Докладчик
Румен Янков
Подател на искането
50 народни представители от ХХХІХ Народно събрание

Предмет на искането

Установяване на противоконституционност на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол

особено мнение и становище по решение:
образуване на дело:
определение по допустимост:
становище на заинтересувана страна:
молба по дело:
друго определение:
особено мнение по друго определение:

Решение - 5

1.От съдържанието на стенографските протоколи и разпечатките за гласуването се вижда, че броят на присъствалите на 30.01.2003 г. в залата депутати е 218. Гласуването на законопроекта с прието със 113 гласа. На 27.02.2003 г, след връщането му за прегласуване от президента, са гласували 125 от присъствалите 127. От посоченото по-горе тяхно съдържание трябва да се направи извод, че и в двата случая при откриването на заседанието и при гласуването са били налице както кворум, така обикновено и абсолютно мнозинство. Нарушенията на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС), които могат да се свържат със съдържанието на чл. 81, ал. 2 и 3 и чл. 101 от Конституцията, подлежат на проверка от Конституционния съд и са допустими, но неоснователни. 2.С разпоредбата на чл. 35е от Закона за приватизация и следприватизационен контрол се изключва изцяло съдебният контрол над определен вид административни актове в името на националната сигурност. Възниква въпросът - с това охранява ли се наистина националната сигурност, и обратното, предвиждането на съдебен контрол би ли застрашило националната сигурност. Конституционният съд приема, че в случая не е спазен балансът между двете конституционно защитени ценности, ограничаването на едната не допринася за запазването или охраняването на другата, а напротив. Съдебната защита е най-висшата правна гаранция, както за защита на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица, така и като гаранция за законосъобразност на издаваните от изпълнителната власт административни актове. 3.Разпоредбата възлага на Народното събрание да одобрява решението на МС по чл. 35в, ал. 2, с което се определя участникът, спечелил конкурса. Одобряването на решението от НС включва преди всичко контрол за неговата законосъобразност, защото е недопустимо да се приеме,че то може да одобри административен акт, издаден от Министерския съвет, без преценка за неговата законосъобразност. Преценката за законосъобразността на актовете на МС обаче Конституцията е възложила с чл. 120, ал. 1 във връзка с чл. 125, ал. 2 на Върховния административен съд, а не на Народното събрание. Това означава, че Народното събрание, като приема атакуваната разпоредба, е нарушило принципа за разделението на властите, като е навлязло в сферата на конституционните пълномощия на съдебната власт, поради което разпоредбата противоречи на чл. 8 от Конституцията. Наред с това, все с оглед принципа за разделението на властите, е недопустимо както изпълнителната власт да законодателства, така и законодателната власт да взема управленски решения извън конституционните си правомощия, какъвто е случаят.