Дело № 10/ 2019 г. Статус: решено

Разпоредбата на чл. 10а ЗУЧК урежда елементи от правния режим на Черноморското крайбрежие, но те не могат да бъдат разглеждани като съществени елементи от режима на земята, за който чл. 22, ал. 3 от Конституцията изисква да бъде уреден със закон. Уреждането на подзаконово равнище на отделни второстепенни или несъществени аспекти от правния режим на земята не е конституционно недопустимо и е в обхвата на преценката за законодателна целесъобразност при зачитане на принципите на разделение на властите и на правовата държава. Допускането на къмпингуване извън категоризираните къмпинги, при спазване на определени в предвидения подзаконов акт условия и ред, може да се разглежда като изпълнение на задължението на държавата да закриля здравето на гражданите и да насърчава развитието на спорта и туризма (чл. 52, ал. 3 от Конституцията), както и като отговор на обществената потребност от такава регламентация. То не води до промяна на предназначението на поземлените имоти и следва да бъде съобразено и с други закони. Правната уредба, закрепена в чл. 10а ЗУЧК, осигурява баланс между опазването и възпроизводството на околната среда и поддържането и разнообразието на живата природа от една страна и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната от друга страна. Разширяването на обхвата на забранените дейности върху пясъчните дюни по чл. 17а, ал. 2 ЗУЧК цели изпълнение на задължението на държавата по чл. 15 и защита на правата по чл. 55 от Конституцията. Те са допустими по изключение в името на приоритетен обществен интерес, който е свързан с изграждането на посочените видове обекти, при положение че са предвидени с влязъл в сила подробен устройствен план и издадено разрешение за строеж. Осъществяването на допустимите по изключение дейности е възможно само ако е очевидно необходимо за осъществяването на позволената по изключение строителна дейност и само ако не причинява никакви или причинява минимални и неизбежни увреждания на околната среда във всичките ù елементи. Макар да не закрепва изрично ограничителни условия за изключението от забраната, предвидена в първата част на чл. 17а, ал. 2, текстът „освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1” не може да се тълкува като насърчаващ неспазване на задължението на гражданите да опазват околната среда, предвидено в чл. 55, изр. второ от Конституцията, макар фактически да им позволява (по изключение) да нарушават предвидените в същия закон мерки за опазване и възпроизводството на околната среда. В този смисъл формулировката на изключението по чл. 17а, ал. 2 ЗУЧК не може да се тълкува и прилага освен в контекста на конституционния императив, записан в чл. 15 и чл. 55 от Конституцията. Разпоредбата на чл. 24в ЗУЧК е пряко свързана и обслужва разпоредбата на чл. 10а ЗУЧК. Доколкото за последната не е установено противоречие с Конституцията, то и § 9 ЗИДЗУЧК (обн. ДВ, бр. 56 от 16. 7. 2019 г.), въвеждащ чл. 24в ЗУЧК, не може да бъде обявен за противоконституционен.