Докладчик
Кети Маркова
Подател на искането
омбудсмана на Република България

Предмет на искането

обявяване противоконституционност на разпоредбата на чл. 417, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс

образуване на дело:
определение по допустимост:
становища на заинтересувани страни и правни мнения:

Решение - 12

Предвидената с чл. 417, т. 2 ГПК процесуална възможност и общините да се ползват от облекчената процедура за принудително събиране на техните вземания като алтернатива на исковия процес е конституционно защитима с оглед публичните й функции и охраняването на обществения интерес на местно ниво с всички аргументи, отнасящи се за държавните учреждения. Основният въпрос, който следва да получи изричен и категоричен отговор с настоящото произнасяне на Конституционния съд, е този за наличието (респ. отсъствието) на конституционно защитимо основание за включването на банките сред субектите, визирани в чл. 417, т. 2 ГПК, наред с държавните учреждения и общините. Ако по отношение на първите две категории надделяват съображенията, аргументирани най-общо с осъществяваната от тях публична дейност, развивана в обществен интерес на национално и регионално ниво, то формално погледнато банките са акционерни търговски дружества, създадени преимуществено с частен капитал, а наред с тях съществуват и функционират и небанкови финансови институции, които развиват частично приближаваща се до тяхната дейност. Евентуалните финансови затруднения на банките, които биха могли да възникнат вследствие натрупването на системно неизпълнявани задължения към тях, застрашават изпълнението на платежните операции, обслужването на клиентите, а при задълбочаването на подобни процеси – и глобално правата на вложителите, икономиката на страната, изпълнението на държавния и общинските бюджети, водещи до настъпването и на редица други негативни обществени и социални последици. Конституционният съд намира, че с действащата процесуална норма на чл. 417, т. 2 ГПК законодателят е приел акт, който не нарушава Конституцията. По този начин е изпълнил задължението си да осигури онзи нормативен регламент, който, като съблюдава конституционните принципи, включително този за осигуряване на еднакви правни условия за развитие на стопанска дейност и се ръководи от обществения интерес, адекватно да регулира обществените отношения в съответната сфера при отчитане на всички релевантни фактори. В частта си за банките оспорената норма не е противоконституционна и защото обективира разумния баланс между особения и уникален правен статус на банките като търговски дружества, отчита спецификата на възложените им функции, завишените изисквания към дейността им в различните направления, обезпечава необходимостта от засилена защита на обществения интерес чрез осигуряването на стабилността на банковата система и гарантирането на правата на вложителите (при действието на Закона за гарантиране на влоговете в банките).