Дело № 12/ 2011 г. Статус: решено

Правата трябва да се оценяват в единство. Те взаимно си въздействат и могат да се ограничават и със закон, но ограничението трябва да е в рамките на Конституцията. Освен това трябва да е налице легитимна цел и ограничението да служи за постигането й. Правовата държава изисква ясна и вътрешно свързана и безпротиворечива правна уредба. Законодателят е длъжен да прилага принципа на правовата държава при създаване на законите така, че да съчетава интереса на цялото общество и на общината, като създаде гаранция, че общината ще изпълнява, и то точно, своите функции и ще се избегнат субективизмът и неравноправното третиране. Държавната намеса в икономиката трябва да се фокусира в създаване на подходящи условия за работа на бизнеса, като при това се отчита крайното удовлетворяване на обществените потребности на всички нива и от национално, и от местно значение. Равенството не изключва диференциация, но диференциращият признак не следва да е дискриминационен и несъответстващ (надхвърлящ обективно необходимото). Поставено е условие, което не може да бъде изпълнено. Това е в противоречие на чл. 19 на Конституцията. Противоречи и на правовия характер на държавата – чл. 4 на Конституцията, доколкото дава негативно отражение в неговата проявна форма за правна сигурност и гаранции за реализацията на предписано и изискуемо поведение. Правото на свободна стопанска инициатива няма абсолютен характер и това е трайна практика на съда. Това не е абсолютна, безконтролна свобода на икономическо поведение, на липса на държавно регулиране на стопанските дейности по законодателен ред. Необходимо е обаче да се предвидят еднакви правни условия за стопанска дейност за субектите, работещи в определена сфера на отношения, което оправдава създаването на преходни разпоредби и предприемането на определени правни действия.