Дело № 12/ 2016 г. Статус: решено

Конституционният съд намира, че оспорените законодателни промени, въведени с §18 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ПЗР ЗИДЗЕ)( обн., ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.), не могат да бъдат квалифицирани като нарушаващи правната предвидимост и доверието в стабилността на правната рамка за сектор енергия от възобновяеми източници, за всеки разумен и добросъвестен инвеститор, и приема, че §18 ПЗР ЗИДЗЕ не противоречи на чл. 4, ал. 1 от Конституцията на това основание. Като неоснователно Конституционният съд преценява и твърдяното от вносителя, че с §18 ПЗР ЗИДЗЕ се нарушава принципа на законност поради противоречие с целите на Закона за енергията от възобновяеми източници и че неговите разпоредби водят до вътрешно противоречие в същия закон. Конституционният съд счита, също така, че са неоснователни твърденията на вносителя за противоречие с чл. 4, ал. 1 от Конституцията, поради нарушаване на принципа на правна сигурност чрез допуснато обратното действие на оспорената разпоредба. Очевидно, по отношение на правилото в §18,ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ, е налице действие на оспорената законова норма върху заварени правоотношения, юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на закон, но не са завършили действието си и тези правоотношения се развиват в контекста на регулиран пазар. Средствата избрани от законодателя за постигането на целта на закона са разумни и подходящи, доколкото преференциалните цени не отпадат с ретроактивен ефект stricto sensu, а само се намаляват при гарантиран срок на договорите и изкупуването така, че да се осигури възвръщане на инвестициите и разумна печалба в срока на договора. Съдът счита, че с оспорената законодателна промяна не само не се нарушава, но се постига ефективно реализиране на принципа - законът да гарантира равни условия за стопанска дейност на всички икономически активни субекти, установен в чл. 19, ал. 2 от Конституцията. Да се твърди при това положение, че групата стопански субекти, в обхвата на §18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ, е произволно определена от законодателя и че същата норма отнема техни придобити права и ги дискриминира, с което нарушава чл.19, ал. 2 от Конституцията, е неоснователно. Стопанските субекти в обхвата на §18, ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ, са в регулирания сегмент на пазара и тъкмо с оспорената промяна се постига постепенното им извеждането на свободния пазар, на който те не са, но което е наложително, за да бъде постигната националната и общностна цел за реален конкурентен бизнес в електроенергийния сектор в ЕС (такава е и оценката на ЕК за държавна помощ SA.44840 (2016/NN) - България, т. 29). Съдът намира, че в конкретния случай твърдяното от вносителя наличие на оправдани правни очаквания, за субектите по §18, ал.1ПЗР ЗИДЗЕ, е неоснователно и приема, че не е налице несъответствие на оспорената в искането законова разпоредба с чл. 63 ДФЕС.