особено мнение и становище по решение

Вид на акта
особено мнение и становище по решение
Дата
04-07-2006 г.
Към дело
5/2006
Сваляне в
PDF
Разпечатване
Print

Особено мнение
на съдията Маргарита Златарева по к.д. № 5 от 2006 г.

Авторът на особеното мнение приема, че разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС), създадени като нови със Закон за изменение и допълнение на ЗДС (ДВ, бр. 17 от 2006 г.) противоречат на Конституцията.
Чл. 17, ал. 5 от Конституцията е категоричен при определяне допустимите граници, в които може да се посегне на частната собственост, провъзгласена за първи път за неприкосновена и две от условията са “предварително” обезщетение и “равностойно” обезщетение.
С атакуваните разпоредби на ЗДС равностойно обезщетение при отчуждаването и то като условие преди отнемане на имота, не може да се получи.

Относно чл. 32, ал. 2 ЗДС
Новосъздадената разпоредба на чл. 32, ал. 2 ЗДС определя момента на дължимото при отчуждаването обезщетение и базата, въз основа на която то се определя.
1. И двата нови елемента целят да променят режима на оценка на отчуждаваните за държавна нужда имоти в посока намаляване на обезщетенията, които публичната власт ще заплаща, което най-откровено е отбелязано и в мотивите на законопроекта за изменение и допълнение на ЗДС.
Моментът, към който ще се определя обезщетението при отчуждаване трябва да предхожда влизането в сила на подробния устройствен план и с това нормата на чл. 32, ал. 2 ЗДС влиза директно в противоречие с конституционното изискване на чл. 17, ал. 5.
Всеизвестно е, че необходима предпоставка за откриване на процедура по отчуждаването е наличие на влязъл в сила подробен устройствен план, с който частният имот е отреден за държавна, респ.общинска нужда. Заповедта за отчуждаване се базира на този план; той е основание за нейното издаване. Затова невъзможно (напълно погрешно) от юридическа гледна точка е да се определя цената на отчуждаемия имот към момент преди да възникне основанието за отчуждаване. Думата “предварително” е употребена в Конституцията в полза на отчуждения собственик, а не в негова вреда - спрямо неговата собственост може да се посегне принудително само след предварително обезщетение, което не може да бъде определяно преди отреждане на имота за държавна, респ. общинска нужда.
Обратно, законът предвижда обезщетението при отчуждаване да се определи към един много по-предишен момент. И това е така, защото подробния устройствен план, определящ новото предназначение на имота подлежи на обжалване, което може да се продължи неограничено време и едва тогава планът влиза в сила. Следователно дължимото след влизане в сила на подробния устройствен план обезщетение ще бъде определено според действащи пазарни цени няколко години преди отчуждаването. Във всяко общество с пазарна икономика цените се променят в течение на времето и по този начин разпоредбата, определяща момента на обезщетението много преди започването на отчуждаването обрича собственика във всички случаи на неравностойно обезщетение.
Посоченото в чл. 32, ал. 1 ЗДС изискване отчуждаването да се предприема само при наличие на влязъл в сила подробен градоустройствен план, освен, че е демагогско само засилва юридически неточно и противоконституционно определения момент, към който ще се оценяват имотите съгласно втората обсъждана алинея.
2. Базата, върху която ще се определя обезщетението при отчуждаване е: пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Този елемент, характеризиращ обезщетението съдържа в себе си белезите на “пазарна цена” – подобни цени на имоти в близост на отчуждавания и срещу него не би имало никаква реакция, ако понятието “пазарна цена” не се дефинираше в § 1а от допълнителните разпоредби (нов) ЗДС. Там пазарната цена се обвързва с посочения размер в нотариалния акт, вписан в службата по вписвания и то само, ако става дума за възмездна сделка, по който поне едната страна е търговец. От кръга на сделките, които ще служат за база при определяне пазарната цена на отчуждаемия имот са изключени (?) сделки между физически лица, които не са търговци. Именно при тях по-често е възможно в нотариалните актове да се отразяват реалните цени на прехвърлянето.
Избраният от законодателят подход драстично нарушава конституционния принцип за равенство на гражданите пред закона – чл. 6, ал. 2, изр. 1 и води до определяне на неравностойно обезщетение при отчуждаването, което е и нарушение на чл. 17, ал. 5, пр. посл. от Конституцията.
(Преди разглеждане на делото по същество в Конституционния съд постъпи допълнение към искането от процесуалния представител на искателите според конституционния процес, с цел акцентиране на противоконституционността на понятието “пазарни цени” в § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗДС. Въпреки задълженията си по чл. 19, ал. 1 от Правилника за организация на дейността на КС, съдът не даде възможност на искателите да отстранят недостатъците в новото искане или да пояснят направеното допълнение, поради което дадената от Закона за държавната собственост дефиниция на “пазарни цени” не се обсъжда в решението. По този начин въпросът за конституционността на двете атакувани разпоредби остава едностранно и непълен проверен.)
3. Не без значение при обсъждане съответствието на законовата разпоредба с Конституцията са и мотивите за предприемане на законодателното изменение – противоречива съдебна практика при обжалване оценката на отчуждените имоти и нейното завишаване от съда (вж. становищата по делото на МС и министъра на регионалното развитие и благоустройство).
Излиза, че законодателят иска да дерогира функциите на ВКС и ВАС за упражняване върховен надзор за еднаквото прилагане на закона – чл. 124, чл. 125, ал. 1 от Конституцията или оспорва правото на обжалване за защита на нарушени основни права - чл. 56 от Конституцията т.е. правото на гражданите да претендират по-високи оценки при принудителното отнемане на собствеността им.

Относно чл. 32, ал. 3 ЗДС
С разпоредбата на чл. 32, ал. 3 ЗДС се въвежда изключение от общото правило за “равностойното парично обезщетение” чрез пазарните цени на имоти с подобни характеристика като се пристъпва към административно определяне на цената. При използване на тази разпоредба стойността на имотите става видимо и драстично ниска. И това е така, защото законодателят препраща към три подзаконови акта на изпълнителната власт, в които оценката на имота се извършва по административен ред, но за случаи, в които пазарният механизъм отстъпва при уреждане на други неравнопоставени правоотношения между гражданите и държавата – държавен горски фонд, държавна земеделска земя. По този начин механично се изравняват условията, при които държавата урежда административните се отношения с гражданите с тези правоотношения, които възникват от задължението за равностойно обезщетяване при отчуждаването.
За пример може да се посочи един от трите подзаконови акта, към които препраща оспорваната законова разпоредба Правилника за прилагане на ЗДС. Според него цена на земя в І зона на София е 14 лв. на кв.м. и с всички прибавени коефициенти може да достигне 25 лв. на кв.м. Цитираните базисни цени на чл. 97, ал. 1 от Правилника за прилагане ЗДС са актуализирани през 1998 г. Воля на изпълнителната власт е кога ще направи следващото актуализиране на цените, а тя е страна в отчуждителното производство. Следователно налице са противоречиви интереси, които автоматично изключват конституционното изискване за “равностойно обезщетение”.
Освен това, посочените в чл. 32, ал. 3 ЗДС предпоставки, при които може да се прилага оценяването на отчуждените имоти са толкова конкретизирани и определяеми, че в район, където няма вписване на сделки с недвижими имоти, първата базисна оценка ще бъде пазарната цена на всички останали отчуждавания. Този подход правото нарича явно неизгодни условия.
От всичко изложено може да се направи извод, че чрез атакуваните изменения на ЗДС се създава уредба на отчуждаванията напълно противоположна на сега действащата, с единствена цел да се намали оценката на отчуждените имоти и да се защити публичния интерес. Кои са тези конституционни начала и принципи, чиято защита изисква превес пред защитата на неприкосновената частна собственост, от постановеното решение на КС не може да се разбере, но очевидно балансът между частния и публичен интерес в случая не е постигнат.

Съдия Маргарита Златарева