Дело № 9/ 2005 г. Статус: решено

При социалните права, за разлика от личните основни права, наричани "отбранителни" и "негативни", същността не е отбрана срещу навлизането на публичната власт в запазената лична сфера, а е искане за позитивни действия в социалната сфера от страна на държавата и за съпричастност в нейните постижения; затова тези права са наричани "съпричастни" и "позитивни". Те могат да бъдат реализирани само ако държавата предприеме необходимите и очаквани мерки и създаде условия и гаранции. Основният закон не може да уреди подробно и изчерпателно условията и реда за реализирането на всички права на гражданите. Отпускът "преди и след раждане" по чл. 47, ал. 2 от Конституцията има конкретизация в Кодекса на труда като "отпуск поради бременност и раждане", а условията и размерът на осигурителните плащания е уреден в Кодекса за социалното осигуряване (КСО). Уредбата на чл. 48а и 52а КСО се вписва в цялостната уредба на общественото осигуряване и е в синхрон с нейните основни принципи. От повелята за особена закрила на жената майка по чл. 47, ал. 2 от Конституцията не следва, че е противоконституционно, когато законодателят е привел заплащането на платения отпуск, т.е. обезщетението за майчинство в съответствие с принципите на общественото осигуряване, от една страна, и едновременно е обвързал това със създаването и прилагането на нови форми на социално подпомагане като особена закрила за жените майки, които не получават обезщетение от осигурителната система, от друга страна.