Докладчик
Стефанка Стоянова
Подател на искането
50 народни представители от XXXIX Народно събрание
Предмет на искането
Установяване на противоконституционност на чл. 7, ал. 4, чл. 10, ал. 1, изр. 3 и 4 и ал. 2, § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба, както и § 2, ал. 3 и § 3 и § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за вероизповеданията; Установяване на несъответствие на тези разпоредби с международни договори, по които България е страна
Министерски съвет
Формат pdf
Народно събрание
Формат pdf
Министър на правосъдието
Формат pdf
Главно мюфтийство
Формат pdf
Българска Божия Църква
Формат pdf
Българска Лютеранска Църква
Формат pdf
Българска Православна Църква
Формат pdf
Българска Църква на Назарянина
Формат pdf
Българска Евангелска Църква Блага Вест
Формат pdf
Български хелзинкски комитет
Формат pdf
Католическа Църква в Република България
Формат pdf
Комитет по правата на човека
Формат pdf
Институт за принципите на правото
Формат pdf
Общество за Кришна-съзнание
Формат pdf
Национален Алианс Обединени Божии Църкви
Формат pdf
Богословски факултет при Софийския университет
Формат pdf
Съюз на евангелските съборни църкви
Формат pdf
Съюз на Евангелските Баптистки църкви
Формат pdf
Сдружение Хелзинкски наблюдател-България
Формат pdf
Евангелска методистка епископална църква
Формат pdf
Църква на адвентистите от седмия ден-реформаторско движение
Формат pdf
Съюз на църквите на адвентистите от седмия ден
Формат pdf
Съюз на евангелските петдесятни църкви в България
Формат pdf
Духовно християнско общество Изкупена Христова Църква
Формат pdf
Православен център за църковно-държавни и междуцърковни отношения
Формат pdf
Дружество на научната и преподавателска общност при Съюза на юристите в България
Формат pdf
Църква на адвентистите от седмия ден-реформаторско движение към международното мисионско общество
Формат pdf
Решение - 12
1. Пределите на свобода на вероизповеданията се определят от наличието на други ценности, които също са конституционно защитени. Такива ценности са основните права и свободи на гражданите. В тяхната неотменимост, прогласена с чл. 57, ал. 1 от основния закон, и във възможността за ограничаване само на някои от тях, и то при предпоставките, съдържащи се в чл. 57, ал. 3 от този закон, е конституционната опора на забраната по чл. 7, ал. от 4 Закона за вероизповеданията и тя не накърнява принципите на свобода на вероизповеданията и отделеност на религиозните институции от държавата. Освен това същата забрана, насочена, както се отбеляза, към защитата на основните права и свободи, не накърнява и принципа на равенство на гражданите пред закона.
По тези съображения чл. 7, ал. 4 ЗВ не е в несъответствие и с чл. 9 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 18 от Международния пакт за гражданските и политическите права. Свободата за изповядване от всеки на своята религия или убеждения подлежи на ограничения както според чл. 9, т. 2 от Конвенцията, така и според чл. 18, т. 3 МПГПП. Защитата на правата и свободите е сред основанията, на които се въвеждат такива ограничения. Тяхната защита е сред основанията за въвеждане на ограничения и на правото на свободно сдружаване – чл. 11, т. 2 от Конвенцията и чл. 22, т. 2 МПГПП. Затова в тази част искането следва да се отхвърли.
2. При ограничението в приложното поле на допълнителната разпоредба е без значение дали съдържащото се в т. 3 обяснение се отклонява от конституционното понятие “религиозна институция” и наличието или отсъствието на такова отклонение не е необходимо да се преценява. Тъй като същото обяснение се отнася само до Закона за вероизповеданията, то не създава някакви неясноти или противоречивост в законовата уредба, от които да произтича нарушение на принципа на правовата държава и които да обосновават неконституционност.
3. Наличието или отсъствието на правоприемственост между регистрирано вероизповедание и съществували в периода до 1949 г. религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица е въпрос, който се решава от съда. Създадената правна уредба конкретизира субектите, които могат да поискат установяването на правоприемственост, определя исковия процес като средство за решаването на този въпрос и изричо предоставя решаването му на Софийския градски съд. По такъв начин правораздаването е възложено на съдилищата и не може да се приеме, че е допуснато нарушение на конституционния принцип за разделение на властите.
4. По чл. 10, ал. 1, изр. 3 и 4 и ал. 2 ЗВ, § 2, ал. 3, § 3 относно думите “да ползват или да се разпореждат с нейно имущество” от преходните и заключителните разпоредби на същия закон: При произнасянето дали разпоредбите са противоконституционни и дали са в несъответствие с международен договор, по който България е страна, искането не получи необходимите седем гласа, за да бъде уважено. Затова трябва да се отхвърли.