Докладчик
Тодор Тодоров
Подател на искането
49 народни представители от ХХХІХ Народно събрание
Предмет на искането
Установяване на противоконституционност и несъответствие с общопризнати норми на международното право и международни договори, по които България е страна, на § 1 в частта му относно чл. 8, ал. 1, т. 1, § 23, 24, т. 2 и § 27 от Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси
Министерски съвет
Формат pdf
Народно събрание
Формат pdf
Министър на финансите
Формат pdf
Национално сдружение на общините
Формат pdf
Държавна агенция за закрила на детето
Формат pdf
Министерство на труда и социалната политика
Формат pdf
Решение - 13
Не съществуват конституционни забрани, които да ограничават законодателя в избора на механизмите за осъществяване на социалната функция на държавата. Изискването на чл. 60, ал. 1 от Конституцията за съобразяване на определяните данъци и такси с доходите и имуществото на гражданите следва да се тълкува и прилага с оглед на спецификата на различните институти. От тази гледна точка основна функция на местните такси безусловно е заплащане на разходите (материално-технически и административни) по предоставянето на услугата. По силата на икономическата, финансовата и правната логика ръководен принцип тук може да бъде единствено принципът на пълното възстановяване на разходите. В противен случай рано или късно икономическият, финансов ресурс за извършване на услугите се изчерпва и общините не могат да осъществяват своята дейност.
Конституционният съд подчертава, че така посоченият принцип не изключва социалната функция на държавата. Последната обаче влиза в действие само за тези случаи и категории граждани, при които е налице невъзможност или значително затруднение да възстановят пълните разходи за получената услуга. Социалната функция на държавата се осъществява чрез преразпределение на тежестта за направените разходи. Конституцията не ограничава законодателя в избора на икономическите и правните механизми с оглед на оптималното реализиране на социалната функция на държавата, съчетана с удовлетворяването на други конституционни изисквания, например развиване на местното самоуправление и финансовата децентрализация.
Прогласяването в преамбюла на Конституцията на решимостта да се създаде "социална държава", както и установяването на общото конституционно задължение в чл. 14 от Конституцията за държавата и обществото да закрилят семейството, майчинството и децата включват правото и задължението на общините да участват в разпределянето на общата тежест за подпомагане на нуждаещите се лица. Държавата не е изключителен адресат и на принципа, установен в чл. 47, ал. 4 от Конституцията. Конституцията не определя конкретно нито условията, при които възниква необходимост от социално подпомагане, нито кръга от нуждаещи се лица или вида, размера и начините на подпомагане. Поради многообразието от житейски факти и ситуации и динамиката на икономическите възможности на гражданите и обществото такава уредба е възможна единствено по законов и подзаконов ред. Както личи от отделни конституционни разпоредби (чл. 51, ал. 2 и чл. 52, ал. 2 от Конституцията), уредбата на конкретните условия и форми на подпомагане е делегирана на законодателя. Законодателят е свободен, след като прецени потребностите на нуждаещите се и възможностите на обществото, да променя тази уредба, включително чрез отмяна на съществуващи законови текстове в границите на общата цел за създаване на социална държава. Доколкото преценката е въпрос на целесъобразност, тя е от компетентността на Народното събрание.