Вид на акта
Определение
Дата
14-08-2007 г.
Към дело

Определение №4

София, 14 август 2007г.

(Обн., ДВ, бр. 68 от 21.08.2007 г.)

Конституционният съд в състав:

Председател:

Румен Янков

Членове:

Васил Гоцев
Евгени Танчев
Людмил Нейков
Димитър Токушев
Лазар Груев
Благовест Пунев
Емилия Друмева
Пламен Киров
Красен Стойчев

     

при участието на секретар-протоколиста Снежана Петрова разгледа в закрито заседание на 14 август 2007 г. конституционно дело № 9 от 2007 г., докладвано от съдията Емилия Друмева.

     Делото е образувано на 7 август 2007 г. по искане най-малко на 1/5 от народните представители от XL народно събрание. С него Конституционният съд е сезиран да тълкува на основание чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за Конституционния съд (ЗКС) посочени като ,,необнародвани, но приети от Народното събрание текстове” от Закона за изменение и допълнение на Закона за местните избори (обн., ДВ, бр. 63 от 2007 г.) във връзка със следните два въпроса:

     - противоконституционно ли е необнародването и невлизането в сила на нормативни текстове, приети на първо и второ четене съгласно чл. 88, ал. 1 от Конституцията, и

     - противоконституционно ли е издаването на решение на Централната избирателна комисия за местните избори (ЦИКМИ), свързано с тълкуване на понятието ,,живял 10 месеца”, различно от това, прието на първо и второ четене от Народното събрание.

     Искането е направено от субект на право на законодателна инициатива по чл. 150, ал.1 от Конституцията.

     Необходимостта от тълкуване е обоснована с твърдения за нарушения на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) и на чл. 88, ал.1 от Конституцията, извършени при приемането на параграфи от ЗИД на ЗМИ (ДВ, бр. 63 от 2007 г.).

     1. Искането за тълкуване поставя предварителния въпрос за параметрите, в които съдът може да упражнява даденото му правомощие за задължителни тълкувания на Конституцията (чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията). Като основание на искането се сочи обаче не чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, а правомощието на Конституционния съд, предвидено в чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за Конституционния съд:,,1. дава задължителни тълкувания на Конституцията;” Видно е, че двата текста са еднозначни; в съдържанието им не може да се вложи различен смисъл. Като се има предвид, че Конституционният съд черпи своите правомощия непосредствено от Конституцията, то основанието за неговото сезиране в случая би трябвало да бъде чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията. Още повече, че със закон не могат нито да се дават, нито да се отнемат правомощия на Конституционния съд извън предвидените в Конституцията (чл. 149, ал. 2 от Конституцията).

     2. Може ли настоящото искане да се впише в правомощието на съда по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията - даване на задължителни тълкувания на Конституцията? При упражняването му Конституционният съд не постановява противоконституционност, не решава конкретен юридически проблем, а установява смисъла на конституционна/и норма/и, по който смисъл се спори, констатира се неяснота и/или двусмислие, разкриването му обосновава различни възможни решения, или прилагането е противоречиво. Така даването на задължително тълкуване служи непосредствено за повече ефективност на основния закон (Определения на Конституционния съд от 19.12.1996 г. по к.д. № 30 от 1996 г., от 30.06.1998 г. по к.д. № 14 от 1998 г).

     3. В настоящото искане обаче необходимостта от задължително тълкуване не е обоснована с констатация за неяснота относно съдържанието и смисъла на конституционна норма, нито за противоречиво прилагане. Нещо повече, такава конституционна норма като желан предмет на тълкуването въобще не се сочи. Няма и твърдения за неяснота, противоречие или двусмислие на разпоредба или принцип на Конституцията. И това е разбираемо, защото първият въпрос, по който се иска тълкуване, не съдържа нито неяснота, нито двусмислие, нито възможни противоречиви последици. Той има ясна уредба в Конституцията - чл. 77, ал. 1, т. 4: ,,Председателят на Народното събрание удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от Народното събрание актове”, чл. 86, ал. 1: ,,Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения”, чл. 87, ал. 1: ,,Право на законодателна инициатива има всеки народен представител и Министерският съвет”, чл. 88: ,,(1) Законите се обсъждат и приемат с две гласувания, които се извършват на отделни заседания. По изключение Народното събрание може да реши двете гласувания да се извършат в едно заседание. (2) Другите актове на Народното събрание се приемат с едно гласуване. (3) Приетите актове се обнародват в ,,Държавен вестник” не по-късно от 15 дни след приемането им.” А правната уредба на всички други въпроси по приемането и обнародването на актовете на Народното събрание Конституцията възлага на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и законите, т.е. оставя на волята на Народното събрание като автономен и единствен автор на закони.

     4. Самото искане съдържа в заглавието си изричното уточнение, че се иска тълкуване на законови текстове, а не на неясни или противоречиви конституционни текстове. Налага се изводът, че искането не отговаря на смисъла и предназначението на тълкувателното правомощие на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията да извежда ясно и пълно нормативното съдържание на конституционни разпоредби, а очаква от Конституционния съд да постанови каква да е уредбата във въпросните параграфи на ЗИД на ЗМИ, т.е. съдът да се постави в положението на позитивен законодател, което без съмнение е извън правомощията му. Многократно Конституционният съд се е произнасял, че не е допустимо чрез правомощието за тълкуване да се търси и постига заобикаляне на конституционно установени правомощия; Конституционният съд не може чрез тълкуване да дава конкретни указания за действие (бездействие) на органи на публична власт, вкл. Народното събрание, още по-малко да ограничава неговата суверенна функция на единствен законодател в държавата (Решение на КС № 8 от 2005 г.). Гаранцията дали правните актове на Народното събрание ще са съобразени с Конституцията е самата Конституция - всички те подлежат на контрол пред Конституционния съд.

     5. Многократно Конституционният съд се е произнасял и че упражняването на неговото тълкувателно правомощие по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията не може да допълва или дописва Конституцията (напр. Определение от 17.05.2004 г. по к.д. № 3 от 2004 г.). Тълкуването не е нещо друго освен изясняване на норма/и на Конституцията сега, към настоящото време. А вторият въпрос, по който се иска тълкуване, е в бъдеще време, при това несигурно като събитие. Ако съдът тълкува сега, последицата ще е видна: да внушава на ЦИКМИ как да действа и какви указания по прилагането на закона да дава; въпросите да се решават не от компетентния орган (ЦИКМИ), а от конституционната юрисдикция, която да определя правилата за поведение на ЦИКМИ. Такова тълкуване би надхвърлило недопустимо пределите и смисъла на тълкувателното правомощие на Конституционния съд. Следва да се има предвид и че актове на ЦИКМИ подлежат поначало на съдебен контрол не пред Конституционния съд, а пред Върховния административен съд.

     В досегашната си практика Конституционният съд е отказвал да се произнася, когато не е налице неяснота или отсъства правен проблем, който да бъде решен по пътя на тълкуване.

     Предвид изложеното, искането трябва да бъде отклонено като недопустимо, а производството пред Конституционния съд - прекратено.

     По тези съображения и на основание чл. 13 и чл. 19 от Закона за Конституционния съд и чл. 26 от ПОДКС Конституционният съд

О П Р Е Д Е Л И:

     Отклонява като недопустимо искането на най-малко 1/5 от народните представители от XL народно събрание за тълкуване на ,,необнародвани, но приети от Народното събрание текстове от обнародвания ЗИД на ЗМИ (обн., ДВ, бр. 63 от 2007 г.)”.

     Прекратява производството по делото.

     Връща искането на автора му заедно с препис от настоящото определение.


Председател: Румен Янков

особено мнение по определение, приключващо дело:
становище по определение, приключващо дело: