СТАНОВИЩЕ
на съдия Сашо Пенов
по Определение №4 от 12.06.2025 г. по к.д. №2/2025 г.
Споделям диспозитива на определението, но изразявам и следните допълнителни съображения:
В искането с вх. № 92 КД от 07.02.25 г., направено от 48 народни представители, субект на инициативата за сезиране на Конституционния съд по смисъла на чл. 150, ал. 1 от Конституцията, се иска отговор на въпроса: „Намалява ли се времето на упражняване на правомощията на държавен орган спрямо определения в закон мандат в случай на отстраняването му от длъжност с акт, обявен за противоконституционен, в светлината на разпоредбите на чл. 4 КРБ, чл. 8 КРБ и чл. 11, ал. 1 от Конституцията на Република България“. Твърди се: „Настоящето [sic] искане е допустимо доколкото до момента няма тълкувателно произнасяне на Конституционния съд относно неправомерното препястване [sic] упражняване на мандат на държавен орган с противоконституционен акт и отражението върху неговото времетраене като мандат.“
В допълнително представения и подписан от един народен представител документ с вх. №105 КД от 13.02.2025 г., изрично се посочва: „[…] правим уточнение на искането и петитума му, че тълкуването, което искаме от Конституционния съд е на разпоредбите на чл. 4, чл. 8 и чл. 11, ал. 1 от Конституцията на Република България относно въпроса зачита ли се и намалява ли се времето на упражняване на правомощията на държавен орган спрямо определения в закон мандат в случай на отстраняването му от длъжност с акт, обявен за противоконституционен“. Не е представено и посоченото „ПРИЛОЖЕНИЕ: Искане от 48 народни представител [sic] от 51-то Народно събрание от 10.02.2025г.“
Така в допълнително представения от един народен представител документ, освен първоначално поставения един въпрос – „намалява ли се времето на упражняване на правомощията на държавен орган спрямо определения в закон мандат в случай на отстраняването му от длъжност с акт, обявен за противоконституционен“, се поставя и нов въпрос – „зачита ли се времето на упражняване на правомощията на държавен орган спрямо определения в закон мандат в случай на отстраняването му от длъжност с акт, обявен за противоконституционен “. Поставените два самостоятелни въпроса са общи въпроси. На тях следва да се отговори поотделно. Сроковете в правото се разбират като период от време, с изтичането на който правният ред свързва настъпването на определени правни последици. В правната теория термините „зачитане“ и „намаляване“ не се употребяват спрямо различните видове срокове и тяхното изчисляване, а за определяне на продължителността на сроковете се използват термините „спиране“, „прекъсване“, „продължаване“ и „възстановяване“. В този аспект и двата поставени въпроса относно „зачитането“ и „намаляването“ на срока създават неяснота по отношение на искането за тълкуване.
Смятам, че един народен представител не може самостоятелно да формулира нови въпроси, които не се съдържат в първоначалното искане. Всеки един от народните представители е носител на персонален мандат, който е функционално свързан с мандата на Народното събрание (Решение №8/1993 г. по к.д. №5/1993 г.). Според чл. 67, ал. 2 от Конституцията народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения. Както се предвижда в чл. 150, ал. 1 от Конституцията, правото на народния представител да сезира Конституционния съд не се упражнява индивидуално. Конституцията и Законът за Конституционен съд не допускат упражняване на волеизявление за сезиране на Конституционния съд от един народен представител като представител на други народни представители.
В конкретния случай един народен представител, под формата на уточнение на искането, е задал нов въпрос, който не фигурира в петитума на искането, подписано от 48 народни представители. Поради тази причина представеният документ не е подаден от оправомощен сезиращ субект по чл. 150, ал. 1 от Конституцията по отношение на допълнително зададения нов въпрос и не е годно основание Съдът да упражни правомощието си по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията.
По посоченото подписвам определението с настоящото становище.
Съдия:
Сашо Пенов