Докладчик
Мариана Карагьозова-Финкова
Подател на искането
55 народни представители
Предмет на искането
искане от 55 народни представители от 44-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на чл. 25з, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (Обн. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2002г., посл. изм. и доп. ДВ бр.17 от 26 Февруари 2019г.) и за съответствието на разпоредбата с Всеобщата декларация на ООН за правата на човека, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Международния пакт за гражданските и политическите права, Хартата на основните права на Европейския съюз и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО.
Президент на Република България
Формат pdf
Съюз на българските журналисти
Формат pdf
Комисия за защита на личните данни
Формат pdf
Доц. д-р Жана Попова
Формат pdf
Сдружение Асоциация за защита на личните данни
Формат pdf
Фондация Национален съвет за журналистическа етика
Формат pdf
Фондация "Програма достъп до информация"
Формат pdf
Министерски съвет
Формат pdf
Фондация "Български адвокати за правата на човека"
Формат pdf
проф. дпн. Нели Огнянова
Формат pdf
Върховен административен съд
Формат pdf
Решение - 8
Оспорената разпоредба е приета в изпълнение на мандата, предвиден за националния законодател по чл.85 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) от 27 април 2016 година, ОВ от 4.5.2016, L 119/1, по - надолу Регламент 2016/679 или Регламент). Съгласно чл.85 от същия регламент, някой изключения и дерогации се предоставят на свободата на преценка на държавите членки, в частност, относно обработването на лични данни за журналистически цели, за целите на академичното, литературното или художествено изразяване (по-нататък само „обработване за журналистически цели“). Те са предназначени да гарантират равновесието на правото на защита на личните данни с останалите основни права, в хипотезата на чл.85 (журналистически цели) – с правото на свобода на изразяване и информация, съгласно принципа на пропорционалност. При балансирането се дава превес на интереси при конкретни обстоятелства и съдебни изисквания, поради което не се установяват сигурни и постоянни правила, а точно обратното - те подлежат на промяна. Установяването на критерии за балансиране, разработени в съдебната практика, в едно законово правило, е в конфликт със самата същност на балансирането като прагматичен подход, за разрешаване на колизии между основните права, целящ рационален, а не формално съобразен с правото изход. Във всеки случай, употребата на неясни понятия, за по – широк кръг адресати, включително медиите/журналистите, прави невъзможно те да съобразяват поведението си с този критерий. От неяснотата на отделни критерии възниква проблем за цялостното прилагане на т.нар.„журналистическо изключение“. Неясните критерии означават също така, че Комисията за защита на личните данни разполага с непредвидима (дискреционна) власт да ги тълкува не непременно в полза на обществения интерес от плуралистична информация за политиките и дейността на управлението. Конституционният съд припомня, че когато мярката, налагаща ограничение върху упражняването на едно основно право поставя под въпрос това право като такова, тази мярка е несъвместима с Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като лишава даденото право от неговата същност. Цензурата е такава ограничителна мярка, която засяга същностното съдържание на правото на свобода на изразяване и поради това тя е забранена на конституционно ниво (чл.40, ал.1). Всички мерки с ефект на цензура (каквито са спирането и конфискацията) са изключение от конституционно установения принцип на свобода на медиите и тези ограничителни мерки следва, както се посочва в решение №7/96г. на Конституционния съд, да се прилагат ограничително. Изискването за априорно прилагане на въведените с чл.25з, ал.2 от Закона защита на личните данни (ЗЗЛД) (в общо правило) неясни критерии води до автоцензура и така се явява непропорционално навлизане в еднакво бранените от Конституцията, наред с неприкосновеността на индивида (чл.32, ал.1 от Основния закон), право на свобода на изразяване и право на информация (чл.39 и чл.41 от основния закон). Като нарушава мярата, продиктувана от належащата нужда да бъде защитена неприкосновеността на личните данни, законодателната ограничителна мярка в крайна сметка препятства постигането на целите на журналистическата дейност и функцията на средствата за масова информация в едно демократично общество. Предприетото ограничаване на правото на свобода на изразяване и информация, чрез въведените в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД неясни критерии, надхвърля необходимото, за да се брани другата защитена ценност – неприкосновеността на индивида във връзка с обработването на неговите лични данни. Оспорената разпоредба в чл.25з, ал.2 се доближава по своя интензитет до конституционната граница на ограничаване на свободата на изразяване и информация, което я определя като непропорционална за преследваната легитимна цел, поради което тя е и конституционно нетърпима. Поради това, че разпоредбата в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД, с въведените чрез нея неясни критерии за законосъобразност, създава непредвидимост и правна несигурност и ограничава правото на свобода на изразяване и информация непропорционално на преследваната цел, в контекста на журналистическото изразяване, Конституционният съд намира, че тази разпоредба следва да бъде обявена за противоконституционна на основание противоречие с чл.4, ал.1 от Конституцията.