Докладчик
Евгени Танчев
Подател на искането
главния прокурор на Република България

Предмет на искането

Установяване на противоконституционност на чл. 132г, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията.

особено мнение и становище по решение:
образуване на дело:
определение по допустимост:
становища на заинтересувани страни и правни мнения:

Решение - 4

Конституцията изрично и изчерпателно предвижда кумулативното наличие на две изисквания, при които е възможно да се ограничава свободата и неприкосновеността на кореспонденцията. Всяко изключение, при което съдържанието на кореспонденцията става достояние на други лица освен адресатите, за които посланието е предназначено, следва да се извършва с разрешение на съдебната власт. Според разпоредбата на чл. 34, ал. 2 единствено когато информацията в кореспонденцията може да осуети разкриване или да доведе до извършване на тежки престъпления и само след като е дадено разрешение от съдебната власт, е възможно да бъде разкривана тайната на кореспонденцията. Актът на съдебната власт, с който се взема мярката за неотклонение, засяга личната свобода, а не неприкосновеността на кореспонденцията. За да бъде нормата конституционосъобразна, законът би трябвало да предвиди изрично, че съдебното разрешение за разкриване тайната на кореспонденцията следва да бъде дадено при постановяване на мярката задържане под стража или по-късно, когато тя е вече наложена. Съдебната власт, като отчита конкретната личност и обстоятелствата във всеки отделен случай, преценява, доколко чрез кореспонденцията на обвиняемия или подсъдимия би могло да се извърши или да се предотврати разкриване на тежко престъпление, и разрешава разкриване на тайната на кореспонденцията.