Дело № 5/ 2012 г. Статус: решено

В правовата държава неизпълнението на решенията на Конституционния съд, неточното им изпълнение или заобикаляне е нарушение на Конституцията. Конституционният съд намира за необходимо да припомни, че той е създаден, за да охранява върховенството на Конституцията, поради което и парламентът е задължен да изпълнява решенията му. Обратното би означавало да се обезсмисли контролът на Конституционния съд и да се наруши принципът за разделение на властите, залегнал в чл. 8 от Конституцията. Съдът е длъжен да отбележи, че под задължителност на решенията му не е достатъчно да се разбира само неприлагане на обявените за противоконституционни закони и други актове на парламента. Принципът на правовата държава изисква съобразяване с решенията на Конституционния съд като част от действащото право и точното им изпълнение. Дадените от съда тълкувания и правни оценки трябва да се съобразяват в тяхната цялост, да не се извеждат от контекста и да не им се придава смисъл, какъвто решението не съдържа. При сравнителния анализ на наименованията и съдържанието на текстовете на двете решения на Народното събрание, съдът е на мнение, че независимо от впечатлението за значителното смислово съвпадение, между решенията няма идентичност. При отчитане на явното сходство между наименованията и предмета на дейност на двете комисии, същественият отличителен белег между двете решения е, че предметът на проучване на създадената с оспореното решение комисия са фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него, а не действия на президента и вицепрезидента в посочените области. Народното събрание по своя преценка решава какви постоянни и временни парламентарни комисии да създаде, относно кои конкретни поводи и въпроси и за какви срокове. Негова е и преценката дали да възложи дейността по събиране на информация на съответната постоянна комисия или да създаде временна комисия. Дейността на парламента е по целесъобразност и не може да бъде контролирана от Конституционния съд, но свободата на избора не означава, че Народното събрание може да създава временни комисии в нарушение на принципите и конкретните разпоредби на основния закон, защото те могат да бъдат обявени за противоконституционни. Съдът е на мнение, че не може да се отрече осъществяването на парламентарен контрол и за минало време чрез някои от средствата му, в т.ч. и временните комисии, но при спазване на изискването контролът да не се отклонява от предназначението си и от правомощията на парламента. Конституцията и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание уреждат парламентарния контрол и неговите форми, но не въвеждат ограничения относно предмета на дейност на временните парламентарни комисии и времето, за което те могат да правят проучвания и анкети. След като временните комисии могат да събират информация по всякакви въпроси от държавен и обществен интерес, те могат да събират информация и по въпроси, които предхождат мандата на действащите правителство и парламент, защото Конституцията не поставя времеви изисквания и ограничения.