Докладчик
Георги Ангелов
Подател на искането
тричленен състав на Върховния административен съд

Предмет на искането

Искане на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от Закона за Министерството вътрешните работи

определение по допустимост:
становища на заинтересувани страни и правни мнения:

Решение - 10

Целта на разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи не е защитата на правораздаването, нито защитата на действащия правен ред. Разпоредбата защитава „специфичния авторитет“, т. е. обществената оценка, на държавните служители, за които е приложим Закона за Министерството на вътрешните работи. Простото наличие на наказателно производство и на дисциплинарно производство, само по себе си, не е е съображение от конституционен порядък, което да може да обоснове ограничаването на основни права на служителя. Авторитетът на държавната служба е легитимна законодателна цел, но тя не се постига чрез задължителното му по силата на закона отстраняване от служба. Правото на труд и на обществено осигуряване са екзистенциални права на личността, включително на служителя, защото са пряко свързани с материалната основа на съществуването му. Неопределеността на периода на временното му отстраняване от длъжност само поради наличието на двете висящи производства и тежестта на правните последици компрометират неговата правна сигурност. Последиците се прилагат за цялата категория от служители по производствата, независимо от техните конкретни характеристики и въпреки нормата на чл. 31, ал. 3 от Конституцията, според която като обвиняеми те се смятат за невинни до установяване на противното с влязла в сила присъда. Този принцип важи и в дисциплинарното производство, в което дисциплинарното нарушение се смята за установено с влизането в сила на акта за налагането му – аргумент от чл. 56, изр. 1 от Конституцията. Едва след тези два момента могат да настъпят конституционосъобразно неблагоприятните последици от двете производства (т. нар. тяхно извънпроцесуално действие) като същностен елемент от правната сигурност. Достойнството на човека e социална ценност, свързана и с оценката на обществото за дадена личност. Отстраняването от длъжност е израз на негативна оценка за служителя, за неговите професионални и морални качества. Тя уврежда доброто му име, и то не само до възстановяването му на работа, но най-често и след това. Върху тези ценности посяга оспорената разпоредба, без те да са надлежно защитени по смисъла на чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията (по-горе, т. 7, б. „б“).