Дело № 6/ 2019 г. Статус: решено

Искането за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.58, ал.1 ИК се отхвърля поради непостигане на изискуемото от чл.151, ал.1 от Конституцията мнозинство. Част от съдиите приемат, че изключените от обсега на съдебното обжалване актове на ЦИК имат чисто техническо приложение и обжалването им би открило само възможност за шиканиране с цел забавяне на процеса и нарушаване на сроковете или поради естеството си няма как или няма смисъл да бъдат обжалвани. Когато става дума за точно определени по вид актове, изричното посочване в негативен смисъл е напълно равносилно на изрично позитивно посочване. Останалите съдии считат, че непосочването изрично на решенията на ЦИК, които не подлежат на съдебен контрол, противоречи на чл.120, ал.2, чл.6, ал.1, чл.56, чл.4, ал.1 и чл.8 от Конституцията. Разпоредбите на чл.73, ал.1, чл.88, ал.1 и чл.201, ал.1 от ИК, които променят установената подсъдност при оспорване на актовете на районните и окръжните избирателни комисии са в съответствие с Конституцията. Извън задължителния обхват на чл.125, ал.2 от Конституцията, който включва актовете, чиято законност подлежи на проверка от Върховния административен съд, законодателят има правото да определи друга подсъдност при възникнали правни спорове. Не може да се приеме, че по-ниският по степен съд дава по-малки гаранции за правата на жалбоподателите и че съдебната йерархия е йерархия на защитата на правата на правните субекти. Решенията на съдилищата са обжалваеми пред по-висшестоящ съд не поради постулирана некомпетентност, а поради необходимостта да съществува и последващ контрол, при който достойнствата на едно решение могат спокойно да бъдат преценени от неангажиран с предходното решение съд. Йерархията на съдилищата, дори и да отразява различно ниво на опит или изява на индивидуалните носители на съдебната власт, не намалява властническите правомощия на по-нискостоящия съд да разрешава спорове. По тази причина подсъдността е въпрос на практическо решение, а не на решение, обусловено от конституционни права. Разпоредбите на чл.53, ал.5, чл.70, ал.5 и чл.85, ал.5 от ИК, които предвиждат абсолютно мнозинство за приемане на решения от избирателните комисии след отмяна на първоначално тяхно решение за отхвърляне, не противоречат на принципа на правовата държава. Смисълът им е да се предотврати блокирането на процедурата за вземане на решения от ЦИК от малцинството нейни членове. Приемането, че наличието на политически убеждения само по себе си изключва точното и почтено прилагане на закона, накърнява възможността за отговорно, респ. ефективно действие на която и да била държавна институция.