Докладчик
Ванюшка Ангушева
Подател на искането
52-ма народни представители от 41-ото Народно събрание
Предмет на искането
обявяване противоконституционност на 167; 6, т.18, б. “а” и “б” от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г.
Конфедерация на независимите синдикати в България
Формат pdf
Конфедерация на работодателите и индустриалците в България
Формат pdf
КТ "Подкрепа"
Формат pdf
Министерство на финансите
Формат pdf
Министерство на труда и социалната политика
Формат pdf
Министерски съвет
Формат pdf
Национална инициатива "Социална солидарност"
Формат pdf
Национален осигурителен институт
Формат pdf
Президент на Република България
Формат pdf
Съюз на пенсионерите
Формат pdf
Решение - 10
Принципът за социалната държава представлява мандат за активна социална политика на държавата с цел гарантиране социална закрила на хората. В Конституцията “социалната държава” е основно начало и рамката, в която се вмества социалната закрила. Основен компонент на тази закрила е организирането и поддържането на система на обществено осигуряване като система на взаимопомощ, чрез която се защитава общият интерес – в нейните рамки гражданите се осигуряват, получават осигурителни обезщетения при изпълнението на определени законови условия и изисквания. При дългосрочното обществено осигуряване – пенсионното, централна е функцията на т.нар. “договор между поколенията”, при който чрез плащане на осигурителни вноски от настоящото работещо поколение се финансират пенсиите на предходното (работещо) поколение.
Държавата, ако е “социална”, е длъжна да предприеме мерки за стабилизиране на осигурителната система, а оттам и да създаде и поддържа условия за осъществяването на основното право на социално осигуряване, в т.ч. правото на пенсия. Следователно предприемането на реформа с цел подобряването на съотношението в “договора на поколенията” не нарушава принципа за социалната държава, напротив, така се изпълнява мандатът за социална закрила, произтичащ от качеството “социална държава”. Държавата изпълнява едно свое задължение.
Относно същността и спецификата на основните права на гражданите в социалната сфера Конституционният съд има ясно разбиране: при тях, за разлика от личните основни права, наричани “отбранителни” и “негативни”, същността не е отбрана срещу навлизането на публичната власт в запазената лична сфера, а е искане за позитивни действия в социалната сфера от страна на държавата и за съпричастност в нейните постижения; затова тези права са наричани „съпричастни” и „позитивни”. Присъщо на такива социални права е, че за тяхното осъществяване трябва да се погрижи държавата. Правото на обществено осигуряване (чл. 51, ал. 1 от Конституцията) е такова основно право на гражданите в социалната сфера. Конституцията го прогласява: “Гражданите имат право на обществено осигуряване...”, а начинът на осигуряване, размерът на осигурителните вноски, осигурителната база или осигурителният доход, други правила и процедури са предмет на уредба в отделни закони.
Функцията на конституционно прогласеното право на обществено осигуряване произтича от същността на установената в държавата система на обществено осигуряванe: система на взаимопомощ и солидарност, чрез която се защитава общият интерес, като от набираните вноски на всички осигурени лица се обезпечава материална защита на изпадналите в нужда членовете на обществото, които поради настъпване на определени осигурителни са в невъзможност за придобиване на средства срещу личен труд. Сърцевината на правото на обществено осигуряване е в гарантирането на социалната сигурност. Конституционно защитеното му съдържание обхваща компонентите на социалната сигурност – закрила при болест, майчинство, трудова злополука, старост, нужда от грижи, безработица. Това са постиженията на общественото осигуряване като система, които се ползват при настъпването на определени рискове и почиват върху заработеното от осигурените лица, за разлика от социалното подпомагане.