Докладчик
Красимир Влахов
Подател на искането
Президент на Република България
Предмет на искането
Искане на Президента на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 96 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. (обн., ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), на чл. 7, ал. 2, т. 8; чл. 84а, ал. 1, т. 1; чл. 103, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., последно изм. и доп. бр. 103 от 13.12.2018 г.) и на § 15 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г.
проф. д.ю.н. Васил Мръчков
Формат pdf
Професионално обединение на държавните служители
Формат pdf
проф. д-р Христина Балабанова
Формат pdf
Национален синдикат Отбрана към КТ Подкрепа
Формат pdf
Министрески съвет
Формат pdf
Министър на образованието и науката
Формат pdf
проф. д-р Пламен Киров
Формат pdf
Национален синдикат полиция - МВР
Формат pdf
проф. д-р Емил Мингов
Формат pdf
Министър на финансите
Формат pdf
Конфедерация на независимите синдикати в България
Формат pdf
проф. д-р Ганета Минкова
Формат pdf
Министър на труда и социалната политика
Формат pdf
проф. д-р Йордан Христосков
Формат pdf
доц. д-р Зорница Йорданова
Формат pdf
Национален полицейски синдикат в България
Формат pdf
Министър на здравеопазването
Формат pdf
Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Формат pdf
Синдикална федерация на служителите в МВР
Формат pdf
Министър на регионалното развитие и благоустройството
Формат pdf
Синдикат "Охрана"
Формат pdf
Синдикат на служителите в МВР
Формат pdf
Национален синдикат на административните служители
Формат pdf
Национален синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец”
Формат pdf
Комисия за защита от дискриминация
Формат pdf
Конфедерация на обществени организации за социална защита на пенсионерите в България
Формат pdf
Министър на културата
Формат pdf
Решение - 3
По искането за установяване на противоконституционност на чл. 96 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. -
Конституционният съд счита, че твърдяното от вносителя на искането несъответствие на оспорената законова разпоредба с конституционната норма, признаваща на гражданите право на обществено осигуряване (чл. 51, ал. 1 от Конституцията), не е налице. Многократно Конституционният съд е имал възможност да се произнесе в практиката си, че разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията прогласява като основно право на гражданите правото на обществено осигуряване и социално подпомагане, без да указва реда, начина, принципите и системата на неговото упражняване и практическо прилагане. Преценката за това е предоставена на законодателя (Решение № 21 от 1998 г., Решение № 5 от 2000 г. на Конституционния съд). Държавният фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система по своята правна същност не е осигурителен фонд (тези фондове са изчерпателно посочени в чл. 18 КСО), а е обособена част от бюджета на държавата, и следователно определянето на обхвата на неговите приходоизточници на общо основание е въпрос на законодателна преценка по целесъобразност при избора на мерките за обезпечаване и подкрепа на пенсионната система и конкретно при предвиждане на размера на средствата за постигане на тази цел в рамките на държавния бюджет за съответната година.
Относно установяването противоконституционността на чл. 7, ал. 2, т. 8, чл. 84а, ал. 1, т. 1 и чл. 103, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител в редакция след промените, осъществени с параграф 14, т. 1, 2 и 3, б. „а“ ПЗР ЗДБРБ 2019, и параграф 15 ПЗР ЗДБРБ за 2019 г. -
Конституционният съд приема, че в случая законодателят е излязъл извън конституционната рамка по чл. 116, ал. 1 от основния закон относно изискванията, които могат да бъдат установявани за държавните служители. Оспорената разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 8 ЗДСл накърнява и конституционното право на труд, на трудово възнаграждение и на обществено осигуряване (чл. 48, ал. 1 и ал. 5 и чл. 51, ал. 1 от Конституцията), както и принципа на равенство на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията), тъй като се допуска различно третиране само на държавните служители, упражнили правото си на изрично посочените видове пенсия по КСО. Наложената последваща забрана за кандидатстване за държавна служба на практика принуждава засегнатите граждани да търпят негативни последици като резултат от законосъобразно и добросъвестно упражненото от тях право на пенсия, с което се нарушава принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията), изискващ приеманите от парламента закони да гарантират правната сигурност.
Оспорените от президента изменения в чл. 84а, ал. 1, т. 1 и чл. 103, ал. 1, т. 4 ЗДСл са логически свързани с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 8 от закона и представляват по същество нейни производни - тяхната противоконституционност следва не на собствено основание, а като резултат от установеното несъответствие на обуславящата ги норма с основния закон.
По отношение на разпоредбата на параграф 15 ПЗР ЗДБРБ 2019, Конституционният съд намира, че са относими всички съображения за противоконституционност, изложени в настоящото решение относно разпоредбата чл. 7, ал. 2, т. 8 ЗДСл.