Докладчик
Стефка Стоева
Подател на искането
61 народни представители от 43-ото Народно събрание
Предмет на искането
Установяване на противоконституционност на § 10, т. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване и на чл. 40, ал. 4а от Закона за здравното осигуряване, както и за несъответствието на тези разпоредби с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна
Министър на здравеопазването
Формат pdf
Висш адвокатски съвет
Формат pdf
Асоциация на дружествата за здравно застраховане
Формат pdf
Български лекарски съюз
Формат pdf
Комисия за защита от дискриминация
Формат pdf
Министър на финансите
Формат pdf
Министерския съвет на Република България
Формат pdf
Сдружение "Национална пациентска организация"
Формат pdf
Националната здравноосигурителна каса
Формат pdf
Решение - 3
Законът за изменение и допълнение на друг закон след влизането му в сила престава да бъде самостоятелен, тъй като от този момент той става част от закона, който се изменя и допълва, и предметът на искането за обявяване на противоконституционност е изменената или допълнена разпоредба на действащия закон, в която измененията или допълненията са инкорпорирани.
Конституционосъобразността на разпоредби от закон за изменение и допълнение на действащ закон могат да бъдат оспорени самостоятелно единствено от момента на обнародването до момента на влизането в сила, защото до този момент те не са инкорпорирани в изменения и допълнен закон.
Правата на гражданите на достъпна медицинска помощ чрез здравно осигуряване и безплатно ползване на медицинско обслужване са основни конституционни права и са неотменими съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Конституцията.
Законодателят може по целесъобразност при задължителното здравно осигуряване да определя обема на медицинската помощ, гарантирана от бюджета на НЗОК, и нейното разделяне в един или повече пакети, доколкото не се нарушават принципи и разпоредби на Конституцията.
Основните обществени отношения, свързани с правото на здравно осигуряване, трябва да бъдат уредени със закон. Конституцията изрично възлага на Народното събрание уреждането на условията и реда да става със закон, а не с подзаконов нормативен акт и то с наредба на едноличен държавен орган. В случая, уредбата им с подзаконов нормативен акт, с предвидената за пръв път възможност за ежегодно актуализиране, прави уредбата временна, нестабилна и нетрайна. Системата на задължителното здравно осигуряване, осъществявано на принципа на солидарност, следва да съдържа ясни правила в закона, за да се гарантират стабилност и предвидимост на правната уредба и защита на основното право на гражданите на здравно осигуряване. В случая конституционното изискване за уреждане на законово ниво на условията и реда за осигуряване на достъпна медицинска помощ е останало изцяло неизпълнено, защото липсва законова уредба на критериите за въвеждане на два различни пакета, съответно разделение на медицинските дейности между основния и допълнителния пакети.
Конституцията не определя размера на осигурителните вноски и на осигурителния доход, а възлага условията и реда за определянето им да стане със закон, при приемането на който парламентът, преценявайки настоящите финансови възможности и ограничения, ги урежда по целесъобразност, защото размерът на осигурителната вноска е елемент от данъчно-осигурителната политика на държавата.