О С О Б Е Н О М Н Е Н И Е
на съдия Борислав Белазелков
по Определение № 3 от 10.06. 2025 г.
на Конституционния съд по конституционно дело № 8/2025
Представям това особено мнение, тъй като не споделям извода за допустимост на искането на президента на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 84, т. 5 от Конституцията във връзка с отговор на следния въпрос: Съобразно конституционните си правомощия разполага ли председателят на Народното събрание с компетентност да преценява изискванията, при които е допустимо произвеждане на национален референдум, като отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон?
В чл. 77, ал. 1 на Конституцията са уредени само конституционните правомощия на председателя на Народното събрание. В т. 1 и 2 са уредени правомощия му да представлява Народното събрание и предлага проект за дневен ред на заседанията. В т. 3 – 6 са уредени други негови конституционни правомощия, а в чл. 78, т. 1 – и правомощието му да свиква Народното събрание на заседание. В доктрината и обществената практика няма съмнение, че председателят на Народното събрание може да има също и правомощия по закон, като и по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В чл. 84, т. 5 на Конституцията е уредено правомощието на Народното събрание да приема решение за произвеждане на национален референдум. В Конституцията е уредено правото на законодателна инициатива, но не е уредено, кой може да прави предложение за вземане на решение. Съгласно чл. 84, ал. 1 от действащия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание (обн. ДВ, бр. 107 от 20.12.2024 г.) проект за решение, декларация и обръщение могат да внасят народните представители и парламентарните групи. За приемането на решения по отделни въпроси в правилника са уредени специални изисквания по отношение на народните представители.
Конституционните правомощия на президента са уредени в чл. 98, както и в други разпоредби на Конституцията, сред тях обаче не е правомощието да прави предложение за произвеждане на национален референдум. Това негово правомощие е законово, тъй като е уредено в чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (Обн., ДВ, бр. 44 от 2009 г., посл. изм. бр. 15 от 22.02.2022 г.; ЗПУГДВМС). В този закон са уредени и някои правомощия на председателя на Народното събрание във връзка с администрирането на постъпили предложения за произвеждане на национален референдум. Такива са правомощието му по чл. 10, ал. 3 ЗПУГДВМС да организира създаването и воденето на публичен регистър, в който се вписват предложенията за произвеждане на национален референдум и инициативните комитети и по чл. 12, ал. 9 ЗПУГДВМС да прекратява процедурата по предложение за референдум, при невнасяне в срок на подписката в Народното събрание, което се вписва в регистъра,
От изложеното по-горе се вижда, че в обсъжданата материя председателят на Народното събрание разполага не само конституционни правомощия, но също и с правомощия, които са уредени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и в ЗПУГДВМС. Конституционният съд не може да тълкува разпоредбите на тези два нормативни акта и да се произнесе по правомощия на председателя на Народното събрание извън конституционно уредените, тъй като произтичат от други нормативни актове. И може ли при тълкуването на които и да било нормативни актове Конституционният съд да постанови друго, освен че председателят на Народното събрание може да се произнася само по допустимостта и редовността на постъпилото предложение; и ако то е допустимо (изхожда от овластено лице и е по въпрос, който може да бъде решен чрез референдум) и редовно (в изискуемата форма и с необходимите съдържание и приложения) да организира подготовката на предложението за разглеждане и решаване от Народното събрание. Няма конституционно установен орган, освен самото Народното събрание, който може да контролира преценката на председателя за допустимостта и редовността на предложението и да отмени или преодолее неговия отрицателен акт, като наложи разглеждането на отклоненото предложение.
При всички възможни резерви към цитираното Решение №9/2016 г. по к.д. №8/2016 г. то се отнася до оспорване на конституционността на решение на Народното събрание за произвеждане на референдум по шест въпроса, като е обявена противоконституционността на решението за произвеждане на референдум по три от тях. Аргументацията при произнасянето си, Съдът да преценява и законовата уредба на референдума се основава на разбирането, че законът детайлизира конституционната уредба на референдума в съответствие с духа на Конституцията, което не може да не бъде съобразено при преценката на конституционността на оспорваното решение на Народното събрание. Този аргумент обаче няма отношение към тълкувателното правомощие на Съда. Той не може да тълкува Конституцията „в светлината“ или като изхожда от-, или като съобразява също и законовата уредба на референдума.
Народното събрание по една или друга причина на практика не разглежда много законодателни предложения, направени от конституционно установените органи (народни представители и Министерския съвет) в пределите на конституционно установените им правомощия (право на законодателна инициатива) и много предложения за вземане на решение по различни въпроси. Кой конституционно установен държавен орган може да задължи Народното събрание да разгледа по същество постъпилите предложения и постанови решение за приемането или отхвърлянето им? В никакъв случай това не е Конституционният съд.
В Конституцията има изрично възлагане за приемане на закон в повече от шестдесет случая. Ако всички тези закони е необходимо да бъдат съобразявани при оспорването на конституционността на актове на различните конституционно установени органи, допустимо ли е Конституционният съд да съобразява и тези закони, когато тълкува разпоредбите на Конституцията, уреждащи правомощията на тези органи, за да реши, кои са законоустановените им правомощия, както и да ги разграничи от законоустановените правомощия на другите конституционно установени органи?
Какво конституционно значение би могло да има такова тълкуване?
СЪДИЯ:
/БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ/