Вид на акта
Определение
Дата
15-05-2008 г.
Към дело
2/2008


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
София, 15 май 2008 г.
по конституционно дело № 2 от 2008 г.,
съдия докладчик Димитър Токушев

Конституционният съд в състав: Председател: Румен Янков, и членове: Васил Гоцев, Димитър Токушев, Людмил Нейков, Благовест Пунев, Емилия Друмева, Пламен Киров, Владислав Славов, Красен Стойчев, Евгени Танчев, Снежана Начева и при участието на секретар-протоколиста Енита Еникова разгледа в закрито заседание на 8 май и на 15 май 2008 г. конституционно дело № 2/2008 г., докладвано от съдията Димитър Токушев.
Делото е образувано на 18 април 2008 г. по искане на омбудсмана на Република България на основание чл. 150, ал. 3 от Конституцията. Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и е във фазата по допустимост съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционния съд.
В своето искане омбудсманът на Република България твърди, че разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 31 от 13 април 2007 г.), според която „Право да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти, като открие аптека, има само магистър-фармацевт, регистриран като търговец по смисъла на Търговския закон – едноличен търговец или еднолично дружество с ограничена отговорност, по законодателството на държава членка или на държава от Европейско икономическо пространство. В предмета на дейност на търговеца задължително се вписва осъществяването само на търговия на дребно с лекарствени продукти” е противоконституционна. Според него с оспорвания текст се нарушават конституционни права на гражданите, посочени в: чл. 6, ал. 2; чл. 17, ал. 1 и 3; чл. 19, ал. 1, 2 и 3 и чл. 52, ал. 5 от основния закон. В подкрепа на твърдението за противоконституционност в искането на омбудсмана на Република България са изложени пространни аргументи.
Конституционният съд констатира, че искането е направено от легитимен субект по чл. 150, ал. 3 от Конституцията – омбудсмана, който има правото да сезира Конституционния съд, когато са нарушени права и свободи на гражданите. Съдът приема искането за допустимо, защото с него се оспорва конституционосъобразност на законова разпоредба, с която се засягат конституционни права на гражданите: правото на частна собственост (чл. 17, ал. 1 и 3), правото на здравеопазване (чл. 52, ал. 5) и създаването за всички граждани и юридически лица на еднакви правни условия за стопанска дейност и защита на правата на потребителя (чл. 19, ал. 2).
Конституционният съд констатира също така, че сравнението между сега оспорения текст – чл. 222, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с чл. 68, ал. 1 от отменения Закон за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина, който е бил предмет на разглеждане по конституционно дело № 9/1998 г. показва липса на идентичност, защото става въпрос за разпоредби в два различни закона с различно съдържание. За това в случая не може да се приложи чл. 21, ал. 5 от ЗКС, според който „Когато Конституционният съд се е произнесъл... за недопустимостта на направеното искане, по същият предмет не могат да се правят нови искания”, поради което и на това основание искането е допустимо.
Направеното от омбудсмана искане съответства на изискванията на чл. 17, ал. 1 и 2 от Закона за Конституционния съд.
С оглед предмета на делото Конституционният съд намира, че като заинтересовани страни трябва да бъдат конституирани: Народното събрание, Министерският съвет, министърът на здравеопазването, Асоциацията на собствениците на аптеки, Българският фармацевтичен съюз, Асоциацията на българските аптекари, Съюзът на юристите в България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Асоциацията за хармонизация на правото, Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, Комисията за защита на потребителя и Комисията за защита на конкуренцията, които са посочени от искателя, както и Съюза на фармацевтите в България, Българския лекарски съюз Българската медико-фармацевтична камара.
По изложените съображения и на основание чл. 149, ал.1, т.2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 от ЗКС, Конституционният съд

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска за разглеждане по същество искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 222, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ДВ, бр. 31 от 13 април 2007 г.)
Конституира като заинтересовани страни по делото: Народното събрание, Министерският съвет, министърът на здравеопазването, Асоциацията на собствениците на аптеки, Българският фармацевтичен съюз, Асоциацията на българските аптекари, Съюзът на юристите в България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Асоциацията за хармонизация на правото, Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията, Съюзът на фармацевтите в България, Българският лекарски съюз, Българската медико-фармацевтична камара.
Преписи от настоящето определение и от искането на омбудсмана на Република България да се изпратят на конституираните страни, които в 20-дневен срок могат да представят писмени становища и доказателства по делото.
Препис от настоящето определение да се изпрати на омбудсмана на Република България – вносител на искането, който в същия срок може да представи допълнително писмени аргументи по направеното искане.
Съдиите Румен Янков и Благовест Пунев са подписали определението с особено мнение.

Председател: Румен Янков