Предмет на искането
Искане на Върховния касационен съд за обявяване на противоконституционност и несъответствие с международните договори, по които Република България е страна на разпоредбите на чл. 127, ал. 1, предложения предпоследно и последно и на чл. 411а, ал. 1, т. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, приети със Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, обн. ДВ, бр. 63 от 04.08.2017 г.
Министерски съвет
Формат pdf
Министъра на финансите
Формат pdf
Министъра на правосъдието
Формат pdf
Висшия съдебен съвет
Формат pdf
Главния прокурор
Формат pdf
Съюза на юристите в България
Формат pdf
Асоциация на прокурорите в България
Формат pdf
Камара на следователите в България
Формат pdf
Съюза на съдиите в България
Формат pdf
Решение - 6
По искането за установяване на противоконституционност на чл. 127, ал. 1 НПК -
Конституционният съд не приема тезата на вносителя, че с допълнението на чл. 127, ал. 1 НПК се нарушава изискването за осигуряване на състезателност и равенство на средствата. Чрез оспорваното допълнение в чл. 127, ал. 1 НПК не се въвеждат ограничения по отношение на ръководно-решаващия орган в наказателния процес, както с оглед оценка за относимост на доказателствата, тъй като не се възпрепятства събирането на фактическите данни, необходими за пълното, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, така и с оглед оценката за допустимост на други доказателствени средства, чрез които се събират доказателства, оборващи изводите на органите, съставители на посочените документи и удостоверените с тях обстоятелства.
Възприетият от законодателя подход при допълнението на чл. 127, ал. 1 НПК не се отклонява от разбирането на КЗПЧОС, че доказателствата трябва да бъдат събирани и проверявани в хода на публично съдебно производство в присъствието на обвиненото лице и при отчитане правото му да разполага с равни възможности да се противопостави на тезата на обвинителната власт в контекста на състезателното начало. С оспорената разпоредба на чл. 127, ал. 1, предложения предпоследно и последно НПК, не се създават предпоставки за провеждане на несправедлив процес, тъй като не е налице конституционно недопустим дисбаланс в основните процедурни правила по доказването, установени за участниците в наказателното производство.
По искането за установяване на противоконституционност на чл. 411а, ал. 1, т. 4 НПК-
Критерият за специализация е предоставен изцяло в дискрецията на законодателя, без последният да се счита предварително ограничен в избора си за един или друг подход. Приложеният от законодателя в чл. 411а, ал. 1 т. 4 НПК смесен (предметно – субективен) критерий при изменената компетентност на специализирания наказателен съд съставлява надлежно упражняване по целесъобразност на конституционно установено правомощие, поради което не превръща специализирания наказателен съд в извънреден, какъвто е недопустим по смисъла на чл. 119, ал. 3 от Конституцията, а функционирането му не е в противоречие с чл. 6, ал. 2 и принципите на правовата държава – чл. 4, ал. 1 от Основния закон.