Докладчик
Константин Пенчев
Подател на искането
Тричленен състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд

Предмет на искането

За установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл.16, ал.1, изр.3 от Закона за банковата несъстоятелност: „Право на жалба имат квесторите или временните синдици на банката и Централната банка, а право на протест - прокурорът." и на чл.11, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност: „Банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените от централната банка квестори или от назначените по реда на чл.12, ал.1, т.2 временни синдици или от упълномощени от тях лица.", поради противоречие с чл.122, ал.1, във връзка чл.117, ал.1, чл.121, ал.1 и чл.56 и с чл.4, ал.1 от Конституцията на Република България, и противоречие с чл.121, ал.1, във връзка с чл.117, ал.1, чл.122, ал.1 и чл.56 и с чл.4, ал.1 от Конституцията на Република България и за установяване на несъответствието им с чл. б от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

особено мнение и становище по решение:
образуване на дело:
определение по допустимост:
становища на заинтересувани страни и правни мнения:

Решение - 6

От момента, в който банката е застрашена от неплатежоспособност, управлението й се поема от лица, различни от управителните й органи. Оспорената разпоредба на чл. 11, ал. 3 ЗБН само потвърждава това правило, отново подчертавайки, че банката, чието обявяване в несъстоятелност се иска, се представлява от лица, различни от управителните й органи и пред съда по несъстоятелност. Това законово решение е в интерес на вложителите и не противоречи на никоя конституционна норма. Дори да е налице необходимост от по-добра регламентация, то решението е от компетентността на законодателя, а не на Конституционния съд. Винаги, при съмнение за противоречие на интересите между представляваната в конкретен процес банка и представляващите я лица, съдът би могъл да назначи особен представител по реда на чл. 29, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В случая не е налице неравно третиране на встъпилите в съдебния процес акционери, защото за тях липсва правен интерес от обжалването, още повече, че законът не предвижда право на жалба на наистина заинтересованите от датата на неплатежоспособност лица - кредиторите на банката в това число и Фонда, който е страна в процеса. Оспорената разпоредба на чл. 16, ал. 1, изр. 3 ЗБН, не противоречи на Конституцията, защото подлежащите на въззивно и касационно обжалване съдебни актове не засягат правата и законните интереси на акционерите.