Вид на акта
Определение
Дата
24-02-2011 г.
Към дело

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
София, 24 февруари 2011 г.
по конституционно дело № 3 от 2011 г., докладвано от съдията Пламен Киров

Конституционният съд в състав: председател – Евгени Танчев, и членове: Емилия Друмева, Владислав Славов, Димитър Токушев, Благовест Пунев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Георги Петканов, Ванюшка Ангушева, Стефка Стоева, Румен Ненков, при участието на секретар-протоколиста Милена Петрова, разгледа в закрито заседание на 24 февруари 2011 г. конституционно дело № 3/2011 г., докладвано от съдията Пламен Киров.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.
Делото е образувано на 10.02.2011 г. по искане на 51 народни представители от 41-вото Народно събрание за установяване противоконституционността на чл. 98 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 58 от 27.07.2009 г., изм., ДВ, бр. 60 от 30.07.2009 г., Решение № 11 на Конституционния съд на Република България от 03.12.2009 г. – ДВ, бр. 98 от 11.12.2009 г., доп., ДВ, бр. 100 от 15.12.2009 г., изм. и доп., ДВ, бр. 43 от 08.06.2010 г.).
В искането се твърди, че разпоредбата на чл. 98 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание противоречи на преамбюла, чл. 4, ал. 1, чл. 89 и чл. 112 от Конституцията на Република България. Според вносителите оспорената разпоредба противоречи на принципа на правовата държава, както и на конституционните норми, които регулират отношенията и баланса между изпълнителната и законодателната власт в контекста на установената в основния закон парламентарна форма на управление.
Народните представители, отправили искането пред Конституционния съд, твърдят, че Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание като специфичен нормативен акт, имащ силата на закон, трябва да конкретизира и развие конституционните принципи и норми, свързани с дейността на Народното събрание и Министерския съвет, но не следва да “дописва” или да влиза в противоречие с основния закон на държавата.
В искането се поддържа, че съдържанието на оспорената норма довежда до недопустимо смесване на два отделни конституционни института – вот на недоверие (чл. 89 от Конституцията) и вот на доверие (чл. 112 от Конституцията). Според вносителите те имат самостоятелни цели и логика, осъществяват се в независими една от друга процедури, инициират се от различни субекти и независимо от това, че основанията им са идентични водят до различни правни резултати. Посочват се и различните парламентарни мнозинства, които Конституцията изисква за гласуване на недоверие и съответно за гласуване на доверие на Министерския съвет.
Поради това народните представители искат от Конституционния съд да установи противоконституционността на чл. 98 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Производството е във фазата по допустимостта на искането.
Конституционният съд намира, че искането е допустимо и следва да се разгледа по същество. То е направено от оправомощен субект на инициатива по чл. 150, ал. 1 от Конституцията – повече от 1/5 от народните представители на 41-вото Народно събрание. Искането е с предмет установяване противоконституционност на разпоредба от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е в правомощията на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България.
Като заинтересувани страни по делото с оглед неговия предмет следва да бъдат конституирани Народното събрание, президентът на Републиката, Министерският съвет, министърът на правосъдието и Съюзът на юристите в България, Институтът за модерна политика, Центърът за изследване на демокрацията.
По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска за разглеждане по същество искането на 51 народни представители в 41-вото Народно събрание за установяване противоконституционността на чл. 98 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 58 от 27.07.2009 г., изм., ДВ, бр. 60 от 30.07.2009 г., Решение № 11 на Конституционния съд на Република България от 03.12.2009 г. – ДВ, бр. 98 от 11.12.2009 г., доп., ДВ, бр. 100 от 15.12.2009 г., изм. и доп., ДВ, бр. 43 от 08.06.2010 г.).
Конституира като заинтересувани страни по делото Народното събрание, президента на Републиката, Министерския съвет, министъра на правосъдието и Съюза на юристите в България, Института за модерна политика, Центъра за изследване на демокрацията.
Препис от определението да се изпрати на вносителите на искането и заинтересуваните страни с възможност в 20-дневен срок да вземат становище по искането.

Председател: Евгени Танчев