В разпоредбата, чието тълкуване се иска, е посочено, че президентът няма правомощие да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Разпоредбата на чл. 99, ал. 7, изр. първо от Конституцията е пределно ясна, а именно – не е постигнато съгласие за образуване на правителство и президентът назначава служебно правителство, съгласно изречение второ на ал. 7 от Конституцията. Тълкуване на това изречение не е поискано и то не е в предмета на конституционното дело. Съпоставянето на изречение второ и изречение първо на ал. 7 на чл. 99 от Конституцията очертава в контекста на предмета по настоящето дело, какво може и какво не може президентът през последните три месеца на своя мандат. Той има правомощието да назначава служебно правителство, но няма правомощие да разпуска Народното събрание. Несъмнена е забраната. Нормата е императивна. Тя отговаря на въпроса, който президентът поставя в своето искане.
Съвсем ясно е, че в хипотезата на чл. 99, ал. 7, изр. първо от Конституцията разпускането на Народното събрание и свързаните с него нови избори в срока по чл. 64, ал. 3 от Конституцията са действия, които са изключени от правомощията на действащия президент с неизтекъл мандат по-малко от три месеца, но са сред първостепенните неотложни задължения на новоизбрания президент след встъпването му в длъжност.
За да има задължително тълкуване от Конституционния съд е необходимо да е налице правен интерес, какъвто в случая при яснотата на нормата на чл. 99, ал. 7, изр. първо от Конституцията няма. Липсва конституционен проблем, както и противоречиво разбиране и опасност от противоречиво прилагане на разпоредбата на ал. 7, изр. първо на чл. 99 от Конституцията. Задължително тълкуване не може да се извършва в отговор на доктринерен спор или конюнктурни политически интереси.
