Дело № 9/ 2022 г. Статус: решено

По отношение на правното положение на съдиите, прокурорите и следователите от закритите специализирани органи на съдебната власт: Оспорените разпоредби на §44, ал. 1 и §45, ал. 1 и 4 ПЗР на ЗИДЗСВ предвиждат, че съдиите, прокурорите и следователите от закриваните съдилища и прокуратури се преназначават при условията и по реда на чл. 194, ал. 1 ЗСВ – без конкурс в други равни по степен органи на съдебната власт. Същевременно обаче в ал. 3 на §44 и в ал. 3 и 6 на §45 ПРЗ на ЗИДЗСВ са предвидени квоти за допустим брой магистрати, които да бъдат преназначени в един орган на съдебната власт. Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност само от съдийската, съответно от прокурорската колегия на ВСС (чл. 129, ал. 1 от Конституцията). Именно това правомощие на ВСС като орган на съдебната власт е една от гаранциите за нейната независимост (Решение № 8 от 1994 г. по к. д. № 9/1994 г.). Упражняването му не може да бъде ограничавано със закон в случаи, които не са предвидени в Основния закон, както е направено с §44, ал. 3, изречение второ, и с §45, ал. 3, изречение второ и ал. 6, изречение второ ПЗР на ЗИДЗСВ. Законодателната власт не може да определя как точно ВСС да прилага разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗСВ, тъй като това представлява недопустима намеса в чужда сфера на изключителни конституционни правомощия в противоречие с принципа на разделение на властите (чл. 8 от Конституцията). С въвеждането на квоти при преназначаването на съдиите, прокурорите и следователите от закриваните специализирани органи на съдебната власт ВСС е задължен да действа при ограничения, каквито не са предвидени в чл. 194, ал. 1 ЗСВ, като не му е позволено при преназначаването да се съобразява главно с натовареността на съответните съдилища. Предвиденият режим за преназначаване на съдиите, прокурорите и следователите от специализираните наказателни съдилища и прокуратури накърнява независимостта на съдебната власт и поради това противоречи на чл. 117, ал. 2 от Конституцията. С приемането на посочените разпоредби законодателят е иззел оперативни управленски функции по преназначаването на съдиите, прокурорите и следователите от специализираните наказателни съдилища и прокуратури, което е основание да се приеме, че това законодателно решение противоречи на прокламирания в чл. 8 от Конституцията принцип на разделение на властите (Решение № 1 от 2005 г. по к. д. № 8/2004 г.; Решение № 2 от 2013 г. по к. д. № 1/2013 г.). Предвид изложеното Конституционният съд приема, че §44, ал. 3, изр. второ, §45, ал. 3, изр. второ и ал. 6, изр. второ ПЗР на ЗИДЗСВ противоречат на чл. 8 и на чл. 117, ал. 2 от Основния закон, поради което следва да бъдат обявени за противоконституционни. Конституционният съд намира, че останалите атакувани в искането разпоредби не противоречат на Конституцията.