Докладчик
Благовест Пунев
Подател на искането
Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд

Предмет на искането

Обявяване на противоконституционност на чл. 43А, т. 2 от НК и за несъответствие на същата разпоредба с международните договори, по които България е страна.

становище на заинтересувана страна:
образуване на дело:
определение по допустимост:

Решение - 5

Замяната на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода не е противоконституционно, защото не противоречи на принципа на правовата държава, изразяващ се при наказателното правоприлагане в законоустановеност на престъпленията и на наказанията, предвидени за тях. Законоустановено е престъпното деяние, санкционирано с пробационната мярка, а не деянието, изразяващо се във виновно отклонение на осъдения от нейното изтърпяване, макар че последното представлява основание за замяната на пробацията с лишаване от свобода. Законоустановено е наказанието дори и тогава, когато за съответното престъпно деяние не е предвидено в специалната част на Наказателния кодекс наказание лишаване от свобода, а само пробация, щом като в общата част на Кодекса е предвидена замяната му при определени предпоставки на неизпълнение с лишаване от свобода и възможността за прилагането на това потенциално по-тежко по вид наказание е известна на осъдения. Това е така, защото наказанието е законоустановено не само когато е съобразено с предвиденото в специалната част на Наказателния кодекс, но и с модифицираното наказание, уредено в общата част на същия кодекс, което се прилага при осъществяване на дефинирани в нея особени обстоятелства, отнасящи се до деянието и личността на дееца, в случая на поведението на последния при изпълнение на наложената му с влязла в сила присъда пробационна мярка. По тази причина не е нарушена и Конвенцията за правата на човека и основните свободи, която в чл.7, т.1 забранява налагане на наказание по-тежко от това, което е било предвидено за престъплението в момента, когато е било извършено, тъй като в случая санкцията е законоустановена и предвидима за осъдения като последица на негово виновно неизпълнение на наложената му пробационна мярка. Не е нарушен и Международният пакт за граждански и политически права, който в чл.14, т.7 забранява повторно осъждане на лице, осъдено или оправдано с влязла в сила, тъй като наложеното със замяната наказание лишаване от свобода не е повторно – то се отнася до същото деяние, което е санкционирано с пробация, като е само едно и замененото с него неизтърпяно изцяло или частично наказание пробация не се прилага.