Докладчик
Филип Димитров
Подател на искането
Петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия
Предмет на искането
Установяване на противоконституционност и несъответствие с общопризнати норми на международното право и с международни договори, по които България е страна, на чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител
Професионално обединение на държавните служители
Формат pdf
Главния прокурор на Република България
Формат pdf
министър на финансите
Формат pdf
министър на труда и социалната политика
Формат pdf
Министерския съвет на Република България
Формат pdf
омбудсмана на Република България
Формат pdf
Съюз на юристите
Формат pdf
Висш адвокатски съвет
Формат pdf
Върховен касационен съд
Формат pdf
Решение - 5
Временното отстраняване от работа по чл. 100, ал. 2 ЗДСл, до приключването на наказателното производство срещу отстранения държавен служител, съставлява ограничение на правото на труд по чл. 16 във връзка с чл. 48 и свързаното с него право по чл. 51, ал. 1 от Конституцията.
Липсата на диференциран подход, който да отчита както мястото на съответното лице в йерархията на държавната служба, така и степента на обществена опасност на твърдяното престъпление води до едни и същи правни последици, независимо от възможните съществени разлики. Така се създава възможност правото на труд на държавните служители да бъде ограничено без да е достигната границата, след която защитата му би трябвало да отстъпи пред защитата на „волята и интересите на нацията“, чийто изпълнител се явява държавният служител. Фактът, че отстраняването не подлежи на съдържателен съдебен контрол прави невъзможно да се реализира правото на защита на държавния служител. Затова оспорваната разпоредба е несъвместима с чл. 56 от Конституцията.
Конституционният съд приема, че постигането на легитимната цел е напълно възможно чрез останалите способи предвидени в закона – не само по чл. 69 от НПК, но и по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл, която дава допълнителна възможност на органа по назначаването. Оспорваната разпоредба противоречи на принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията.