Докладчик
Гроздан Илиев
Подател на искането
омбудсмана на Република България

Предмет на искането

установяване противоконституционност на разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица

образуване на дело:
определение по допустимост:
становище на заинтересувана страна:

Решение - 10

По въпроса за обратното действие на данъчните закони Конституцията не съдържа изричен императив за забрана, каквато уредба има по отношение на наказателния закон - по арг. от чл. 5, ал. 3 от Конституцията. Разбирането, застъпено в доктрината и практиката на Конституционния съд, основани на чл. 4 от Конституцията, прогласил принципа за правовата държава, са категорични за това, че материалният данъчен закон не може да има обратно действие. Принципното разбиране на съда по отношение действието на данъчния закон във времето е съобразено от законодателя при въвеждане на новия подоходен данък. Поначало данъчното задължение възниква по силата на закона и в случая това е сторено с новелата на чл. 38, ал. 13 вр. чл.13, ал. 1 Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Съгласно § 58 ЗИДЗДДС вр. § 57 ЗИДЗДДФЛ, включително в частта, с която се въвежда новият данък, законът влиза в сила от 01 януари 2013 г., когато започва следващата данъчна година, независимо от факта, че е приет през предходната данъчна година. Следователно обратно действие на атакуваните правни норми към момента на влизане в сила на задължението за заплащане на данъка не е налице. Конституционният съд приема, че възприетите с чл. 11, ал. 5 ЗДДФЛ разрешения за облагане с данък на дохода от лихва при авансовото му изплащане изключва ретроактивното действие на закона в тази му част. Нещо повече, възприемането на датата на падежа като общоприложим критерий, който следва да се съобразява при определяне на облагаемата данъчна основа за всички възможни случаи на депозитни сметки, най-пълно съответства и на принципа за равнопоставеност на данъчните субекти по отношение момента на изискуемост на данъчното задължение. Следователно, като императивно правило с действие ex nunk след 01 януари 2013 г., нормата на чл. 11, ал. 5 ЗДДФЛ не създава пряко или косвено с обратна сила данъчно утежнение, нарушавайки основополагащи конституционни принципи, с които се гарантират правната сигурност и предвидимост като структуроопределящи признаци на правовата държава. ЗДДФЛ не преурежда правоотношението, породено от договора за откриване на банков депозит, в неговите облигационни измерения. Предмет на закона е възникналото на основата на договора за откриване на депозитна сметка, съпътствуващо го данъчно правоотношение, което ще бъде налице само дотогава, докато съществува първичното облигационно правоотношение. При очертаното съдържание и последователност на възникване и развитие на правоотношенията в случая сме изправени пред хипотезата на приложение на новия закон към заварено правоотношение, което не е равнозначно на обратно действие на новия закона.