Докладчик
Румен Ненков
Подател на искането
144 народни представители от 43-ото Народно събрание
Предмет на искането
Задължително тълкуване на чл. 153 и чл. 158, т. 3 от Конституцията относно израза „промени във формата на държавно управление“
Понятието „формата на държавно управление“ се определя не само от характера на държавата като парламентарна или президентска република или монархия, но в него се включва и конституционната система от висши държавни институции, тяхното съществуване, мястото им в съответната власт, организацията, условията, начина на формиране и мандата им.
Конституционният съд приема, че във формата на държавно управление се включват и възложените на тези институции дейности и правомощия, доколкото с изменението им се нарушава балансът между тях при съблюдаване на основните принципи, върху които е изградена държавата – народен суверенитет, върховенството на основния закон, политически плурализъм, разделението на властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт.
Промени в Конституцията, концентрирани в рамките на съдебната власт, които са насочени към преструктуриране, оптимизиране от съдържателна гледна точка и прецизиране на отделни функции на нейни органи, поставяне на акценти или уточняване на техни правомощия или наименования, както и взаимодействието им с другите власти, не представляват промяна във
формата на държавно управление и могат да бъдат извършени от Народно събрание, ако с тях не са нарушава балансът между властите и се съблюдават основните принципи, върху които е изграден действащият конституционен модел на държавата.
Когато необходимостта от задължително тълкуване не е обоснована с неяснотата на конституционните норми, а с противоречията между самите вносители в търсене на отговор какво следва от предписанията на предходни тълкувателни решения Конституционният съд не е оправомощен от основния закон да разрешава такива спорове в рамките на чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, защото предметът на произнасяне може да бъде единствено абстрактно тълкуване на самия основен закон, а не разясняване на съдържанието на актове на Съда, постановени от други негови състави.
Различните мнения в правната доктрина и разногласията между народните представители по въпроса как да бъдат въведени желаните от тях конституционни промени не могат да се приравнят на противоречива практика по приложението на конституционните норми, за чието тълкуване е внесено искането.
Конституцията установява реда за провеждане на парламентарния законодателен процес. Не предвижда възможност в него да участва и Конституционният съд чрез предварително произнасяне по конституционосъобразността на внесените законопроекти. Абсолютно несъвместимо с основния закон е чрез такова преценяване на конкретни законодателни инициативи да се заобикаля или обезсмисля установеният от Конституцията последващ контрол за конституционност.
Румен Ненков
Формат pdf
Whenever the Constitutional Court exercises its prerogative to make binding interpretations of the Constitution, it explains the Constitution content-wise but does not explain the contents of its previous interpretations.
The Constitutional Court shall not be approached with requests for ex ante interpretations of specific questions about the compliance with the Constitution of prospective amendments, including amendments to the Constitution, particularly if these are draft amendments that are subject to the legislating process in parliament.
The diverse opinions that prevail in the theory of law and the MPs’ differing views about what derives from the Constitution prescriptions don’t constitute a controversial jurisprudence of Constitution enforcement, hence the legal problem that emerged therefrom and the need to provide an abstract interpretation of the particular Constitution provision.