Докладчик
Стефанка Стоянова
Подател на искането
50 народни представители от XXXIX Народно събрание

Предмет на искането

Установяване на противоконституционност на чл. 7, ал. 4, чл. 10, ал. 1, изр. 3 и 4 и ал. 2, § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба, както и § 2, ал. 3 и § 3 и § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за вероизповеданията; Установяване на несъответствие на тези разпоредби с международни договори, по които България е страна

образуване на дело:
определение по допустимост:
становище на заинтересувана страна:
Министерски съвет
Народно събрание
Министър на правосъдието
Главно мюфтийство
Българска Божия Църква
Българска Лютеранска Църква
Българска Православна Църква
Българска Църква на Назарянина
Българска Евангелска Църква Блага Вест
Български хелзинкски комитет
Католическа Църква в Република България
Комитет по правата на човека
Институт за принципите на правото
Общество за Кришна-съзнание
Национален Алианс Обединени Божии Църкви
Богословски факултет при Софийския университет
Съюз на евангелските съборни църкви
Съюз на Евангелските Баптистки църкви
Сдружение Хелзинкски наблюдател-България
Евангелска методистка епископална църква
Църква на адвентистите от седмия ден-реформаторско движение
Съюз на църквите на адвентистите от седмия ден
Съюз на евангелските петдесятни църкви в България
Духовно християнско общество Изкупена Христова Църква
Православен център за църковно-държавни и междуцърковни отношения
Дружество на научната и преподавателска общност при Съюза на юристите в България
Църква на адвентистите от седмия ден-реформаторско движение към международното мисионско общество

Решение - 12

1. Пределите на свобода на вероизповеданията се определят от наличието на други ценности, които също са конституционно защитени. Такива ценности са основните права и свободи на гражданите. В тяхната неотменимост, прогласена с чл. 57, ал. 1 от основния закон, и във възможността за ограничаване само на някои от тях, и то при предпоставките, съдържащи се в чл. 57, ал. 3 от този закон, е конституционната опора на забраната по чл. 7, ал. от 4 Закона за вероизповеданията и тя не накърнява принципите на свобода на вероизповеданията и отделеност на религиозните институции от държавата. Освен това същата забрана, насочена, както се отбеляза, към защитата на основните права и свободи, не накърнява и принципа на равенство на гражданите пред закона. По тези съображения чл. 7, ал. 4 ЗВ не е в несъответствие и с чл. 9 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 18 от Международния пакт за гражданските и политическите права. Свободата за изповядване от всеки на своята религия или убеждения подлежи на ограничения както според чл. 9, т. 2 от Конвенцията, така и според чл. 18, т. 3 МПГПП. Защитата на правата и свободите е сред основанията, на които се въвеждат такива ограничения. Тяхната защита е сред основанията за въвеждане на ограничения и на правото на свободно сдружаване – чл. 11, т. 2 от Конвенцията и чл. 22, т. 2 МПГПП. Затова в тази част искането следва да се отхвърли. 2. При ограничението в приложното поле на допълнителната разпоредба е без значение дали съдържащото се в т. 3 обяснение се отклонява от конституционното понятие “религиозна институция” и наличието или отсъствието на такова отклонение не е необходимо да се преценява. Тъй като същото обяснение се отнася само до Закона за вероизповеданията, то не създава някакви неясноти или противоречивост в законовата уредба, от които да произтича нарушение на принципа на правовата държава и които да обосновават неконституционност. 3. Наличието или отсъствието на правоприемственост между регистрирано вероизповедание и съществували в периода до 1949 г. религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица е въпрос, който се решава от съда. Създадената правна уредба конкретизира субектите, които могат да поискат установяването на правоприемственост, определя исковия процес като средство за решаването на този въпрос и изричо предоставя решаването му на Софийския градски съд. По такъв начин правораздаването е възложено на съдилищата и не може да се приеме, че е допуснато нарушение на конституционния принцип за разделение на властите. 4. По чл. 10, ал. 1, изр. 3 и 4 и ал. 2 ЗВ, § 2, ал. 3, § 3 относно думите “да ползват или да се разпореждат с нейно имущество” от преходните и заключителните разпоредби на същия закон: При произнасянето дали разпоредбите са противоконституционни и дали са в несъответствие с международен договор, по който България е страна, искането не получи необходимите седем гласа, за да бъде уважено. Затова трябва да се отхвърли.