Докладчик
Стефка Стоева
Подател на искането
петдесет и осем народни представители от 41-вото Народно събрание

Предмет на искането

установяване на противоконституционност на 167; 4; 167; 8; 167; 10; 167; 11; 167; 13; 167; 14; 167; 16; 167; 17; 167; 19; 167; 21; 167; 26; 167; 27; 167; 28; 167; 32; 167; 33; 167; 34; 167; 35; 167; 37; 167; 38; 167; 39; 167; 40; 167; 43; 167; 44; 167; 46; 167; 49; 167; 50; 167; 54; 167; 67; 167; 76; 167; 82; 167; 83; 167; 98; 167; 101; 167; 102; 167; 116; 119; 167; 120; 167; 121; 167; 122; 167; 123; 167; 126; 167; 130; 167; 136 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 1 от 4 януари 2011 г.) и на 167; 1; 167; 2; 167; 5; 167; 6; 167; 7; 167; 8; 167; 9; 167; 10 от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ДВ, бр. 13 от 11 февруари 2011 г.), както и за установяване на несъответствие на посочените разпоредби с общопризнати норми на международното право и международните договори, по които Република България е страна

особено мнение и становище по решение:
образуване на дело:
определение по допустимост:
становища на заинтересувани страни и правни мнения:

Решение - 10

Относно създаването на специализиран наказателен съд, апелативен специализиран наказателен съд, специализирана прокуратура, апелативна специализирана прокуратура и следствен отдел в специализираната прокуратура, както и на особени правила за разглеждане на делата от специализирания наказателен съд от Народното събрание: Конституционният съд вече е имал възможност да се произнесе с Решение № 10 от 1998 г. по к. д. № 8/1998 г. и Решение № 8 от 2005 г. по к. д. № 7/2005 г., че създаването на специализирани подразделения и структури в системата на съдилищата и прокуратурата с оглед по-доброто противодействие на отделните видове престъпления, е от компетенциите на Народното събрание. Конституцията и законодателството не съдържат легално определение на понятията “специализиран съд” и “извънреден съд” по смисъла на чл. 119, ал. 2 и 3 от Конституцията.Извънреден съд поначало действа извън определения ред и извън общите и специализираните съдилища; правораздава по новосъздадени специално за целта правила, извън общите процесуални правила, установени от съответния процесуален закон за този вид дела; съдиите в него не се избират съобразно установените условия и ред; създава се при извънредни обстоятелства поради възникнала обществена необходимост; действа през определен период от време и преследва предварително набелязана цел.Специализираният наказателен съд, съгласно измененията в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, се създава със закон; притежава точно определена специална компетентност в една точно определена област; съдиите в него се назначават съобразно условията и реда, приложими за съдиите в общите съдилища; прилага в правораздавателната си дейност материалното и процесуално право, приложимо от общите съдилища; правораздава едновременно /без да ги дублира/ с общите съдилища, от които не се различава функционално и организационно.Специализираните съдилища поначало са допустими от чл. 119, ал. 2 от Конституцията и те притежават тези общи характеристики. Конституционният съд вече се е произнесъл с Решение № 5 от 1994 г. по к. д. № 3/1994 г., че чл. 119, ал. 2 от Конституцията изрично предвижда създаването в бъдеще и на други специализирани съдилища, непосочени в първата алинея, а в Решение № 22 от 1998 г. по к. д. № 18/1998 г. е приел, че “по смисъла на Конституцията специализираните съдилища са част от целокупната съдебна система. Те не са съдилища само от функционално гледище, т.е. защото са им възложени правораздавателни функции, а съдилища и от организационно гледище, защото за съдиите в тях важат същите изисквания и статут, които важат и за съдиите от общите съдилища”.Специализираните съдилища разглеждат дела по определена материя съобразно предмета им или съобразно субектите. Критерият за определяне на компетентността на специализирания наказателен съд е предметът на делото, а не качеството на извършителя на престъплението. Вторият критерий е вече използван при определяне подсъдността на военните съдилища и на Софийския градски съд, който разглежда като първа инстанция и делата за престъпления от общ характер, извършени от лица с имунитет или от членове на Министерския съвет съгласно неоспорения чл. 35, ал. 3 НПК. Специализираният наказателен съд, с оглед изброените в предметната му компетентност престъпни състави от Наказателния кодекс, се създава да разглежда дела, свързани с организираната престъпност, както и дела за някои отделни квалифицирани случаи на усложнена престъпна дейност и за общоопасни престъпления. Обхватът на компетентността му е широк и включва дела за разнообразни престъпления, поради което е неправилна аналогията на вносителите на искането със съдилищата, които разглеждат брачни или трудови дела. Но подобно на специализирания наказателен съд е положението на административните съдилища, които като специализирани съдилища правораздават по данъчни, пенсионни, изборни, земеделски и др. дела, разглеждани преди създаването им от общите съдилища. Обединяващият критерий за голямата част от изброените състави на престъпления по чл. 411а, ал. 1 и 2 НПК е, че те са свързани с участието на структури на организираната престъпност, макар че не са обхвани всички случаи /например чл. 169г НК/. Какви конкретно дела са включени в материалната компетентност на специализирания наказателен съд, е въпрос на държавна политика и законодателна целесъобразност, а не на конституционосъобразност, поради което Конституционният съд не преценява обхвата на неговата подсъдност, както и необходимостта и полезността на съда.Обстоятелството, че седалището на специализирания наказателен съд е в гр. София, също не го прави извънреден съд. След като той е единствен за територията на цялата страна, естествено е седалището му да бъде в административния център, където е съсредоточена и голяма част от населението. Специализираният наказателен съд отговаря на изискванията за редовен съд, който да бъде независим и безпристрастен, тъй като е създаден със закон, прилага същото материално и процесуално право като останалите съдилища и съдиите в него се назначават съобразно условията и реда, предвидени за останалите съдии, което е гаранция за тяхната независимост по смисъла на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Точното и еднакво прилагане на законите по делата, разглеждани от специализирания наказателен съд, е гарантирано и от факта, че като касационна инстанция действа Върховният касационен съд. Забраната за външни назначения в специализираните наказателни съдилища и специализираните прокуратури е дискриминационна по признака обществено положение, тъй като ограничава правата на всички останали юристи, които притежават необходимия за заемане на длъжност общ и специален стаж по чл. 164, ал. 3 и 6 ЗСВ, зачетен по реда на чл. 164, ал. 8-10 ЗСВ. Наред с това ограничението създава привилегии за заемащите длъжности само в два от органите на съдебната власт, като не допуска външни назначения, макар и само относно малка част от свободните длъжности. Относно същността на Висшия съдебен съвет: Висшият съдебен съвет е специфичен съдебен орган с точно определени административни и организационни правомощия, от които става ясно, че не е правосъден, а висш административен орган, в който смисъл вече се е произнесъл Конституционният съд с Решение № 8 от 1994 г. по к. д. № 9/1994 г. Конституционният съд е на мнение, че в нарушение на принципа за разделение на властите, за разлика от широкия кръг от лица с достъп до класифицирана информация в законодателната и изпълнителната власт, в съдебната власт сред лицата, за които не се извършва проучване за надеждност, неоснователно не са включени членовете на ВСС, предвид характера му на автономен орган в съдебната система. Недопустимо е от гледна точка на прогласеното в чл. 8 от Конституцията разделение на държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна, първите две власти в лицето на председателя на Народното събрание, депутатите и министър-председателят, министрите и главният секретар на Министерския съвет, да получават право на достъп до всички нива на класифицирана информация без извършване на проучване за надеждност от компетентните държавни органи, а членовете на ВСС да са поставени в различно и неравностойно положение спрямо представителите на другите две власти. Конституционният съд установява противоконституционност на чл. 26а ЗСВ, защото в противоречие с чл. 130, ал. 2 и 8 от Конституцията, той на практика въвежда ново условие за избор и за прекратяване на мандата на член на ВСС, каквото основният закон не съдържа. След като задължението за предприемане на действия за получаване на разрешение за достъп до класифицирана информация е регламентирано в Закона за съдебната власт в раздела, свързан със статуса на членовете на ВСС, то наличието на разрешение придобива качеството на изискване за заемане на длъжността. Оттам и отказът на изборен член на съвета да поиска разрешение за достъп до класифицирана информация, както и отказът да му се издаде разрешение или отнемане на разрешението, може да се тълкува като основание за несъвместимост със заеманата длъжност и като основание за предсрочно прекратяване на мандата. Оспорената разпоредба визира всички членове на ВСС, а не само изборните, поради което тя включва и тримата му членове по право. Последните от своя страна са съдии и прокурор, поради което съгласно чл. 39, ал. 1, т. 7 и ал. 3, т. 3 ЗЗКИ имат по силата на закона и служебното си положение, право на достъп до класифицирана информация само за конкретното дело, а не въобще достъп. Те също трябва на основание чл. 26а ЗСВ да предприемат действия за предоставяне на достъп до класифицирана информация и ако такъв им бъде отказан няма да могат да участват в определени заседания на съвета, на който са несменяеми членове по право през цялото време на седемгодишния им мандат. Съгласно чл. 117, ал. 2 от Конституцията съдебната власт е независима. При този основен неин белег в правовата държава, независимостта й не може да се накърнява чрез поставяне на членовете на кадровия орган на съдебната власт в зависимост чрез проучване за надеждност. Принципът е съдебната власт да е независима от останалите две власти, а когато има външен контрол, той да е по изключение и да е в изрично предвидените от Конституцията случаи. Прилагането на процедура за проучване за надеждност по отношение членовете на ВСС, който е една от гаранциите за независимост на съдебната власт, не може да се квалифицира като акт на сътрудничество и взаимодействие между властите, а като акт на контрол върху органа, който е предназначен да предотвратява злоупотреби, в т.ч политически, при назначаването на съдии, прокурори и следователи. Упражняването на индивидуалния мандат от членовете на съвета не може да бъде ограничавано по какъвто и да е начин и техният статус не може да бъде засяган извън ограниченията, които въвежда основният закон.