Докладчик
Борис Велчев
Подател на искането
тричленен състав на Върховния административен съд

Предмет на искането

установяване налице ли е несъответствие на чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 13, във връзка с чл. 24 от Закона за местните данъци и такси, с чл. 60, ал. 1 от Конституцията, в контекста на чл. 1 на Допълнителния протокол на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи

образуване на дело:
определение по допустимост:
становище на заинтересувана страна:

Решение - 11

Конституционният контрол не може да има за резултат една законова разпоредба да бъде обявена за противоконституционна, само ако се тълкува в контекста на конкретни други разпоредби на закона. Това е причината Конституционният съд да допусне разглеждането на делото по същество с приетата в определението по допустимост формулировка и да бъде преценявано единствено съответствието на чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) с Конституцията. Липсата на законова диференциация за постигане на повече справедливост в облагането на такива имоти и на други имоти, за които не са налице подобни законови ограничения, не може да бъде поправена с обявяването на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ за противоконституционна. Това може да направи единствено законодателят чрез изменения и допълнения на ЗМДТ, тъй като само Народното събрание може да преценява целесъобразността от едно или друго данъчно облекчение или освобождаване от данък. Това следва от изричната разпоредба на чл. 60, ал. 2 от Конституцията. При липсата на изрично заявено искане за преценка на съответствието на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , видно от избраната от вносителите формулировка, Конституционният съд намира, че следва да прекрати производството в тази му част.