4 от 18.03.2013 г. по к.д. №7 / 2003 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 12.03.2013 г. по к.д. №5 / 2012 г.
покажи акта

решение

решение № 1 от 12.03.2013 г. по к.д. №5 / 2012 г.
Диспозитив
В правовата държава неизпълнението на решенията на Конституционния съд, неточното им изпълнение или заобикаляне е нарушение на Конституцията. Конституционният съд намира за необходимо да припомни, че той е създаден, за да охранява върховенството на Конституцията, поради което и парламентът е задължен да изпълнява решенията му. Обратното би означавало да се обезсмисли контролът на Конституционния съд и да се наруши принципът за разделение на властите, залегнал в чл. 8 от Конституцията. Съдът е длъжен да отбележи, че под задължителност на решенията му не е достатъчно да се разбира само неприлагане на обявените за противоконституционни закони и други актове на парламента. Принципът на правовата държава изисква съобразяване с решенията на Конституционния съд като част от действащото право и точното им изпълнение. Дадените от съда тълкувания и правни оценки трябва да се съобразяват в тяхната цялост, да не се извеждат от контекста и да не им се придава смисъл, какъвто решението не съдържа. При сравнителния анализ на наименованията и съдържанието на текстовете на двете решения на Народното събрание, съдът е на мнение, че независимо от впечатлението за значителното смислово съвпадение, между решенията няма идентичност. При отчитане на явното сходство между наименованията и предмета на дейност на двете комисии, същественият отличителен белег между двете решения е, че предметът на проучване на създадената с оспореното решение комисия са фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него, а не действия на президента и вицепрезидента в посочените области. Народното събрание по своя преценка решава какви постоянни и временни парламентарни комисии да създаде, относно кои конкретни поводи и въпроси и за какви срокове. Негова е и преценката дали да възложи дейността по събиране на информация на съответната постоянна комисия или да създаде временна комисия. Дейността на парламента е по целесъобразност и не може да бъде контролирана от Конституционния съд, но свободата на избора не означава, че Народното събрание може да създава временни комисии в нарушение на принципите и конкретните разпоредби на основния закон, защото те могат да бъдат обявени за противоконституционни. Съдът е на мнение, че не може да се отрече осъществяването на парламентарен контрол и за минало време чрез някои от средствата му, в т.ч. и временните комисии, но при спазване на изискването контролът да не се отклонява от предназначението си и от правомощията на парламента. Конституцията и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание уреждат парламентарния контрол и неговите форми, но не въвеждат ограничения относно предмета на дейност на временните парламентарни комисии и времето, за което те могат да правят проучвания и анкети. След като временните комисии могат да събират информация по всякакви въпроси от държавен и обществен интерес, те могат да събират информация и по въпроси, които предхождат мандата на действащите правителство и парламент, защото Конституцията не поставя времеви изисквания и ограничения.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 13.10.2012 г. по к.д. №6 / 2012 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 13.10.2012 г. по к.д. №6 / 2012 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 13.10.2012 г. по к.д. №6 / 2012 г.
покажи акта

решение

решение № 13 от 13.10.2012 г. по к.д. №6 / 2012 г.
Диспозитив
Разпоредбите на чл. 17, ал. 1 – 3 от Конституцията, макар и да се съдържат в нейната глава първа “Основни начала”, задължават държавата чрез законите да гарантира и защитава правото на собственост като основно право на гражданите, както и да зачита неприкосновеността на частната собственост. Конституцията не забранява, а стимулира естествения стремеж на гражданите към материален просперитет, към увеличаване на тяхното имущество в условията на пазарна икономика. Източниците на забогатяването са посочени най-общо в основния закон и са доразвити по-детайлно в отрасловото законодателство. Такива са свободната стопанска инициатива, упражняването на свободна професия, възнаграждението за законно положен труд, наследяването и др. Придобиването и съответното натрупване на имущество с незаконен източник се намира в пълен дисонанс с редица конституционни ценности като справедливостта по смисъла на преамбюла на основния закон, принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1, принципа на равенството на гражданите пред закона по чл. 6, ал. 1 и принципа на законовото гарантиране на еднакви правни условия за стопанска дейност по чл. 19, ал. 2. Основно задължение на гражданите е да спазват и изпълняват Конституцията и законите, да зачитат правата и интересите на другите (чл. 58, ал. 1 от Конституцията). Лишаване от имущество поначало е допустимо, когато е в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и общите принципи на международното право. Държавата може със закон да контролира упражняването на собствеността, ако това е в публичен интерес или е необходимо за осигуряване плащането на данъци, други постъпления или глоби. Предвиденото в оспорения закон ограничение на правото на мирно ползване на собствеността по чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС чрез налагане на обезпечителни мерки (възбрана на недвижими имоти, запориране на движими вещи и вземания и др.), освен че е насочено към постигане на легитимна цел – да обезпечи изпълнението на евентуалното бъдещо съдебно решение за отнемане на противозаконно придобитото имущество, отговаря и на изискванията за пропорционалност и справедлив процес. Основното право на защита по чл. 56 от Конституцията не е предоставено абстрактно на гражданина, а възниква в конкретна ситуация, при която “са нарушени или застрашени негови права и законни интереси”. В съдържанието му е включена възможността засегнатият, лично или чрез упълномощено лице, да осъществи действия, насочени към адекватно противодействие на нарушението или заплахата. Предназначението на правото на защита е да служи за гаранция на другите права, предвидени в конституционните разпоредби. Не е противоконституционно общественият интерес да бъде защитен. Обратно, основни права на гражданите, които не са абсолютни, могат да бъдат ограничавани именно поради надделяване и в защита на обществения интерес над интереса на отделния индивид. Чувството за справедливост, както и поначало всички чувства, не са обективни факти. Още по-малко те са правни категории, за да бъдат въздигани дори като цели на законите. Индивидуалните интереси не могат да бъдат цел на закон, защото той не се занимава с тях. Поначало е много трудно и опасно да се ограничава и отчуждава принудително конституционно прогласеното основно право на гражданите на собственост, защото неговата неприкосновеност осигурява в голяма степен свободата на индивида. Поради това и подобно ограничаване на това право най-малко може да се свързва с емоционалното състояние на други индивиди, при това разгледани отделно и извън обществото и без връзка и разумен баланс между индивидуалните права и интересите на обществото. Не бива в никакъв случай да се подценява значението на правилното и точно формулиране на целта на закона и този въпрос да се принизява до незначително обстоятелство без същинско нормативно значение, до несамостоятелни норми с по-скоро опознавателно значение. Целта на закона е особено съществен негов елемент и трябва да бъде очертана ясно и точно, защото това има важно значение за логическото тълкуване на неясните норми от закона. Възможността за отнемане на имущество, придобито през особено дълъг период, съставлява неоправдан стимул за пасивност и безразличие у тези, които по естеството на правомощията си са длъжни да осигурят върховенството на закона.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 02.10.2012 г. по к.д. №1 / 2012 г.
покажи акта

решение

решение № 11 от 02.10.2012 г. по к.д. №1 / 2012 г.
Диспозитив
Въведената забрана за български граждани да бъдат избирани за генерален директор на Българската телеграфна агенция (БТА), както и да бъдат назначавани за заместник генерален директор на БТА и главен секретар на БТА при положение, че са били щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност и/или на разузнавателните служби на Българската народна армия противоречи на принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията), на принципа на равноправие на гражданите (чл. 6, ал. 2 от Конституцията) и представлява дискриминация, въведена със закон. Оспорената разпоредба има лустрационен характер - създава изрична забрана за заемане на определени длъжности по отношение на конкретна група български граждани, заемали определено обществено положение в миналото. Тази разпоредба не допуска лица с установена принадлежност към тайните служби на тоталитарната държава да бъдат избирани или назначавани в ръководството на БТА. Практиката на Конституционния съд на Република България определя, че принадлежността в миналото към структурите на тоталитарните тайни служби не може да бъде основание за ограничаване на конституционни права, и в частност за забрана за заемане на определена длъжност (вж. Решение № 14/1992 г. на Конституционния съд; Решение № 1/2005 г. на Конституционния съд; Решение № 11/2009 г. на Конституционния съд и Решение № 11/2011 г. на Конституционния съд). С оспорения лустрационен текст по недопустим начин се въвежда колективна отговорност без да се преценява конкретната дейност на отделните лица. Сътрудничеството с тайните служби на тоталитарната държава се оценява като социален признак, на основата на който не може да се въвеждат ограничения на конституционни права, доколкото се стига до дискриминация в противорeчие с чл. 6, ал. 2 на Конституцията.
покажи акта

решение

решение № 12 от 02.10.2012 г. по к.д. №4 / 2012 г.
Диспозитив
Предвидената с чл. 417, т. 2 ГПК процесуална възможност и общините да се ползват от облекчената процедура за принудително събиране на техните вземания като алтернатива на исковия процес е конституционно защитима с оглед публичните й функции и охраняването на обществения интерес на местно ниво с всички аргументи, отнасящи се за държавните учреждения. Основният въпрос, който следва да получи изричен и категоричен отговор с настоящото произнасяне на Конституционния съд, е този за наличието (респ. отсъствието) на конституционно защитимо основание за включването на банките сред субектите, визирани в чл. 417, т. 2 ГПК, наред с държавните учреждения и общините. Ако по отношение на първите две категории надделяват съображенията, аргументирани най-общо с осъществяваната от тях публична дейност, развивана в обществен интерес на национално и регионално ниво, то формално погледнато банките са акционерни търговски дружества, създадени преимуществено с частен капитал, а наред с тях съществуват и функционират и небанкови финансови институции, които развиват частично приближаваща се до тяхната дейност. Евентуалните финансови затруднения на банките, които биха могли да възникнат вследствие натрупването на системно неизпълнявани задължения към тях, застрашават изпълнението на платежните операции, обслужването на клиентите, а при задълбочаването на подобни процеси – и глобално правата на вложителите, икономиката на страната, изпълнението на държавния и общинските бюджети, водещи до настъпването и на редица други негативни обществени и социални последици. Конституционният съд намира, че с действащата процесуална норма на чл. 417, т. 2 ГПК законодателят е приел акт, който не нарушава Конституцията. По този начин е изпълнил задължението си да осигури онзи нормативен регламент, който, като съблюдава конституционните принципи, включително този за осигуряване на еднакви правни условия за развитие на стопанска дейност и се ръководи от обществения интерес, адекватно да регулира обществените отношения в съответната сфера при отчитане на всички релевантни фактори. В частта си за банките оспорената норма не е противоконституционна и защото обективира разумния баланс между особения и уникален правен статус на банките като търговски дружества, отчита спецификата на възложените им функции, завишените изисквания към дейността им в различните направления, обезпечава необходимостта от засилена защита на обществения интерес чрез осигуряването на стабилността на банковата система и гарантирането на правата на вложителите (при действието на Закона за гарантиране на влоговете в банките).
покажи акта

решение

решение № 10 от 13.09.2012 г. по к.д. №15 / 2011 г.
Диспозитив
Принципът за социалната държава представлява мандат за активна социална политика на държавата с цел гарантиране социална закрила на хората. В Конституцията “социалната държава” е основно начало и рамката, в която се вмества социалната закрила. Основен компонент на тази закрила е организирането и поддържането на система на обществено осигуряване като система на взаимопомощ, чрез която се защитава общият интерес – в нейните рамки гражданите се осигуряват, получават осигурителни обезщетения при изпълнението на определени законови условия и изисквания. При дългосрочното обществено осигуряване – пенсионното, централна е функцията на т.нар. “договор между поколенията”, при който чрез плащане на осигурителни вноски от настоящото работещо поколение се финансират пенсиите на предходното (работещо) поколение. Държавата, ако е “социална”, е длъжна да предприеме мерки за стабилизиране на осигурителната система, а оттам и да създаде и поддържа условия за осъществяването на основното право на социално осигуряване, в т.ч. правото на пенсия. Следователно предприемането на реформа с цел подобряването на съотношението в “договора на поколенията” не нарушава принципа за социалната държава, напротив, така се изпълнява мандатът за социална закрила, произтичащ от качеството “социална държава”. Държавата изпълнява едно свое задължение. Относно същността и спецификата на основните права на гражданите в социалната сфера Конституционният съд има ясно разбиране: при тях, за разлика от личните основни права, наричани “отбранителни” и “негативни”, същността не е отбрана срещу навлизането на публичната власт в запазената лична сфера, а е искане за позитивни действия в социалната сфера от страна на държавата и за съпричастност в нейните постижения; затова тези права са наричани „съпричастни” и „позитивни”. Присъщо на такива социални права е, че за тяхното осъществяване трябва да се погрижи държавата. Правото на обществено осигуряване (чл. 51, ал. 1 от Конституцията) е такова основно право на гражданите в социалната сфера. Конституцията го прогласява: “Гражданите имат право на обществено осигуряване...”, а начинът на осигуряване, размерът на осигурителните вноски, осигурителната база или осигурителният доход, други правила и процедури са предмет на уредба в отделни закони. Функцията на конституционно прогласеното право на обществено осигуряване произтича от същността на установената в държавата система на обществено осигуряванe: система на взаимопомощ и солидарност, чрез която се защитава общият интерес, като от набираните вноски на всички осигурени лица се обезпечава материална защита на изпадналите в нужда членовете на обществото, които поради настъпване на определени осигурителни са в невъзможност за придобиване на средства срещу личен труд. Сърцевината на правото на обществено осигуряване е в гарантирането на социалната сигурност. Конституционно защитеното му съдържание обхваща компонентите на социалната сигурност – закрила при болест, майчинство, трудова злополука, старост, нужда от грижи, безработица. Това са постиженията на общественото осигуряване като система, които се ползват при настъпването на определени рискове и почиват върху заработеното от осигурените лица, за разлика от социалното подпомагане.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 17.07.2012 г. по к.д. №6 / 2012 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 04.07.2012 г. по к.д. №5 / 2012 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 04.07.2012 г. по к.д. №4 / 2012 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 04.07.2012 г. по к.д. №16 / 2011 г.
покажи акта

решение

решение № 8 от 04.07.2012 г. по к.д. №16 / 2011 г.
Диспозитив
Социалната държава отрежда в своята политика водещо място на въпросите, свързани с материалното положение и жизненото равнище на народа, на условията на труд и живот, на задоволяване на жизнените нужди на хората. Важен елемент на социалната държава е когато полага засилени грижи за уязвимите слоеве в нея. Това са онези граждани, които поради независещи от тях причини, каквито са здравословните, възрастовите и семейните, са поставени в неравностойно положение спрямо останалите граждани в обществото. Такива хора в обществото са и децата, старите хора, лицата с психически и физически вродени или придобити увреждания, а към тях трябва да бъдат отнесени и бедните слоеве. Направлението на средствата за дейности или за финансиране на органи може да бъде определено в устройствения закон. След като в него никъде не се предвижда, че част от средствата (независимо дали са от вноски за здравно осигуряване или трансфери от бюджета) се предоставят на друг държавен орган, не е допустимо в ежегодния бюджетен закон това да се предвижда. Законът за бюджета на НЗОК е закон във формален смисъл, а практиката на КС относно ежегодните бюджетни закони е относима и към Закона за бюджета на НЗОК. “Достъпна медицинска помощ” означава медицинска помощ, чиято цена може да заплати всеки гражданин, когато се нуждае от нея за своето здраве. Той не бива да се лишава от нейното ползване поради материални затруднения, които може да му причини заплащането й. Тази “достъпност” на медицинската помощ създава равни възможности за всички граждани да я получат. Тя обаче не означава “евтина медицинска помощ” като абсолютна стойност. “Понятието “достъпна” по смисъла на чл. 52, ал. 1 от Конституцията означава възможност за медицинско лечение на всички граждани в случай на заболяване и равни условия и еднакви възможности за ползване на лечението”. Колкото и да е важен белегът “цена”, той не е достатъчен да разкрие богатото съдържание на конституционното понятие “достъпна медицинска помощ”. Правата на гражданите за достъпна медицинска помощ чрез здравно осигуряване и безплатно ползване на медицинско обслужване са основни конституционни права. С установяването на условия и ред за заплащане на медицинска помощ по избор на пациента в публичните здравни заведения обаче в никакъв случай не се отменят и не се накърняват основните конституционни права на гражданите, прокламирани в чл. 52, ал. 1 от Конституцията.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 19.06.2012 г. по к.д. №2 / 2012 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 19.06.2012 г. по к.д. №2 / 2012 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 19.06.2012 г. по к.д. №2 / 2012 г.
покажи акта

решение

решение № 7 от 19.06.2012 г. по к.д. №2 / 2012 г.
Диспозитив
Национално представителство, което не съобразява диференциацията и разнообразието на интересите на отделните работодателски организации като дава приоритет на тези на едрия бизнес, създава опасност за деформация на пазарната среда поради риска от монополизъм и нелоялна конкуренция – нарушение на чл. 19, ал. 2 от Конституцията. Изискванията за национално представителство представляват ограничения, които се налагат, както се посочи по-горе, по съображения за управленска и стопанска целесъобразност. Те трябва да бъдат разумни и допустими, за да бъдат конституционосъобразни. Когато обаче се предвижда прекалено голям брой на осигурени лица като условие за национално представителство, без да се определя като изискване брой членове на самите работодатели, участници в организацията, се нарушава конституционният принцип за пропорционалност при въвеждане на допустими изисквания при упражняване на основни права. Такива изисквания се превръщат в ограничения на правото на сдружаване при липса на сериозно оправдание за наложителност на предвидените завишени норми за национално представителство – нарушение на чл. 44, ал. 1 и чл. 49, ал. 2 от Конституцията. Постановката, според която работникът или служителят, който не е сключил трудов договор, действа виновно и неговото поведение е равностойно на поведението на работодателя, влиза в противоречие с два текста на Конституцията- чл. 16, както и на чл. 48, ал. 1. Трудът в случаите на предоставяне на работна сила без да е сключен договор също е труд, който се защитава от чл. 16 и чл. 48 от Конституцията. Неговото полагане не следва да бъде толерирано, но и не може да бъде наказвано. Държавата има задължение да се грижи за създаването на условия за осъществяване на правото на труд. Едва ли обаче обявяването на конкретното поведение, изразяващо се в предоставяне на работна сила без сключен трудов договор, за административно нарушение и налагането на административна отговорност на работника или служителя би могло в съвременни условия да се разглежда като форма на грижа от страна на държавата за защита на неговите интереси. За да уреди отношенията, законодателят прибягва до института на административното наказване, нещо, което обаче не се помества в подхода, който Конституцията изисква от него да възприеме при регулирането на тази материя.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 11.04.2012 г. по к.д. №3 / 2012 г.
покажи акта

решение

решение № 6 от 11.04.2012 г. по к.д. №3 / 2012 г.
Диспозитив
1. Помилването по чл. 98, т. 11 от Конституцията е акт на президента, чиито правни последици водят до освобождаване от изтърпяване на наложено наказание. Те са единствената цел на помилването. То се прилага по отношение на лица, на които са наложени от съда наказания с влезли в сила присъди за извършени престъпления. Помилването се състои в опрощаване изцяло или отчасти на наложеното наказание или в неговата замяна с по-леко. Най-ранният момент, в който може да се постанови помилван е влизането на присъдата в сила. То може да се извърши и докато трае изпълнението на наказанието, но е неприложимо след пълното му изтърпяване. Помилването по нашата Конституция не е обвързано с предвидени от закон конкретни основания и може да бъде упражнено от президента във всеки случай, когато той прецени да прояви милост към осъденото лице. Няма пречка законодателно да се определят процедурите чрез които се реализират правните последици на помилването. Конституцията не предвижда със закон да се определят или ограничават основанията, самостоятелността на преценката и мотивите за осъществяване на правомощието по чл. 98, т. 11 от Конституцията, както и да бъдат ограничавани по вид наказанията по Наказателния кодекс, които подлежат на помилване, а също така и лицата, които могат да бъдат помилвани. Указът за помилване влиза в сила в момента на неговото подписване. Помилването се основава на изконните човешки ценности, което изключва възможността веднъж предоставена държавната милост да бъде оттегляна. В указа за помилване, президентът не е длъжен да посочи основанията за своето решение. Президентът може да възложи на вицепрезидента правомощието да помилва, като в този случай то се упражнява по същия начин, в обем и форма както се упражнява от самия държавен глава. Той запазва възможността да упражнява правомощията по чл. 98, т. 7, 9, 10 и 11 от Конституцията и след като ги е възложил с указ на вицепрезидента. 2. Помилването не засяга изпълнителната власт. Изпълнението на наложените наказания се осигурява от специализирани органи към нея. Указът за помилване е правен акт на държавния глава, основан единствено на личната му преценка и не подлежи на приподписване от министъра на правосъдието или съответен министър, независимо от това че изпълнението се възлага на тях. От волята на законодателя зависи, дали указите за помилване да се обнародват в Държавен вестник. 3. Указите за помилване на осъдени лица се възлагат за изпълнение на компетентните държавни органи в зависимост от вида и характера на наложеното наказание. Те се възлагат за изпълнение на министъра на правосъдието. Когато указът засяга финансовата и бюджетната сфера, той се възлага за изпълнение на министъра на финансите. 4. С указите за помилване се упражняват конституционни правомощия на президента или вицепрезидента. Те подлежат на контрол единствено за конституционосъобразност по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Всеки от субектите по чл. 150, ал. 1 от основния закон може да поиска тази проверка като оспори съответствието на указа за помилване с Конституцията. 5. Конституцията не предвижда указите за помилване и техните мотиви да бъдат оповестявани. 6. Не е необходимо издаване на нов указ по чл. 104 от Конституцията, когато едни и същи лица са избрани и упражняват функциите на президент и вицепрезидент втори последователен мандат, щом в рамките на първия мандат вече има указ на президента, с който правомощията по чл. 98, т. 7, 9, 10 и 11 от Конституцията са възложени за изпълнение на вицепрезидента
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 05.04.2012 г. по к.д. №13 / 2011 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 05.04.2012 г. по к.д. №13 / 2011 г.
покажи акта

решение

решение № 5 от 05.04.2012 г. по к.д. №13 / 2011 г.
Диспозитив
От изложеното се установява, че в правната регламентация на туристическия данък (чл. 61р, чл. 61с и чл. 61т ЗМДТ) са използвани елементи, присъщи както на имуществените, така и на подоходните данъци. Този законодателен подход противоречи на чл. 60, ал. 1 от КРБ, съгласно който понятията „доходи и имущество” изискват разграничаване между подоходните и имуществените данъци и недопускане на елементи, присъщи на едната категория данъци, в другата. По въпроса за еднаквите правни условия – чл. 19, ал. 2 КРБ, би могло да се говори за противоконституционност, ако в отделните режими на данъчното третиране на правните субекти съществуват привилегии. Установяването на данъците и определянето на размера им е изключително правомощие на Народното събрание съгласно чл. 84, т. 3 от Конституцията. Данъците са публичноправно вземане на държавата или общината, което се установява едностранно от първата, но само със закон, за да се гарантират правата на данъкоплатците. Основният закон изисква както установяването, така и определянето на размера, в т.ч. отделните му елементи – данъчен обект, данъчна основа, данъчна единица, данъчна ставка и пр., да става със закон.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 04.04.2012 г. по к.д. №8 / 2013 г.
покажи акта

решение

решение № 4 от 26.03.2012 г. по к.д. №14 / 2011 г.
Диспозитив
Комуникационното право на получаване на информация по чл. 41 от Конституцията и правото на защита на личните данни по чл. 32 от Конституцията не са абсолютни, поради което могат да бъдат ограничавани при спазване на принципа за пропорционалност. Конституционният съд не е обвързан “завинаги” от своите правни разбирания. Развитието на правото е обективен процес, което позволява тълкуването на правните разпоредби да бъде “отворено” и към други виждания, както и да държи сметка за осъществените междувременно значими промени в обществения живот. Аргументите за стабилност на съдебната практика и за еднакво произнасяне по сходни случаи за в бъдеще нямат по-голяма тежест в сравнение със съображенията за развитие на правото, като всяко отклонение от досегашната практика трябва да бъде обосновано и оправдано. Поради това при установена обществена необходимост Конституционният съд може да формира нови разбирания и нови правни категории, които да са повлияни от еволютивното правно мислене и от оценката на променените обстоятелства, поради което тези съображения придобиват по-голяма тежест. Примери за такава мотивираната промяна на становища са налице в досегашната практика на Конституционния съд. Конституционният съд констатира, че настоящият спор е по действието на нов, а не по стария отменен закон, по който има произнасяне на Съда. По прилагането на този закон е натрупана значителна практика както в правоприлагащите органи, така и в правораздаването. Всички граждани, заемащи публични длъжности или изпълняващи публични дейности по смисъла на чл. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с принадлежност към специалните служби трябва да бъдат третирани по еднакъв начин. Това означава, че трябва да бъде обявена принадлежност както на гражданите с налични досиета, така и на тези с унищожени досиета.
покажи акта

решение

решение № 3 от 21.03.2012 г. по к.д. №12 / 2011 г.
Диспозитив
Правата трябва да се оценяват в единство. Те взаимно си въздействат и могат да се ограничават и със закон, но ограничението трябва да е в рамките на Конституцията. Освен това трябва да е налице легитимна цел и ограничението да служи за постигането й. Правовата държава изисква ясна и вътрешно свързана и безпротиворечива правна уредба. Законодателят е длъжен да прилага принципа на правовата държава при създаване на законите така, че да съчетава интереса на цялото общество и на общината, като създаде гаранция, че общината ще изпълнява, и то точно, своите функции и ще се избегнат субективизмът и неравноправното третиране. Държавната намеса в икономиката трябва да се фокусира в създаване на подходящи условия за работа на бизнеса, като при това се отчита крайното удовлетворяване на обществените потребности на всички нива и от национално, и от местно значение. Равенството не изключва диференциация, но диференциращият признак не следва да е дискриминационен и несъответстващ (надхвърлящ обективно необходимото). Поставено е условие, което не може да бъде изпълнено. Това е в противоречие на чл. 19 на Конституцията. Противоречи и на правовия характер на държавата – чл. 4 на Конституцията, доколкото дава негативно отражение в неговата проявна форма за правна сигурност и гаранции за реализацията на предписано и изискуемо поведение. Правото на свободна стопанска инициатива няма абсолютен характер и това е трайна практика на съда. Това не е абсолютна, безконтролна свобода на икономическо поведение, на липса на държавно регулиране на стопанските дейности по законодателен ред. Необходимо е обаче да се предвидят еднакви правни условия за стопанска дейност за субектите, работещи в определена сфера на отношения, което оправдава създаването на преходни разпоредби и предприемането на определени правни действия.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 08.03.2012 г. по к.д. №3 / 2012 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 08.03.2012 г. по к.д. №9 / 2011 г.
покажи акта

решение

решение № 2 от 08.03.2012 г. по к.д. №9 / 2011 г.
Диспозитив
Всички членове на екипажа на кораб и корабопритежателя са съответно работници и работодател, но не всички работници и работодатели в страната са членове на екипажа на кораб или корабопритежатели. Понятието „член на екипажа на кораб/корабопритежател” се включва в съдържанието на понятието „работник/работодател”. При това състояние на действащото национално законодателство безусловно Кодексът на труда се отнася и до членовете на екипажа на кораб и корабопритежателя. Твърдението на омбудсмана на републиката, че трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб и корабопритежателя трябва да се уредят задължително със закон по силата на чл. 48, ал. 5 от Конституцията е несъстоятелно и затова не се споделя от Конституционния съд. Съгласно чл. 114 от Конституцията Министерският съвет има право въз основа и в изпълнение на законите в страната да приема подзаконови актове като постановления, разпореждания и решения. Наред с това Министерският съвет е компетентен да приема с постановления правилници и наредби. Нормотворческата дейност на правителството е подзаконова и тя опосредява изпълнението на приетите от Народното събрание закони. Затова въз основа и в изпълнение на разпоредбата на чл. 88б, ал. 1 от КТК Министерският съвет приема с Постановление № 226 от 14 октомври 2003 г. Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и корабопритежателя (ДВ, бр. 93/2003 г.). Министерският съвет издава наредба, която се отнася не до онези трудови права на всички работници и работодатели в страната, които трябва задължително да се уредят със закон по смисъла на чл. 48, ал. 5 от Конституцията. С Наредбата Министерският съвет регулира неуредени в Кодекса за търговското корабоплаване обществени отношения в сферата на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност. Тя не отменя приложението на действието на Кодекса на труда, а само конкретизира характерното за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб и корабопритежателя. Нейното приемане не представлява „делегиране на Министерския съвет на правомощия, които принадлежат изключително на Народното събрание”, както твърди омбудсманът, нито изземване на законодателните правомощия на парламента от страна на правителството. От съдържанието на чл. 48, ал. 5 от Конституцията следва, че държавата е длъжна да уреди със закон само изброените в конституционния текст трудови права, а не всички трудови права. Държавата е изпълнила конституционното си задължение, произтичащо от изискването на чл. 48, ал. 5 от Конституцията, когато е регулирала със закон посочените основни трудови права. С приемането на Кодекса на труда и ЗЗБУТ държавата е изпълнила своето задължение, произтичащо от основния ни закон.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 01.03.2012 г. по к.д. №1 / 2012 г.
покажи акта

решение

решение № 1 от 01.03.2012 г. по к.д. №10 / 2011 г.
Диспозитив
Ограничението да се обжалват наказателни постановления и така да се допусне осъществяване на правораздаване без да е гарантирана възможност за достъп до съд противоречи на чл. 119 от Конституцията. Въобще санкционирането с наказателни постановления и издаваните въз основа на тях актове по чл. 189, ал. 13 ЗДвП е правораздаване и елиминирането на достъпа до съд, който окончателно да се произнесе по него, влиза в противоречие с принципа на правовата държава. Правораздаването е свързано с възможност за съдебно обжалване. Щом дадена дейност притежава белезите на правораздаване, то защитата, която законът е длъжен да предостави на гражданите, не е достатъчно да се ограничи до обжалване пред административен орган, с административна защита. Подобна възможност може да се свързва единствено по отношение на административните актове, и то по изключение. Съвместното тълкуване на разпоредбата на чл.56 от Конституцията във връзка с чл. 117 и чл. 119 от Конституцията води до заключението, че съдебната защита поначало е основната форма на защита в правовата държава. Това е нормално, защото съдебната защита дава най-пълната възможна защита на нарушените права или засегнатите законни интереси, в т.ч. с оглед преследваните цели, възможното преразглеждане на въпроса и други правни последици. В правовата държава съдебната защита на правата е определящата форма на защита. Когато става дума за осъществяване на правораздаване, а административното наказване представлява правораздаване, съдебната защита винаги трябва да съществува като възможност и никакви съображения не могат да я изключат при положение, че съдилищата са органите, които Конституцията овластява да правораздават. За да се изпълни това изискване, достатъчно ще бъде окончателното решаване на правния спор да се предостави на определен съд Според Конституционния съд разпоредбите във връзка с административното наказване представляват “наказателно обвинение” по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС. При това положение, правото на защита по чл.56 от Конституцията, тълкуван в светлината на чл. 6, § 1 КЗПЧОС, включва задължителен достъп до съд във всички онези случаи, когато се налагат административни глоби на граждани. Колкото до размера на глобата, той също не би трябвало да има значение за допустимост или отказ да се допусне съдебно обжалване. Обвързването на съдебната необжалваемост на една глоба с нейния минимален от гледна точка на предвиждания в даден закон размер на глобите ще доведе до несправедливи резултати – въпреки че се засяга обективно погледнато значителен имуществен интерес на гражданина, той ще бъде лишен от съдебна защита. И обратно, ако се премине към система на по-ниски глоби, резултатът не би трябвало да се изрази в превръщането на съдебното обжалване в изключение. И в двата случая ще се изправим пред своеобразно степенуване на правото на защита, въпреки че то е, както вече бе посочено, универсално право. Следователно използването на минималния от гледна точка на даден закон размер на налаганите глоби като критерий за преценка дали да се допусне или не тяхното съдебно обжалване е неприемливо.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 09.02.2012 г. по к.д. №2 / 2012 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 02.02.2012 г. по к.д. №14 / 2011 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 02.02.2012 г. по к.д. №16 / 2011 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 24.01.2012 г. по к.д. №15 / 2011 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 22.12.2011 г. по к.д. №12 / 2011 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 22.12.2011 г. по к.д. №13 / 2011 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 13.12.2011 г. по к.д. №11 / 2011 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 13.12.2011 г. по к.д. №11 / 2011 г.
покажи акта

решение

решение № 12 от 13.12.2011 г. по к.д. №11 / 2011 г.
Диспозитив
Отхвърля искането на 71 народни представители от 41-вото Народно събрание за обявяване на избора на Росен Асенов Плевнелиев и Маргарита Стефанова Попова за президент и вицепрезидент на Република България, произведен на 23 и 30 октомври 2011 г., за незаконен.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 08.12.2011 г. по к.д. №10 / 2011 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 24.11.2011 г. по к.д. №11 / 2011 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 22.11.2011 г. по к.д. №8 / 2011 г.
покажи акта

решение

решение № 11 от 22.11.2011 г. по к.д. №8 / 2011 г.
Диспозитив
1. Оспорените текстове на чл. 3, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за дипломатическата служба предвиждат, че дипломатическата служба, ръководена от министъра на външните работи “планира, координира и осъществява външната политика; представя и защитава българските интереси в Европейския съюз и НАТО и допринася за постигането на целите и за развитието на тези организации; осъществява официалните връзки с акредитираните в Република България дипломатически и консулски представителства на други държави и мисии на международни правителствени организации”. По този начин те влизат в противоречие с конституционните текстове, които уреждат представителната функция, предоставена от Конституцията на държавния глава, както и с част от конституционните функции на правителството. Дипломатическата служба няма и не може да има самостоятелно значение за ръководството, планирането, координацията и цялостното осъществяване на външната политика. Тя е единствено специализирана администрация, която е подчинена и изпълнява политическите решения по ръководството и осъществяването на външната политика на конституционно установените органи. Дипломатическата служба подпомага всички държавни органи, които според основният закон са компетентни и отговарят за формирането и провеждането на външната политика и участието на страната в международните отношения – Народното събрание, президента на Републиката и Министерския съвет. 2. Конституцията на Република България не съдържа норми, които да се отнасят до изграждането и функционирането на дипломатическата служба. Основният закон не съдържа критерии за заемане на съответните дипломатически длъжности, нито за постъпване и назначаване в дипломатическата служба. Следователно тази материя е предоставена изцяло за законодателно уреждане от Народното събрание. Преценката каква да бъде законовата уредба на дипломатическата служба е предоставена от Конституцията на парламента, поради което произнасяне за конституционосъобразността на атакуваните норми не може да бъде извършено. Последните могат да бъдат оценявани единствено с оглед тяхната целесъобразност и законодателна стабилност. 3. При назначаването и освобождаването на извънредни и пълномощни посланици и постоянни преставители към международни организации е налице споделена компетентност между президента на Републиката и Министерския съвет, включваща “напластяването” на еднакви по съдържание и еднопосочни по направление волеизявления на два конституционно определени органа в държавата (Решение № 2/2002 г. на Конституционния съд). От друга страна, не са предвидени правни механизми за разрешаване на евентуално възникнали конфликти между тези органи, по повод упражняването на споделената им компетентност. Поради това те би следвало да се ръководят от изискването за сътрудничество и взаимодействие за постигане на общо съгласие. Противното би означавало блокиране на държавни функции в сферата на външната политика. Конституционно недопустимо е ситуациите, при които не е постигнато съгласие между държавния глава и правителството, да бъдат разрешавани със заповед за прекратяване на дългосрочна командировка от министъра на външните работи, който е член на правителството. Освобождаването от длъжност може да се извърши само с издаването на указ на президента що се отнася до извънредните и пълномощни посланици и постоянните представители в международните организации и с решение на Министерския съвет що се отнася до генералните консули на Република България. 4. Въведените забрана за назначаване, забрана за продължаване на заемане на публични ръководни длъжности в дипломатическата служба и допълнителни основания за прекратяване и трансформиране на съществуващи трудови или служебни правоотношения, установени чрез посочените текстове на Закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба противоречат на принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията), на принципа на равноправие на гражданите (чл. 6, ал. 2 от Конституцията) и представляват дискриминация, въведена със закон. Практиката на Конституционния съд на Република България определя, че принадлежността в миналото към структурите на тоталитарните тайни служби не може да бъде основание за ограничаване на конституционни права, и в частност за забрана за заемане на определена длъжност (вж. Решение № 14/1992 г. на Конституционния съд; Решение № 1/2005 г. на Конституционния съд; Решение № 11/2009 г. на Конституционния съд). Конституционният съд няма основание да се отклони от трайната си практика.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 15.11.2011 г. по к.д. №6 / 2011 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 15.11.2011 г. по к.д. №6 / 2011 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 15.11.2011 г. по к.д. №6 / 2011 г.
покажи акта

решение

решение № 10 от 15.11.2011 г. по к.д. №6 / 2011 г.
Диспозитив
Относно създаването на специализиран наказателен съд, апелативен специализиран наказателен съд, специализирана прокуратура, апелативна специализирана прокуратура и следствен отдел в специализираната прокуратура, както и на особени правила за разглеждане на делата от специализирания наказателен съд от Народното събрание: Конституционният съд вече е имал възможност да се произнесе с Решение № 10 от 1998 г. по к. д. № 8/1998 г. и Решение № 8 от 2005 г. по к. д. № 7/2005 г., че създаването на специализирани подразделения и структури в системата на съдилищата и прокуратурата с оглед по-доброто противодействие на отделните видове престъпления, е от компетенциите на Народното събрание. Конституцията и законодателството не съдържат легално определение на понятията “специализиран съд” и “извънреден съд” по смисъла на чл. 119, ал. 2 и 3 от Конституцията.Извънреден съд поначало действа извън определения ред и извън общите и специализираните съдилища; правораздава по новосъздадени специално за целта правила, извън общите процесуални правила, установени от съответния процесуален закон за този вид дела; съдиите в него не се избират съобразно установените условия и ред; създава се при извънредни обстоятелства поради възникнала обществена необходимост; действа през определен период от време и преследва предварително набелязана цел.Специализираният наказателен съд, съгласно измененията в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, се създава със закон; притежава точно определена специална компетентност в една точно определена област; съдиите в него се назначават съобразно условията и реда, приложими за съдиите в общите съдилища; прилага в правораздавателната си дейност материалното и процесуално право, приложимо от общите съдилища; правораздава едновременно /без да ги дублира/ с общите съдилища, от които не се различава функционално и организационно.Специализираните съдилища поначало са допустими от чл. 119, ал. 2 от Конституцията и те притежават тези общи характеристики. Конституционният съд вече се е произнесъл с Решение № 5 от 1994 г. по к. д. № 3/1994 г., че чл. 119, ал. 2 от Конституцията изрично предвижда създаването в бъдеще и на други специализирани съдилища, непосочени в първата алинея, а в Решение № 22 от 1998 г. по к. д. № 18/1998 г. е приел, че “по смисъла на Конституцията специализираните съдилища са част от целокупната съдебна система. Те не са съдилища само от функционално гледище, т.е. защото са им възложени правораздавателни функции, а съдилища и от организационно гледище, защото за съдиите в тях важат същите изисквания и статут, които важат и за съдиите от общите съдилища”.Специализираните съдилища разглеждат дела по определена материя съобразно предмета им или съобразно субектите. Критерият за определяне на компетентността на специализирания наказателен съд е предметът на делото, а не качеството на извършителя на престъплението. Вторият критерий е вече използван при определяне подсъдността на военните съдилища и на Софийския градски съд, който разглежда като първа инстанция и делата за престъпления от общ характер, извършени от лица с имунитет или от членове на Министерския съвет съгласно неоспорения чл. 35, ал. 3 НПК. Специализираният наказателен съд, с оглед изброените в предметната му компетентност престъпни състави от Наказателния кодекс, се създава да разглежда дела, свързани с организираната престъпност, както и дела за някои отделни квалифицирани случаи на усложнена престъпна дейност и за общоопасни престъпления. Обхватът на компетентността му е широк и включва дела за разнообразни престъпления, поради което е неправилна аналогията на вносителите на искането със съдилищата, които разглеждат брачни или трудови дела. Но подобно на специализирания наказателен съд е положението на административните съдилища, които като специализирани съдилища правораздават по данъчни, пенсионни, изборни, земеделски и др. дела, разглеждани преди създаването им от общите съдилища. Обединяващият критерий за голямата част от изброените състави на престъпления по чл. 411а, ал. 1 и 2 НПК е, че те са свързани с участието на структури на организираната престъпност, макар че не са обхвани всички случаи /например чл. 169г НК/. Какви конкретно дела са включени в материалната компетентност на специализирания наказателен съд, е въпрос на държавна политика и законодателна целесъобразност, а не на конституционосъобразност, поради което Конституционният съд не преценява обхвата на неговата подсъдност, както и необходимостта и полезността на съда.Обстоятелството, че седалището на специализирания наказателен съд е в гр. София, също не го прави извънреден съд. След като той е единствен за територията на цялата страна, естествено е седалището му да бъде в административния център, където е съсредоточена и голяма част от населението. Специализираният наказателен съд отговаря на изискванията за редовен съд, който да бъде независим и безпристрастен, тъй като е създаден със закон, прилага същото материално и процесуално право като останалите съдилища и съдиите в него се назначават съобразно условията и реда, предвидени за останалите съдии, което е гаранция за тяхната независимост по смисъла на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Точното и еднакво прилагане на законите по делата, разглеждани от специализирания наказателен съд, е гарантирано и от факта, че като касационна инстанция действа Върховният касационен съд. Забраната за външни назначения в специализираните наказателни съдилища и специализираните прокуратури е дискриминационна по признака обществено положение, тъй като ограничава правата на всички останали юристи, които притежават необходимия за заемане на длъжност общ и специален стаж по чл. 164, ал. 3 и 6 ЗСВ, зачетен по реда на чл. 164, ал. 8-10 ЗСВ. Наред с това ограничението създава привилегии за заемащите длъжности само в два от органите на съдебната власт, като не допуска външни назначения, макар и само относно малка част от свободните длъжности. Относно същността на Висшия съдебен съвет: Висшият съдебен съвет е специфичен съдебен орган с точно определени административни и организационни правомощия, от които става ясно, че не е правосъден, а висш административен орган, в който смисъл вече се е произнесъл Конституционният съд с Решение № 8 от 1994 г. по к. д. № 9/1994 г. Конституционният съд е на мнение, че в нарушение на принципа за разделение на властите, за разлика от широкия кръг от лица с достъп до класифицирана информация в законодателната и изпълнителната власт, в съдебната власт сред лицата, за които не се извършва проучване за надеждност, неоснователно не са включени членовете на ВСС, предвид характера му на автономен орган в съдебната система. Недопустимо е от гледна точка на прогласеното в чл. 8 от Конституцията разделение на държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна, първите две власти в лицето на председателя на Народното събрание, депутатите и министър-председателят, министрите и главният секретар на Министерския съвет, да получават право на достъп до всички нива на класифицирана информация без извършване на проучване за надеждност от компетентните държавни органи, а членовете на ВСС да са поставени в различно и неравностойно положение спрямо представителите на другите две власти. Конституционният съд установява противоконституционност на чл. 26а ЗСВ, защото в противоречие с чл. 130, ал. 2 и 8 от Конституцията, той на практика въвежда ново условие за избор и за прекратяване на мандата на член на ВСС, каквото основният закон не съдържа. След като задължението за предприемане на действия за получаване на разрешение за достъп до класифицирана информация е регламентирано в Закона за съдебната власт в раздела, свързан със статуса на членовете на ВСС, то наличието на разрешение придобива качеството на изискване за заемане на длъжността. Оттам и отказът на изборен член на съвета да поиска разрешение за достъп до класифицирана информация, както и отказът да му се издаде разрешение или отнемане на разрешението, може да се тълкува като основание за несъвместимост със заеманата длъжност и като основание за предсрочно прекратяване на мандата. Оспорената разпоредба визира всички членове на ВСС, а не само изборните, поради което тя включва и тримата му членове по право. Последните от своя страна са съдии и прокурор, поради което съгласно чл. 39, ал. 1, т. 7 и ал. 3, т. 3 ЗЗКИ имат по силата на закона и служебното си положение, право на достъп до класифицирана информация само за конкретното дело, а не въобще достъп. Те също трябва на основание чл. 26а ЗСВ да предприемат действия за предоставяне на достъп до класифицирана информация и ако такъв им бъде отказан няма да могат да участват в определени заседания на съвета, на който са несменяеми членове по право през цялото време на седемгодишния им мандат. Съгласно чл. 117, ал. 2 от Конституцията съдебната власт е независима. При този основен неин белег в правовата държава, независимостта й не може да се накърнява чрез поставяне на членовете на кадровия орган на съдебната власт в зависимост чрез проучване за надеждност. Принципът е съдебната власт да е независима от останалите две власти, а когато има външен контрол, той да е по изключение и да е в изрично предвидените от Конституцията случаи. Прилагането на процедура за проучване за надеждност по отношение членовете на ВСС, който е една от гаранциите за независимост на съдебната власт, не може да се квалифицира като акт на сътрудничество и взаимодействие между властите, а като акт на контрол върху органа, който е предназначен да предотвратява злоупотреби, в т.ч политически, при назначаването на съдии, прокурори и следователи. Упражняването на индивидуалния мандат от членовете на съвета не може да бъде ограничавано по какъвто и да е начин и техният статус не може да бъде засяган извън ограниченията, които въвежда основният закон.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 25.10.2011 г. по к.д. №9 / 2011 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 04.10.2011 г. по к.д. №7 / 2011 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 04.10.2011 г. по к.д. №7 / 2011 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 04.10.2011 г. по к.д. №7 / 2011 г.
покажи акта

решение

решение № 9 от 04.10.2011 г. по к.д. №7 / 2011 г.
Диспозитив
Интересите на гражданите и обществото налагат изграждането на независима съдебна власт при установения в чл. 8 от Конституцията принцип за разделение на властите. Ефективната съдебна защита на основните права и конституционосъобразното действие на съдебната власт се намират в пряка връзка и с принципа на нейната независимост. По силата на чл. 117, ал. 2 от Конституцията съдебната власт е независима, като при осъществяването на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите са подчиняват само на закона. Зависимостта им от указанията, преценката и насоките на законодателната или изпълнителната власт, както и от други държавни органи и длъжностни лица е нарушение на категоричния конституционен императив, съдържащ се в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Конституцията. С термина “разделение на властите”, както и в много други правни термини се обобщава широко съдържанието, но той се употребява и днес по традиция, създадена под въздействието на определени исторически и политически фактори. Правното и политическото съдържание на термина “разделение на властите” се състои в това, че става дума за трите основни функции на държавната власт, т.е. разграничаване компетентността между трите групи органи, а не някакво тривластие, включено в управлението на съвременната държава. Иначе казано, разделението на властите може да бъде определено като метод за функциониране на държавната власт и средство за предотвратяване на евентуален произвол от страна на другите държавни органи. Народното събрание не може да изземва функции на съдебната власт, защото се нарушава конституционно установеният баланс между институциите чрез упражняване на функции, които Конституцията е възложила на съдебните органи. В случая Народното събрание излиза извън кръга на правомощията си, посочени в чл. 84 и чл. 85 от Конституцията и изземва конституционни правомощия на съдебната власт. В този смисъл действието на разпоредбата на чл. 100 ПОДНС е конституционно недопустимо. С тази разпоредба съдебните органи се задължават да предоставят необходимите сведения и документи дори когато те представляват следствена тайна. Поставянето на действията на съдебните органи в зависимост от предварително установеното им задължение от орган на законодателната власт представлява недопустима намеса в тяхната работа. Съдебната власт е самостоятелна, като нейната зависимост от административно дадени преценки от други органи (в случая от Народното събрание) е нарушение на конституционни норми и е недопустимо.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 27.09.2011 г. по к.д. №8 / 2011 г.
покажи акта

решение

решение № 8 от 29.06.2011 г. по к.д. №5 / 2011 г.
Диспозитив
Конституционният съд има постоянна практика - така Решение № 3 от 1993 г. по к.д. № 2 от 1993 г. и др., последно Решение № 6 от 2007 г. по к.д. № 3 от 2007 г., съгласно която преценката за конституционосъобразност на законотворческия процес може да се основава на стенографските протоколи от заседанията на Народното събрание. От тях може да се установят необходимият кворум и мнозинство за приемане на актовете на парламента, броят на гласуванията, с които е приет закон или друг акт, конкретните гласувани текстове и тяхното съдържание и други, които констатации могат да бъдат правени само от Народното събрание. Съдът не може да открива производство по тяхното оспорване. Стенографските протоколи са официални документи и имат доказателствена сила за отразените в тях изявления, обстоятелства и констатации. От доклада за второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс се установява, че Комисията по правни въпроси не поддържа текста на вносителя за § 57, сега § 55 и предлага заместващ текст с друго съдържание. В пленарна зала на 25.03.2010 г. председателят на комисията прочита изцяло решението на същата, отразено в доклада, с посоченото по-горе допълващо изречение, обясняващо предложението. Съгласно изискванията на чл. 59, ал. 1 във връзка с чл. 74, ал. 4 от ПОДНС председателстващият заседанието е длъжен да подложи на гласуване първо предложението на комисията (чл. 59, ал. 1, т. 3) и ако то не е прието, едва накрая (чл. 59, ал. 1, т. 7) основното предложение, т.е. предложението на вносителя на законопроекта. От анализа на отразеното в стенографския протокол се установява безспорно, че в пленарна зала при гласуване на § 57, сега § 55, а и на другите параграфи от ЗИД на НПК е процедирано в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 1 от ПОДНС. На второ място, от стенографските протоколи е видно, че съществуващото разминаване между номерацията на текстовете по вносител и номерацията на реално приеманите при второто гласуване е налагало изричното им посочване както от докладващия законопроекта, така и от председателстващия заседанието, за да няма съмнение за всеки депутат кой от съответните параграфи се гласува. В конкретния случай след изчитането изцяло на новия текст като съдържание на § 57, сега § 55, председателстващият заседанието го подлага на гласуване. Напълно ясен е смисълът, вложен от председателя на парламента в думите “§ 57 по вносител” - гласува се изчетеното предложение на комисията за текст на § 57, номерация по първоначално внесения законопроект, която се променя в съответствие с предходните гласувани параграфи.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 31.05.2011 г. по к.д. №21 / 2010 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 31.05.2011 г. по к.д. №21 / 2010 г.
покажи акта

решение

решение № 7 от 31.05.2011 г. по к.д. №21 / 2010 г.
Диспозитив
Прехвърлянето на средства от професионален фонд във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване може да става само с волеизявлението на осигуреното лице, а не чрез законова императивна уредба. В случая на § 4а КСО се прехвърлят средства на определена група лица и пенсионноосигурителните дружества продължават да осъществяват дейността си по отношение на другите осигурени лица, но се надхвърлят границите на допустимото държавно регулиране. В нарушение на чл. 19, ал. 1 от Конституцията се накърнява резултатът (включително и доходността) от дейността на пенсионноосигурителните дружества по инвестиране на средствата за тези лица, като се елиминира много съществен механизъм на допълнителното задължително обществено осигуряване, а именно инвестиционната политика на дружеството и капитализирането на средствата по индивидуални партиди с прибавяне на доходността.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 16.05.2011 г. по к.д. №7 / 2011 г.
покажи акта

решение

решение № 6 от 16.05.2011 г. по к.д. №3 / 2011 г.
Диспозитив
Конституционният съд с Решение № 11/2010 г. по к.д.№ 13/2010 г. се е произнесъл за правната природа и предмета на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и за отношението му с Конституцията. Предмет на правилника могат да бъдат само неуредени в Конституцията въпроси, отнасящи се до организацията и дейността на Народното събрание. Правните последици на отхвърленото предложение за гласуване на недоверие или на гласувано доверие на правителството са съществена част от конституционните институти “вот на недоверие” и “вот на доверие”. Те не се отнасят нито до организацията, нито до дейността на Народното събрание и са предмет на уреждане само от Конституцията. По недопустим начин чл. 98 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание променя същностни характеристики на два самостоятелни института – вот на недоверие и вот на доверие, деформира ги и нарушава конституционно установения баланс между законодателната и изпълнителната власт.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 04.05.2011 г. по к.д. №4 / 2011 г.
покажи акта

решение

решение № 4 от 04.05.2011 г. по к.д. №4 / 2011 г.
Диспозитив
Член 1 от Изборния кодекс: Относно условията за избиране на народни представители, президент и вицепрезидент на републиката Конституционният съд отбелязва, че тези условия са ясно уредени в Конституцията – чл. 65, ал. 1, чл. 93, ал. 2 и чл. 94. Поради това Съдът преценява, че включването на “условията за избиране на народни представители, президент и вицепрезидент на републиката” в предмета на регулиране на Изборния кодекс (чл. 1) представлява дописване на Конституцията. Член 3, ал. 2, 3, 4 и 5;Член 4, ал. 3, 4, 5 и 6 и Параграф 1 ИК относно т.нар. уседналост: Упражняването на избирателното право в интерес на обществото може да се очаква само от гражданите по чл. 42, ал. 1 от Конституцията. То предпоставя и връзка/съпричастност на избирателя с конкретната общност, чийто органи на управление се формират чрез неговото гласоподаване на местни или национални избори. Традиционно наличието на такава връзка и съпричастност се осигурява чрез спазването на изискването лицето, което ще избира, да е гражданин на държавата, за чиито органи се произвеждат изборите, респ. да е гражданин на държава-членка на ЕС при избори за Европейски парламент и местни избори. Това изискване обаче не се съдържа в чл. 42, ал. 1 от Конституцията. Конституционният съд прави извода, че няма “дописване” на Конституцията, когато законодателството за местни избори и за избори за членове на ЕП от Република България принципно съдържа изискването лицето да е живяло определено време в населеното място, респ. в държавата-членка на ЕС, за да може ефективно да упражни активното си избирателно право. Конституционният съд заключава, че съдържащото се и в Изборния кодекс изискване лицето да е живяло в населеното място, респ. в държава-членка на ЕС, по принцип не е противоконституционно. То не противоречи принципно и на общо формулираните стандарти за честни и свободни избори, съдържащи се в общопризнати норми на международното право и международни договори, по които Република България е страна. Конституционният съд обаче преценява, че когато законът предвижда прекомерно дълъг срок за такова “живеене”, както е предвидено в чл. 3, ал. 4 и 5 и в § 1, т. 4 и 5 ИК – “12 месеца”, и както е предвидено в чл. 4, ал. 3 и 4 и § 1, т. 3 ИК – “две години”, тогава позитивното изискване към носителя на избирателното право се превръща в ценз, т.е. преграда за неговото упражняване. Конституционният съд преценява такова изискване за “живеене” като прекомерно, защото превръща допустимите и разумни изисквания към носителя на избирателното право в ограничение и ценз и в този смисъл противоречи на чл. 10 от Конституцията. Срокове от “12 месеца” и “2 години” нарушават и конституционния принцип за пропорционалност при поставянето на допустими изисквания към упражняването на основни права, каквото е избирателното право – не е налице сериозно оправдание за наложителност на толкова дълъг период, който да е необходим за упражняването на избирателното право по предназначението му. Член 4, ал. 3, 4, 5 и 6 ИК; относно “гражданство в държава извън Европейския съюз”: Конституционният съд не можа да постигне мнозинство от 7 гласа в подкрепа или против искането, поради което искането в тази му част се отхвърля. Член 23, ал. 2;Член 25, ал. 1, т. 6;Член 26, ал. 1, т. 3 и т. 27 и ал. 8 ИК: 1. Председателят на Централната избирателна комисия се излъчва измежду членовете на ЦИК, т.е. той е в състава й на същото основание, както и другите членове. Председателят на ЦИК не е самостоятелен орган с правомощия; неговите функции са предимно организационни. Това тяхно естество не предопределя, че с назначаването на председателя на ЦИК по предложение на най-голямата парламентарно представена партия или коалиция ще бъдат нарушени конституционни принципи. И още, съвместното упражняване на функциите от председателя и секретаря на ЦИК, както и въведеното ограничение председателят и секретарят да не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция от партии поддържат желания баланс. 2. Оспореното основание за предсрочно прекратяване пълномощията на член на ЦИК противоречи на смисъла и принципите на мандатността, като позволява прекратяването да стане въз основа на субективна преценка на политическия субект, номинирал своя кандидат, поради което е противоконституционно. Възможността за отзоваване по всяко време на член на ЦИК от политическата сила, която го е предложила, поставя този член в несигурност и зависимост от партийната централа. Мандатът на член на ЦИК не е от политическата партия, която го е предложила; мандатът му е като член на независим централен орган с отговорни публични функции. Заслужава да се подчертае, че след като членовете на ЦИК веднъж са назначени в състава й, те се откъсват от зависимостта на своите партийни предложители и се превръщат в членове на независим и неутрален централен орган, който е отговорен за цялостното произвеждане на изборите. Без такова “откъсване” ЦИК не може да осъществява възложените й функции. 3. Методическите указания представляват организационни упътвания към избирателните комисии и поради това не могат да подлежат на съдебно обжалване, т.е. не се обхващат от правилото на чл. 120, ал. 2 от Конституцията. За разлика от тях методиката за определянето на резултатите от различните видове избори съдържа правилата за превръщането на избирателските гласове в мандати, респ. избран президент и кметове. Методиката трябва да е създадена и приета в изпълнение и въз основа на кодекса, засяга права и законни интереси, поради което подлежи на обнародване в “Държавен вестник”; подлежи и на съдебно обжалване на основание чл. 120, ал. 2 от Конституцията. От ал. 7 и 8 на чл. 26 ИК би могло да бъде направен изводът, че само посочените в двете алинеи актове на ЦИК подлежат на съдебно обжалване, какъвто извод е направен в мотивите на искането. Такъв извод обаче е неправилен, защото е в противоречие с ясното правило на чл. 120 от Конституцията, ал. 2 за това, че не подлежат на съдебен контрол онези актове, за които необжалваемостта е изрично посочена в закона. Член 44, ал. 2; Член 74, ал. 4, т. 1 и 2;Член 166, ал. 5 и 6 ИК: При действието на Конституцията на Република България гласуването извън страната при избори, провеждани на национално равнище, се е превърнало в традиция, целяща да осигури и на българските граждани извън страната упражняването на активното им избирателно право. Едновременно с това обаче от обстоятелството, че гласоподаването се осъществява в чужда държава, произтичат различия – предизборната кампания е отдалечена, в чуждата държава не се образуват отделни изборни райони и др. Налага се изводът, че упражняването на избирателното право в чужбина по дефиниция протича при специфични условия, които се отразяват като различия в законовата уредба. Различията са в разпоредби по организацията на изборния процес, които разпоредби са предназначени да гарантират спазването на чл. 26, ал. 1 от Конституцията – гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по Конституцията. Гласуването с преференции, каквото Изборният кодекс предвижда в страната, на практика не е възможно да се осъществява извън страната, след като кодексът, както и законодателството преди него не предвижда там да се образуват отделни изборни райони. Липсата на отделни изборни райони извън страната обаче не се оспорва. Не се оспорва и уредбата в кодекса за това, как се материализират подадените извън страната гласове. По тълкувателен път Конституционният съд прави извода, че пътят на тези гласове е дотук – само в общата сума гласове, подадени за конкретна партия и коалиция. Във връзка с това Съдът отново констатира неудовлетворителното положение в действащото изборно законодателство, че принципът за превръщането на избирателските гласове в мандати не е в закона, а в методика извън него. Член 78 и чл. 79 ИК: Конституционният съд отчита, че като измерител за изборен успех предвиденият в Изборния кодекс 2% праг надхвърля статуса на неуспял участник, но с принос в демокрацията, тъй като зад себе си той има отчетлив брой граждани, които се идентифицират с програмите, политиките и заявленията на кандидатите в изборите. Така, без да е налице смислено основание, Изборният кодекс третира неравно политическите партии в сравнение с инициативните комитети – съразмерността се оказва изкривена, конституционният принцип за равното избирателно право – нарушен, както е нарушен и европейският принцип за честни избори (чл. 3 от Допълнителния протокол към КЗПЧОС). Член 264, ал. 1 ИК: Конституционният съд заключава, че при осъществяването на Втората поправка на Конституцията (2005 г.), както и при създаването на сега действащия Изборен кодекс законодателят има ясното разбиране, че членовете на ЕП от Република България по същество са народни представители. Това разбиране има опора в Договора за ЕС за това, че ЕП се състои от представители на гражданите на Съюза (чл. 9 и чл. 14, т. 2). След като членовете на ЕП, в т.ч. и тези от Република България са представители на народите на ЕС, Конституционният съд прави извода, че чл. 149, ал. 1, т. 7 от Конституцията има приложимост и относно избора на член на ЕП от Република България, поради което чл. 264 ИК във връзка с такъв избор не е противоконституционен. § 11 ИК: Съдът преценява, че уредбата на § 11 ИК не обезпечава гаранции за личното упражняване на правото на глас и опазването тайната на вота, което е нарушение на принципа за тайното гласуване при избори (чл. 10 от Конституцията). Конституционният съд е наясно, че електронното гласуване е адекватна на съвременните реалности възможност, която разширява и улеснява участието на гражданите в изборите, но само ако ефикасно е гарантирана тайната на вота. За последователното и трайно, а не експериментално въвеждане на електронното гласуване на избори е наложителна стриктна и прецизно синхронизирана правна уредба, чрез която адекватно на конституционните принципи да се реализират избирателните права на гражданите и така изборите да легитимират държавното управление, основаващо се върху вота на избирателите, даден в честно и плуралистично състезание. § 19 ИК: 1. Намаляването броя на общинските съветници под определен праг намалява представителността на органа на местно самоуправление и застрашава принципите на демократичната държава и политическия плурализъм. Колкото по-малко са общинските съветници, толкова по-голяма е вероятността в общинския съвет да попаднат само местните лидери на политическите партии. Така се снижават възможностите за периодична и системна частична промяна на политическия елит с вероятност да се стигне до непроменяемост на състава на местните общински съвети. А това е предпоставка за олигархизиране на системата за местно самоуправление. По изложените съображения Конституционният съд заключава, че намаляването на представителния характер на общинските съвети в големите общини, без да е съпроводено с въвеждане на нова норма на представителност, е нарушение на конституционните принципи на демократичната държава и представителната демокрация (преамбюла, чл. 1, ал. 2 и чл. 2, ал. 1 от Конституцията) и на политическия плурализъм (чл. 11 от Конституцията). 2. т. 4- създаваща чл. 37а и чл. 37б ЗМСМА - оспорените текстове съдържат санкции за поведение, което поведение обаче не е предвидено от закона нито като право, нито като задължение и поради това е налице нарушаване на принципа за правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията). След изменението без отговор в закона остава въпросът, какви са съответните права на общинските съветници, избрани като независими кандидати. Аналогия може да бъде направена с “групи”, които съществуват в Народното събрание като “парламентарни групи”. В конституционното право обаче аналогия, от която произтича ограничаване на права, е недопустима. 3. т. 7 - изменение в чл. 39, ал. 1 ЗМСМА- Предвид конституционните принципи, смисъл и предназначение на местното самоуправление (чл. 136, ал. 1, изр. 1 от Конституцията) да осигурява участие на гражданите в управлението на общината, Съдът не намира конституционни основания за ограничаване броя на заместник-кметовете в общината. В общината кметът е изпълнителната власт (чл. 139, ал. 1 от Конституцията). Осъществява я въз основа на закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението (чл. 139, ал. 2 от Конституцията). Конституцията обаче не регулира как тази изпълнителна власт се структурира и организира, така както не поставя ограничения в структурата и организацията на изпълнителната власт на национално ниво в лицето на правителството, в т.ч. не ограничава броя на заместник-министър-председателите.
покажи акта

решение

решение № 5 от 04.05.2011 г. по к.д. №1 / 2011 г.
Диспозитив
Независимо от уредбата на предхождащите два закона, избраният от тях вариант на Сметна палата като колективен орган не предопределя, че той е задължителният и съобразен с чл. 91, ал. 1 от Конституцията модел на орган за одитиране на публичните финанси. Щом като на законодателя е предоставено по овластяване от Конституцията определяне на състава, мандатността на членовете и техния брой, структурата на Сметната палата и правомощията й, въпрос на управленска концепция е да се избере и различен от съществуващия според отменените закони за Сметната палата модел на нейната организация и дейност. Тази концепция намира израз в определена законодателна целесъобразност, която сама по себе си не подлежи на контрол за конституционност. При очертаната концептуална несъвместимост между предходната и настоящата уредба относно компонентите на мандата и съотношението между правомощията на Сметната палата и нейното ръководство не е възможно да се изчака изтичането на мандата на избраните при действието на отменения Закон за Сметната палата председател и членове на този орган, тъй като последният при запазване на статуквото не би могъл да функционира в условията на новата организация, правомощия и ред за дейност, уредени с действащия закон. На практика това би означавало не само да се запази до изтичане на мандата действащият състав на Сметната палата, но и да се отложи прилагането на закона, който променя структурата и функционирането на този орган до настъпването на посочения момент, както и реализацията на управленската концепция за неговото реформиране.Интерпретирано по този начин, предсрочното прекратяване на мандата на предишната Сметна палата не е произволна промяна, тъй като в разглежданата хипотеза тя е насочена към надлежното осъществяване на променените функции на този орган и постигане на ефективност на реформите в одита на публичните финанси. В този контекст предсрочното прекратяване на мандата на Сметната палата с оспорения § 3 от ПЗР на ЗСмП е съобразено с принципа на правовата държава и върховенството на правото.
покажи акта

решение

решение № 3 от 04.05.2011 г. по к.д. №19 / 2010 г.
Диспозитив
Тежестта на административната санкция "задържане в поделенията на МВР" е голяма и правният статус на лицата "задържани под стража", "задържани в поделенията на МВР" и "лишени от свобода" е еднакъв. Ограничаването на правото на обжалване на нарушителя пред по-горна инстанция на съдебен акт, който предвижда налагане на наказание "задържане в поделенията на МВР", надхвърля необходимото за осъществяване на правосъдието. С въвеждане на забраната да се обжалва решението на районния съдия се нарушава правото на задържания на двустепенна юрисдикция.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 12.04.2011 г. по к.д. №6 / 2011 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 31.03.2011 г. по к.д. №22 / 2010 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 31.03.2011 г. по к.д. №2 / 2011 г.
покажи акта

решение

решение № 1 от 31.03.2011 г. по к.д. №22 / 2010 г.
Диспозитив
Конституцията не определя какво да бъде съдържанието на бюджетните закони и следователно няма пречка в тях да се съдържат наред с разпоредбите, които утвърждават приходи и разходи, и правила, които урегулират различни въпроси от областта на финансовото право, които са свързани с бюджета. След като Конституцията установява едно правило в обществен интерес, а такъв без съмнение е и смисълът на чл. 23 от Конституцията, сам по себе си този факт отхвърля възможността за неговата преоценка с помощта на текст на закон.
покажи акта

решение

решение № 2 от 31.03.2011 г. по к.д. №2 / 2011 г.
Диспозитив
Оспорената от обмудсмана законова уредба, по силата на която чрез принудителна административна мярка автоматично и неопределено във времето се ограничава основното право на гражданина свободно да напуска страната, съставлява прекомерно, неподходящо правно средство за постигане на целта, която е принципно съвместима с Конституцията. Затова Конституционният съд достига до заключение, че разпоредбите, предмет на настоящия конституционен контрол, действително излизат извън позволените рамки по чл. 35, ал. 1, изр. 2 от Конституцията. Отделно точка 5 на чл. 75 от Закона за българските личните документи противоречи и на принципите на правовата държава по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Разпоредбата съдържа възможност за налагане на ограничение на основно право по чл. 35, ал. 1 от Конституцията на всички членове на управителните и контролните органи на юридическото лице – длъжник по публично вземане, въпреки че някои от тях нямат правно установена компетентност да извършват разпоредителни действия, включително и разплащания, с имуществото на длъжника, нито определени от закона представителни или други функции в производството за принудително изпълнение. В тези случаи се санкционира чуждо поведение, като се нарушава принципът на личната отговорност, което е допустимо само по изключение при призната от правото необходимост да се поправят причинени вреди (в този смисъл вж. т. 15 от Решение № 11 от 2010 г. по к.д. № 13 от 2010 г.).
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 31.03.2011 г. по к.д. №2 / 2011 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 17.03.2011 г. по к.д. №5 / 2011 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 2 от 17.03.2011 г. по к.д. №20 / 2010 г.
Диспозитив
Конституционният съд може да упражни правомощието си по решаване на спор за компетентност “между органите на местното самоуправление и централните изпълнителни органи”, след като бъде проведено предварително обсъждане между двете заинтересовани институции, което е фиксирано документално. Според чл. 149, ал. 1, т. 3 и чл. 150, ал. 1, изречение второ от Конституцията органите на местно самоуправление не могат да сезират Съда с искане за обявяване на противоконституционност на законите, независимо в какво се изразява противоречието с основния закон.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 24.02.2011 г. по к.д. №3 / 2011 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 24.02.2011 г. по к.д. №4 / 2011 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 24.02.2011 г. по к.д. №19 / 2010 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 17.02.2011 г. по к.д. №1 / 2011 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 17.02.2011 г. по к.д. №2 / 2011 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 1 от 10.02.2011 г. по к.д. №18 / 2010 г.
Диспозитив
Искането за установяване на противоконституционност на тавана на пенсиите вече е било предмет на разглеждане по к.д. № 18/1997 г. Без значение е, че в случая се оспорват различни правни норми щом предметът им е един и същ. Член 150, ал. 2 от Конституцията дава възможност на ВКС или на ВАС да сезират Конституционния съд само относно противоречие между закона и Конституцията, а не и за несъответствие с международен договор, по който Република България е страна.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 03.02.2011 г. по к.д. №21 / 2010 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 03.02.2011 г. по к.д. №22 / 2010 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 21.12.2010 г. по к.д. №9 / 2010 г.
покажи акта

решение

решение № 14 от 21.12.2010 г. по к.д. №17 / 2010 г.
Диспозитив
Последващото задължение за парламента, произтичащо от чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд, има предвид уреждане на правните последици, възникнали от прилагането на противоконституционния закон до влизане в сила на решението на съда, а не на правните последици от решението на съда, свързани с въздействието върху нормативния акт.
покажи акта

решение

решение № 15 от 21.12.2010 г. по к.д. №9 / 2010 г.
Диспозитив
Принудителното изпълнение на вземания от гражданскоправен характер, като заместващо доброволното им плащане, се осъществява от публичната власт чрез органите, определени от държавата, а именно частни или държавни съдебни изпълнители. Тогава, ако техните действия се насочат към държавните учреждения, би възникнало противоречие. В тази връзка основателно се поставя въпросът дали държавните учреждения въобще могат да са адресат на действия по държавна принуда за изпълнение на гражданскоправни вземания, т.е. държавата, която има монопол над държавната принуда, да принуждава себе си. Възприетата правна конструкция за преодоляването на това вътрешно противоречие е стъпила върху административноправна основа - поначало държавата, както и гражданите, е подчинена на закона. Но нейното подчинение се отличава от това на гражданите, тъй като в него се проявява т. нар. nobile officium - държавата по дефиниция трябва да е почтена и отговорна. В този контекст принудителното изпълнение срещу вещи и парични суми - собственост на държавата, е неприложим способ за събиране на парични вземания поради идентичността на субекта и обекта на принудата - държавата и нейната собственост. Съдът заключава, че в конкретния конституционен спор изпълнението на съдебно признатото парично вземане, протичащо по реда на чл. 519, ал. 2 ГПК, не се заличава, а придобива смесен характер - вземането е частноправно, а изпълнението му се разполага в административноправно отношение. Смесването на частноправното отношение с публичноправно е предназначено да служи като гаранция, че изпълнението ще се реализира, а едновременно с това няма да бъде застрашаван балансът на държавния бюджет, което не противоречи на Конституцията. Въведеното с оспорената уредба изискване кредиторовото вземане да се заяви пред съответния финансов орган на длъжника, т. е. пред орган, чужд на правоотношението, от което вземането е възникнало, не противоречи на конституционни норми. Това изискване е породено от спецификата на бюджетните отношения в държавата. Финансовият орган на учреждението длъжник, както и задължителната намеса на висшестоящия орган не са произволни, а законово определени; на тях е възложено при липса на кредит да предприемат необходимите мерки, за да се гарантира включването и плащането от държавния бюджет за следващата година. Съдът възприема целта и смисъла на оспорената законова уредба като осигуряване на необходимо и разумно равновесие между интересите на държавата и тези на частните кредитори и преценява оспорената уредба на чл. 519 ГПК относно недопускането на принудително изпълнение срещу държавните учреждения за конституционосъобразен. Едновременно с това обаче съдът констатира недостатъчност на правната уредба относно въпросните необходими мерки, както изисква конституционният принцип на правовата държава и правото на Европейския съюз. Общините притежават собственост (чл. 140 КРБ), която законът (Законът за общинската собственост) разграничава като общинска публична и общинска частна. Поначало публичната собственост (чл. 17 КРБ) - държавна или общинска, има особено предназначение да удоволетворява трайно обществени потребности от национално и местно значение. За да изпълняват това свое предназначение имотите, представляващи публична собственост на държавата и общините, са изключени от гражданския оборот - същите не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки и придобивани по давност; единствен техен собственик може да бъде държавата, респ. местната община. Същото се отнася и до паричните суми по бюджетните сметки на държавните учреждения и общините, които имат публичноправен характер и са необходими за осъществяването на различните функции на държавните органи и местното самоуправление. Това тяхно положение на вещи и парични суми извън гражданския оборот изключва придобиването им от частноправни субекти, както и възможността да са обект на принудително изпълнение за удоволетворяване на парични притезания на такива лица. Що се отнася обаче до частното общинско имущество и собствените общински приходи, общините се различават от държавните учреждения. Затова цялостното приравняване на общините към държавните учреждения в уредбата на чл. 519 ГПК ще е съразмерно и конституционосъобразно, ако не обхваща частното имущество на общините, така както редът на чл. 519 ГПК не обхваща частното имущество на държавата. Съдът отчита, че цялостното приравняване на общините към държавните учреждения за прилагане на особения ред по чл. 519 ГПК е създадено със ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 13 от 2010 г.) с цел защита на обществения интерес съгласно мотивите към въпросния изменителен закон; едновременно с това прави заключението, че общественият интерес не оправдава цялостното приравняване на общините към специфичния за държавните учреждения ред. При положение, че не е създадена ясна и прецизна правна уредба, отразяваща спецификата на общините - местни данъци и такси, целеви програми, разпоредителни сделки и др., тогава цялостното приравняване, осъществено със ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 13 от 2010 г.), надхвърля защитата на обществения интерес като конституционна повеля за финансово осигуреното осъществяване функциите на публичната власт. С приемането на въпросния ЗИД на ГПК законодателят не е добавил нито една разпоредба или препращане към действаща правна уредба, които да отчитат спецификата на общинските отношения и да гарантират дължимото плащане. Съдът е на мнение, че тълкуване, дори и конформно на Конституцията, не може да запълни липсата на правна уредба, защото уредбата на чл. 519 ГПК като "особен ред" представлява изключение от общия ред за удовлетворяване на кредиторите от имуществото на длъжника, а спрямо норми-изключения разширително тълкуване не е допустимо. Поради това изменението на чл. 519 и чл. 520, ал. 1 ГПК, осъществено със ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 13 от 2010 г.), с което се е извършило цялостно приравняване на общините към държавните учреждения досежно забраната за принудително изпълнение на парични вземания е противоконституционно, тъй като се нарушават конституционни принципи - за правовата държава (чл. 4, ал. 1) и за еднаквите условия за стопанска дейност (чл. 19, ал. 1 и 2). Налице е частична противоконституционност на чл. 519 и 520 ГПК само в частта на уредбата, създадена с § 1 и 2 на ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 13 от 2010 г.), т.е. съдът установява противоконституционност на ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 13 от 2010 г.).
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 15.12.2010 г. по к.д. №12 / 2010 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 15.12.2010 г. по к.д. №12 / 2010 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 15.12.2010 г. по к.д. №12 / 2010 г.
покажи акта

решение

решение № 13 от 15.12.2010 г. по к.д. №12 / 2010 г.
Диспозитив
1. Мандатността е основен принцип на конституирането и функционирането на органи на публичната власт, което е съобразено с разделението на властите и правовата държава. Конституционното понятие мандат е установен период от време, в който орган на публичната власт осъществява правомощия, предвидени в Конституцията или в закон. Правният режим на мандата на органите на публичната власт се определя от конституционни и от законови норми. 2. Предсрочно прекратяване на мандат, установен от Конституцията може да се извърши единствено на основанията, предвидени в нея. Ако в нея основания не са предвидени – на основанията, предвидени в закон. Промяна в основанията за предсрочно прекратяване на мандата е допустима. Тя може да се извърши по реда на изменение на Конституцията за конституционно уредените мандати и по реда на изменение на закона – за мандатите, установени от закон. Изменението трябва да гарантира независимостта на органа при осъществяване на неговите конституционно установени правомощия. Предсрочното прекратяване на мандата на колективен орган е основание за прекратяване на персоналните мандати на неговите членове. Правните последици, свързани с предсрочното прекратяване на мандат се уреждат от изменителния закон.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 8 от 02.12.2010 г. по к.д. №14 / 2010 г.
Диспозитив
Омбудсманът може да отправя до Конституционния съд само искане за установяване на противоконституционност на закон, а не за установяване на съответствието му с общопризнати норми на международното право и с международни договори, по които България е страна. Омбудсманът може да оспорва само закон, с който се нарушават конституционните права и свободи на гражданите, а не такива които произтичат от сключени от тях договори за услуги. Конституционният съд не решава спорове между юридически лица.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 11.11.2010 г. по к.д. №15 / 2010 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 11.11.2010 г. по к.д. №15 / 2010 г.
покажи акта

решение

решение № 12 от 11.11.2010 г. по к.д. №15 / 2010 г.
Диспозитив
Правото на отпуск е основно конституционно право на работниците и служителите, уредено в чл. 48, ал. 5 от Конституцията. Правото на отпуск е пряко свързано с основното конституционно право на труд (чл. 48, ал. 1 от Конституцията), тогава когато правото на труд се реализира чрез трудово или служебно правоотношение. В скалата на социалните права правото на труд и правото на отпуск са основоположни за определяне на качеството на живот и развитие на индивида. Само по себе си предвиждането на давностен срок е въпрос на правна политика на държавата, действува стимулиращо за упражняването на права и не противоречи на чл. 4, чл. 16, чл. 48, ал. 1 и ал. 5 от Конституцията. Давността не е новост за българското трудово законодателство и по-конкретно за правото на ползване на платен годишен отпуск. Параграф 3е от Преходните разпоредби на Кодекса на труда има за цел да уреди ползването на заварен неползван платен годишен отпуск, като дава време до 31 декември 2011 г. той да бъде ползван. Правото на този платен годишен отпуск е възникнало при друг правен режим т.е. § 3е от Преходните разпоредби на Кодекса на труда засяга придобити вече права. Дори тогава когато се приема, че материалният граждански закон по изключение може да има обратна сила, това не следва да се приложи за основните конституционни права, каквото е правото на отпуск. Когато възникнало основно право на гражданите не може да породи правни последици, предвидени в правната уредба, действаща към момента на възникване, а с обратно действие на правна норма се предвидят неблагоприятни за носителя на правото последици, се нарушава правната сигурност и предвидимост. Те са задължителни елементи от съдържанието на правовата държава, гарантиращи правата на личността и свободното развитие на човека.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 12.10.2010 г. по к.д. №17 / 2010 г.
покажи акта

решение

решение № 10 от 28.09.2010 г. по к.д. №10 / 2010 г.
Диспозитив
Установеният от международните договори стандарт не изисква задължително отлагане на делото при неявяване на упълномощения защитник, стига да бъде осигурено участието на служебен адвокат. Националният законодател е надхвърлил този стандарт като е приел, че единствено неявяването на упълномощения защитник без уважителни причини може да обуслови провеждане на насроченото процесуално действие с присъствието на резервния защитник в случаите на абсолютно задължителна адвокатска защита.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 21.09.2010 г. по к.д. №15 / 2010 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 21.09.2010 г. по к.д. №16 / 2010 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 01.07.2010 г. по к.д. №12 / 2010 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 15.06.2010 г. по к.д. №13 / 2010 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 01.06.2010 г. по к.д. №10 / 2010 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 01.06.2010 г. по к.д. №11 / 2010 г.
Диспозитив
Конституционният съд намира, че поради сходството в предмета на посочените две конституционни дела – оспорване на конституционността и несъответствието с международни договори, по които България е страна, на две разпоредби от Наказателно-процесуалния кодекс и отмяната на глава двадесет и шеста от същия, които са пряко свързани с правото на защита на обвиняемия и подсъдимия, следва настоящото по-късно образувано к. д. № 11/2010 г. да бъде присъединено към к. д. № 10/2010 г. за съвместно разглеждане и решаване.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 01.06.2010 г. по к.д. №4 / 2010 г.
покажи акта

решение

решение № 9 от 01.06.2010 г. по к.д. №4 / 2010 г.
Диспозитив
Според чл. 52, ал. 1 от Конституцията по конституционна делегация законодателно трябва да се уреди организацията на системата на здравеопазването. Реализацията на концепцията за здравна реформа се осъществява чрез Закона за здравното осигуряване. Чрез него се изразява определена политическа и икономическа целесъобразност, мотивирана от променените социално-икономически условия на обществото в периода на преход, която сама по себе си не подлежи на контрол за конституционност.
покажи акта

решение

решение № 8 от 27.05.2010 г. по к.д. №2 / 2010 г.
докладчик Пламен Киров
Диспозитив
Обявява за противоконституционен Закона за изменение на Закона за Националния архивен фонд (обн. ДВ, бр. 103/2009 г., в сила от 29.12.2009 г.).
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 25.05.2010 г. по к.д. №5 / 2010 г.
покажи акта

решение

решение № 7 от 25.05.2010 г. по к.д. №5 / 2010 г.
Диспозитив
Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не е закон, но по силата на Конституцията стои паралелно със закона в йерархията на нормативните актове.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 10.05.2010 г. по к.д. №13 / 2010 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 10.05.2010 г. по к.д. №13 / 2010 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 10.05.2010 г. по к.д. №13 / 2010 г.
покажи акта

решение

решение № 11 от 10.05.2010 г. по к.д. №13 / 2010 г.
Диспозитив
Конституционният принцип на правовата държава не допуска уредбата на материя, която трябва да се създаде със закон, да се възлага за регулиране чрез вътрешни правилници. Конституционният съд не е компетентен да попълва празноти в закона и не установява конституционността на липсваща правна уредба. Контролът по смисъла на чл. 53, ал. 6 от Конституцията не може да ограничава академичната автономия, както и академичната автономия сама по себе си не изключва възможността за контрол от страна на държавата. Няма пречка разрешаването на правен спор де бъде предоставено на несъдебен орган, но пътят към съда трябва да бъде задължително отворен.
покажи акта

решение

решение № 6 от 29.04.2010 г. по к.д. №16 / 2009 г.
Диспозитив
Отмяната на данъчно облекчение е в компетентността на Народното събрание и отразява политическа и икономическа целесъобразност. Отпадане на процесуалното представителство като данъчно освободено не засяга правото на защита по чл. 56 от Конституцията. Законодателят е предвидил множество правни гаранции – правна помощ, безвъзмездно процесуално представителство, процесуални права и задължения, възможности за извънсъдебно и извънарбитражно решаване на спора и др. Отмяната на чл. 44, ал. 1, т. 5 ЗДДС намира компенсационни правни средства, които заедно с другите по вид гаранции правят упражняването на правото на защита реално осъществимо, независимо от икономическия статус на носителя на право на защита. Равенството пред закона не е еднаквост за всички субекти на едно право или задължение. Без диференциация не биха могли да се отчитат обективните и субективните различия, изискващи нееднаква правна уредба, за да се постигне равенство пред закона.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 6 от 27.04.2010 г. по к.д. №7 / 2010 г.
Диспозитив
В искането не са изложени съображения за незаконосъобразност на самото решение на ЦИК, а се оспорва законността на променените изборни резултати, които както вече бе посочено са следствие от решението на Конституционния съд. Следователно само формално искането е насочено срещу постановения от ЦИК акт, но фактически с него се цели да се постигне преразглеждане на конституционното решение по същество.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 22.04.2010 г. по к.д. №9 / 2010 г.
покажи акта

решение

решение № 5 от 22.04.2010 г. по к.д. №15 / 2009 г.
Диспозитив
Законът за енергетиката допуска отказ от ползването на топлинна енергия в индивидуалните имоти, като тогава собствениците и носителите на вещно право на ползване не заплащат за потребление на топлинна енергия в тях. Отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост не е допустим, защото всички съсобственици трябва да поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Сградната инсталация е обща част по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Самоограничаването не бива да накърнява права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията).
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 5 от 31.03.2010 г. по к.д. №6 / 2010 г.
Диспозитив
Недопустимо е искане по чл. 149, ал. 1, т. 7 от встъпили и действащи народни представители, тъй като не са засегнати от обявения променен изборен резултат. Недопустимо е след произнасяне на Конституционния съд и изпълнение на указанията от Централната избирателна комисия да се разглежда искане от участвали със становище в предходното конституционно дело лица за ново отчитане на гласовете в същите избирателни секции. Така на практика се цели преразглеждане на влязло в сила решение на Конституционния съд.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 3 от 31.03.2010 г. по к.д. №3 / 2010 г.
Диспозитив
От субектите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията право да сезират Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията имат само най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 не визира възможността местни органи да сезират Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, каквото е по съдържание искането на Общински съвет Козлодуй.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 4 от 31.03.2010 г. по к.д. №8 / 2010 г.
Диспозитив
Оспорването на законността на изборите е ограничено със срок. Гарантирането на заинтересуваните на правото им на защита срещу евентуални нарушения на законността на изборите за народни представители не може да бъде абсолютно и за сметка на необходимостта да се осигури стабилност на изборните резултати и оттук за нормалното функциониране на законодателната власт.
покажи акта

решение

решение № 4 от 31.03.2010 г. по к.д. №1 / 2010 г.
докладчик Димитър Токушев
Диспозитив
Обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 17 Закона за държавния бюджет за 2010 г. (ДВ, бр. 99 от 15 декември 2009 г.) Обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 2, ал. 5 Закона за държавния бюджет за 2010 г. в частта й „която се предоставя и в случаите, когато тя може да доведе до влошаване на бюджетното салдо по чл. 1, ал. 3"(ДВ, бр. 99 от 15 декември 2009 г.). Обявява за противоконституционна разпоредбата на § 27, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2010 г. в частта й „включително и в случаите, когато този допълнителентрансфер може да доведе до влошаване на бюджетното салдо по чл. 1, ал. 3"(ДВ, бр. 99 от 15 декември 2009 г.). Отхвърля искането на 59 народни представители за обявяване за противоконституционна разпоредбата на § 26 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2010 г. (ДВ, бр. 99 от 15 декември 2009.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 2 от 23.03.2010 г. по к.д. №17 / 2009 г.
Диспозитив
В хипотезата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията има спор по конкретно дело. Няма спор в случаите, в които съставът на ВКС не се е произнесъл по допустимостта на касационната жалба с определение. Чл. 150, ал. 2 от Конституцията в конкретния случай е неприложим във фазата на разглеждане на допустимостта на касационната жалба, защото евентуалното несъответствие между законовата разпоредба и Конституцията е въпрос на прилагане на материалноправната норма, водеща до неправилност на въззивното решение.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 16.03.2010 г. по к.д. №2 / 2010 г.
докладчик Пламен Киров
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 08.03.2010 г. по к.д. №5 / 2010 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 04.03.2010 г. по к.д. №4 / 2010 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 23.02.2010 г. по к.д. №18 / 2009 г.
покажи акта

решение

решение № 3 от 23.02.2010 г. по к.д. №18 / 2009 г.
Диспозитив
Разпоредбата на чл. 22 ПОДНС сама по себе си не възпроизвежда конституционна норма, поради което несъобразяването с нея е без значение за преценката, която Конституционният съд трябва да направи по настоящото дело. Посочената разпоредба не би могла да стеснява конституционно закрепени права, поради което трябва да се тълкува само като уреждане на необходимата парламентарна процедура при възникването на някои отделни материалноправни предпоставки за предсрочно освобождаване на председателя, заместник-председателите и членовете на постоянните комисии.
покажи акта

решение

решение № 2 от 16.02.2010 г. по к.д. №10 / 2009 г.
докладчик Благовест Пунев
Диспозитив
Обявява за незаконен избора на следните народни представители, избрани по пропорционалната избирателна система в изборите за 41-ото Народно събрание на 5 юли 2009 г.: Мариана Иванова Даракчиева от кандидатската листа на „Синята коалиция“ в 7 МИР Габрово, Рушен Мехмед Риза от кандидатската листа на Движението за права и свободи в 8 МИР Добрич и Атанас Марков Семов от кандидатската листа на Ред, Законност и Справедливост в 23 МИР София поради незаконосъобразност на проведените избори в 23 избирателни секции в Република Турция, в които са подадени 18358 действителни гласа, които трябва да бъдат изключени от базата на разпределение на гласовете, въз основа на която се определят изборните резултати. Възлага на Централната избирателна комисия за избиране на народни представители да определи изборния резултат на основата на настоящото решение на Конституционния съд във връзка с Решение № НС-255 от 15.02.2010 г. на ЦИК, след като намали по партии и коалиции подадените за тях действителни гласове с тези в посочените 23 избирателните секции в Република Турция, както следва: за РЗС с 12 гласа, за ПП „ЛИДЕР“ с 5 гласа, за ГЕРБ с 58 гласа, за ДПС с 18 140 гласа, за Атака с 26 гласа, за КБ с 33 гласа, за СПС „Защита“ с 4 гласа, за НДСВ с 27 гласа, за „Българска лява коалиция“ с 10 гласа, за ПЛАМ с 2 гласа, за ПП „Зелените“ с 4 гласа, за „Социалдемократи“ с 8 гласа, за ПП „Другата България“ с 3 гласа, за ОБП с 3 гласа, за ПП „НДСО“ с 1 глас, за БНС – НД с 5 гласа, за „Синята коалиция“ с 15 гласа, за „Родината – ДГИ – НИ“ с 2 гласа. Отхвърля искането на главния прокурор по сезиране от Яне Георгиев Янев, политически лидер на политическа партия „Ред, Законност и Справедливост“, и кандидатите за народни представители от същата политическа партия – Красимир Дончев Каракачанов, Борис Янков Ячев и Бойко Иванов Ватев, с което се оспорва законността на избора на следните народни представители от ДПС, избрани по пропорционалната избирателна система в 41-ото Народно събрание: Хасан Илияз Хаджихасан – 04 МИР Велико Търново, Искра Димитрова Михайлова-Копарова – 13 МИР Пазарджик, Тунджай Османов Наимов – 17 МИР Пловдив окръг, Бюрхан Илиязов Абазов – 19 МИР Русе, Елин Елинов Андреев – 22 МИР Смолян, Емил Кирилов Иванов – 26 МИР София област, Лютви Ахмед Местан – 27 МИР Стара Загора.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 1 от 09.02.2010 г. по к.д. №19 / 2009 г.
Диспозитив
Омбудсманът няма правомощия да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционността на решение на Народното събрание.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 26.01.2010 г. по к.д. №1 / 2010 г.
докладчик Димитър Токушев
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 26.01.2010 г. по к.д. №17 / 2009 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 19.01.2010 г. по к.д. №18 / 2009 г.
покажи акта

решение

решение № 1 от 19.01.2010 г. по к.д. №14 / 2009 г.
Диспозитив
Всяка амнистия по дефиниция е неравенство per se, доколкото позволява на тези, които са в обхвата й, да избегнат наказателната отговорност. За тях обаче важи правилото, че всички засегнати от амнистията деяния и лица се третират равно.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 22.12.2009 г. по к.д. №16 / 2009 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 08.12.2009 г. по к.д. №15 / 2009 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 03.12.2009 г. по к.д. №13 / 2009 г.
покажи акта

решение

решение № 10 от 03.12.2009 г. по к.д. №12 / 2009 г.
докладчик Красен Стойчев
Диспозитив
1. Обявява за противоконституционни разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 4 и на чл. 2, ал. 1, т. 1 в частта „заедно със стойността на имуществото по т. 4“ от Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (обн., ДВ, бр. 82 от 1991 г.; изм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.). 2. Обявява противоконституционността на чл. 7, ал. 3 от Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (обн., ДВ, бр. 82 от 1991 г.; изм., бр. 44 от 2009 г.). 3. Отхвърля искането на главния прокурор за установяване на противоконституционност на чл. 2, ал. 1, освен в частта му по т. 1 на това решение, т. 2 и т. 3 от Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (обн., ДВ, бр. 82 от 1991 г.; изм., бр. 44 от 2009 г.); на § 11, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (ДВ, бр. 100 от 2008 г.; изм., бр. 44 от 2009 г.); на § 10 Закона за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове и на § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (обн., ДВ, бр. 100 от 2008 г.; изм., бр. 44 от 2009 г.).
покажи акта

решение

решение № 11 от 03.12.2009 г. по к.д. №13 / 2009 г.
Диспозитив
Всеки народен представител черпи представителната си власт от народа и тази власт не може да се ограничава по никакъв начин от парламентарното мнозинство в Народното събрание. Лустрационната норма на чл. 3 ПОДНС обхваща всички категории сътрудници, посочени в закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Оспорената разпоредба предвижда дискриминация, основана на признаците, посочени в Конституцията. Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не е закон и в този смисъл Конституционният съд не може да преценява доколко той съответства на международното право.
покажи акта

решение

решение № 9 от 26.11.2009 г. по к.д. №8 / 2009 г.
докладчик Евгени Танчев
Диспозитив
Отхвърля искането на група седемдесет и седем народни представители от 41-о Народно събрание, относно оспорване законността на избора за народен представител на Георги Велков Колев - мажоритарен кандидат, издигнат от политическа партия ДПС в 30-ти едномандатен избирателен район – Шумен като неоснователно.
покажи акта

решение

решение № 8 от 07.10.2009 г. по к.д. №9 / 2009 г.
докладчик Васил Гоцев
Диспозитив
Обявява за незаконсъобразен избора на народните представители Бюрхан Илиязов Абазов, избран за народен представител в 19 МИР – Русе, от листата на ПП „Движение за права и свободи“ и Венцислав Василев Върбанов, избран за народен представител в 8 МИР – Добрич, от листата на коалиция „Синята коалиция“ поради констатацията, съдържаща се в определението на Конституционния съд от 29 септември 2009 г. , че в 19 МИР – Русе, в избирателна секция 19-27-00-121 коалиция „Синята коалиция“ е получила 24 действителни гласа, а коалиция „За родината – ДГИ – НЛ“ – нито един глас, които невярно са отразени в протокол № 000241 (приложение №51) от изборните книжа (ДВ, бр. 34 от 2009 г.). Възлага на Централната избирателна комисия за избиране на народни представители да определи изборния резултат на основата на това решение на Конституционния съд, като добави към изборния резултат на „Синята коалиция“ в 19 МИР – Русенски, 24 действителни гласа. На основание чл. 14, ал. 4 от Закона за конституционен съд решението влиза в сила от датата на постановяването му. На основание чл. 22, ал. 5 от Закона за конституционен съд решението да се изпрати на Народното събрание, Централната избирателна комисия, Мартин Димитров Димитров, Иван Йорданов Костов, Михаил Рашков Михайлов. Съдията Благовест Пунев е подписал решението с особено мнение поради съображения, че искането е недопустимо. Съдията Снежана Начева е със становище по решението.  
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 06.10.2009 г. по к.д. №13 / 2009 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 06.10.2009 г. по к.д. №14 / 2009 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 29.09.2009 г. по к.д. №12 / 2009 г.
докладчик Красен Стойчев
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 29.09.2009 г. по к.д. №7 / 2009 г.
съдия Владислав Славов
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 29.09.2009 г. по к.д. №7 / 2009 г.
съдия Снежана Начева
покажи акта

решение

решение № 7 от 29.09.2009 г. по к.д. №11 / 2009 г.
докладчик Пламен Киров
Диспозитив
1. Обявява за противоконституционен параграф 5, ал. 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за културното наследство (ДВ, бр. 19 от 2009 г.). 2. Отхвърля искането за обявяване на противоконституционността на чл. 113, ал. 1, 2 и 3 от Закона за културното наследство.
покажи акта

решение

решение № 6 от 29.09.2009 г. по к.д. №7 / 2009 г.
докладчик Владислав Славов
Диспозитив
Конституцията на Република България урежда местното самоуправление като форма на децентрализация на държавната власт с цел повишаване ролята на самоуправляващите се общности при решаване на въпроси от местно значение. Тя осигурява на органите на местното самоуправление правото и реалната възможност да регулират и да управляват в рамките на закона, на тяхна отговорност и в интерес на населението на общината, съществена част от обществените дейности и дела. Дейността по управлението на отпадъците е един от елементите, представляващ съществена част от обществените дела на местното самоуправление.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 11.08.2009 г. по к.д. №8 / 2009 г.
докладчик Евгени Танчев
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 11.08.2009 г. по к.д. №9 / 2009 г.
докладчик Димитър Токушев
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 11.08.2009 г. по к.д. №10 / 2009 г.
докладчик Благовест Пунев
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 11.08.2009 г. по к.д. №11 / 2009 г.
докладчик Пламен Киров
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 09.07.2009 г. по к.д. №7 / 2009 г.
докладчик Владислав Славов
покажи акта

решение

решение № 5 от 09.07.2009 г. по к.д. №6 / 2009 г.
докладчик Емилия Друмева
Диспозитив
Отхвърля искането на 49 народни представители за установяване противоконституционността на чл. 38, чл. 42, ал. 4, чл. 136, 138, 147, 148 - 153; 163 - 165, чл. 167, ал. 1, чл. 170, 172, 178, чл. 189, ал. 1, чл. 209, ал. 2, чл. 297, ал. 3, чл. 327, 338, чл. 340, ал. 2, чл. 357, 365 и 401 от Закона за съдебната власт в редакция след измененията, осъществени съответно с параграфи 6, 7, 25, 26, 29, 31 - 36, 39 - 41, 43, 44, 46, 48, 51, 57, 74, 83, 86, 91, 94 и 108 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 33 от 2009 г.), както и на параграфи 111 - 113 от преходните и заключителните разпоредби на същия изменителен закон.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 09.07.2009 г. по к.д. №6 / 2009 г.
съдия Румен Янков
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 09.07.2009 г. по к.д. №6 / 2009 г.
съдия Васил Гоцев, Владислав Славов
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 09.07.2009 г. по к.д. №6 / 2009 г.
съдия Благовест Пунев
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 16.06.2009 г. по к.д. №4 / 2009 г.
съдия Пламен Киров
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 16.06.2009 г. по к.д. №4 / 2009 г.
съдия Димитър Токушев, Георги Петканов, Евгени Танчев, Красен Стойчев
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 16.06.2009 г. по к.д. №4 / 2009 г.
съдия Румен Янков, Благовест Пунев
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 16.06.2009 г. по к.д. №4 / 2009 г.
съдия Снежана Начева
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 16.06.2009 г. по к.д. №4 / 2009 г.
съдия Васил Гоцев
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 16.06.2009 г. по к.д. №4 / 2009 г.
съдия Благовест Пунев
покажи акта

решение

решение № 4 от 16.06.2009 г. по к.д. №4 / 2009 г.
докладчик Румен Янков
Диспозитив
Обявява за противоконституционен чл. 280, ал. 1 в частта относно думата “съществен” от Гражданския процесуален кодекс (изм. и доп., ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.). Отхвърля искането на омбудсмана на Република България за обявяване за противоконституционни: чл. 47; чл. 43, ал. 2, последно изречение; чл. 50, ал. 4; чл. 51, ал. 2; чл. 280, ал. 1 в останалата му част; чл. 284, ал. 3; чл. 288 всички (редакция ДВ, бр. 59 от 2007 г.) и чл. 133 (изменен и допълнен, ДВ, бр. 50 от 2008 г.) от същия кодекс.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 04.06.2009 г. по к.д. №6 / 2009 г.
докладчик Емилия Друмева
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 04.06.2009 г. по к.д. №3 / 2009 г.
съдия Васил Гоцев, Владислав Славов
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 04.06.2009 г. по к.д. №3 / 2009 г.
съдия Румен Янков, Благовест Пунев
покажи акта

решение

решение № 3 от 04.06.2009 г. по к.д. №3 / 2009 г.
докладчик Георги Петканов
Диспозитив
Обявява за противоконституционни чл. 48, ал. 5 от Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; редакция, бр. 17 от 2009 г.), създаден с § 10 от Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, и § 5а, ал. 1 в частта му “една” и “едно”, като отхвърля искането в останалата част на този текст, създаден с § 77 от Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (редакция, ДВ, бр. 17 от 2009 г.). Отхвърля искането на 51 народни представители от 40-то Народно събрание за обявяване за противоконституционни чл. 47а, чл. 48, ал. 3 и 4, § 5, § 5б, § 5в и § 5г от същия закон, както и чл. 116и от Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; редакция, ДВ, бр. 14 от 2009 г.).
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 12.05.2009 г. по к.д. №1 / 2009 г.
съдия Благовест Пунев
покажи акта

решение

решение № 1 от 12.05.2009 г. по к.д. №5 / 2009 г.
докладчик Васил Гоцев
Диспозитив
1. Обявява за противоконституционен:  - Член 6, ал. 6 от Закона за избиране на народни представители (ЗИНП) (ДВ, бр. 37 от 2001 г., с последно изменение в ДВ, бр. 31 от 24 април 2009 г.), създадена с § 3, т. 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители (ЗИДЗИНП) (ДВ, бр. 31 от 24 април 2009 г.), относно думите “получилите не по-малко от осем на сто от действителните гласове в страната и чужбина”, с които се въвежда осем процента национална изборна бариера за коалициите. 2. Отхвърля искането за обявяване противоконституционността на:  - Член 39, ал. 2 ЗИНП, създадена с § 23 , т. 2 ЗИДЗИНП.  - Член 115, ал. 2 и ал. 3 ЗИНП, създадени с § 80 ЗИДЗИНП.  - Разпоредбите от Закона за избиране на народни представители в редакцията им след Закона за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители (ДВ, бр. 31 от 2009 г.), които представляват логическо единство с чл. 39, ал. 2 ЗИНП и с чл. 115, ал. 2 и 3 ЗИНП.
покажи акта

решение

решение № 2 от 12.05.2009 г. по к.д. №1 / 2009 г.
докладчик Снежана Начева
Диспозитив
Отхвърля искането на 54 народни представители от 40-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на чл. 18, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. (обн., ДВ, бр. 110 от 2008 г.; изм., бр. 12 от 2009 г.).
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 12.05.2009 г. по к.д. №5 / 2009 г.
съдия Емилия Друмева
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 12.05.2009 г. по к.д. №5 / 2009 г.
съдия Румен Янков, Васил Гоцев, Людмил Нейков, Владислав Славов Благовест Пунев
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 12.05.2009 г. по к.д. №1 / 2009 г.
съдия Румен Янков
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 12.05.2009 г. по к.д. №1 / 2009 г.
съдия Васил Гоцев, Владислав Славов
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 07.05.2009 г. по к.д. №5 / 2009 г.
докладчик Васил Гоцев
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 07.05.2009 г. по к.д. №4 / 2009 г.
докладчик Румен Янков
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 16.04.2009 г. по к.д. №3 / 2009 г.
докладчик Георги Петканов
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 17.03.2009 г. по к.д. №1 / 2009 г.
докладчик Снежана Начева
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 11.11.2008 г. по к.д. №5 / 2008 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 11.11.2008 г. по к.д. №5 / 2008 г.
покажи акта

решение

решение № 6 от 11.11.2008 г. по к.д. №5 / 2008 г.
Диспозитив
Правораздаването е дейност, насочена към произнасяне по правни спорове след съответно сезиране, при която се спазват правила на състезателност в условия на независимост и самостоятелност на решаването. Като изпълнява предоставеното й от закона правомощие да се произнася по законосъобразността на решенията, действията и бездействията на възложителните на обществени поръчки, Комисията за защита на конкуренцията(КЗК) осъществява правораздавателна дейност, но това не е противоконституционно, защото решението й не е окончателно, а подлежи на обжалване пред съд.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 11.11.2008 г. по к.д. №5 / 2008 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 10.07.2008 г. по к.д. №5 / 2008 г.
Диспозитив
Закон за изменение и допълнение на действащ закон може да бъде предмет на самостоятелно разглеждане относно неговата конституционност само от момента на неговото обнародване до влизането му в сила. След като влезе в сила той става част от закона, който изменя или допълва, и предмет на искането за установяване на противоконституционност могат да бъдат съответните изменени или допълнени текстове на действащия закон съгласно неговата номерация.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 10.07.2008 г. по к.д. №2 / 2008 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 10.07.2008 г. по к.д. №2 / 2008 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 10.07.2008 г. по к.д. №2 / 2008 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 10.07.2008 г. по к.д. №2 / 2008 г.
покажи акта

решение

решение № 5 от 10.07.2008 г. по к.д. №2 / 2008 г.
Диспозитив
Предоставянето на възможността да извършват търговия на дребно с лекарствени продукти като открият аптека само на магистър-фармацевти, регистрирани по Търговския закон като еднолични търговци или еднолични дружества с ограничена отговорност, е несъвместимо с принципа на свободната стопанска инициатива и изискването за установяване на еднакви правни условия за стопанска дейност. С лимитирането на правно-организационните форми, чрез които може да се извършва дейността, се надхвърлят правомощията на държавата да контролира производството на лекарствените средства и търговията с тях.
покажи акта

решение

решение № 3 от 08.07.2008 г. по к.д. №3 / 2008 г.
Диспозитив
Освобождаването на държавата и държавните учреждения от заплащане на държавни такси при предявяване на искове в съда във всички случаи, независимо от предмета на делото, нарушава изискването за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност, представлява неоправдана привилегия за държавната собственост, накърнява равенството на страните в съдебния процес и е несъвместимо с принципа на правовата държава. Заплащането на държавна такса при предявявеното на иска се свързва не само с възмездяването на правораздаването като публична услуга, но и с мотивиране на потенциалните ищци към добросъвестно упражняване на процесуалните права. Законодателната преценка за освобождаване от държавни такси се определя не от вида правен субект, носител на съдебно предявеното право, а от характера на самото право или от начина на неговата защита.
покажи акта

решение

решение № 4 от 08.07.2008 г. по к.д. №4 / 2008 г.
Диспозитив
Със закон Народното събрание може да задължи Министерския съвет в определен срок да предприеме действия за осигуряване на сграда – публична държавна собственост, необходима за осъществяване на дейността на определен държавен орган, но не може да навлиза в разпоредителните правомощия на изпълнителната власт, свързани със стопанисване на държавното имущество, като определи с кой конкретен имот да стане задоволяването на съответните нужди.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 12.06.2008 г. по к.д. №3 / 2008 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 12.06.2008 г. по к.д. №4 / 2008 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 15.05.2008 г. по к.д. №2 / 2008 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 06.03.2008 г. по к.д. №1 / 2008 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 06.03.2008 г. по к.д. №1 / 2008 г.
покажи акта

решение

решение № 2 от 06.03.2008 г. по к.д. №1 / 2008 г.
Диспозитив
Поставянето на дейността на правоприлагащите и правоохранителните органи при задържането на лице в зависимост от предварителната санкция на изпълнителната власт, което практически може да доведе до осуетяване на ефективното наказателно преследване, не съответства на принципа на разделение на властите и накърнява независимостта на съдебната власт.
покажи акта

решение

решение № 1 от 28.02.2008 г. по к.д. №10 / 2007 г.
докладчик Владислав Славов
Диспозитив
Отхвърля искането на 53 народни представители от 40-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на чл. 3, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63/2006 г. с изменения) в частта му ,,както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус”.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 24.01.2008 г. по к.д. №10 / 2007 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 24.01.2008 г. по к.д. №1 / 2008 г.
покажи акта

друго определение

друго определение от 21.12.2007 г. по к.д. №10 / 2007 г.
покажи акта

решение

решение № 11 от 18.12.2007 г. по к.д. №6 / 2007 г.
докладчик Людмил Нейков
Диспозитив
Отменя определение № 5 от 9 октомври 2007г. по к.д. № 6/2007г. в частта, в която е допуснато за разглеждане по същество искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност изцяло на чл. 107 и чл. 184 от Закона за енергетиката. Допуска за разглеждане по същество искането само относно: - чл. 107 и чл. 184 в частта им досежно думите: "крайните снабдители". В останалата му част отхвърля искането и прекратява производството по делото. Отхвърля допуснатото за разглеждане по същество искане на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 107 и чл. 184 в частта им относно думите "крайните снабдители " от Закона за енергетиката /ДВ, бр.107/2003г., редакция ДВ, бр. 74/2006г./.
покажи акта

решение

решение № 10 от 14.11.2007 г. по к.д. № / г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 09.10.2007 г. по к.д. №6 / 2007 г.
покажи акта

решение

решение № 9 от 14.08.2007 г. по к.д. №7 / 2007 г.
докладчик Румен Янков
Диспозитив
     Обявява за противоконституционен чл. 98 (редакция ДВ, бр. 38 от 2005 г.) от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Отхвърля искането на 50 народни представители от XL народно събрание за обявяване за противоконституционна ал. 2 на чл. 199 от същия закон.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 3 от 14.08.2007 г. по к.д. №8 / 2007 г.
докладчик Красен Стойчев
Диспозитив
    Отклонява искането на група народни представители за установяване на противоконституционност на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на ЗУЧК и прекратява производството.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 4 от 14.08.2007 г. по к.д. №9 / 2007 г.
докладчик Емилия Друмева
Диспозитив
 Отклонява като недопустимо искането на най-малко 1/5 от народните представители от XL народно събрание за тълкуване на ,,необнародвани, но приети от Народното събрание текстове от обнародвания ЗИД на ЗМИ (обн., ДВ, бр. 63 от 2007 г.)”.      Прекратява производството по делото.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 31.07.2007 г. по к.д. №7 / 2007 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 2 от 31.07.2007 г. по к.д. №4 / 2007 г.
Диспозитив
Производството пред Конституционния съд остава без предмет и подлежи на прекратяване, когато, макар и след допускане на искането, оспорената разпоредба е отменена.
покажи акта

решение

решение № 8 от 12.07.2007 г. по к.д. №5 / 2007 г.
Диспозитив
Управлението на имуществото на съдебната власт от министъра на правосъдието, съгласно чл.130а,т.2 от Конституцията се осъществява при съблюдаване на баланса с чл. 117, ал. 2 и 3 от Конституцията и се отнася до това имущество, управлението на което от министъра не затруднява нормалното функциониране на съдебната власт, не препятства ефикасното упражняване на функциите й и не засяга в каквато и да било степен нейната независимост.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 19.06.2007 г. по к.д. №5 / 2007 г.
покажи акта

решение

решение № 7 от 23.04.2007 г. по к.д. №1 / 2007 г.
Диспозитив
Обявява за противоконституционен изразът „както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус” от разпоредбата на чл. 3, ал. 2, изр.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ДВ., бр. 63/04.08.2006 г.).
покажи акта

решение

решение № 6 от 19.04.2007 г. по к.д. №3 / 2007 г.
Диспозитив
Отхвърля искането на петдесет и един народни представители от XL народно събрание за установяване на противоконституционност на параграфи 100, 101, 102, 103 и 104 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. (обн., ДВ, бр.108 от 29.12.2006 г.).
покажи акта

решение

решение № 5 от 17.04.2007 г. по к.д. №11 / 2006 г.
Диспозитив
Задължението жалбоподателят да заплати разноските по делото, когато съдът приеме, че оспореният административен акт е законосъобразен, не накърнява принципа на правовата държава и правото на защита. Във всички случаи, когато гражданите атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техните права или законни интереси.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 17.04.2007 г. по к.д. №4 / 2007 г.
покажи акта

решение

решение № 4 от 15.03.2007 г. по к.д. №10 / 2006 г.
Диспозитив
Липсата на мнозинство за уважаването или отхвърлянето на искането не позволи на съда да формира общи мотиви.
покажи акта

решение

решение № 3 от 13.03.2007 г. по к.д. №2 / 2007 г.
Диспозитив
Обявява за противоконституционна ал. 3 на чл. 55 от Закона за здравното осигуряване, създадена с § 13, т. 3, б. „а” от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. (ДВ, бр. 105/2006 г.).
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 22.02.2007 г. по к.д. №12 / 2006 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 22.02.2007 г. по к.д. №12 / 2006 г.
покажи акта

решение

решение № 2 от 22.02.2007 г. по к.д. №12 / 2006 г.
Диспозитив
Правото по чл. 52, ал. 1 от Конституцията е от категорията социални права. Типично за тях е, че не са универсални, отнасящи се до всички граждани (закрила на жената майка; на децата, останали без грижа; на стари хора без близки, а в нашия случай само за нуждаещите се от здравна помощ). Друго характерно за тях е, че не се ползват с пряка съдебна защита. Затова трябва да се приеме, че не става дума за право от класически тип. Тази характеристика на правата по необходимост налага държавна намеса. Законът за бюджета на касата по същество представлява финансов план за разходване на средства. Има едногодишно действие, отразява налични средства и представлява финансов план за разходването им. Съдържанието му не може да се свърже с традиционното определение за закон. При преценка на който и да е закон за бюджета трябва да се има предвид, че той е отражение на икономическото състояние на държавата. Касата е юридическо лице, създадено със специален закон. За нея няма предвидени граници за платежоспособност, правила за преобразуване, прекратяване, ликвидация и обявяване в несъстоятелност, не може да притежава акции в лечебни заведения. Тя не реализира печалба, а извършва дейност по осъществяване на здравното осигуряване и определяне на медицинската помощ в рамките на събраните суми от осигурените и отпуснатите субсидии. Очевидно тази дейност не е стопанска по смисъла на чл. 19, ал. 2 от Конституцията.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 13.02.2007 г. по к.д. №3 / 2007 г.
покажи акта

решение

решение № 1 от 13.02.2007 г. по к.д. №9 / 2006 г.
Диспозитив
При произнасянето по искането не се получи необходимото мнозинство за уважаването му, поради което то се отхвърля.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 01.02.2007 г. по к.д. №2 / 2007 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 30.01.2007 г. по к.д. №1 / 2007 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 23.01.2007 г. по к.д. №11 / 2006 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 18.01.2007 г. по к.д. №12 / 2006 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 21.12.2006 г. по к.д. №10 / 2006 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 30.11.2006 г. по к.д. №9 / 2006 г.
покажи акта

решение

решение № 9 от 30.11.2006 г. по к.д. №8 / 2006 г.
Диспозитив
От Конституцията не произтича забрана за въвеждане на деление на пристанищата според тяхната значимост и обществена полезност. Член 18, ал. 1 от Конституцията не включва пристанищата в обектите на изключителна държавна собственост. Разпоредбите на Конституцията не съдържат предписание територията и инфраструктурата на всички пристанища да бъдат задължително държавна собственост. Законодателят е съобразил завареното правно положение, при което пристанищни обекти и дялове от тях принадлежат на частни юридически лица. Да се обявят те за публична държавна собственост би означавало да се посегне на частна собственост, без да са налице условията на чл. 17, ал. 5 от Конституцията
покажи акта

решение

решение № 7 от 13.09.2006 г. по к.д. №6 / 2006 г.
Диспозитив
Според чл. 158, ал. 1, т. 3 от Конституцията в правомощията на Велико Народно събрание е да решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и управление. Разпоредбите, касаещи пряко устройството и управлението на държавата, се съдържат в чл. 1 и 2 от Глава първа. Основни начала. Но в тази глава са формулирани и други принципи и цели - народен суверенитет; правова държавата; върховенство на Конституцията; разделение на властите; политически плурализъм. Разбирането за демокрация и правова държава е свързано неразривно с правилото на чл. 8 от Конституцията. Когато различни органи са натоварени да взимат аналогични решения, те въобще не ги взимат или ако сторят това, настъпва юридически хаос, което противоречи на принципа за правова държава.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 13.09.2006 г. по к.д. №6 / 2006 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 13.09.2006 г. по к.д. №6 / 2006 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 13.09.2006 г. по к.д. №6 / 2006 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 13.09.2006 г. по к.д. №6 / 2006 г.
покажи акта

решение

решение № 8 от 13.09.2006 г. по к.д. №7 / 2006 г.
Диспозитив
При проведеното гласуване, не се постигна изискуемото по чл. 151, ал. 1 от Конституцията и чл. 15, ал. 2 от Закона за Конституционен съд мнозинство от гласовете на повече от половината съдии от състава на съда /най- малко 7 гласа/, поради което искането беше отхвърлено.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 06.07.2006 г. по к.д. №7 / 2006 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 06.07.2006 г. по к.д. №8 / 2006 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 04.07.2006 г. по к.д. №6 / 2006 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 04.07.2006 г. по к.д. №5 / 2006 г.
покажи акта

решение

решение № 6 от 04.07.2006 г. по к.д. №5 / 2006 г.
Диспозитив
Смисълът на понятието "предварително парично плащане" се изразява в плащането като предпоставка за извършване на отчуждаването, поради което и то задължително предхожда прехвърлянето на собствеността и завземането на имота. Предварителното парично плащане не влияе върху определяне размера на цената на отчуждавания имот, а поради това няма и отношение към определянето на равностойното парично обезщетение.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 04.07.2006 г. по к.д. №5 / 2006 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 04.07.2006 г. по к.д. №5 / 2006 г.
покажи акта

решение

решение № 5 от 09.05.2006 г. по к.д. №1 / 2006 г.
Диспозитив
Изричното изключване от съдебен контрол на административни актове следва да се извършва при спазване на общите конституционни принципи. Към конституционно допустимото ограничение за обжалване на определени административни актове може да се пристъпи с оглед защитата на особено важни интереси на гражданите и обществото, без да се накърняват основните права на личността и принципите на правовата държава. С общия устройствен план се дават само общите рамки и насоки за изграждане и развитие на съответните територии, при което планирането е с дългосрочен характер, но няма пряко приложение за отделните поземлени имоти и за разрешаване на строителство в тях. Като акт за управление на територията той защитава интересите на обществото и с него се гарантират ценности, които са конституционно защитени. Изтъкнатите възможности за участие в задължително провеждащото се обществено обсъждане на общия устройствен план, за съдебен контрол на акта за одобряване на подробния устройствен план и за иницииране на изменения на влязъл в сила подробен устройствен план, които могат да наложат изменяване и на съответния общ устройствен план, са проявни форми на правото на защита. Те, както изискват ал. 1 и 3 на чл. 17 от основния закон, осигуряват защитата на правото на собственост и закрилят неприкосновеността на частната собственост.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 09.05.2006 г. по к.д. №1 / 2006 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 09.05.2006 г. по к.д. №1 / 2006 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 18.04.2006 г. по к.д. №5 / 2006 г.
покажи акта

решение

решение № 4 от 18.04.2006 г. по к.д. №11 / 2005 г.
Диспозитив
Конституцията изрично и изчерпателно предвижда кумулативното наличие на две изисквания, при които е възможно да се ограничава свободата и неприкосновеността на кореспонденцията. Всяко изключение, при което съдържанието на кореспонденцията става достояние на други лица освен адресатите, за които посланието е предназначено, следва да се извършва с разрешение на съдебната власт. Според разпоредбата на чл. 34, ал. 2 единствено когато информацията в кореспонденцията може да осуети разкриване или да доведе до извършване на тежки престъпления и само след като е дадено разрешение от съдебната власт, е възможно да бъде разкривана тайната на кореспонденцията. Актът на съдебната власт, с който се взема мярката за неотклонение, засяга личната свобода, а не неприкосновеността на кореспонденцията. За да бъде нормата конституционосъобразна, законът би трябвало да предвиди изрично, че съдебното разрешение за разкриване тайната на кореспонденцията следва да бъде дадено при постановяване на мярката задържане под стража или по-късно, когато тя е вече наложена. Съдебната власт, като отчита конкретната личност и обстоятелствата във всеки отделен случай, преценява, доколко чрез кореспонденцията на обвиняемия или подсъдимия би могло да се извърши или да се предотврати разкриване на тежко престъпление, и разрешава разкриване на тайната на кореспонденцията.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 18.04.2006 г. по к.д. №11 / 2005 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 13.04.2006 г. по к.д. №4 / 2006 г.
покажи акта

решение

решение № 3 от 13.04.2006 г. по к.д. №4 / 2006 г.
Диспозитив
Равенството на гражданите пред закона не изключва правото на законодателя да въведе със закон специфични условия и изисквания за упражняване на определена дейност. Важно е обаче в кръга на тези, които се занимават с една и съща дейност, да има равнопоставеност. Създаването на еднакви правни условия за стопанска дейност по смисъла на чл.19, ал. 2 от Конституцията има предвид правно, а не икономическо равенство. Законът трябва да е еднакъв за гражданите и юридическите лица независимо какви са икономическите възможности на различните групи от тях.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 04.04.2006 г. по к.д. №9 / 2005 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 04.04.2006 г. по к.д. №9 / 2005 г.
покажи акта

решение

решение № 2 от 04.04.2006 г. по к.д. №9 / 2005 г.
Диспозитив
При социалните права, за разлика от личните основни права, наричани "отбранителни" и "негативни", същността не е отбрана срещу навлизането на публичната власт в запазената лична сфера, а е искане за позитивни действия в социалната сфера от страна на държавата и за съпричастност в нейните постижения; затова тези права са наричани "съпричастни" и "позитивни". Те могат да бъдат реализирани само ако държавата предприеме необходимите и очаквани мерки и създаде условия и гаранции. Основният закон не може да уреди подробно и изчерпателно условията и реда за реализирането на всички права на гражданите. Отпускът "преди и след раждане" по чл. 47, ал. 2 от Конституцията има конкретизация в Кодекса на труда като "отпуск поради бременност и раждане", а условията и размерът на осигурителните плащания е уреден в Кодекса за социалното осигуряване (КСО). Уредбата на чл. 48а и 52а КСО се вписва в цялостната уредба на общественото осигуряване и е в синхрон с нейните основни принципи. От повелята за особена закрила на жената майка по чл. 47, ал. 2 от Конституцията не следва, че е противоконституционно, когато законодателят е привел заплащането на платения отпуск, т.е. обезщетението за майчинство в съответствие с принципите на общественото осигуряване, от една страна, и едновременно е обвързал това със създаването и прилагането на нови форми на социално подпомагане като особена закрила за жените майки, които не получават обезщетение от осигурителната система, от друга страна.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 07.03.2006 г. по к.д. №8 / 2005 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 07.03.2006 г. по к.д. №8 / 2005 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 07.03.2006 г. по к.д. №8 / 2005 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 07.03.2006 г. по к.д. №8 / 2005 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 3 от 07.03.2006 г. по к.д. №3 / 2006 г.
Диспозитив
Конституционният съд не може да се самосезира. Той действа само по инициатива на органите, посочени в чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Когато тази инициатива бъде оттеглена, производството не може да продължи.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 07.03.2006 г. по к.д. №8 / 2005 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 07.03.2006 г. по к.д. №8 / 2005 г.
покажи акта

решение

решение № 1 от 07.03.2006 г. по к.д. №8 / 2005 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 23.02.2006 г. по к.д. №3 / 2006 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 23.02.2006 г. по к.д. №4 / 2006 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 16.02.2006 г. по к.д. №2 / 2006 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 16.02.2006 г. по к.д. №1 / 2006 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 1 от 26.01.2006 г. по к.д. №10 / 2005 г.
Диспозитив
Великото народно събрание с разпоредбата на чл. 133 от Конституцията е възложило като правомощие на парламента да уреди със закон именно въпросите, свързани с организацията и дейността на прокурорските органи. Това задължение Обикновеното народно събрание е осъществило с редица текстове в Закона за съдебната власт и Наказателнопроцесуалния кодекс. Конституционният съд не може да ограничава суверенната функция на парламента като единствен законодателен орган в държавата чрез упражняване на правомощието си по чл.149, ал. 1, т.1 от Конституцията. Обратното би поставило съда в ролята на позитивен законодател, което е извън правомощията му.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 19.01.2006 г. по к.д. №11 / 2005 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 12.01.2006 г. по к.д. №9 / 2005 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 21.12.2005 г. по к.д. №8 / 2005 г.
покажи акта

особено мнение по друго определение

особено мнение по друго определение от 21.12.2005 г. по к.д. №8 / 2005 г.
покажи акта

особено мнение по друго определение

особено мнение по друго определение от 21.12.2005 г. по к.д. №8 / 2005 г.
покажи акта

особено мнение по друго определение

особено мнение по друго определение от 21.12.2005 г. по к.д. №8 / 2005 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 29.09.2005 г. по к.д. №6 / 2005 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 29.09.2005 г. по к.д. №6 / 2005 г.
покажи акта

решение

решение № 9 от 29.09.2005 г. по к.д. №6 / 2005 г.
Диспозитив
Върнатият по чл. 101, ал. 1 от Конституцията закон, с оспорване само на отделни части от него, не става законопроект, защото преди да бъде върнат от президента, законът е бил приет от Народното събрание по реда на чл. 88, ал. 1 от Конституцията и от законопроект е придобил качеството на закон. Внасянето на оспорената разпоредба от закона в пленарна зала за обсъждане на предложения от народните представители, след като тя вече е била гласувана в заседанието на 11.II.2005 г., не представлява процедурно нарушение, още повече, че по същество това не води до подмяна на волята на мнозинството народни представители.
покажи акта

решение

решение № 8 от 01.09.2005 г. по к.д. №7 / 2005 г.
Диспозитив
Промени в Конституцията , концентрирани в рамките на съдебната власт, които са насочени към преструктуриране, оптимизиране от съдържателна гледна точка и прецизиране на отделни функции на нейни органи, поставяне на акценти или уточняване на техни правомощия или наименования, както и взаимодействието им с институции на другите власти, не представляват промяна във формата на държавно управление.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 01.09.2005 г. по к.д. №7 / 2005 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 01.09.2005 г. по к.д. №7 / 2005 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 14.07.2005 г. по к.д. №7 / 2005 г.
покажи акта

особено мнение по друго определение

особено мнение по друго определение от 14.07.2005 г. по к.д. №7 / 2005 г.
покажи акта

особено мнение по друго определение

особено мнение по друго определение от 14.07.2005 г. по к.д. №7 / 2005 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 17.06.2005 г. по к.д. №6 / 2005 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 2 от 17.06.2005 г. по к.д. №5 / 2005 г.
Диспозитив
Тълкуването, което Конституционният съд прави на основание на чл. 149, ал. 1, т. 1, по правило не е ограничено във времето, но е безпредметно да се тълкува конституционен казус, който няма да се повтори и уредбата му е останала в миналото. Казусът председател на ВС и след това същото лице избрано за председател на ВКС или ВАС при действащата Конституция не би могъл да се повтори във времето.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 16.06.2005 г. по к.д. №1 / 2005 г.
покажи акта

решение

решение № 7 от 16.06.2005 г. по к.д. №1 / 2005 г.
Диспозитив
Изискването Народното събрание да изслуша доклад на МС, представен от министъра на финансите по законопроекта, не фигурира в конституционната рамка. Министерският съвет е колективен държавен орган и представителството му не е изрично възложено от Конституцията само на министър-председателя. При второто четене се обсъждат и гласуват детайлите, като всяка добавка или изменение не следва да излиза от общия дух, общите принципи на законопроекта, очертани при първото му гласуване. Конституционен механизъм за проверка, дали предвидените в бюджета средства са достатъчни за защита на едно от гарантираните от Конституцията социални права, не съществува.
покажи акта

решение

решение № 6 от 12.05.2005 г. по к.д. №3 / 2005 г.
Диспозитив
Конституционният съд е имал възможността неколкократно да даде задължително тълкуване по повод на питания в различни аспекти на чл. 84, т. 11 от Конституцията. Разрешение за пребиваване на чужди войски на територията на страната или за преминаването им през нея, когато то няма военен или военно-политически характер, дават други държавни органи извън Народното събрание, определени със закон. В атакуваните разпоредби предоставеното правомощие се предпоставя допълнително и от изпълнението на съюзнически задължения, които произтичат от ратифициран от Народното събрание, обнародван и влязъл в сила за Република България международен договор.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 10.05.2005 г. по к.д. №10 / 2004 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 10.05.2005 г. по к.д. №10 / 2004 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 10.05.2005 г. по к.д. №10 / 2004 г.
покажи акта

решение

решение № 5 от 10.05.2005 г. по к.д. №10 / 2004 г.
Диспозитив
По принцип прехвърлянето на държавни функции на правни субекти, които не са държавни органи, не е в противоречие с Конституцията на Република България. Конституционният съд в две свои решения е приел, че то е конституционно допустимо в определени случаи, когато се извършва със закон (Решение № 10 от 1994 г. по к.д. № 4 за 1994 г. и Решение № 3 от 2000 г. по к.д. № 3 от 2000 г. ). Възлагането на държавни функции на недържавни образувания е съвременна тенденция, чрез която модерната национална държава ограничава прекомерната етатизация и свръхрегулирането на социалния живот. Трансферът на правомощия във вътрешнополитически аспект способства за развитие на гражданското общество, като в духа на демократичните ценности утвърждава принципите на автономията и самоуправлението. Както изрично посочва Конституционният съд, чрез този процес държавата се "разтоварва" от някои функции, за да може да концентрира усилията си при решаване на други държавни задачи. Именно поради тези съображения Конституционният съд се е произнесъл, че прехвърлянето на функции на организации от неправителствения сектор е конституционосъобразно. Конституционният съд приема, че образуването на Националната компания "Пристанища", извършено при спазване на условията на чл. 62 от Търговския закон , само по себе си не противоречи на Конституцията. Предпоставка за изясняване на конституционосъобразността на възложените правомощия на новосъздадената Национална компания "Пристанища", произтичащи от правоприемството след прекратяване дейността на изпълнителната агенция "Пристанища", е очертаването на характера на държавните функции, които биха могли да бъдат прехвърляни на други правни субекти. В зависимост от отношението им към държавния суверенитет функциите на държавата могат да се обособят в две групи. Първата от тях обхваща правомощията на държавните органи да гарантират сигурността на всички правни субекти на територията на страната. Именно тези функции съставляват ядрото на държавния суверенитет и чрез тях се реализира и поддържа легитимният монопол върху насилието в националната държава. По своята природа те съставляват изключителен домен на държавата, а възможността за прехвърлянето им извън системата на държавните органи води до разпад на държавността. Преди всичко това са правомощия, свързани с опазване на обществения ред, основните права, живота и собствеността на гражданите, гарантиране на сигурността и правния мир, външната и вътрешната политика на републиката, регулирането на съществени и устойчиви обществени отношения чрез създаване на закони, правораздаване, налагане на данъци, чрез които се осигурява функциониране на държавния апарат, управление на публичната държавна собственост и др. Основният закон на Република България урежда тези функции по отношение на изпълнителната власт чрез правомощията на Министерския съвет в чл. 105 и 106 от Конституцията . Другата група функции са насочени към създаване условия за подобряване на благоденствието, утвърждаване на демократичните принципи на управление, справедливост и равноправие в различни сфери на обществения живот. Те водят до непрекъснато разрастване на сферата на държавната дейност и могат да бъдат възлагани на други правни субекти при контрол от страна на държавата чрез юридическото регулиране. Държавата би следвало да осъществява тези функции чрез правомощия на държавните органи. С предоставянето им на държавно предприятие, в което съществува и стопанска дейност, се нарушава чл. 1, ал. 2 от Конституцията, според който държавната власт се осъществява не чрез държавни предприятия, а чрез органи, предвидени в Конституцията. Нарушава се чл. 105, ал. 2 от Конституцията , като функциите, които Министерският съвет следва да осъществява, се прехвърлят на държавно предприятие. Конституцията в чл. 18, ал. 4 допуска със закон да се установява държавен монопол върху определени дейности, които да бъдат поверени на държавни предприятия и други правни субекти. Монополът създава не само икономически, но и правно различни условия за дейност на стопанските субекти. Именно защото се касае за изключение, Конституцията в чл. 18, ал. 4 изброява изчерпателно стопанските дейности, в сферата на които държавата със закон може да установи монопол. В практиката си Конституционният съд е приел и последователно отстоявал схващането, че изброяването в чл. 18, ал. 4 на Конституцията е изчерпателно и кръгът на предвидените дейности не може да бъде разширяван от законодателната власт (Решение № 2/96 г. по к. д. № 26 от 1995 г. , Решение № 33/98 г. по к.д. № 30 от 1998 г. и Решение № 6/2000 г. от по к.д. № 8 от 2000 г. ). Според чл. 18, ал. 4 в сферата на изрично предвидените в Конституцията дейности Народното събрание може със закон да установява монопол като необходима гаранция за защитата на общия интерес. Извън това обаче Конституционният съд последователно е обосновал разбирането, че установяването на монопол, както и нарушаването на еднаквите правни условия за стопанска дейност, са конституционно недопустими. По § 77 - 81 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България: Конституционният съд счита, че въпросът за съответствието на § 77 - 81 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗМПВВППРБ не може да бъде разглеждан. Производството за обявяване на противоконституционност в тази част от искането следва да бъде прекратено, защото не съществуват действащи разпоредби на закона, чието съответствие с Конституцията Конституционният съд следва да преценява. Произнасянето по преходни разпоредби след изтичане на срока на действието им е излишно. По принцип преходните и заключителните разпоредби имат еднократно действие, което е ограничено във времето. Преходните и заключителните разпоредби обхващат процедури и правила и са предназначени да въведат в действие други норми, които се съдържат в същия закон и без които тяхното съществуване е лишено от смисъл. С привеждане в действие на последните преходните разпоредби изчерпват предназначението си. Следователно, доколкото преходните и заключителните разпоредби не могат да имат самостоятелно съществуване извън предназначението си да приведат в действие норми от нов или изменения в съществуващ закон, въпросът за конституционосъобразността им се предопределя от съответствието на разпоредбите, които самите преходни и заключителни разпоредби трябва да приведат в действие.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 21.04.2005 г. по к.д. №11 / 2004 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 21.04.2005 г. по к.д. №11 / 2004 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 21.04.2005 г. по к.д. №11 / 2004 г.
покажи акта

решение

решение № 4 от 21.04.2005 г. по к.д. №11 / 2004 г.
Диспозитив
Срокът, за който президентът по предложение на Висшия съдебен съвет назначава председателите на върховните съдилища и главния прокурор, е седем години. Този срок е установен с чл. 129, ал. 2 от Конституцията. За да гарантира стабилност на статуса на тези магистрати и тяхната несменяемост на заеманата длъжност, основният закон в ал. 3 на чл. 129 изчерпателно изброява основанията за прекратяване на правомощията им преди изтичане на посочения срок. Възможност за неговото продължаване не е предвидена. В Конституцията няма изрична уредба, позволяваща продължителността на срока да бъде увеличена, каквато уредба съществува примерно по отношение на срока на пълномощия на Народното събрание в чл. 64, ал. 2. Тя не може да се извлече и от изискването тримата магистрати не само да се назначават, но и да се освобождават от президента. Това изискване няма отношение към продължителността на срока. То е част от фактическия състав, формиращ реда за назначаването и освобождаването, като при въвеждането му, както е отбелязал Конституционният съд в Решение № 13 от 25 юли 1996 г. по к.д. № 11/1996 г. , се е целяло "на президентския указ да се придаде преди всичко престижен характер". Редът е приложим за освобождаването и на основанията по ал. 3, и поради изтичане на срока по ал. 2 на чл. 129 от Конституцията. Когато се прилага при изтичане на срока, по този ред се констатира приключването му и се осъществява освобождаването от заеманата длъжност, без да се променя неговата продължителност, защото увеличаването или намаляването й би довело до нарушение на Конституцията. С оглед на изложеното за определянето срока по чл. 129, ал. 2 от Конституцията, без да се предвижда възможност за продължаването му и като се въвежда същевременно забрана за повторно избиране, следва да се приеме, че този срок е интервалът от време, през който тримата магистрати заемат и изпълняват съответната длъжност, той изтича с изтичането на седемте календарни години и тогава настъпва краят на мандата на назначените лица, а с приключването му се прекратяват техните правомощия и по-нататъшното им упражняване е недопустимо.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 21.04.2005 г. по к.д. №11 / 2004 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 21.04.2005 г. по к.д. №11 / 2004 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 05.04.2005 г. по к.д. №2 / 2005 г.
покажи акта

решение

решение № 3 от 05.04.2005 г. по к.д. №2 / 2005 г.
Диспозитив
Правомощие да сезира Конституционния съд по чл. 150, ал. 1 от Конституцията имат пленумите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, състоящи се от всички съдии и общите събрания на техните колегии.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 05.04.2005 г. по к.д. №2 / 2005 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 05.04.2005 г. по к.д. №2 / 2005 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 10.03.2005 г. по к.д. №3 / 2005 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 10.03.2005 г. по к.д. №4 / 2005 г.
покажи акта

друго определение

друго определение от 10.03.2005 г. по к.д. №11 / 2004 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 01.03.2005 г. по к.д. №2 / 2005 г.
покажи акта

решение

решение № 2 от 10.02.2005 г. по к.д. №9 / 2004 г.
Диспозитив
Върховният съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, осъществяван от Върховния касационен съд, обхваща приложимите закони по всички категории съдебни дела, без тези, по които осъществява надзор Върховният административен съд и не е ограничен от инстанционната компетентност на съда.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 08.02.2005 г. по к.д. №1 / 2005 г.
покажи акта

решение

решение № 1 от 27.01.2005 г. по к.д. №8 / 2004 г.
Диспозитив
За "правовата държава": Съдът счита, че не е необходимо да бъдат изброени всички елементи и проявни форми на правовата държава, защото тя е динамично понятие, което пък обяснява защо в съвременните конституции няма позитивноправна дефиниция. Исторически съдържанието на понятието се е формирало от идеи и цивилизационни стандарти за изграждането на общество, чиято основна грижа е човекът. В различните исторически времена съдържанието е доминирано от различни компоненти. Резултатът е, че принципът за правовата държава като водещо начало в съвременната конституционна държава, има исторически оформило се съдържание и динамичен, стойностно обвързан и многоаспектен характер. Наред с това съдът е на мнение, че не бива да се допуска принципът за правовата държава да бъде неприсъщо натоварван, при което всякакво правно нарушение да бъде квалифицирано като противоречащо на правовата държава, а оттук - ясното съдържание и приложимост на принципа да бъдат накърнени. Днес в европейското правно пространство широко се споделя разбирането за правовата държава, което включва както принципа за правната сигурност (формалния елемент), така и принципа за материалната справедливост (материалния елемент). Тези основни характеристики на правовата държава се проявяват като водещи максими в различните клонове на дей - стващото право. Съвкупността от формалните и материалните елементи дава многопластовото съдържание на конституционния принцип и откроява неговата специфика. "Правова държава" означава упражняване на държавна власт на основата на конституция, в рамките на закони, които материално и формално съответстват на конституцията и които са създадени за запазване на човешкото достойнство, за постигане на свобода, справедливост и правна сигурност. Възможна е и конкуренция, дори конфликт между отделни компоненти, тъй като всеки от тях, за да бъде приложим, е снабден с гаранции за реализацията си. Най-често такова напрежение се констатира между постулата за правна сигурност и изискването за справедливост, особено в периоди на преход, както и при динамично законодателство. Без изрично да ги именува, което не е пречка те да бъдат надлежно откроени, Конституцията съдържа както формалните, така и материалните компоненти на правовата държава. Те образуват една смислена съвкупност, в която си взаимодействат. По § 2 ЗИДНК: Оспорваната част от ал. 6 на чл. 26 НК регулира случай на изрично изключване приложението на продължаваното престъпление. А ясно правило на правовата държава е, че разпоредбите, представляващи изключение от самостоятелен правен институт, трябва да бъдат не само точно и ясно формулирани, но тяхното прилагане да бъде в тясна близост и съотнасяне с основния текст на закона, да изхожда от неговия дух и волята на законодателя. Това формално изискване е още по-стриктно досежно наказателно - правните норми - яснота, прецизност и недвусмисленост в степен, която позволява на възможните субекти да контролират своето поведение. В оспорената част на ал. 6 на чл. 26 НК тези изисквания са изпълнени и няма необходимост от тълкуване поради неяснота или двусмислие. В чл. 6, ал. 2 от Конституцията равенството на гражданите пред закона е закрепено като конституционен принцип, който стои в основата на гражданското общество и държавата. Той е общ за цялата правна система и е основа за тълкуване и прилагане на Конституцията, както и за нормотворческата дейност. Проявата му е в две направления: забрана за произволно неравнопоставяне и повеля за равно третиране. Забраната за произвол важи спрямо трите власти. По отношение на законодателя се забранява третирането на равното като неравно и обратното, при положение че няма същностно оправдание за някакво отклонение. Произволът представлява нарушение на обективен критерий като мащаб за справедливост. Забраната за произвол е важен материалноправен компонент от съдържанието на правовата държава и е приложима към всеки закон. Повелята за равно третиране вменява в задължение за органите на власт да третират равно всички, които биват засегнати от техни действия или решения. Изискването добива самостоятелно значение и тежест там, където властите разполагат с възможност за преценка и усмотрение. Прокламираният в чл. 6, ал. 2 от Конституцията принцип за равенство на гражданите пред закона не допуска законодателят да въвежда нито ограничения в правата на гражданите, нито привилегии, основани на изчерпателно изброените признаци. От съпоставянето на оспорената част на ал. 6 от чл. 26 НК с това ясно и утвърдено съдържание на принципа се налага изводът, че соченото противоречие не е налице. По § 44 и 49 ЗИДНК: Законодателят е в правомощието си да систематизира, размества, обединява различните състави съобразно наказателната си политика и от това не следва, че резултатът ще е противоконституционен. Съдът отчита и факта, че въпросните текстове са създадени на базата на различни едновременно разглеждани законопроекти, обединени в един общ, при условията и по реда на действащото конституционно и парламентарно право (Стенографски протоколи на ХХХIХ Народно събрание от 21.VI.2002 г., от 12 и 13.IХ.2002 г.), което е рутинна процедура в съвременния законодателен процес. По § 82 и 83 ЗИДНК: Извършените деяния, визирани в оспорените разпоредби на НК, не престават да бъдат престъпления, за които се налагат съответни наказания. При наличието обаче на посочените в закона условия предвид формата на вината и поведението на дееца след извършването на деянията законодателят е дал възможност извършилите ги лица да бъдат освободени от налагане на наказание, ако пострадалите поискат това. Редът обаче, по който се реализира институтът "деецът не се наказва, ако пострадалият поиска това", е въпрос на процесуалното право, съответно на уредба в НПК, което надхвърля предмета на конституционното дело. А оспорените разпоредби на НК сами за себе си не нарушават установената в чл. 31, ал. 3 от Конституцията презумпция за невиновност. По § 90 ЗИДНК: Съдът счита, че с уредбата на § 90 законодателят не нарушава разделението на властите, не изземва функции на съда, защото самата преходна разпоредба не определя колко наказание/я ще изтърпява осъденият; определящ е установеният максимален размер за най-тежкото от престъпленията, обхванати от присъдата, който размер служи за предел в новата правна среда, прилаган от съда съгласно добавеното изречение второ в § 90. Оспорената разпоредба не влиза в конфликт с правната сила на приключилите присъди, както се твърди в искането. По въпроса за влезлите в сила присъди и правомощията на законодателния орган да пререшава споровете Конституционният съд има ясно произнасяне: ако е налице чистата хипотеза със закон да се отменят присъди, постановени от редовен съд, това ще е противоконституционно (Решeние № 4 от 1998 г. по к.д. № 16 от 1997 г.). В случая обаче с атакуваната законова разпоредба не се накърнява стабилността на изпълняваните присъди, а размерът на наказанията, наложени преди изменението на чл. 26 НК през 2002 г. се привежда в съответствие с наказанията след това изменение. Предвижда се те да се изтърпят поотделно и в размер, както е постановено в присъдите, като неизтърпяване на пълния размер на наложените наказания може да има само когато се надвишава предвиденият в закона (чл. 39 НК) максимален размер за най-тежкото престъпление по присъдата. Това осъразмеряване е в хармония с общия принцип в наказателното право, че ако до влизането в сила на присъдата последват различни закони, се прилага най-благоприятният за дееца. При § 90 правните последици не влошават положението на осъдените, напротив - предназначени са да възстановят справедливост, което е в съответствие и с абз. 2 от преамбюла на Конституцията за вярност към общочовешките ценности хуманизъм, равенство и справедливост. Така че при § 90 няма пререшаване на приключили със сила на пресъдено нещо спорове, а има преуреждане на обществени отношения, покрити с правна уредба, последващо отменена.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 25.01.2005 г. по к.д. №10 / 2004 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 25.01.2005 г. по к.д. №11 / 2004 г.
покажи акта

решение

решение № 7 от 16.12.2004 г. по к.д. №6 / 2004 г.
Диспозитив
І. Изходни позиции, от които следва да се преценява конституционосъобразността на оспорените разпоредби от НПК: Разпоредбите на всеки процесуален закон имат своята специфика, ако ги съпоставим с тези на един материален закон. Те се различават не само по своето предназначение, но и по насочеността и кръга от субектите, към които са адресирани. С особена сила това важи за НПК. Ноторно е, че сферата на наказателното право (в широк смисъл) има една характерна особеност. Връзката между материалния закон (НК) и процесуалния (НПК) е толкова неразривна, че без преувеличение може да се твърди, че материалните норми “оживяват” само чрез процесуалните в рамките на очертаната от последните строго формализирана и подробно разписана в закона процедура. С други думи, основната задача на нормите на НПК е да бъде установен редът за реализиране на наказателна отговорност в случаите на извършено престъпление и в този смисъл да се приложи правилно законът, като се осигури разкриване на престъпленията и техните действителни извършители и им се наложи справедлива санкция. Прокурорът като субект и страна в наказателното производство не отстоява и не реализира свои собствени интереси и права, а отстоява активно интересите на държавата и обществото, което чрез Конституцията – чл. 127 – е очертало основната рамка на прокурорската дейност, а именно да “следи за спазване на законността, като: 1. привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер; 2. упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки; 3. предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове; 4. в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.” Следователно при преценката за конституционосъобразност на която и да е норма от НПК, засягаща правомощия на прокурора като участник в наказателното производство, трябва да се изхожда от така очертаната ясна конституционна рамка, а именно дали се ограничава възможността на прокуратурата да следи за спазване на законността. ІІ. Относно разпита пред съдия на обвиняем или свидетел на досъдебното производство: Провеждането на разпит на обвиняем или свидетел пред съдия на досъдебното производство не ограничава процесуалната самостоятелност на прокурора или следователя, не засяга тяхната независимост и не нарушава принципа на вътрешното убеждение. Това е така, защото подобен разпит може да се проведе само по тяхна инициатива (чл. 210, ал. 3 НПК) или чрез тях да бъде поискан разпит на свидетел от обвиняемия или неговия защитник (чл. 210а, ал. 4 НПК). Доколкото разпитът е по време на досъдебното производство, то органът, който го провежда, безспорно е прокурорът или следователят, а не съдията. Те са, които определят дали, кога и как да протече този разпит, какви да са въпросите и в каква последователност те да бъдат зададени, дали това ще е първоначален или последващ разпит и т.н. ІІІ. Относно правото на обвиняемия и на пострадалия да обжалват пред съответния първоинстанционен съд постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство: Съдебният контрол се разпростира само върху законосъобразното осъществяване на правомощията на прокурора по чл. 237, ал. 1 НПК, поради което съдът няма възможност да се произнася по въпроси от компетентността на обвинителя и още по-малко да му дава задължителни указания за внасяне на обвинителен акт в съда. Само негово изключително правомощие е да привлече едно лице към отговорност по смисъла на чл. 127, т. 1 от Конституцията с предявяване пред съда на обвинителен акт. В тази връзка Конституционният съд отбелязва, че формулираната в чл. 1 НПК основна задача на процесуалния закон да “се осигури разобличаване на виновните” означава същевременно да се гарантира в закона невъзможността да бъдат наказани или поставени под съмнение действията на невинни, защото само по този начин редът за осъществяване на наказателното производство, включително правилата относно неговото прекратяване, ще са в съответствие с върховния принцип на Конституцията, закрепен в нейния преамбюл - правата на личността. Съдебният контрол върху постановлението за прекратяване може да се инициира само от пострадалия или обвиняемия по делото. Конституционният съд намира, че сега действащата уредба търси и намира по-точен баланс между правата на обвиняемия, респ. пострадалия от престъплението и функциите и правомощията на държавното обвинение. Без съмнение е, че правото на обвиняемия да обжалва прекратяването на воденото срещу него производство е законодателно доразвитие на фиксирани в основния закон права и конституционни принципи, като правото на защита (чл. 56 и чл. 122, ал. 1 от Конституцията) и презумпцията за невиновност (чл. 31, ал. 3 от Конституцията). ІV. Привличането към отговорност се осъществява от прокурора чрез внасянето в съда на обвинителен акт. Ако той не стори това в един разумен срок (съгласно чл. 239а - две години за тежките престъпления, и една – за останалите случаи), започващ да тече не от момента на образуване на производството, а от момента, в който лицето е привлечено в качеството на обвиняем, то оправдано е същото това лице да поиска делото му да бъде гледано от съд в един публичен и състезателен процес. Не бива да се забравя, че законосъобразното привличане на едно лице като обвиняем (началото на срока) следва да бъде извършено, когато са събрани “достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер” (чл. 207, ал. 1 НПК). След искането на обвиняемия съдът дава на прокурора нов двумесечен срок за внасяне на обвинителен акт и ако той не стори това, едва тогава прекратява делото. Посочените правила с нищо не ограничават конституционно закрепените правомощия на прокурора, а единствено поставят изпълнението им в разумни срокове, което изцяло е в областта на законодателната целесъобразност. Основно конституционно право на всеки, обвинен в престъпление, е “да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок” (чл. 31, ал. 1 от Конституцията). Следователно конституционно недопустимо е неоправданото забавяне и продължаване без срок на следствените действия. Неограничени във времето, те могат да се превърнат в постоянен психически тормоз, а в случай, че обективно не могат да се съберат доказателства за привличане към отговорност с обвинителен акт, то наказателното преследване срещу обвиняемия следва да бъде прекратено. V. Относно конституирането и участието на пострадалия от престъплението като граждански ищец в наказателното производство: Конституционният съд счита, че чрез обсъжданите в този пункт промени в НПК е намерен баланс между правата на пострадалия и възможността му да реализира претенциите си относно претърпените вреди от престъплението - от една страна, и обществения интерес за по-ефективен, бърз и същевременно справедлив наказателен процес – от друга. Чрез тях не се засягат конституционно прогласени права на пострадалия, нито се създават условия за нарушаване на конституционно установени принципи относно правораздаването.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 16.12.2004 г. по к.д. №6 / 2004 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 16.12.2004 г. по к.д. №6 / 2004 г.
покажи акта

решение

решение № 6 от 18.11.2004 г. по к.д. №7 / 2004 г.
Диспозитив
При упражняването на властнически правомощия, предоставени в защита на субективни права, съществува и опасност от злоупотреби. Съдебната преценка за достъп до сведения, които представляват служебна тайна и включват лични данни, е гаранция срещу правонарушения. За да може съдът да се произнесе, трябва искането на следовател или прокурор за достъп до служебна (данъчна) тайна да бъде мотивирано. Член 12а, ал. 1, т. 1 от Данъчния процесуален кодекс е предназначен да уреди достъпа на следователи и прокурори до данъчната тайна, като същевременно защити правата и законните интереси на данъчните субекти и на други лица, с които те са в правни отношения, срещу обществено неоправдани посегателства. Оспорваната разпоредба не противоречи на чл. 121, ал. 2 и чл. 127, т. 1 от Конституцията, защото не препятства дейността на прокуратурата и установяването на истината по делата. Изискването за мотивиране на искането за достъп не е трудно осъществимо и произтича от принципите на правовата държава.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 16.11.2004 г. по к.д. №9 / 2004 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 26.10.2004 г. по к.д. №5 / 2004 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 26.10.2004 г. по к.д. №5 / 2004 г.
покажи акта

решение

решение № 5 от 26.10.2004 г. по к.д. №5 / 2004 г.
Диспозитив
Залегналият в процесната разпоредба от Закона за закрила и развитие на културата принцип за финансово подпомагане на културата е в съответствие с конституционните изисквания за законност на публичните финансови задължения на гражданите и организациите, както и за прозрачност и контрол при натрупването и разходването на бюджетните средства в областта на културата. Разпоредбата на чл. 60 от Конституцията е неотносима към настоящия спор, тъй като тези отчисления не могат да бъдат квалифицирани като данъчни задължения или като такси. Данъците са задължителни плащания, определени едностранно от държавата съобразно с доходите и имуществата на облагаемите лица. Те се установяват по вид, размер, ред на внасяне, облекчения или утежнения от Народното събрание съгласно чл. 84, т. 3 от Конституцията. Таксите се събират за извършване на конкретна административна услуга. Конституционният съд е имал повод и преди настоящия спор да се произнесе относно набирането на фондове. В Решение № 8 по к. д. № 3/97 г. съдът е приел, че “фондове за развитие на различни сфери от обществения живот и отрасли на икономиката могат да се създават, стига те да набират средствата си по доброволен, или вътрешноведомствен път”. В конкретния случай принадлежността на финансово задължените субекти с оглед техния предмет на дейност е основна отличителна характеристика на фонда. Отчисленията са способ за пряко финансиране на осъществяваната от държавата културна политика чрез използване на преразпределителна функция на държавния бюджет. В ежегодните закони за държавния бюджет се прави ясно разграничение между групите”данъчни” и “неданъчни приходи”, като във втората са включени приходите и доходите от собственост. Подобни фондове са създадени в различни закони и Конституцията не забранява правната им уредба да бъде регламентирана от обикновеното законодателство, като се използват различни способи за тяхното набиране.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 12.10.2004 г. по к.д. №6 / 2004 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 07.10.2004 г. по к.д. №4 / 2004 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 07.10.2004 г. по к.д. №4 / 2004 г.
покажи акта

решение

решение № 4 от 07.10.2004 г. по к.д. №4 / 2004 г.
Диспозитив
1. Изходни позиции, от които трябва да се преценяват оспорените изменения на ЗСВ: При преценката, дали оспореният закон е противоконституционен, съдът изхожда единствено от съпоставянето на разпоредбите му с тези на Конституцията. На второ място трябва да се прецени засягат ли оспорените изменения на закона основните характеристики на съдебната власт, прогласени в основния закон: а) независимост при взимане на решения – знае сe, че магистратът трябва да е независим, безпристрастен и начетен. Юридическата независимост се свързва с материалната. Има ли основание това правило да се разпростре по отношение на съдебната система в нейната цялост? б) организационна независимост, в това число и по кадрови въпроси – в съответствие с чл. 8 от Конституцията предназначението на всяка една от властите е да функционира в определена сфера, като в пълна мяра изпълнява определената й задача. Тук отново се поставя въпросът, може ли да съществува организационна, след като не съществува финансова независимост? 2. Само Министерският съвет по Конституция е вносител на проекта за държавния бюджет, който включва бюджета на трите власти. Окончателното решение спрямо определените от самия него параметри на бюджета взима парламентът. Отношенията между парламент и изпълнителна власт по правило не са конфликтни - мнозинството, което само гласува бюджета си, трудно би направило обструкции на излъчената от него изпълнителна власт. От друга страна, единствено за съдебната власт в чл. 117, ал. 2 и 3 от Конституцията е отбелязано, че тя е независима и има самостоятелен бюджет. Тази разпоредба не само подчертава самостоятелното й място в системата на трите власти, а е и средство да бъде осигурен отчасти баланс помежду им – отчасти, защото изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет чрез своите структури разпределя и контролира материалните ресурси на цялата държава. В логически план употребените в чл. 117, ал. 2 и 3 понятия “съдебната власт е независима” и тя има “самостоятелен бюджет” са корелати - еднакви по значимост зависимости, между които има взаимна връзка и имат смисъл само в съотношение помежду си. Така че, за да бъде независима съдебната власт, тя трябва да има бюджет, който да не е зависим от фактори извън системата. Между конституционните разпоредби на чл. 106, който определя Министерския съвет като орган, който организира стопанисването на държавното имущество и чл. 117, ал. 3, който определя, че съдебната власт има самостоятелен бюджет, няма категорична йерархия. Двете разпоредби установяват точно равновесие между конкуриращи се интереси. Те са валидни и намират собствена опора в Конституцията. По съществото си представляват юридически антиномии и всяка от тях съществува като истина сама за себе си, която не може да се изключи. Следователно принципът, че съдебната власт трябва да има бюджет, който да включва капиталовите й разходи, в това число и за придобиване на недвижими имоти, не може да бъде дерогиран от другия, залегнал в чл. 106 от Конституцията принцип. Съдебните сгради очевидно не са от категорията вещи, изключителна държавна собственост по смисъла на чл. 18, ал. 1 от Конституцията. Поради това статутът на капиталовите разходи и последиците от разходването им като елемент на цялостния бюджет на съдебната власт трябва да са уредени по начин, който да е съобразен с конституционните принципи на чл. 8 и чл. 117, ал. 2 и 3 от Конституцията. 3. При гласуването дали § 64 от ЗИДЗСВ, с който е изменена ал. 3 на чл. 196 ЗСВ, противоречи на Конституцията, не се получи мнозинство на гласовете, поради което искането на Пленума на Върховния касационен съд в тази му част трябва да се отхвърли. В заключение: всеизвестно е, че ако се допусне който и да е орган на власт да действа самостоятелно в определената му област, той ще се превърне в източник на деспотизъм. Магистратурата не прави изключение. Тук опасността е засилена, тъй като по историческа традиция съдебната власт е поставена в по-малка степен на противовеса на другите власти или демократичен контрол. Но последните изменения надхвърлят заложения от Конституцията контрол в областта на бюджета – в крайна сметка не някой друг, а Народното събрание гласува размера на бюджета, определя със закон възнаграждението на магистратите и избира единадесет от членовете на ВСС от своята квота. И не друг, а те като членове на съвета наред с останалите упражняват и отчитат бюджета, определят състава и осъществяват организацията на съдебната власт, включително и по кадрови въпроси.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 21.09.2004 г. по к.д. №7 / 2004 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 21.09.2004 г. по к.д. №8 / 2004 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 12.07.2004 г. по к.д. №5 / 2004 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 05.07.2004 г. по к.д. №3 / 2004 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 05.07.2004 г. по к.д. №3 / 2004 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 05.07.2004 г. по к.д. №3 / 2004 г.
покажи акта

решение

решение № 3 от 05.07.2004 г. по к.д. №3 / 2004 г.
Диспозитив
Не представляват промяна във формата на държавно устройство и държавно управление по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията евентуални изменения в нея, отнасящи се до: - приеманите от органи на Европейския съюз актове с наднационално, пряко и универсално действие по отношение на Република България; - отпадането за гражданите на Европейския съюз на конституционната забрана за придобиване собственост върху земя от чужди граждани и юридически лица; - предвиждането на европейско гражданство и произтичащите от него последици; - приемането на разпоредби, възлагащи на български държавни органи да упражняват представителни функции в органите на Европейския съюз; - възможността за осъществяване на предварителен контрол от Народното събрание при изработване на актовете, приемани от органите на Европейския съюз; - предвиждане предаването на български граждани на чужда държава или международен съд за търсене на наказателна отговорност, уговорено в международен договор, по който Република България е страна, и - разширяване признаците на равноправие на българските граждани в съответствие с Хартата за основните права на Европейския съюз. Тези промени в Конституцията на Република България могат да бъдат извършени от Народно събрание.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 05.07.2004 г. по к.д. №3 / 2004 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 15.06.2004 г. по к.д. №4 / 2004 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 17.05.2004 г. по к.д. №3 / 2004 г.
покажи акта

решение

решение № 2 от 20.04.2004 г. по к.д. №2 / 2004 г.
Диспозитив
Дружествата за допълнително задължително пенсионно осигуряване се създават като акционерни дружества по ТЗ с единствено възможен предмет на дейност – управление на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Фондът, макар и учреден и регистриран като ЮЛ (но от пенсионноосигурителното дружество), няма свои органи, чрез които да формира и изразява волята си и да действа пред трети лица. Във фонда в съответствие с принципите на задължителност, всеобхватност, дефинирани вноски и капиталово натрупване по индивидуални партиди се събират пенсионноосигурителните вноски на осигурените лица. Но тези лица не стават членове на фонда, превръщайки го в ЮЛ с корпоративно устройство; те не образуват общо събрание и управителни органи. Именно поради своята структура фондът не управлява сам събраните средства; той не е вид търговско дружество или кооперация; той се управлява и представлява от пенсионното дружество. С оглед на така изяснената юридическа конструкция не може да се говори за ограничаване свободната стопанска инициатива на фонда като търговски субект. Законодателят е създал две юридически лица именно за да отграничи капитала на фонда от капитала на управляващото го дружество. Стопанската дейност на пенсионноосигурителното дружество е да управлява чуждите капитали, от която дейност то получава печалба, формираща неговия собствен капитал. (Няма пречка със своите капитали пенсионноосигурителното дружество да закупува имоти, които лично да ползва.) Същевременно стопанската дейност на пенсионноосигурителното дружество е поставена в законови рамки. Изчерпателно са изброени инвестиционните инструменти, чрез които пенсионното дружество може и трябва да управлява капитала на фонда. Следователно стопанската дейност на пенсионното дружество е законово ограничена чрез лимитативното изброяване на инвестиционните инструменти, с които ще се преследва доходност в управлението на капитала на фондовете и чрез гарантиране на отделеност на интересите на фонда и на пенсионното дружество при използване на всеки от предвидените инвестиционни инструменти. Така очертаното законодателно решение на рамката, в която пенсионноосигурителното дружество може да упражни прогласената от чл. 19, ал. 1 свободна стопанска инициатива, е продиктувано от наличие на достатъчно сериозни и основателни причини. И това е конституционната защита на правото на всеки гражданин на обществено осигуряване - чл. 51, ал. 1 от Конституцията. Създаване на разгърната законодателна уредба именно с оглед конкретната реализация на това право е задача на държавата. Посочено сред основните права на гражданите, правото на обществено осигуряване е ценност от по-висш порядък, която приоритетно следва да бъде защитена и което налага държавното регулиране и контролът спрямо дейността на пенсионноосигурителните фондове с цел охраняване интересите на осигурените в тях лица. Правото на свободна стопанска инициатива няма абсолютен характер. Свободната стопанска инициатива на пенсионноосигурителното дружество не е ограничена, както вече се посочи, нито по отношение ползването на своите, придобити със свои капитали имоти, нито по отношение управлението на инвестиционните имоти на пенсионния фонд спрямо всяко трето лице. Законодателят е ограничил ползването на инвестиционния имот единствено за сделки със свързани лица и това е законодателен подход, последователно провеждан в търговското право и съдържащ в себе си конституционно гарантираното задължение на държавата за предотвратяване на нелоялната конкуренция – чл. 19, ал. 2, изр. 3 от Конституцията.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 20.04.2004 г. по к.д. №2 / 2004 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 20.04.2004 г. по к.д. №2 / 2004 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 23.03.2004 г. по к.д. №1 / 2004 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 23.03.2004 г. по к.д. №1 / 2004 г.
покажи акта

решение

решение № 1 от 23.03.2004 г. по к.д. №1 / 2004 г.
Диспозитив
Назначаването от президента на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор по чл. 129, ал. 2 от Конституцията е за срок от седем години, независимо от срока, в който са упражнявали правомощията си назначените преди тях лица.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 23.03.2004 г. по к.д. №1 / 2004 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 12.02.2004 г. по к.д. №2 / 2004 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 22.01.2004 г. по к.д. №1 / 2004 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 15.07.2003 г. по к.д. №11 / 2003 г.
покажи акта

решение

решение № 13 от 15.07.2003 г. по к.д. №11 / 2003 г.
Диспозитив
Не съществуват конституционни забрани, които да ограничават законодателя в избора на механизмите за осъществяване на социалната функция на държавата. Изискването на чл. 60, ал. 1 от Конституцията за съобразяване на определяните данъци и такси с доходите и имуществото на гражданите следва да се тълкува и прилага с оглед на спецификата на различните институти. От тази гледна точка основна функция на местните такси безусловно е заплащане на разходите (материално-технически и административни) по предоставянето на услугата. По силата на икономическата, финансовата и правната логика ръководен принцип тук може да бъде единствено принципът на пълното възстановяване на разходите. В противен случай рано или късно икономическият, финансов ресурс за извършване на услугите се изчерпва и общините не могат да осъществяват своята дейност. Конституционният съд подчертава, че така посоченият принцип не изключва социалната функция на държавата. Последната обаче влиза в действие само за тези случаи и категории граждани, при които е налице невъзможност или значително затруднение да възстановят пълните разходи за получената услуга. Социалната функция на държавата се осъществява чрез преразпределение на тежестта за направените разходи. Конституцията не ограничава законодателя в избора на икономическите и правните механизми с оглед на оптималното реализиране на социалната функция на държавата, съчетана с удовлетворяването на други конституционни изисквания, например развиване на местното самоуправление и финансовата децентрализация. Прогласяването в преамбюла на Конституцията на решимостта да се създаде "социална държава", както и установяването на общото конституционно задължение в чл. 14 от Конституцията за държавата и обществото да закрилят семейството, майчинството и децата включват правото и задължението на общините да участват в разпределянето на общата тежест за подпомагане на нуждаещите се лица. Държавата не е изключителен адресат и на принципа, установен в чл. 47, ал. 4 от Конституцията. Конституцията не определя конкретно нито условията, при които възниква необходимост от социално подпомагане, нито кръга от нуждаещи се лица или вида, размера и начините на подпомагане. Поради многообразието от житейски факти и ситуации и динамиката на икономическите възможности на гражданите и обществото такава уредба е възможна единствено по законов и подзаконов ред. Както личи от отделни конституционни разпоредби (чл. 51, ал. 2 и чл. 52, ал. 2 от Конституцията), уредбата на конкретните условия и форми на подпомагане е делегирана на законодателя. Законодателят е свободен, след като прецени потребностите на нуждаещите се и възможностите на обществото, да променя тази уредба, включително чрез отмяна на съществуващи законови текстове в границите на общата цел за създаване на социална държава. Доколкото преценката е въпрос на целесъобразност, тя е от компетентността на Народното събрание.
покажи акта

решение

решение № 12 от 15.07.2003 г. по к.д. №3 / 2003 г.
Диспозитив
1. Пределите на свобода на вероизповеданията се определят от наличието на други ценности, които също са конституционно защитени. Такива ценности са основните права и свободи на гражданите. В тяхната неотменимост, прогласена с чл. 57, ал. 1 от основния закон, и във възможността за ограничаване само на някои от тях, и то при предпоставките, съдържащи се в чл. 57, ал. 3 от този закон, е конституционната опора на забраната по чл. 7, ал. от 4 Закона за вероизповеданията и тя не накърнява принципите на свобода на вероизповеданията и отделеност на религиозните институции от държавата. Освен това същата забрана, насочена, както се отбеляза, към защитата на основните права и свободи, не накърнява и принципа на равенство на гражданите пред закона. По тези съображения чл. 7, ал. 4 ЗВ не е в несъответствие и с чл. 9 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 18 от Международния пакт за гражданските и политическите права. Свободата за изповядване от всеки на своята религия или убеждения подлежи на ограничения както според чл. 9, т. 2 от Конвенцията, така и според чл. 18, т. 3 МПГПП. Защитата на правата и свободите е сред основанията, на които се въвеждат такива ограничения. Тяхната защита е сред основанията за въвеждане на ограничения и на правото на свободно сдружаване – чл. 11, т. 2 от Конвенцията и чл. 22, т. 2 МПГПП. Затова в тази част искането следва да се отхвърли. 2. При ограничението в приложното поле на допълнителната разпоредба е без значение дали съдържащото се в т. 3 обяснение се отклонява от конституционното понятие “религиозна институция” и наличието или отсъствието на такова отклонение не е необходимо да се преценява. Тъй като същото обяснение се отнася само до Закона за вероизповеданията, то не създава някакви неясноти или противоречивост в законовата уредба, от които да произтича нарушение на принципа на правовата държава и които да обосновават неконституционност. 3. Наличието или отсъствието на правоприемственост между регистрирано вероизповедание и съществували в периода до 1949 г. религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица е въпрос, който се решава от съда. Създадената правна уредба конкретизира субектите, които могат да поискат установяването на правоприемственост, определя исковия процес като средство за решаването на този въпрос и изричо предоставя решаването му на Софийския градски съд. По такъв начин правораздаването е възложено на съдилищата и не може да се приеме, че е допуснато нарушение на конституционния принцип за разделение на властите. 4. По чл. 10, ал. 1, изр. 3 и 4 и ал. 2 ЗВ, § 2, ал. 3, § 3 относно думите “да ползват или да се разпореждат с нейно имущество” от преходните и заключителните разпоредби на същия закон: При произнасянето дали разпоредбите са противоконституционни и дали са в несъответствие с международен договор, по който България е страна, искането не получи необходимите седем гласа, за да бъде уважено. Затова трябва да се отхвърли.
покажи акта

решение

решение № 11 от 01.07.2003 г. по к.д. №9 / 2003 г.
Диспозитив
Конституционният съд неколкократно в свои решения е имал възможността да изясни, че прогласеното от чл. 120, ал. 2 от Конституцията право на обжалване на всички административни актове от граждани и организации, по силата на същата разпоредба (in fine), може да бъде изключено със закон за изрично посочени административни актове. Подчертавано е същевременно многократно, че това е само изключение от основното правило за обжалване на всички административни актове и следва да се прилага ограничително - само когато са налице достатъчно сериозни и основателни причини. Такава е и защитата на особено важни интереси на гражданите и обществото, но при спазване на основните права на личността и конституционните принципи на правовата държава. Конституционният съд намира за необходимо изрично да подчертае, че с приетите за непротиворечащи на основния закон разпоредби, изключващи обжалването на някои индивидуални административни актове пред Върховния административен съд, не се надхвърля границата на ограничителното прилагане на изключението по чл. 120, ал. 2 in fine от Конституцията от общото правило за обжалване на всички административни актове. В случая законодателят не е тълкувал и приложил разширително предвиденото от Конституцията изключение, поради което и не е злоупотребил с това си правомощие. С атакуваните за противоконституционност разпоредби са изключени от съдебно обжалване само няколко от множеството административни актове, издавани по Закона за Комисията за финансов надзор и отделните закони, регламентиращи дейностите, върху които се упражнява финансовият надзор. Приетата от съда липса на основание за отмяна като противоречащи на основния закон норми е мотивирана и от конституционната целесъобразност при защитата на обществения интерес и интересите на отделните граждани, предоставили лични парични средства за управление от финансови институции за подсигуряване на своето достойнство и сигурност в бъдеще. По този начин приоритетно са защитени конституционни ценности, прогласени още в преамбюла на Конституцията. Защитата на тези конституционни ценности закриля правата и законните интереси на голямата част от населението, от които се привличат личните им парични средства. Действително, в същото време могат да се засегнат правата и интересите и на един тесен кръг от лица, които управляват предоставените им чужди пари. Налице е обаче една очевидна несъизмеримост между правата и интересите на двете противопоставени групи лица както по отношение на тяхната численост, така и по отношение на обществения интерес. Балансът на интересите налага да се даде приоритет на правата и законните интереси на многократно по-голямата група лица, предоставили парите си за управление, които атакуваните разпоредби защитават, пред правата и интересите на един тесен кръг от лица, които управляват чужди пари. Отчитането на този баланс на права и интереси при защитата на констититуционните ценности в случая ни изправя пред класически случаи на хипотезата на чл. 120, ал. 2 in fine от Конституцията, позволяваща ограничаването на правото на съдебно обжалване. Атакуваните норми, които изключват прилагането на общия ред, установен в Закона за административното производство, като неподходящ при налагането на конкретните принудителни административни мерки, не са противоконституционни, тъй като не нарушават основни конституционни начала и права на гражданите. Оспорените такси са установени по вид и размер, съобразно конституционното предписание, със закон - тарифа - приложение към чл. 27, ал. 2 ЗКФН.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 01.07.2003 г. по к.д. №9 / 2003 г.
покажи акта

решение

решение № 10 от 26.06.2003 г. по к.д. №12 / 2003 г.
Диспозитив
Определянето на размера на данъците може да стане единствено от законодателния орган. Съгласно чл. 84, т. 3 от Конституцията Народното събрание не само установява данъците, но и определя техния размер. То не може да делегира това свое право на изпълнителната власт. Веднага следва да се отбележи разликата между понятията “установява" и “определя". “Установяване" означава въвеждане, посочване на нещо, докато “определяне" е точното и ясно даване на всички присъщи негови белези. Като се изхожда от това, следва да се посочи, че установяването на данъците и таксите със закон означава, че само със закон, а не с подзаконов нормативен акт може да се въведе един данък или такса и задължение на гражданите да ги плащат. Определянето обаче на размера на данъка е различно от неговото установяване. Конституцията е предвидила само размерът на данъците да се определи със закон. При това конституционната разпоредба се отнася до всички елементи относно размера на данъка - данъчен обект, данъчна основа, данъчна единица, данъчна ставка и пр. (Решение № 3 от 1996 г. по к.д. № 2 от 1998 г.; Решение № 9 от 1996 г. по к.д. № 9 от 1996 г.). Съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията таксите само се установяват със закон. Това означава, че законът е, който въвежда таксата. Той посочва за какво, за какви действия и услуги и кому следва да се плаща. Не може законодателят да делегира това свое право на Министерския съвет. Няма пречка обаче Народното събрание, като е определило (въвело) една такса, която не е публично държавно или общинско вземане, да предостави на изпълнителната власт определянето на нейния размер.
покажи акта

решение

решение № 9 от 17.06.2003 г. по к.д. №10 / 2003 г.
Диспозитив
Ограничителният режим, който законодателят е възприел в разпоредбата на чл. 70, ал. 2 Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, е в съответствие с провежданата от държавата лекарствена политика и в защита на правото на гражданите на достъпна медицинска помощ. Това е така, тъй като новосъздадената ал. 2 на чл. 70 ЗЛАХМ защитава интереса на пациентите и конкретно лежащо болните пациенти, ползващи услугите на посочените в нея здравни и лечебни заведения. Без съмнение разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗЛАХМ намира конституционна опора в разпоредбите на чл. 52, ал. 1 и 5 от Конституцията. Изхождайки от обществения интерес - да осигури и гарантира достъпна и на преференциални цени медицинска помощ на голяма част от контингента болни граждани, а именно лежащо болните пациенти в посочените лечебни заведения, законодателят не се отклонява от принципа на правовата държава, провъзгласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Намесата на законодателя в съществуващи правоотношения и прекратяването на съществуващи права (забраната да се откриват аптеки за продажба на лекарствени продукти на граждани на територията на заведенията, посочени в ал. 2 на чл. 70 ЗЛАХМ) не е случайна и без основание. Процесната разпоредба се основава на обществения интерес и тя задоволява конкретни изисквания. Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗЛАХМ не противоречи на принципа на свободната стопанска инициатива, както и на изискването законът да гарантира на всички правни субекти еднакви правни условия за стопанска дейност - чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията. Съгласно установената практика на Конституционния съд (виж Решение № 6 по к.д. № 32 от 1996 г.; Решение № 18 по к.д. № 12 от 1997 г. и Решение № 7 по к.д. № 7 от 2000 г.) както принципът на свободна стопанска инициатива, така и гарантираното изискване правните субекти да имат еднакви правни условия за стопанска дейност нямат абсолютен характер и те търпят държавно регулиране чрез законодателно ограничаване, когато трябва да се защити друга, от по-висш ранг конституционна ценност.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 17.06.2003 г. по к.д. №10 / 2003 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 05.06.2003 г. по к.д. №6 / 2003 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 05.06.2003 г. по к.д. №6 / 2003 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 05.06.2003 г. по к.д. №6 / 2003 г.
покажи акта

решение

решение № 8 от 05.06.2003 г. по к.д. №6 / 2003 г.
Диспозитив
Изискването на чл. 81, ал. 3 от Конституцията, че „гласуването е лично", представлява основополагащ в работата на Народното събрание конституционен принцип. Независимо от вида и конкретно избрания начин на гласуване правото на всеки народен представител да участва в него е лично конституционно право, което е недопустимо да бъде упражнено от другиго. Съдържанието на това право е, че гласуването при приемането на актовете на НС е акт на лично действие, при което народният представител изразява непосредствено, свободно и независимо лична воля в съответствие със своята съвест и убеждения.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 05.06.2003 г. по к.д. №6 / 2003 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 05.06.2003 г. по к.д. №6 / 2003 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 20.05.2003 г. по к.д. №4 / 2003 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 20.05.2003 г. по к.д. №12 / 2003 г.
покажи акта

решение

решение № 7 от 20.05.2003 г. по к.д. №4 / 2003 г.
Диспозитив
Създаденият с чл. 112г, ал. 1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност регламент, съгласно който дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, се възлага на топлопреносното предприятие или на търговец, отговарящ на специални условия, който е избран (определен) от потребителите, е израз на необходимото държавно регулиране в тази област. С уредбата по чл. 112г ЗЕЕЕ в изпълнение на „договора при публично известни общи условия” за продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, включително за общите части в сгради - етажна собственост, по чл. 106а ЗЕЕЕ, не се засягат конституционните принципи по чл. 19 от основния закон, защото: а) вместо недопустимия от чл. 19, ал. 2 от Конституцията монополизъм на едно дружество или търговец е осигурена възможност потребителите да избират стопанския субект, който да извършва дяловото разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост. Това може да бъде топлопреносното предприятие или някой измежду регистрираните по съответния ред търговец. Наличието не на един, а на няколко правни субекта, на които законът предоставя възможността да извършват тази дейност, изключва монополизма и създава условия за лоялна конкуренция между тях. Едновременно с това е и своеобразна форма за защита на потребителя; б) естеството и особеностите на етажната собственост като специфична групова организация на множество отделни собственици на жилищни имоти в една сграда, обединени от обща основа и общ покрив, само по себе си позволява индивидуализация на правоотношенията за някои видове услуги, като електроснабдяване, водоснабдяване, топлоснабдяване и др., в границите на цялата етажна собственост, при което обвързаността на всеки отделен жилищен имот от сградата се обуславя от взетото по съответния ред решение на общото събрание на етажната собственост. Предвид на това тезата на вносителите за „натрапени правоотношения" не намира подкрепа. Условие за сключване на договори за дялово разпределение е наличието на решение на общото събрание на етажната собственост за това, а то от своя страна е израз на волята на мнозинството от потребителите.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 20.05.2003 г. по к.д. №4 / 2003 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 20.05.2003 г. по к.д. №4 / 2003 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 08.05.2003 г. по к.д. №11 / 2003 г.
покажи акта

решение

решение № 6 от 08.05.2003 г. по к.д. №23 / 2002 г.
докладчик Димитър Гочев
Диспозитив
  Отхвърля искането на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на § 17, § 20, § 21, § 23 и § 34 от Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 105 от 2002 г.).
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 18.04.2003 г. по к.д. №5 / 2003 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 18.04.2003 г. по к.д. №5 / 2003 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 18.04.2003 г. по к.д. №5 / 2003 г.
покажи акта

решение

решение № 5 от 18.04.2003 г. по к.д. №5 / 2003 г.
Диспозитив
1.От съдържанието на стенографските протоколи и разпечатките за гласуването се вижда, че броят на присъствалите на 30.01.2003 г. в залата депутати е 218. Гласуването на законопроекта с прието със 113 гласа. На 27.02.2003 г, след връщането му за прегласуване от президента, са гласували 125 от присъствалите 127. От посоченото по-горе тяхно съдържание трябва да се направи извод, че и в двата случая при откриването на заседанието и при гласуването са били налице както кворум, така обикновено и абсолютно мнозинство. Нарушенията на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС), които могат да се свържат със съдържанието на чл. 81, ал. 2 и 3 и чл. 101 от Конституцията, подлежат на проверка от Конституционния съд и са допустими, но неоснователни. 2.С разпоредбата на чл. 35е от Закона за приватизация и следприватизационен контрол се изключва изцяло съдебният контрол над определен вид административни актове в името на националната сигурност. Възниква въпросът - с това охранява ли се наистина националната сигурност, и обратното, предвиждането на съдебен контрол би ли застрашило националната сигурност. Конституционният съд приема, че в случая не е спазен балансът между двете конституционно защитени ценности, ограничаването на едната не допринася за запазването или охраняването на другата, а напротив. Съдебната защита е най-висшата правна гаранция, както за защита на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица, така и като гаранция за законосъобразност на издаваните от изпълнителната власт административни актове. 3.Разпоредбата възлага на Народното събрание да одобрява решението на МС по чл. 35в, ал. 2, с което се определя участникът, спечелил конкурса. Одобряването на решението от НС включва преди всичко контрол за неговата законосъобразност, защото е недопустимо да се приеме,че то може да одобри административен акт, издаден от Министерския съвет, без преценка за неговата законосъобразност. Преценката за законосъобразността на актовете на МС обаче Конституцията е възложила с чл. 120, ал. 1 във връзка с чл. 125, ал. 2 на Върховния административен съд, а не на Народното събрание. Това означава, че Народното събрание, като приема атакуваната разпоредба, е нарушило принципа за разделението на властите, като е навлязло в сферата на конституционните пълномощия на съдебната власт, поради което разпоредбата противоречи на чл. 8 от Конституцията. Наред с това, все с оглед принципа за разделението на властите, е недопустимо както изпълнителната власт да законодателства, така и законодателната власт да взема управленски решения извън конституционните си правомощия, какъвто е случаят.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 18.04.2003 г. по к.д. №5 / 2003 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 18.04.2003 г. по к.д. №5 / 2003 г.
покажи акта

решение

решение № 4 от 15.04.2003 г. по к.д. №2 / 2003 г.
Диспозитив
Бюджетът на държавата трябва да осигурява средства за функциониране на установените в Конституцията държавни институции, в т.ч. и на органите на съдебната власт, като се държи сметка за разделението на властите и правомощията им – чл. 117, ал. 2 и 3 на Конституцията, тълкуван с Решение № 17/95 г. по к.д. № 13/95 г. Действително в същото решение Конституционният съд е имал конкретен случай на непредвиждане, т.е. липса въобще на бюджетни средства за издръжка на такъв орган. Основната идея обаче, върху която е изградено решението, е, че държавният бюджет трябва да осигурява средства за функциониране на установените с Конституцията държавни институции. Тази конституционна повеля няма да е изпълнена както в случаите, когато въобще не са осигурени средства, така и когато поради недостатъчност на одобрените средства тези органи не ще могат да функционират през част от бюджетната година. За тази част от годината ще има изцяло липса на средства, а оттам и парализиране на дейността им, а тя е предвидена от Конституцията и трябва да се осъществява през цялата година. Конституцията единствено за съдебната власт постановява в чл. 117, ал. 3, че има самостоятелен бюджет. Такава финансова независимост не е предвидена за никоя друга конституционно установена институция. Самостоятелността на бюджета на съдебната власт се гарантира практически чрез осигуряване на достатъчно средства за нормално функциониране на всеки съдебен орган, в който смисъл Конституционният съд вече е имал повод да се произнесе с посоченото Решение № 17/95 г. Убедителен аргумент за достигане до извода за “достатъчност” на средствата на определен конституционен орган е сравнението с предоставените средства през предходната година.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 15.04.2003 г. по к.д. №2 / 2003 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 15.04.2003 г. по к.д. №9 / 2003 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 15.04.2003 г. по к.д. №10 / 2003 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 15.04.2003 г. по к.д. №2 / 2003 г.
покажи акта

решение

решение № 3 от 10.04.2003 г. по к.д. №22 / 2002 г.
докладчик Васил Гоцев
Диспозитив
1. Териториалната цялост и установения от Конституцията унитарен характер на държавата с местно самоуправление при недопускане на автономни териториални образования съставляват формата на държавно устройство по смисъла на чл.158, т.3 от Конституцията. 2. Формата на държавно управление по смисъла на чл.158, т.3 от Конституцията следва да се тълкува разширително. Това понятие се определя не само от характера на държавата като парламентарна или президентска република или монархия. В него се включва и изградената от Великото народно събрание, чрез редица конституционни текстове, които доразвиват парламентаризма, система от висши държавни институции - Народно събрание, президент и вице-президент, Министерски съвет, Конституционен съд и органите на съдебната власт /Върховен касационен съд, Върховен административен съд, прокуратура, следствие и Висш съдебен съвет/, тяхното съществуване, мястото им в съответната власт, организацията, условията, начина на формиране и мандата им. Във формата на държавно управление се включват и възложените от Конституцията на тези институции дейности и правомощия, доколкото с изменението им се нарушава баланса между тях при съблюдаване на основните принципи, върху които е изградена държавата - народен суверенитет, върховенството на основния закон, политически плурализъм, разделението на властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт. 3. Закон за изменение и допълнение на Конституцията, приет от обикновено народно събрание подлежи на общо основание на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд по реда на чл.149, ал.1, т.2 от нея, относно това дали при неговото внасяне, разглеждане и приемане е спазен реда установен в чл. 154 и 155 от Конституцията и дали в съответствие с чл.153 от нея, промяната не засяга въпроси от изключителна компетентност на Велико Народно събрание /чл.158 К/.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 7 от 10.04.2003 г. по к.д. №21 / 2002 г.
докладчик Живан Белчев
покажи акта

друго определение

друго определение от 03.04.2003 г. по к.д. №5 / 2003 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 25.03.2003 г. по к.д. №6 / 2003 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 6 от 20.03.2003 г. по к.д. №19 / 2002 г.
докладчик Васил Гоцев
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 18.03.2003 г. по к.д. №5 / 2003 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 18.03.2003 г. по к.д. №8 / 2003 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 13.03.2003 г. по к.д. №4 / 2003 г.
покажи акта

решение

решение № 2 от 13.03.2003 г. по к.д. №20 / 2002 г.
докладчик Людмил Нейков
Диспозитив
Отхвърля искането на 52 народни представители от ХХХІХ Народно събрание за установяване на противоконституционност на разпоредбата на § 9, ал.1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр.91/2002 г.), в частта относно израза “… с изключение на сключените приватизационни договори до 1 февруари 1999г….”
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 13.02.2003 г. по к.д. №3 / 2003 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 06.02.2003 г. по к.д. №2 / 2003 г.
покажи акта

решение

решение № 1 от 04.02.2003 г. по к.д. №1 / 2003 г.
Диспозитив
1. Войските на политически или военен съюз, на държави-членки на този съюз или на съюзни държави по ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България международен договор с политически или военен характер не са чужди войски по смисъла на чл. 84, т. 11 от Конституцията, ако преминаването или пребиваването им през територията на страната е свързано с изпълнение на съюзнически задължения. 2. Решение на Народното събрание по чл. 84, т. 11 от Конституцията не е необходимо при изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и при пребиваването на съюзнически войски на територията на страната или преминаването им през нея, когато това се извършва в изпълнение на съюзнически задължения по ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България международен договор с политически или военен характер по чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията. 3. Решение на Народното събрание за всеки конкретен случай при хипотезите на чл. 84, т. 11 от Конституцията не се изисква, ако в отделен закон изчерпателно са определени целите, редът и условията за изпълнение от българска страна на задължения, поети с ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България международен договор с военен и политически характер, предвиждащ изпращане на български въоръжени сили извън страната, както и преминаване и пребиваване на съюзнически войски на територията й.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 21.01.2003 г. по к.д. №23 / 2002 г.
докладчик Димитър Гочев
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 16.01.2003 г. по к.д. №1 / 2003 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 17.12.2002 г. по к.д. №22 / 2002 г.
докладчик Васил Гоцев
покажи акта

друго определение

друго определение от 17.12.2002 г. по к.д. №21 / 2002 г.
докладчик Живан Белчев
покажи акта

решение

решение № 13 от 16.12.2002 г. по к.д. №17 / 2002 г.
докладчик Георги Марков
Диспозитив
1. Обявява за противоконституционни следните разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт /ДВ, бр.74/2002 г., а именно: -         § 1, т.2, с която се изменя чл.20, ал.3 ЗСВ; -    § 3, т.1, б."а", с която се изменя чл.27, ал.1,т.3 ЗСВ, относно думите "съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители"; -         § 3, т.1, б."б", с която се допълва чл.27, ал.1, т.6 ЗСВ; -      § 3, т.1, б. "г", в частта, с която в чл.27, ал.1 ЗСВ се създава нова т.10, относно думите "обобщен от министъра на правосъдието"; -         § 3, т.1, б. "г", с която в чл.27, ал.1 ЗСВ се създава нова т.14; -         § 4, т.1, с която се изменя чл.28, ал.1 ЗСВ; -      § 6, в частта на чл.30, ал.1 ЗСВ, относно думите "съдия- изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители" и думите "чрез министъра на правосъдието, който в 7-дневен срок ги изпраща във Висшия съдебен съвет със становище"; -         § 6, в частта на чл.30, ал.1, т.1, б. "б" ЗСВ, относно думите "въз основа на предложение на общото събрание на съответния съд"; -   § 6, в частта на чл.30, ал.1, т.3, б. "б" ЗСВ, относно думите " по предложение на общите събрания на прокурорите от съответните прокуратури"; -  § 6, в частта на чл.30, ал.1, т.7, б. "б" ЗСВ, относно думите " по предложение на общото събрание на съответния съд"; § 6, в частта на чл.30, ал.1, т.9, б. "а" ЗСВ, относно думите "въз основа на предложение на общото събрание на районния съд"; § 6, в частта на чл.30, ал.1, т.10, б. "б" ЗСВ, относно думите "по предложение на общите събрания на следователите от окръжните следствени служби"; § 6, в частта на чл.30, ал.2 ЗСВ; § 6, в частта на чл.30,ал.3 ЗСВ; § 6, в частта на чл.30, ал.4 ЗСВ; -     § 6, в частта на чл.30, ал.5 ЗСВ, относно думите "на общите събрания и"; -         § 6, в частта на чл.30, ал.8 ЗСВ; § 9, в частта на чл.35а, ал 1 ЗСВ; § 9, в частта на чл.35а, ал.2 ЗСВ; § 9, в частта на чл. 356 ЗСВ; § 9, в частта на чл.35г ЗСВ; § 9, в частта на чл.35д ЗСВ; -     § 9, в частта на чл.35е, ал.2 ЗСВ, относно думите "към министъра на правосъдието"; -  § 9, в частта на чл.35е, ал.6 ЗСВ, относно думите "министъра на правосъдието, съгласувано с"; -   § 9, в частта на чл. 35е, ал.7 ЗСВ, относно думите "Министърът на правосъдието съгласувано с"; § 12, в частта на чл.56а, ал.1 ЗСВ, относно думите "съдия- изпълнители и съдии по вписванията"; § 12, в частта на чл.56а, ал.2, т.1 ЗСВ; § 13, с който се изменя и допълва чл.59 ЗСВ; § 14, т.2, в частта на чл.63, ал.1, т.3, б. "б" ЗСВ, относно думите "на министъра на правосъдието"; -         § 15, с който се изменя чл.69, ал.2 ЗСВ; -         § 16, с който се изменя и допълва чл.76 ЗСВ; -       § 17, т.2, в частта на чл.79, ал.1, т.2, б. "а" и "б" ЗСВ, относно думите "на министъра на правосъдието"; -         § 23, с който в чл.100, ал.1 ЗСВ се създава нова т.6, относно думите " на министъра на правосъдието"; -       § 27, с който се изменя чл.114, ал.6 ЗСВ, относно думите "на министъра на правосъдието"; -         § 35, с който се изменя чл. 125 ЗСВ; -         § 36, с който се създава чл. 125а ЗСВ; -         § 40, в частта на чл.129, ал.1 ЗСВ, относно думите "първоначално"; -         § 43, с който се създава чл. 131а ЗСВ; -         § 45, т.1, с която се изменя чл.134, ал.3 ЗСВ, в частта относно думите " или от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет"; -         § 45, т.2, с която се създава, ал.4 в чл.134 ЗСВ; -         § 54, с който се изменя чл. 143 ЗСВ; -         § 55, с който се изменя чл.144 ЗСВ; -         § 69, с който се изменя чл.163 ЗСВ, в частта относно думите " при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието"; -         § 85, с който се създава нова ал. 3 в чл.190 ЗСВ. 2. Отхвърля искането на Пленума на Върховния касационен съд в останалата му част.      
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 28.11.2002 г. по к.д. №20 / 2002 г.
докладчик Людмил Нейков
покажи акта

друго определение

друго определение от 28.11.2002 г. по к.д. №19 / 2002 г.
докладчик Васил Гоцев
покажи акта

решение

решение № 12 от 21.11.2002 г. по к.д. №16 / 2002 г.
докладчик Живан Белчев
Диспозитив
Отхвърля искането на 57 народни представители от XXXIX Народно събрание за установяване противоконституционността на решенията на Народното събрание, приети в заседанието на 14 март 2002 г., относно освобождаването от членство в комисиите: по образованието и науката на Елка Панчова Анастасова и Сийка Недялкова Димовска; по земеделието и горите на Надка Радева Пангарова; по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на Владимир Иванов Димитров; по европейска интеграция на Сийка Недялкова Димовска; по медиите на Елка Панчова Анастасова; по жалбите и петициите на гражданите на Стела Димитрова Ангелова - Банкова; по културата на Стела Димитрова Ангелова - Банкова и по здравеопазването на Надка Радева Пангарова./Обн. ДВ, бр.З0 от 22 март 2002 г./
покажи акта

решение

решение № 11 от 14.11.2002 г. по к.д. №18 / 2002 г.
докладчик Неделчо Беронов
Диспозитив
А. 1. Конституцията в чл.8 и чл.117 прогласява разделението на властите и независимостта на съдебната власт. Тези принципи изключват възможността Министерският съвет директно или чрез други органи да упражнява правомощията по стопанисването на държавното имущество, предоставено по чл.106 от Конституцията на съдебната власт за осъществяване на нейните функции. 2. Терминът “организира”, употребен в чл.106 от Конституцията относно държавното имущество, необходимо за функционирането на съдебната власт, означава, че изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет или на определен от него министър или друг държавен орган може да организира стопанисването на такова имущество единствено като го предоставя изключително и само на органите на съдебната власт. 3. Понятието “независима”, употребено за съдебната власт в чл.117, ал.2 от Конституцията, включва и независимостта в стопанисването на предоставеното й имущество.  Б. Обявява за противоконституционна разпоредбата на § 49, т.2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр.74 от 30.07.2002 г.), с който е създадена нова алинея 2 на чл.139б от Закона за съдебната власт.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 29.10.2002 г. по к.д. №17 / 2002 г.
докладчик Георги Марков
покажи акта

решение

решение № 10 от 29.10.2002 г. по к.д. №12 / 2002 г.
докладчик Маргарита Златарева
Диспозитив
Отхвърля искането на състав на Върховния касационен съд, Пето гражданско отделение за установяване на противоконституционност на разпоредбата на § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кооперациите /обн. ДВ, бр. 113 от 28. 12. 1999 г./
покажи акта

решение

решение № 9 от 24.10.2002 г. по к.д. №15 / 2002 г.
докладчик Пенка Томчева
Диспозитив
Обявява за противоконституционен § 3, ал.1 от Преходната разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж, обн.ДВ бр.46/2002 г. в частта със следното съдържание :"отменя наложените обезпечителни мерки". Отхвърля в останалата част искането на Върховния касационен съд, Общо събрание на гражданската колегия, за обявяване за противоконституционен на целия Закон за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж.
покажи акта

решение

решение № 8 от 08.10.2002 г. по к.д. №7 / 2002 г.
докладчик Димитър Гочев
Диспозитив
Отхвърля искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност на чл.33, ал.5 от Закона за облагане на доходите на физическите лица – нов, обн., ДВ, бр.110 от 2001 г.
покажи акта

решение

решение № 7 от 01.10.2002 г. по к.д. №10 / 2002 г.
докладчик Стефанка Стоянова
Диспозитив
Отхвърля  искането на 48 народни представители от ХХХІХ Народно събрание за установяване на противоконституционност на следните разпоредби от Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ДВ, бр. 28 от 19 март 2002 г.): чл.3, ал.2 и 4, чл.6, ал.4, чл.11, чл.16, ал.1, т.5 в частта досежно думите “относно тяхната законосъобразност” и § 22 от преходните и заключителните разпоредби.
покажи акта

решение

решение № 6 от 01.10.2002 г. по к.д. №9 / 2002 г.
докладчик Людмил Нейков
Диспозитив
Обявява за противоконституционна нормата на чл.57а, т.2 от Закона за физическото възпитание и спорта, обн., ДВ, бр.58/1996 г., изм. и доп., ДВ, бр.53/1997 г., бр.124/1998 г., бр.51/1999 г., бр.81/1989 г., бр.53/2000 г., бр.64/2000 г. и бр.75/2002 г.
покажи акта

решение

решение № 5 от 26.09.2002 г. по к.д. №5 / 2002 г.
докладчик Пенка Томчева
Диспозитив
Отхвърля искането на съдебен състав от Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение за обявяване противоконституционност на § 6а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, обн. ДВ бр. 38/92 г., поел. изм. бр. 42/2001 г., отменен и на §17, ал.6 от Преходните и заключителни разпоредби на действащия Закон за приватизация и следприватизационен контрол, обн. ДВ бр. 28/2002 г.
покажи акта

решение

решение № 3 от 25.09.2002 г. по к.д. №11 / 2002 г.
Диспозитив
Отхвърля искането на 57 народни представители от ХХХІХ Народно събрание за обявяване на противоконституционността на следните разпоредби от Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр.45/2002 г.): чл.35, ал.1 и 5; чл.43, ал.5; чл.57, ал.5; чл.59, ал.5; чл.60, ал.5, и § 37 от преходните и заключителните разпоредби.
покажи акта

решение

решение № 4 от 24.09.2002 г. по к.д. №14 / 2002 г.
докладчик Георги Марков
Диспозитив
Отхвърля искането на 48 народни представители от XXXIX Народно събрание за установяване на противоконституционността на § 28 от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ДВ, бр.40/2002 г./
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 24.09.2002 г. по к.д. №18 / 2002 г.
докладчик Неделчо Беронов
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 12.09.2002 г. по к.д. №15 / 2002 г.
докладчик Пенка Томчева
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 12.09.2002 г. по к.д. №16 / 2002 г.
докладчик Живан Белчев
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 27.06.2002 г. по к.д. №14 / 2002 г.
докладчик Георги Марков
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 7 от 27.06.2002 г. по к.д. №13 / 2002 г.
докладчик Румен Янков
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 25.06.2002 г. по к.д. №11 / 2002 г.
докладчик Васил Гоцев
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 25.06.2002 г. по к.д. №12 / 2002 г.
докладчик Маргарита Златарева
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 11.06.2002 г. по к.д. №5 / 2002 г.
докладчик Пенка Томчева
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 11.06.2002 г. по к.д. №10 / 2002 г.
докладчик Стефанка Стоянова
покажи акта

друго определение

друго определение от 28.05.2002 г. по к.д. №8 / 2002 г.
докладчик Тодор Тодоров
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 6 от 28.05.2002 г. по к.д. №8 / 2002 г.
докладчик Тодор Тодоров
покажи акта

особено мнение по определение, приключващо дело

особено мнение по определение, приключващо дело от 28.05.2002 г. по к.д. №8 / 2002 г.
съдия Неделчо Беронов
покажи акта

особено мнение по определение, приключващо дело

особено мнение по определение, приключващо дело от 28.05.2002 г. по к.д. №8 / 2002 г.
съдия Васил Гоцев
покажи акта

становище по определение, приключващо дело

становище по определение, приключващо дело от 28.05.2002 г. по к.д. №8 / 2002 г.
съдия Маргарита Златарева
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 21.05.2002 г. по к.д. №7 / 2002 г.
докладчик Димитър Гочев
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 21.05.2002 г. по к.д. №9 / 2002 г.
докладчик Людмил Нейков
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 4 от 16.04.2002 г. по к.д. №6 / 2002 г.
докладчик Тодор Тодоров
покажи акта

особено мнение по определение, приключващо дело

особено мнение по определение, приключващо дело от 16.04.2002 г. по к.д. №6 / 2002 г.
съдия Васил Гоцев
покажи акта

особено мнение по определение, приключващо дело

особено мнение по определение, приключващо дело от 16.04.2002 г. по к.д. №6 / 2002 г.
съдия Живан Белчев
покажи акта

особено мнение по определение, приключващо дело

особено мнение по определение, приключващо дело от 16.04.2002 г. по к.д. №6 / 2002 г.
съдия Маргарита Златарева
покажи акта

решение

решение № 2 от 28.03.2002 г. по к.д. №2 / 2002 г.
докладчик Маргарита Златарева
Диспозитив
Предложението на Министерския съвет и предложението на Висшия съдебен съвет до президента на републиката за назначаване и освобождаване на лицата по чл.98, т.6, чл.100, ал.2 и чл.129, ал.2 от Конституцията служат за осъществяване на взаимодействие между два конституционно определени органи на държавата. Предложението на Министерския съвет и предложението на Висшия съдебен съвет са подготвителни, несамостоятелни актове – част от сложния фактически състав по назначаването и освобождаването на лицата с конституционно предвиден статут. Те не притежават характеристиките на административен акт, поради което не се обхващат от общата клауза за обжалваемост на административните актове по чл.120, ал.2 от Конституцията и не подлежат на съдебен контрол. Назначаването и освобождаването на лицата по чл.98, т.6, чл.100, ал.2 и чл.129, ал.2 от Конституцията става с указ на президента, който единствено може да бъде атакуван за противоконституционност пред Конституционния съд. Правната сигурност и изключително значимите публични функции на ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България в международни организации, на висшия команден състав на Въоръжените сила, на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор налага стабилност на указите за тяхното назначаване и освобождаване. Те не могат да се поставят в зависимост от по-късно решение на съд, проверяващ законността на подготвителния акт.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 26.03.2002 г. по к.д. №17 / 2001 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 26.03.2002 г. по к.д. №17 / 2001 г.
покажи акта

решение

решение № 1 от 26.03.2002 г. по к.д. №17 / 2001 г.
Диспозитив
Регистрационният режим е стъпка към дерегулация на медийната дейност. Улесняват се операторите, които желаят да упражняват радио- и телевизионна дейност, чрез регистрация относно: процедура, която е облекчена в сравнение с лицензионната; обхват, който няма връзка с ограничения честотен ресурс; срок, тъй като не се използват ограничени честоти. Разширява се и обсегът на лицата да търсят, получават и разпространяват информация – чл.41 от Конституцията. Или режимът е в съзвучие с прогласеното от Конституцията право на свободна стопанска инициатива. Логично е да се приеме при това положение, че наличието на обективни предпоставки за лицензиране на наземното радио- и телевизионно излъчване не трябва да има за последица въвеждането на аналогичен режим и за останалите оператори, създаващи програми за разпространение чрез други технически способи. Наличието на равни правни условия за упражняване на стопанска дейност се съотнася с правото на свободен избор, как да се упражнява дейността - като наземен оператор или оператор чрез регистрация. Различието в режимите не е предпоставка за тяхното участие, а последица от избора им. Веднъж обаче направил избора, операторът е подчинен на различията в рамките на отделния режим. Ограниченият радиочестотен ресурс се предоставя от държавата, която упражнява правата си по чл.18, ал.3 и 5 от Конституцията. Тя определя и срока за ползването. Създаването на радио- и телевизионни програми за разпространение по кабелен, спътников или по друг технически начин не е свързано с ползването на ограничен радиочестотен ресурс. Начинът на разпространение на създадената програма във втория случай се осъществява чрез собствено или договорено за ползване чуждо далекосъобщително средство. Принципът на свободата на договарянето, който е последица от свободната стопанска инициатива, изключва правото на държавата да определя срокове на договорите в тази област. Всеки ефирен оператор притежава две индивидуални лицензии - за програма по Закона за радиото и телевизията и далекосъобщителна по Закона за далекосъобщенията. При прекратяването или отнемането на програмния лиценз наложително е да бъде отнет и далекосъобщителният лиценз за излъчване на определена честота, по отношение на която държавата има суверенни права. Това е необходимо от функционалната зависимост на двата вида лицензии. Що се отнася до регистрираните по ЗРТ оператори, създадените от тях радио- и телевизионни програми се разпространяват чрез технически способи, различни от наземния, без да се ползва радиочестотен ресурс. За това по отношение на тях законът е ясен – според оспорения текст се заличава само регистрацията, защото няма поменатата връзка между програма и радиочестотна мрежа.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 3 от 07.03.2002 г. по к.д. №4 / 2002 г.
докладчик Неделчо Беронов
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 1 от 20.02.2002 г. по к.д. №1 / 2002 г.
докладчик Стефанка Стоянова
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 2 от 20.02.2002 г. по к.д. №3 / 2002 г.
докладчик Живан Белчев
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 14.02.2002 г. по к.д. №2 / 2002 г.
докладчик Маргарита Златарева
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 11.02.2002 г. по к.д. №1 / 2002 г.
докладчик Стефанка Стоянова
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 15.01.2002 г. по к.д. №17 / 2001 г.
покажи акта

друго определение

друго определение от 13.12.2001 г. по к.д. №17 / 2001 г.
покажи акта

решение

решение № 18 от 25.10.2001 г. по к.д. №15 / 2001 г.
Диспозитив
Несъвместимостта по чл.113, ал.1 от Конституцията изключва заемането на длъжността кмет на община от членове на Министерския съвет и това ограничение за съвместяване не отпада при ползването на отпуск от заемащите тази длъжност.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 02.10.2001 г. по к.д. №13 / 2001 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 02.10.2001 г. по к.д. №13 / 2001 г.
покажи акта

решение

решение № 17 от 02.10.2001 г. по к.д. №13 / 2001 г.
Диспозитив
Разпоредбата на чл.120, ал.1 от Конституцията възлага на съдилищата да осъществяват контрол за законност на актовете и действията на административните органи. Изборната администрация не е изключена от този контрол. В една правова държава – чл.4, ал.1 от основния закон, съдебните актове са задължителни за страните по делото и се ползват със силата на пресъдено нещо. С оглед на това решенията на Върховния административен съд, с които са отменени и обявени за нищожни актове на Районната избирателна комисия и Централната избирателна комисия, са задължителни за тези органи и подлежат на изпълнение. Неизпълнението на съдебните решения от изборната администрация може да ангажира само отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни действия на нейни органи спрямо засегнатите лица – чл.7 от Конституцията. Това неизпълнение обаче не може да доведе до незаконност на избора на Ирена Маринова – Варадинова. Следва да се има предвид, че в деня на изборите – 17.06.2001 г., същата фигурира както като водач на кандидатската листа на коалиция НДСВ, така и в изборната бюлетина в 18. многомандатен избирателен район – Разград. Така е спазена разпоредбата на чл.74, ал.2 ЗИНП, според която е необходима идентичност на имената и подреждането на лицата в кандидатската листа и изборната бюлетина. Ирена Маринова – Варадинова отговаря на изискванията за народен представител по чл.65, ал.1 от Конституцията. Тя е включена в предизборната листа по предвидения в Закона за избиране на народни представители ред – по волята и чрез надлежно искане на централното ръководство на Коалиция НДСВ. Това е станало в срока по чл. 48, ал.5, изр. последно ЗИНП. Бюлетината с нейното име е получила необходимия вот на избирателя в съответствие с разпоредбата на чл. 87, ал .2, т. 1 ЗИНП. Това се отнася и за гласувалите в чужбина български граждани, видно от писмо № 55-00-31 от 11.07.2001 г. на Министерството на външните работи. Ето защо същата е обявена правилно от ЦИК за избрана за народен представител от коалиция НДСВ.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 3 от 13.09.2001 г. по к.д. №16 / 2001 г.
Диспозитив
Политическите партии не са субекти на инициатива по чл.150, ал. 1 от Конституцията и не могат да сезират Конституционния съд.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 11.09.2001 г. по к.д. №15 / 2001 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 12.07.2001 г. по к.д. №14 / 2001 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 09.07.2001 г. по к.д. №13 / 2001 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 2 от 29.06.2001 г. по к.д. №8 / 2001 г.
Диспозитив
Спорът между общински съвет и централни изпълнителни органи за упражняване на правомощията на собственост върху конкретни имоти се свежда до различно тълкуване и прилагане на закон и не е спор за компетентност по смисъла на чл.149, ал.1, т.3 от Конституцията.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 12.06.2001 г. по к.д. №6 / 2001 г.
покажи акта

решение

решение № 16 от 12.06.2001 г. по к.д. №6 / 2001 г.
Диспозитив
Относно противоконституционността на разпоредби, отнасящи се до бюджета на съдебната власт: 1.В случая съдът приема, че атакуваната законова разпоредба, с която се приема бюджетът на съдебната власт за 2001 г., не лишава от средства за текущи разходи Висшия съдебен съвет и не парализира неговата дейност. Практически не е налице отказ от страна на парламента да осигури средства за функциониране на този конституционно установен държавен орган. Това личи и от волята на законодателя при приемането на въпросната разпоредба в пленарната зала. Средствата за текущи разходи за ВСС са включени в общите текущи разходи за цялата съдебна власт. При разпределението на бюджета на съдебната власт по съответни органи ВСС заделя предвидените и необходими средства за своето функциониране. Поради това, че в ЗДБРБ за 2001 г. са осигурени средства за нормалното функциониране на ВСС, въпреки че те не са описани на самостоятелен ред (самостоятелна позиция), което би било по-прецизно от гледна точка на основния закон, разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. II не е противоконституционна. 2. Суверенно право на Народното събрание по чл. 84, т. 2 от Конституцията е при приемане на държавния бюджет да определя начина и условията на получаване на субсидията на всички държавни органи, в това число и тези на съдебната власт. Няма конституционна норма, която да ограничава законодателното тяло по този въпрос. 3. Няма конституционна пречка преизпълнението на приходите от такси от дейността на органите на съдебната власт да е за сметка на републиканския бюджет. Още повече, че и неизпълнението на предвидените приходи от такси от дейността на тези органи е също за сметка на републиканския бюджет. В този смисъл е и Решение № 15/1997 г. по к.д. № 9/1997 г. – ДВ, бр.101/97 г. Относно противоконституционността на разпоредби, отнасящи се до бюджетите на общините: Конституционният съд приема, че посочените разпоредби не нарушават Конституцията. С предвидените в чл.2, ал.1, т. 1.11.1. и 5.1.1. целеви социални помощи и субсидии на общините законодателят е изпълнил задължението си по чл. 141, ал. 3 от основния закон. Съгласно тази конституционна разпоредба държавата е длъжна да подпомага общините, включително и чрез средства от държавния бюджет. От друга страна, субсидиите и вноските са елемент на бюджетни взаимоотношения между държавата и общините. Посредством механизма на предвидената в закона методика се постига баланс между националните и местните интереси и защита на по-слабите във финансово отношение общини. В този смисъл е и Решение № 2/2001 г. по к.д. № 10/2000 г. (ДВ, бр.9/2001 г.). Няма пречка от гледна точка на основния закон финансовото подпомагане на общините да става в конкретни случаи под формата на целеви субсидии. Предоставянето на целеви субсидии за изпълнение на ремонтни програми и проекти е резултат на определена държавна политика. Това следва от разпоредбата на чл.20 от Конституцията, според която държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната. При това правителството ръководи вътрешната политика на страната и изпълнението на държавния бюджет - чл.105, ал.1 и чл.106 от основния закон. С оглед на това правомощията на министъра на финансите за утвърждаване разчетите за финансиране на капиталовите разходи на общините, финансирани със средства от целевата субсидия, не противоречат на Конституцията. Конституционният съд приема, че самостоятелността на общинските бюджети не означава, че законодателят не може да въвежда правила за процеса на съставяне и изпълнение на общинските бюджети. Народното събрание може да приеме по целесъобразност ограничителни норми с оглед по-ефикасен контрол за целесъобразно извършване на разходите. Относно съответствието на разпоредбите на с Европейската харта за местното самоуправление: Според Европейската харта за местното самоуправление органите на местно самоуправление имат право на достатъчно собствени средства, с които могат да се разпореждат свободно, но в рамките на националната икономическа политика – чл.9, т.1. Националната икономическа политика на Република България се определя от Народното събрание и правителството – чл.1, ал.1 и чл.105, ал.1 от Конституцията. В нейните рамки със ЗДБРБ за 2001 г. на общините са предоставени достатъчно свободни средства за нормалната им дейност. От друга страна, с чл.9, т.5 ЕХМС се настоява за защита на финансово по-слабите местни общности чрез съответни финансови процедури и мерки. Това изискване също е постигнато от парламента при приемане на закона за държавния бюджет за 2001 г.
покажи акта

друго определение

друго определение от 05.06.2001 г. по к.д. №8 / 2001 г.
покажи акта

решение

решение № 15 от 31.05.2001 г. по к.д. №3 / 2001 г.
Диспозитив
1.Осъществяването на дейностите от Министерството на земеделието и горите е изпълнение на конституционното задължение на държавата да осигурява поддържането и разнообразието на живата природа. Това задължение произтича от чл.15 на основния закон. Опазването на горите и дивеча е важна негова част. Тяхната защита налага изискването за нормативно уреждане на отношенията в тази насока и за определяне на институции, на които се възлагат функциите, следващи от нормативната уредба и осигуряващи спазването й. Именно защото задължението е на държавата, от нея чрез висшия законодателен орган могат да бъдат определени такива институции. Наличието на същото изискване обосновава и ал. 4 на чл.17 от Конституцията. С нея е резервиран за законова уредба режимът на обектите на държавната собственост. Освен придобиването и разпореждането режимът на обектите на собственост обхваща и управлението им. Тъй като дивечът е държавна собственост – чл.2, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, уреждането на режима на този обект на собственост се отнася и до определянето на субекта, от когото ще се упражняват управленски и контролни функции по стопанисването. В случая законодателната преценка е за включване на ловни сдружения в кръга на субектите, от които се стопанисва дивечът, но не и в кръга на тези, от които се упражняват управленските и контролни дейности по чл. 4 ЗЛОД. Съдът не констатира това разпределение на дейностите между различните субекти да засяга конституционни ценности. 2.Дейностите, като са насочени към постигане опазването на дивеча като национално богатство, защитават една конституционна ценност по чл.15 - поддържането и разнообразието на живата природа. Тъкмо осигуряването на нейната закрила и собствеността върху дивеча обосновават разпределянето на ловната площ по предвидения в чл.7, ал.1 ЗЛОД начин. Те правят конституционно допустими ограниченията, налагащи се от това разпределяне, още повече че тези ограничения са балансирани с уредени в други разпоредби права на засегнатите лица – някои от задълженията си по стопанисване на дивеча съответните правни субекти могат да изпълнят само след сключване на договор със собствениците на гори (чл.38 ЗЛОД), на последните се дължи обезщетение за вредите от дивеча (чл.79 ЗЛОД), те имат право на част от средствата на националния фонд “Българска гора”, когато горите им попадат в района на държавните дивечовъдни станции (чл.95, т.47 от Закона за горите). 3. Съдът счита, че оспорените разпоредби не накърняват конституционното право на сдружаване. Те не създават задължение за членуване, а предпоставят доброволно групиране на лицата, придобили право на лов. Изводът следва от обстоятелството, че с тях се допуска създаването на сдружения, без членуването в същите сдружения да се поставя като условие за участие в ловуването. Ето защо не е нарушен доброволният характер на сдружаването.
покажи акта

решение

решение № 14 от 30.05.2001 г. по к.д. №7 / 2001 г.
Диспозитив
1.Ноторно е, че целта на Закона за нормативните актове е създаването на правила за съставянето на нормативните актове, които са от значение за прилагането и тълкуването на актовете. Разпоредбата на чл.11, ал.1 ЗНА е законова, а не конституционна норма и неспазването й при приемането на закон не може да бъде основание за установяване на противоконституционността на закона. Да се приеме противното означава, че всеки специален закон би бил противоконституционен като приет в противоречие с конституционния принцип за правовата държава. Извод в този смисъл следва и от Решение № 5 от 12.03.1998 г. по к.д. № 2/98 г. (обн., ДВ, бр.30/98 г.), с което Конституционният съд е приел, че “Преценката за конституционосъобразност….., съгласно чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията може да бъде дадена единствено с оглед на това, дали са нарушени конституционни разпоредби, а не други нормативни актове”. Идентично е положението и с разпоредбите в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Те също не са с ранг на конституционна норма и нарушаването им не може да обоснове противоконституционност на закона. В този смисъл е Решение № 3 от 3.04.1992 г. на Конституционния съд по к.д. № 30/91 г. (обн., ДВ, бр.30/92 г.). Обстоятелството, че ПОДНС също подлежи на контрол за конституционосъобразност показва, че неспазването му не може да бъде приравнено с нарушаване на Конституцията. Независимо от това твърденията на молителите за допуснати нарушения на ЗНА и ПОДНС са неоснователни. 2. Начинът на съставяне на комисията, както и цялостната уредба в закона досежно нейната дейност създават достатъчно гаранции за осъществяване целите на закона при условия на равнопоставеност и обективност. Твърдението на молителите, че тази “надзорна” комисия ще бъде “прикрит” политически орган, изпълняващ политически поръчки, е несъстоятелно. Нарушаване принципа на разделението на властите означава на практика изземване или разместване на конституционни функции между отделните власти. Процесната комисия, независимо че в нея са назначени магистрати, няма правомощия на съдебен орган. Тя не е орган и на изпълнителната власт. Правомощията й са контролни. Председателят на Върховният касационен съд и главният прокурор не назначават от своята система други органи на изпълнителната власт, т.е. не назначават комисията като колегиален орган на изпълнителната власт, а посочват в нея отделни свои представители. В конкретния случай се касае за взаимодействие между властите, което според практиката на Конституционния съд е проява на единната държавна власт и суверенитет. 3.Законът за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност е съобразен с мотивите на Решение № 10 от 22.09.1997 г. на Конституционния съд по к.д. № 14/97 г. относно съответствието на този закон с конституционно гарантираното право на гражданите да получават информация и конституционно установеното задължение на държавата да брани гражданите от посегателство върху тяхната чест, достойнство и добро име. Конституционният съд счита, че разкриване имената на българските граждани, които са сътрудничили на бившата Държавна сигурност или на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб не накърнява тяхното добро име, чест и достойнство, защото с дейността, която те са осъществявали като сътрудници, са предрешавали съдбата на хиляди невинни хора. Справедливостта като друг основен принцип в правото налага обществото да знае кои са обслужвали репресивните органи, кои са съучастниците в преследването и репресиите върху хиляди невинни хора. 4. Разпоредбата на чл.3, ал.2, б.“е” в редакцията на § 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност не предвижда като последица, че лицата, срещу които има или е имало образувано и прекратено впоследствие предварително производство за тежко престъпление по Наказателния кодекс, следва да се считат за виновни, или осъждани за престъплението, за което срещу тях е било образувано предварително производство и същото е било прекратено. Но да бъдат поставени тези лица в една категория с лицата, осъждани за тежко престъпление по НК, и да търпят правни последици на едно такова осъждане, а именно да бъдат разкрити техните имена като щатни и нещатни сътрудници на Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, въпреки че са били сътрудници на съответните разузнавателни или контраразузнавателни служби, очевидно е, че в тази част атакуваната разпоредба противоречи на нормата на чл.31, ал.3 от Конституцията. Процесната разпоредба противоречи и на нормата на чл.117, ал.2 от Конституцията, тъй като поставя под съмнение правомерността и справедливостта на съответните актове за прекратяване на наказателното производство, постановени от независимата съдебна власт.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 30.05.2001 г. по к.д. №7 / 2001 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 30.05.2001 г. по к.д. №7 / 2001 г.
покажи акта

решение

решение № 13 от 29.05.2001 г. по к.д. №2 / 2001 г.
Диспозитив
1.В сега действащата Конституция на Република България от 1991 г. в глава ІІІ, посветена на Народното събрание, конституционна норма, която изрично да разрешава или забранява на законодателния орган да тълкува законите, няма. От това, както и от формулираните в чл. 84, т. 1 от Конституцията законодателни компетенции, между които да приема, изменя, допълва и отменя законите следва, че Народното събрание може и да ги тълкува. Последващото поясняване и прецизиране формулировката на законова норма чрез тълкуване така, че ясно да се разбират вложените в нея още при първоначалното й създаване смисъл, обхват и предназначение е възможност, от която няма конституционни причини Народното събрание да бъде лишено. За да се придаде еднаква сила и значимост на тълкувателния акт с тези на тълкувания, необходимо е формата на двата акта да е една и съща. 2. Разпоредбата на чл. 47 от Закона за чужденците в Република България, предизвикала приемането на оспорвания Тълкувателен закон, е отменена с § 35 от приетия, междувременно и влязъл в сила от деня на обнародването му в ДВ, бр. 42 от 27.04.2001 г., Закон да изменение и допълнение на ЗЧРБ. Не е постановена отмяна на Закона за тълкуване на чл. 47 ЗЧРБ, предмет на настоящото производство. Предвид посоченото новонастъпило законодателно разрешение (отмяна на тълкуваната норма) и липсата на изрична отмяна на Закона за нейното тълкуване, се поставя въпросът, доколко отменената разпоредба на чл. 47 ЗЧРБ води до отмяна на целия Тълкувателен закон. По този въпрос Конституционният съд приема, че доколкото Тълкувателният закон съдържа и други, извън тълкувателните норми, имплицитно включени в общо формулираното искане за обявяване противоконституционност на целия закон, те като част от предмета на искането могат и следва да бъдат проверени. За такива норми съдът следва да се произнесе по същество. Отмяната на посочената норма обезсмисля тълкуването, от което следва, че Тълкувателният закон в частта за изречения от първо до пето включително е без предмет. Тълкувателната норма в тази част няма самостоятелно значение и приложение, извън и независимо от тълкуваната, междувременно отменена норма на чл. 47 ЗЧРБ, поради което производството следва да се прекрати. Различно е значението на изречение шесто от изцяло оспорения Тълкувателен закон. С тази част от Тълкувателния закон Народното събрание като орган на законодателната власт е упражнило повече от конституционно предоставените му с чл. 84, чл. 85 и чл. 86 права. Възприетият с изречение шесто законодателен подход по отношение на постановените до сега и влезли в сила съдебни решения сочи на своеобразно правораздаване от законодателния орган. То е очевидно неконституционно. Принципите на правовата държава, на разделението на властите и на независимостта на съдебната власт ( чл. 4, чл. 8 и чл. 117, ал. 2 от Конституцията ) са нарушени. Няма конституционна норма, която да допуска законодателният орган да се произнася по валидността на съдебни актове, постановени от независимата съдебна власт, по конкретни, индивидуални спорове.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 22.05.2001 г. по к.д. №12 / 2001 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 22.05.2001 г. по к.д. №12 / 2001 г.
покажи акта

решение

решение № 12 от 22.05.2001 г. по к.д. №12 / 2001 г.
Диспозитив
Особеният статут на лицата, регистрирани за участие в изборите като кандидати за народни представители и на техните застъпници, не е привилегия на отделна група граждани, основана на някои от посочените в чл.6, ал.2 от Конституцията признаци, а е установен с цел гарантиране свободното упражняване на правото гражданите да избират и да бъдат избирани. Положението на кандидат за народен представител или застъпник не е зависимо от който и да е от признаците, посочени в чл.6, ал.2 от Конституцията. Всяко лице, независимо от неговите раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние може да се регистрира като кандидат за народен представител или застъпник. Достатъчно е то да отговаря на изискваните от Конституцията и законите на страната условия. Безспорно е, че в конкретния случай уредбата в чл.53, ал.1 от Закона за избиране на народни представители е обществено необходима. Тя е гаранция за свободното осъществяване на активното и пасивното избирателно право. Предизборната кампания започва 30 дни преди и приключва 24 часа преди изборния ден. Срокът е кратък, ясно определен и с оглед разпоредбата на чл.64, ал.3 от Конституцията този период не може да бъде произволно удължаван от законодателя. В Конституцията наказателната неотговорност и наказателната неприкосновеност не са уредени генерално, по общ начин като отделен правен институт, а се отнасят само за определени лица. Уредбата не е унифицирана и обобщена като отделен правен институт, а е включена съответно в глава трета – Народно събрание, глава четвърта – Президент на републиката, глава шеста – Съдебна власт и глава осма – Конституционен съд. При това положение тълкуването на конституционните текстове с оглед тяхното систематично място налага извода, че те нямат за цел да уредят изчерпателно случаите на наказателна неотговорност и наказателна неприкосновеност, а се отнасят само за частни случаи в рамките на статута на съответните държавни органи. Това означава, че не съществува забрана със закон да се урежда наказателна неприкосновеност в други, неупоменати в Конституцията случаи, ако това не противоречи на конституционни принципи. Конституционният съд намира за необходимо да обърне внимание върху обстоятелството, че нормата на чл.53, ал.1 ЗИНП третира въпроса единствено за наказателната неприкосновеност. Тя не урежда предоставяне на “имунитет” в същинския смисъл, разбиран като наказателна неотговорност. Съдът отчита различието, което съществува между наказателната неотговорност и наказателната неприкосновеност. За разлика от наказателната неотговорност наказателната неприкосновеност има чисто процесуален характер. Тя винаги е срочна и не изключва отговорността на лицата за извършени от тях престъпления, а само я отсрочва. Доколкото разпоредбата на чл.53, ал.1 ЗИНП предоставя на кандидатите за народни представители и застъпниците наказателна неприкосновеност само за срока на предизборната кампания, съдът не открива основание за обявяването й за противоконституционна.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 22.05.2001 г. по к.д. №12 / 2001 г.
покажи акта

решение

решение № 11 от 21.05.2001 г. по к.д. №18 / 2000 г.
Диспозитив
Само със закон може да се определи кръгът на вещите, които са публична, съответно частна собственост на общините. Конституционният съд би иззел прерогативите на законодателя, ако се опита да разграничи публичната собственост на държавата и общините от тяхната частна собственост. Конституцията оправомощава законодателя със закон да определи “Режимът на обектите … на общинската собственост” – чл.17, ал.4. Това правомощие включва преобразуването на публичната собственост в частна. Този, който може да посочи коя общинска собственост е публична и коя частна, може и да преобразува. Същевременно, щом законодателят може да преобразува, той може със закон да делегира това свое правомощие на посочен от него орган. Конституционосъобразно в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) като такъв орган е определен министърът на здравеопазването. Конституцията не забранява на законодателя да реши кое е частна или публична собственост. Преобразуването не е нарушение на основния закон. Поначало заповедта за преобразуване по чл. 101, ал. 1 ЗЛЗ не засяга титуляра на правото на собственост. В тази хипотеза правото на собственост на общината върху лечебното заведение не се отнема. Собствеността запазва общинския си характер. Променя се единствено правната форма, в която това право се осъществява. Вещноправната последица от заповедта е промяната в характера на правото на собственост – от публичноправно в частноправно.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 21.05.2001 г. по к.д. №18 / 2000 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 21.05.2001 г. по к.д. №18 / 2000 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 21.05.2001 г. по к.д. №18 / 2000 г.
покажи акта

решение

решение № 10 от 10.05.2001 г. по к.д. №11 / 2001 г.
Диспозитив
Идеята, че страната не може да остане без правителство, е намерила израз и в няколко разпоредби на Конституцията. През периода след прекратяване пълномощията на предишното до конституиране на ново Народно събрание и избирането от него на нов Министерски съвет правителството изпълнява функциите си (чл.111, ал.2 и 3 от Конституцията). През този период действа Министерският съвет, избран от предишното Народно събрание. Същата идея е заложена и в § 8 от преходните и заключителните разпоредби на основния закон. Правомощията на Министерския съвет, съответно и на неговите членове, се прекратяват в случаите, посочени изчерпателно в чл.111, ал.1 от Конституцията. Регистрацията за участие в парламентарни избори не е включена в изброяването. Равенството на кандидатите в избирателната кампания се осигурява чрез други средства, но не и с прекратяване на правомощията на членовете на Министерския съвет. В този смисъл е Решение № 2/1991 г. по к.д. № 24/1991 г. ,в което, макар и по повод положението на друг конституционен орган (президента), Конституционният съд е посочил, че равнопоставеността на кандидати в предизборната кампания трябва да се търси на друга плоскост, а не в това, че държавен орган от най-висш ранг ще продължи да изпълнява конституционно възложените му правомощия.
покажи акта

решение

решение № 9 от 08.05.2001 г. по к.д. №9 / 2001 г.
Диспозитив
Разпоредбата на чл.65, ал.2 от Конституцията не се отнася за министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите. Те са политически фигури и органи на управление, които осъществяват вътрешната и външната политика на Република България. За да не остане страната без легитимно правителство, те могат да изпълняват функциите си и в случаите на регистрирането им за кандидати за народни представители.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 03.05.2001 г. по к.д. №10 / 2001 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 03.05.2001 г. по к.д. №10 / 2001 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 03.05.2001 г. по к.д. №12 / 2001 г.
покажи акта

решение

решение № 8 от 03.05.2001 г. по к.д. №10 / 2001 г.
Диспозитив
Според чл.7, ал.2 от от Закона за избиране на народни представители е предвидено разходите за подготовката и произвеждането на изборите да са за сметка на държавния бюджет с изключение на разходите за отпечатването на бюлетините за гласуване. Идеята е доразвита в чл.76 от закона. От него се вижда, че тези разходи са за сметка на партиите, коалициите и независимите кандидати. Според чл.11, ал.1 от Конституцията политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм. Без да се навлиза в тази сложна област, трябва да се отбележи, че основни представители на политическия плурализъм са партиите и в по-малка степен гражданите и сдруженията с политически характер. От друга страна, според чл.11, ал.3 от Конституцията партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Форум за тяхната реализация е текущият политически живот и основно парламентарните избори. От тази гледна точка пречка за изразяване волята на гражданите не може да бъде имущественото състояние на партиите. Не може да се говори за юридическо равенство на партийно участие в изборите чрез въвеждането на обща икономическа тежест, която едва ли би затруднила някои от тях и би лишила други от участие в изборния процес. Действително съществуват “безнадеждни” политически кандидатури. Обяснимо е те да бъдат препятствани чрез въвеждане на определени вноски, които при изборен неуспех да не се възстановяват. Такава е практиката главно при мажоритарния тип избори. Но тази практика не може да има нищо общо с конституционното задължение на държавата да произведе общи избори.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 24.04.2001 г. по к.д. №11 / 2001 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 19.04.2001 г. по к.д. №9 / 2001 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 19.04.2001 г. по к.д. №10 / 2001 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 10.04.2001 г. по к.д. №1 / 2001 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 10.04.2001 г. по к.д. №1 / 2001 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 10.04.2001 г. по к.д. №1 / 2001 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 10.04.2001 г. по к.д. №1 / 2001 г.
покажи акта

решение

решение № 7 от 10.04.2001 г. по к.д. №1 / 2001 г.
Диспозитив
Няма никакво съмнение, че оспорената норма има отчуждително действие. Тя отнема законосъобразно установено право на ползване за срока над 10 години. Обстоятелството, че това право е учредено върху държавен имот е без значение за Конституцията. Правото на ползване принадлежи на друго лице, различно от държавата и отнемането му е допустимо само при спазване на условията, предвидени в чл.17, ал.5 от Конституцията. Твърдението, че с нормата не се отнема право на собственост, а само се преуреждат възникнали правоотношения с обратна сила е невярно и безсмислено. Преуреждането е само законодателен подход. Правният ефект (и целта) на това преуреждане е тъкмо отнемането на правото на ползване за срока над десет години; право, което ползувателят е придобил добросъвестно и законосъобразно. В конкретния случай не може да се поддържа, че оспорената норма отговаря на конституционните стандарти. Дори да се приеме, че съществуват отделни договори, сключени при неизгодни за държавата условия, което обосновава държавната нужда от прекратяването им, липсва юридическа формула, която да гарантира, че нормата ще се прилага само към неизгодните договори . Уредбата води до прекратяване на всяко право на ползване с изтичане на 10-годишния срок, независимо от начина на учредяването му и от изгодността за държавата. Прекратяването открива възможност за договаряне с нови, по-симпатични ползуватели. Отделно остава под въпрос гарантирането на другите конституционни условия – изплащането на предварително и равностойно (пазарно) обезщетение. Предварително е обезщетението, когато е изплатено преди отнемането на правото на собственост. Такова обезщетение нормата не предвижда. Абстрактната в случая възможност за обезщетяване на настъпилите вреди, след водене на продължителни дела с неясен край, по никакъв начин не може да замени конституционното изискване за предварително и равностойно обезщетение. Атакуваната разпоредба има обратно действие. Тя засяга договорите, които са сключени преди нея. Вярно е, че в Конституцията няма забрана материалният гражданскоправен закон да ретроагира (Решение № 9/92 г. по к.д. № 4/92 г., ДВ, бр.64/92 г.). В случая с § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавната собственост обаче се преуреждат правоотношения, с които се посяга върху придобити права, което създава опасност за доверието в българското право и в стабилността на законовата уредба у нас. Не може да се приеме, че с атакуваната разпоредба се прави преуреждане на режима на държавната собственост в съответствие с новата Конституция. Тъкмо новата Конституция съдържа в себе си условия, които забраняват преуреждане по начина, предвиден в § 6 ПЗРЗДС. Прекратяването по силата на закона на едно правно положение в полза на държавата и във вреда на тези, с които тя е договаряла, противоречи на принципа на правовата държава, въздигнат от чл.4, ал.1 от Конституцията и е посегателство върху основите на правния ред.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 05.04.2001 г. по к.д. №8 / 2001 г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 2 от 05.04.2001 г. по к.д. №1 / 2001 г.
Диспозитив
Прекратява производството по к. д. № 1/2001 г. в частта за установяване на несъответствие на § 6 ПЗР ЗДС с разпоредбата на чл. 1 от Първи допълнителен протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 29.03.2001 г. по к.д. №7 / 2001 г.
покажи акта

решение

решение № 6 от 29.03.2001 г. по к.д. №17 / 2000 г.
Диспозитив
Съгласно чл. 106 от Конституцията Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет за съответната година, като упражнява управленска дейност, непосредствено възложена му със закон. Той може да изразходва повече средства от гласуваните в Закона за държавния бюджет без разрешение на Народното събрание, когато за това изрично е оправомощен със закон при условията, посочени в него. Управлението на държавния бюджет е един динамичен процес, непосредствено свързан с изпълнението и отчитането на държавния бюджет, както и с регламентиране взаимоотношенията на държавния бюджет с местните бюджети и на държавното обществено осигуряване, и условията за създаване и използване на извънбюджетни средства на бюджетните организации.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 22.03.2001 г. по к.д. №5 / 2001 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 22.03.2001 г. по к.д. №5 / 2001 г.
покажи акта

решение

решение № 5 от 22.03.2001 г. по к.д. №5 / 2001 г.
Диспозитив
Четиригодишният срок по чл.64, ал.1 от Конституцията започва да тече от датата на изборите за Народно събрание.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 15.03.2001 г. по к.д. №6 / 2001 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 08.03.2001 г. по к.д. №5 / 2001 г.
покажи акта

решение

решение № 4 от 23.02.2001 г. по к.д. №15 / 2000 г.
Диспозитив
При гласуването дали чл.47, ал.1 ЗЧРБ противоречи на Конституцията и дали същият текст е съобразен с Конвенцията не се получи мнозинство на гласовете, поради което исканията на народните представители трябва да бъдат отхвърлени. Липсата на мнозинство за една от двете тези не позволи на съда да формира общи мотиви.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 23.02.2001 г. по к.д. №15 / 2000 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 23.02.2001 г. по к.д. №15 / 2000 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 22.02.2001 г. по к.д. №3 / 2001 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 13.02.2001 г. по к.д. №1 / 2001 г.
докладчик Васил Гоцев
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 13.02.2001 г. по к.д. №2 / 2001 г.
покажи акта

друго определение

друго определение от 13.02.2001 г. по к.д. №4 / 2001 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 08.02.2001 г. по к.д. №16 / 2000 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 08.02.2001 г. по к.д. №16 / 2000 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 08.02.2001 г. по к.д. №16 / 2000 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 08.02.2001 г. по к.д. №16 / 2000 г.
покажи акта

решение

решение № 3 от 08.02.2001 г. по к.д. №16 / 2000 г.
Диспозитив
Български гражданин, кандидат за президент “е живял последните пет години в страната” по смисъла на чл. 93, ал. 2 от Конституцията, когато фактически и трайно е пребивавал на територията на страната през повече от половината за всяка от петте години, предхождащи датата на избора. За живеене в страната по смисъла на чл.93, ал. 2 от Конституцията се приема и престоят в чужбина за времето, в което български гражданин е изпратен там от българската държава.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 08.02.2001 г. по к.д. №16 / 2000 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 18.01.2001 г. по к.д. №10 / 2000 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 18.01.2001 г. по к.д. №10 / 2000 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 18.01.2001 г. по к.д. №10 / 2000 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 18.01.2001 г. по к.д. №18 / 2000 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 18.01.2001 г. по к.д. №10 / 2000 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 18.01.2001 г. по к.д. №10 / 2000 г.
покажи акта

решение

решение № 1 от 18.01.2001 г. по к.д. № / г.
покажи акта

определение, приключващо дело

определение, приключващо дело № 1 от 18.01.2001 г. по к.д. №14 / 2000 г.
Диспозитив
Не е изпълнено изискване, което чл.17, ал.3 от Закона за Конституционен съд поставя като условие за сезиране на Конституционния съд със спор за компетентност. Без да е изпълнено законово предвидено условие искането не може да бъде допуснато за разглеждане по същество, а следва да бъде отклонено и върнато на подателя му.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 18.01.2001 г. по к.д. №10 / 2000 г.
покажи акта

решение

решение № 2 от 18.01.2001 г. по к.д. №10 / 2000 г.
Диспозитив
Разпоредбата на чл. 115 от Конституцията предоставя на министрите правото за издаване на правилници, наредби, инструкции и заповеди в рамките на тяхната компетентност. Прогласената с чл. 141, ал. 1 от Конституцията самостоятелност на общинския бюджет не изключва възможността от съответното участие на компетентните органи на изпълнителната власт в процеса както на съставянето, така и в изпълнението на общинския бюджет. Право и задължение на законодателя е да създаде такава правна уредба, която да осигурява баланс между националните и местните интереси. Няма конституционна норма, която да задължава държавата да кредитира безлихвено общините. Няма и такава норма, която да задължава държавата във всички случаи на временен недостиг на средства по бюджетите на общините да отпуска безлихвени заеми. С разпоредбата на ал.1 от чл.43 ЗУДБ само се предоставя възможност на държавата да отпуска на общините безлихвен заем при определени условия. Предоставянето на държавата на такава възможност задължително предполага нейната преценка за това, кога може и трябва да отпусне заема на изпадналата във временен недостиг на средства община. След като не е императивно задължена да предоставя безлихвения заем, а може и трябва да преценява възможностите на държавния бюджет за това, то няма и основание да бъде прието за противоконституционно ограничението на размера, до който може да се отпуска този заем. Произтичащото от чл.141, ал. 3 конституционно задължение на държавата да подпомага нормалната дейност на общините чрез средства от бюджета, а и по друг начин, изключва възможността за даването на правомощие на който и да е орган на централната власт (в случая на министъра на финансите) по негова преценка да преустанови трансферите от републиканския бюджет в случаите, когато общинският съвет не приема бюджета на общината по надлежния ред или не го представи в сроковете предвидени в закона. Когато, при наличие на временно свободни парични средства, общините се ограничават до възможността да закупуват само държавни ценни книжа, създаденото ограничение поставя общините в неравностойно положение спрямо останалите юридически и физически лица, без за това да има конституционно основание. То се явява в противоречие с чл.19, ал.2 от Конституцията, която разпоредба предписва законово гарантиране на еднакви правни условия за стопанска дейност за всички граждани и юридически лица.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 11.01.2001 г. по к.д. №17 / 2000 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 28.11.2000 г. по к.д. №15 / 2000 г.
покажи акта

решение

решение № 14 от 23.11.2000 г. по к.д. №12 / 2000 г.
Диспозитив
Правото на законодателя да криминализира едно деяние, като го обяви за престъпление не изключва конституционния съдебен контрол върху наказателноправната норма. Въпросите, отнасящи се до отделните признаци (състава) на престъплението, се решават в съответствие с наказателната политика на законодателя и не съществуват изрични конституционни предписания в тази насока. Достатъчно е да се спазят изискванията за яснота и прецизност на наказателноправните норми в степен, която позволява на възможните субекти на престъпление да преценяват и контролират своето поведение. Единствено законодателят е компетентен да прецени доколко ще съобрази приеманите от него актове с едни или други научни виждания в определена материя. Въпросът за наличие или липса на обществена опасност на едно деяние може да бъде обсъждан от Конституционния съд само когато обявяването на това деяние за престъпление противоречи на здравия човешки разум. Поначало този въпрос е въпрос на законодателна целесъобразност и съдът трябва да се въздържа от намеса в тази насока. Преценката на съда, доколкото тя е допустима и възможна, е винаги конкретна. Единствено законодателят е компетентен да прецени доколко разпореждането с бюджетни средства или със средства с целево предназначение в нарушение на бюджетен закон или подзаконов акт по прилагането му представлява общественоопасно деяние, което следва да бъде обявено за престъпление. Това се отнася както до определянето на обекта на наказателноправна закрила (необходимостта от защита на бюджетната дисциплина), така и до съдържанието и обхвата на вредните последици, настъпили от деянието. Конституцията не изключва правото на законодателя да предвиди наказателна отговорност и за деяния, от които не настъпват вредни последици (в прекия смисъл на думата) – т.нар. "формални престъпления". Квалифицирането на разпореждане с бюджетни средства или със средства с целево предназначение в нарушение на законосъобразно издаден подзаконов акт по прилагането на бюджетен закон не е противоконституционно. Вътрешните противоречия във възприетата законодателна уредба и неясноти при нейното тълкуване не са достатъчни за обявяването на съответните разпоредби за противоконституционни. Последователното провеждане на подобно разбиране би означавало да се признае на Конституционния съд компетентност за проверка на съответствие на "законите със законите" , нещо което Конституцията не предвижда. Въвеждането на изискване за вътрешна съгласуваност на законовата уредба има отношение към принципа на правовата държава, но само при условие, че установеното противоречие по характер и степен е конституционно нетърпимо. Вътрешното противоречие в закона трябва да засяга конституционни ценности и норми, за да бъде въздигнато в основание за обявяване на конкретни норми за противоконституционни. Обстоятелството, че съгласно чл.141, ал.1 от Конституцията "Общината има самостоятелен бюджет" не изключва правото на законодателя да обяви за престъпление деяния, които според него нарушават бюджетната дисциплина. Конституцията не освобождава длъжностните лица от задължението да се подчиняват на принципа на законосъобразност (чл.4, ал.1 и чл.139, ал.2 от Конституцията) при разпореждане с бюджетни средства или средства с целево предназначение. Доколко "нарушение на бюджетен закон или подзаконов акт по прилагането му" (чл.254а, ал.1 НК) може да бъде основание за наказателна отговорност е въпрос, който се решава от законодателя. Правото на "минимално трудово възнаграждение" е посочено изрично сред основните права на гражданите – чл.48, ал.5 от Конституцията. Държавата е длъжна да гарантира и защитава това право, а не да създава юридически пречки пред осъществяването му. Неразривно свързано с правото на минимално трудово възнаграждение, негов правен корелат е задължението на работодателя да изплати заработеното възнаграждение. Правото на труд е безсмислено, ако срещу него не стои насрещно задължение за заплащане на възнаграждение. Конституционното задължение на държавата по чл.16 и чл.48, ал.1 от Конституцията да създава "условия за осъществяване" на правото на труд по необходимост включва задължението й да създава условия за изпълняване на задължението на работодателя да изплаща трудовото възнаграждение за положения труд. С приемането на § 6 ЗИДНК държавата прави точно обратното – обявява за престъпление изпълнението на конституционно установеното задължение на работодателя да заплати трудовото възнаграждение. Създава се противоконституционно законово основание за длъжностното лице, в случая работодателя, да откаже изплащането на трудови възнаграждения, като се позове на невъзможността да внесе задължителните осигурителни вноски и на заплахата от наказателна репресия по оспорената разпоредба. Като конституционна ценност правото на лицето на минимално трудово възнаграждение има приоритет пред правото на обществено осигуряване. Основен конституционен принцип е , че интересите на обществото не могат да служат като основание за ограничаване на основни конституционни права дори на един отделен гражданин (изключенията от това правило са изброени изчерпателно и изрично в чл.57, ал.3 от Конституцията). Правата, гарантирани от справедливостта, не са предмет на политическо споразумение или отчитане на обществени интереси. Обратната практика, характерна за общества, изградени върху тоталитарни принципи на организация, е отречена от съвременните демократични конституции, които издигат "във върховен принцип правата на личността…" – преамбюл на Конституцията. Европейската харта за местното самоуправление не изключва ограничаване на правомощията на органите на местното самоуправление от друга (в случая централната) власт. Изискването, което Хартата поставя в чл.4, т.4, е ограничаването на тези правомощия да е "само в рамките на закона". Като въвежда наказателна отговорност за хипотезите на § 4 ЗИДНК, Народното събрание ограничава правомощията на длъжностните лица тъкмо "в рамките на закона".
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 23.11.2000 г. по к.д. №12 / 2000 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 23.11.2000 г. по к.д. №12 / 2000 г.
покажи акта

определение по допустимост

определение по допустимост от 21.11.2000 г. по к.д. №16 / 2000 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 14.11.2000 г. по к.д. №11 / 2000 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 14.11.2000 г. по к.д. №11 / 2000 г.
покажи акта

решение

решение № 13 от 14.11.2000 г. по к.д. №11 / 2000 г.
Диспозитив
Възстановяването на правата на собствениците на земеделски земи, които вследствие регулационни промени са променили предназначението си и от земеделски земи са включени в строителните граници на населените места, представлява защита на правото на собственост на тези собственици. Купувачите на такива имоти са купили от несобственици, както и тези, които са получили “право на строеж”, и те не могат да бъдат противопоставени на собствениците. Когато трети лица са застроили или са започнали строежа, и то при спазване на всички законови изисквания, не е целесъобразно да възстановява възможността на собствениците на земеделската земя, влязла в строителните граници, да упражняват правата си на собственост. Такава преценка законодателният орган може да направи в рамките на своята конституционна компетентност. Възстановява се собствеността върху земеделски земи, притежавани от собствениците им преди образуването на трудово-кооперативните земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените в закона. Собствениците на внесената земя в ТКЗС и другите селскостопански организации, образувани въз основа на тях, не са губили правото си на собственост, а само за определен период от време са загубили възможността да го упражняват. Затова сделките, извършени с тяхната земя, не могат да им се противопоставят, независимо от това дали приобретателите са добросъвестни или не. Ограничаване, мораториум върху действието на придобивната давност е допустимо по преценка на законодателя тогава, когато собственикът е лишен от фактическата възможност да упражнява правото си на собственост, какъвто е случаят със земеделските земи, включени в трудово-кооперативните земеделски стопанства и образувани на тяхната основа организации.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 14.11.2000 г. по к.д. №11 / 2000 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 14.11.2000 г. по к.д. №11 / 2000 г.
покажи акта

решение

решение № 12 от 14.11.2000 г. по к.д. № / г.
покажи акта

решение

решение № 11 от 07.11.2000 г. по к.д. №13 / 2000 г.
Диспозитив
В Конституцията не са установени основанията за предсрочно прекратяване на мандата на председателя на парламента и неговите заместници. Основният закон в чл.73 е предвидил възможността прекратяването на техните правомощия да се реши нормативно от Народното събрание в правилника за неговата организация и дейност. Преценката за конституционосъобразност на атакуваното решение на парламента съгласно чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията може да бъде дадена единствено с оглед на това, дали са нарушени конституционни разпоредби, а не и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, който няма ранг на основния закон. Съгласно чл.76, ал.3 от Конституцията, Народното събрание е овластено да избира свои председател и заместник-председатели. Това е суверенно право на парламента и въпрос на политическа воля и целесъобразност, която не може да бъде контролирана от Конституционния съд. В тази разпоредба имплицитно се съдържа и възможността Народното събрание да освободи председателя и заместник-председателите, които е избрало.
покажи акта

решение

решение № 10 от 26.10.2000 г. по к.д. № / г.
покажи акта

друго определение

друго определение от 26.10.2000 г. по к.д. №14 / 2000 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 21.09.2000 г. по к.д. №9 / 2000 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 21.09.2000 г. по к.д. №9 / 2000 г.
покажи акта

решение

решение № 9 от 21.09.2000 г. по к.д. №6 / 2000 г.
Диспозитив
Конституцията урежда местното самоуправление като форма на децентрализация на държавната власт с цел повишаване ролята на самоуправляващите се общности при решаване на въпроси от местно значение. Правната възможност да се осъществяват определени функции би се обезсмислила при положение, че органите на местното самоуправление са лишени от финансови ресурси за изпълнението им. С оглед на това чл.141 от Конституцията урежда въпросите на финансирането на общините съобразно принципите на самостоятелност при взимането на решения и на съответствие между съществуващите ресурси, с които общините разполагат, и задачите, които общинските съвети изпълняват, както и на защита на по-слабите във финансово отношение общини. За тази цел в ал.1 на чл.141 се провъзгласява самостоятелност на общинския бюджет, който е отделен от държавния, ал.2 предвижда чрез закон да бъдат определени постоянните финансови източници на общината, а ал.3 задължава държавата да подпомага нормалната дейност на общините чрез средства от бюджета или по друг начин. От принципите на местното самоуправление и от самостоятелността на бюджета на общината произтича и изискването за съществуването на собствени финансови източници. Важен собствен източник са местните данъци и такси. Тяхното установяване, включително и определянето на размера на местните данъци, може да стане само със закон съгласно чл.84, т.3 от Конституцията. Общинските съвети не могат сами да установяват (въвеждат) местни данъци и такси и да определят размера на местните данъци.
покажи акта

решение

решение № 8 от 21.09.2000 г. по к.д. №9 / 2000 г.
Диспозитив
При предсрочно прекратяване на мандата на съдия в Конституционния съд в случая по чл. 148, ал. 1, т. 6 от Конституцията, т.е. поради смърт на съдията, на неговото място се избира, респ. назначава, друг съдия от съответната квота за срок до края на мандата на починалия съдия.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 21.09.2000 г. по к.д. №9 / 2000 г.
покажи акта

особено мнение и становище по решение

особено мнение и становище по решение от 20.09.2000 г. по к.д. №7 / 2000 г.
покажи акта