Докладчик
Таня Райковска
Подател на искането
Омбудсмана на Република България
Предмет на искането
Установяване на противоконституционност на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс и на чл.161, ал.1, изр.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Висш адвокатски съвет
Формат pdf
Съюз на юристите в България
Формат pdf
Национален съюз на юрисконсултите
Формат pdf
Върховен административен съд
Формат pdf
Върховен касационен съд
Формат pdf
Главния прокурор на Република България
Формат pdf
Министерския съвет на Република България
Формат pdf
Министерство на правосъдието
Формат pdf
министър на финансите
Формат pdf
Национална агенция за приходите
Формат pdf
Решение - 10
Конституционният съд счита, че приведените аргументи в подкрепа на искането от страна на обмудсмана и на някои от заинтересованите страни не обосновават неконституционността на атакуваните разпоредби. Oспорените разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК не противоречат на принципа на правовата държава. С тях не се въвеждат привилегии за определена група правни субекти, участници в съдебно производство, тъй като всички граждани (формиращи една група правни субекти като страни в съдебното производство) имат възможност да бъдат защитавани в производство пред съд от адвокат, докато възможност да ползват услуги на юрисконсулт имат юридическите лица и еднолични търговци – формиращи друга самостоятелна, различна група от участници в съдебното производство, извън тази на гражданите (физически лица). Необосновано е и твърдението, че с оспорваните норми се създава привилегировано положение в полза на икономически по-силните субекти – държавата и търговците, съпоставено с положението на страните – физически лица. Присъждането на направените по делото разноски цели да възмезди страната, в чиито интерес е решено делото, т. е. тя да си възстанови понесените разходи за производството.
Не може да бъде споделена аргументацията, че определяното юрисконсултско възнаграждение няма никаква връзка с предмета на делото (цената на иска). Необосновано е и твърдението, че опасността от присъждане в тежест на гражданите на юрисконсултско възнаграждение при загубване на дело съставлява своеобразна задръжка за тях в достъпа им до съд, съответно отказ от правосъдие.
Mакар и да са налице различия в организацията и осъществяването на юрисконсултската и адвокатска дейност, по своята същност, юрисконсултското процесуално представителство пред съд е идентично, предвид съдържанието му и осъществяването му пред съдебен орган, с адвокатското представителство по дела. Този извод не изключва, напротив, обуславя използването на сходен критерий при разпределянето на разноските на страните за адвокатско, съответно юрисконсултско процесуално представителство. Лишаването на страна в процеса от разноски за процесуална защита при позитивен развой на съдебното дело само поради обстоятелството, че правоотношението и с процесуалния представител е служебно или трудово и разкрива особености (задължения и разходи), предвид качеството на работодателя при формиране на възнаграждението, би било нарушение на правото на защита и на правовата държава. Премахването на присъждано в полза на изправната страна възнаграждение, когато е била представлявана от юрисконсулт би довело до несправедливост и несъответствие с принципа за равенство на страните в съдебния процес (чл. 121, ал. 1 от Конституцията) и би довело фактически до тяхното неравенство.