Докладчик
Стефанка Стоянова
Подател на искането
Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд
Предмет на искането
Установяване на противоконституционност на чл. 28, ал. 9, изр. 2 от Закона за съдебната власт
Министерски съвет
Формат pdf
Върховен касационен съд
Формат pdf
Висш съдебен съвет
Формат pdf
Главния прокурор на Република България
Формат pdf
Министъра на правосъдието
Формат pdf
Съюз на съдиите в България
Формат pdf
Асоициация на прокурорите в България
Формат pdf
особено мнение и становище по решение
особено мнение и становище по решение
особено мнение и становище по решение
особено мнение и становище по решение
особено мнение и становище по решение
Решение - 4
Срокът, за който президентът по предложение на Висшия съдебен съвет назначава председателите на върховните съдилища и главния прокурор, е седем години. Този срок е установен с чл. 129, ал. 2 от Конституцията. За да гарантира стабилност на статуса на тези магистрати и тяхната несменяемост на заеманата длъжност, основният закон в ал. 3 на чл. 129 изчерпателно изброява основанията за прекратяване на правомощията им преди изтичане на посочения срок. Възможност за неговото продължаване не е предвидена. В Конституцията няма изрична уредба, позволяваща продължителността на срока да бъде увеличена, каквато уредба съществува примерно по отношение на срока на пълномощия на Народното събрание в чл. 64, ал. 2. Тя не може да се извлече и от изискването тримата магистрати не само да се назначават, но и да се освобождават от президента. Това изискване няма отношение към продължителността на срока. То е част от фактическия състав, формиращ реда за назначаването и освобождаването, като при въвеждането му, както е отбелязал Конституционният съд в Решение № 13 от 25 юли 1996 г. по к.д. № 11/1996 г. , се е целяло "на президентския указ да се придаде преди всичко престижен характер". Редът е приложим за освобождаването и на основанията по ал. 3, и поради изтичане на срока по ал. 2 на чл. 129 от Конституцията. Когато се прилага при изтичане на срока, по този ред се констатира приключването му и се осъществява освобождаването от заеманата длъжност, без да се променя неговата продължителност, защото увеличаването или намаляването й би довело до нарушение на Конституцията. С оглед на изложеното за определянето срока по чл. 129, ал. 2 от Конституцията, без да се предвижда възможност за продължаването му и като се въвежда същевременно забрана за повторно избиране, следва да се приеме, че този срок е интервалът от време, през който тримата магистрати заемат и изпълняват съответната длъжност, той изтича с изтичането на седемте календарни години и тогава настъпва краят на мандата на назначените лица, а с приключването му се прекратяват техните правомощия и по-нататъшното им упражняване е недопустимо.