Вид на акта
решение
Дата
19-09-1995 г.
Към дело

 

 

Решение № 16
от 19 септември 1995 г. по к.д. № 19/95 г.
относно искане за установяване на противоконституционност на решението на Великото народно събрание за приемане на Основни положения на временен статут на Българската национална телевизия и Българското национално радио
(Обн., ДВ, бр.86 от 26 септември 1995 г.)

С ъ с т а в: Асен Манов - председател, Младен Данаилов, Милчо Костов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Николай Павлов, Димитър Гочев, Иван Григоров, Пенчо Пенев, Тодор Тодоров, Александър Арабаждиев, Георги Марков - докладчик

Делото е образувано на 14 юли 1995 г. по искане на главния прокурор на Република България. Иска се установяване на противоконституционност на решението на Великото народно събрание за приемане на Основни положения на временен статут на Българската национална телевизия и Българското национално радио (ДВ, бр.3 от 1991 г.; изм., ДВ, бр.10 от 1993 г.).

Поддържа се, че са нарушени чл.40, ал.1; чл.79, ал.2 и чл.8 от Конституцията. Твърди се, че Комисията по радио, телевизия и БТА на Народното събрание (НС), е станала орган на управление на тези държавни медии. Сочи се, че комисиите са помощни органи на парламента и не могат да взимат самостоятелни решения, подменящи вота на пленарната зала. В искането се обосновава тезата, че е осигурено ефирно време на законодателната и изпълнителната власт, а са лишени от такова Конституционния съд и висшите органи на съдебната власт.

С определение на Конституционният съд от 18 юли 1995 г. искането на главния прокурор е допуснато за разглеждане по същество. Обстоятелството, че се атакува решение на парламента, прието преди влизане на новата Конституция, не може да бъде пречка за допустимостта на искането съгласно с основния закон (в това отношение Конституционният съд изоставя предишната си практика). Със същото определение като заинтересувани страни по делото са конституирани президентът на Република България, Народното събрание, Министерският съвет, Висшият съдебен съвет, генералният директор на Българската национална телевизия (БНТ) и генералният директор на Българското национално радио (БНР). В изпълнение на предоставената им възможност становище по искането са изразили НС и генералните директори на БНТ и БНР.

В становището на парламента се настоява за отхвърляне на искането като неоснователно, тъй като атакуваното решение на Великото народно събрание (ВНС) е в съответствие с § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията.

Генералният директор на БНТ поставя под съмнение конституционосъобразността на редица разпоредби от въпросното решение с оглед автономията на националната телевизия. Генералният директор на БНР счита искането за основателно само в частта, лишаваща органите на съдебната власт от ефирно време.

Конституционният съд, след преценка на доводите, изтъкнати в исканията и становищата на заинтересуваните страни, и представените по делото писмени доказателства, приема следното:

Въпросното решение е резултат на споразумение между политическите сили, представени във ВНС, за гарантиране на мирния преход към демократично общество. В специален раздел, третиращ проблемите на телевизията и радиото, е постигнато съгласие до 21.ХII.1990 г. да се изготви и приеме от ВНС временен статут за работата им, а до 10.II.1991 г. в пленарната зала на парламента да се внесе съответен законопроект.

На 22.ХII.1990 г. ВНС гласува решение за приемане на Основни положения на временен статут на Българската национална телевизия и Българското национално радио, след което обаче законопроект за БНТ и БНР не е внесен. "Временното " уреждане на материята продължава и до днес.

С § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията изрично се сочи, че правната уредба на БНТ и БНР трябва да стане със закон като дотогава НС следва да осъществява правомощията, които ВНС има по отношение на тези национални институти. От тази конституционна разпоредба произтича и правото на НС временно, до приемането на съответен закон, да избира и освобождава генералните директори на БНТ и БНР. От дебатите по приемането на новата Конституция става ясно, че са отхвърлени идеите в правомощията на НС (както бе по старата Конституция) или в правомощията на президента да влиза и назначаването, респ. освобождаването на ръководителите на националните телевизия и радио, като се изтъква необходимостта от обществен съвет, създаден по законодателен ред.

Правомощието на НС да избира генералните директори на БНТ и БНР не може да означава, че нормативните актове, уреждащи статута на двете медии, могат да нарушават Конституцията и по-специално чл. 40, ал.1, според който средствата за масова информация са свободни и не подлежат на цензура. Това правомощие не може също така да превръща НС и неговите комисии в органи на управление.

От тази гледна точка са неконституционосъобразни вторите изречения на абзац 2 и абзац 7, според които НС чрез постоянната комисия по радио, телевизия и БТА наблюдава двете национални медии и събира пожелания и препоръки за дейността им.

В абзац 9, б. "в", "г", "д" и "е" от решението на ВНС е предвидено Комисията по радиото, телевизията и БТА на НС: да одобрява структурата и правилника за дейността на БНТ и БНР; да утвърждава колективните им органи на ръководство; да се запознава и дава мнение за програмните им схеми; периодично да изслушва генералните им директори. Второто изречение на абзац 15, от друга страна, дава правомощие на същата парламентарна комисия да утвърждава разпределението на бюджетите на двата института.

Конституционният съд счита въпросните текстове за противоконституционни по следните съображения:

Разпоредбата на чл.40, ал.1 от Конституцията забранява на държавните органи да се намесват в дейността на средствата за масова информация, поради което БНТ и БНР следва в рамките на законите да приемат такива структури и правилници за дейността им, каквито намерят за добре. Наред с това "одобряването" на структури и вътрешни правилници за дейността на различни ведомства е управленска (административна) дейност, поради което с оглед на чл.8 от Конституцията, не може да се извършва от помощни органи на законодателната власт, каквито се постоянните комисии.

Съгласно чл.8 от Конституцията държавната власт се дели на законодателна, изпълнителна и съдебна. Парламентът осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол над изпълнителната. БНТ и БНР обаче не са изпълнителни органи. След закриване на Комитета за телевизия и радио (ДВ, бр.22 от 1990 г.) те стават самостоятелни, автономни, общонационални и надпартийни институти. От друга страна, постоянните комисии на НС са само негови помощни органи, които нямат право да издават актове, подменящи вота на пленарната зала или да извършват управленска дейност. Следователно е недопустимо от гледна точка на Конституцията Комисията по радио, телевизия и БТА на НС да утвърждава колективните органи на ръководство на националните медии и да се меси в кадровата им политика.

Чрез програмите на националните телевизия и радио се упражняват основни права, гарантирани на гражданите по чл.39 от Конституцията - всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, чрез изображение и по друг начин, както и правото да може да търси, получава и разпространява информация - чл.41, ал.1 от Конституцията. БНТ и БНР са общонационални, свободни от цензура и автономни институти. Тяхната свобода е гарантирана с чл.40, ал.1 от Конституцията. Даването на "мнение" за програмната схема на националните телевизия и радио от парламента или неговите комисии създава възможност за влияние върху програмата им от политическата сила, която има парламентарно мнозинство. Това е недопустимо от гледна точка на чл.39, чл.40 и чл.41 на основния закон.

Съгласно чл.80 от Конституцията длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да представят исканите от тях сведения и документи, когато се извършват примерно проучвания или анкети по въпроси, представляващи държавен и обществен интерес. Конституцията обаче не предвижда възможност комисиите на НС да "абонират" за "периодично изслушване" когото и да било. Още по-малко това може да стане с генералните директори на БНТ и БНР предвид свободата на словото и независимостта на двата института, гарантирана с чл.40, ал.1 от Конституцията.

Комисията по радио, телевизия и БТА е натоварена и с несвойствена функция по оперативното управление на бюджетните средства, отредени на двете медии. Тази разпоредба нарушава не само свободата на двата института, но и чл.79, ал.2 от Конституцията, според който комисиите са помощни органи на законодателната власт.

С атакуваното решение на ВНС е гарантирано при поискване незабавно предоставяне на необходимо ефирно време на президента, председателя на НС, председателя на Министерския съвет и на специално упълномощени от тях лица - абзац 13. Право на ефирно време е дадено и на председателя на Комисията по радио, телевизия и БТА, което противоречи на чл.79, ал.2 от Конституцията, и го приравнява на посочените по-горе представителни държавни органи. Също в противоречие с Конституцията не е предвидено ефирно време за висшите съдебни органи и Конституционния съд.

Недопустимо е от гледна точка на чл.8 от Конституцията законодателната и изпълнителната власт да имат привилегия спрямо съдебната при гарантиране на ефирно време в националните медии, още повече, че в редица случаи съдебната власт контролира изпълнителната. Ефирно време следва да има и Конституционният съд, който дава задължителни тълкувания на Конституцията и упражнява контрол над НС и президента на Републиката относно конституционосъобразността на издаваните от тях правни актове.

Въпросът, кои държавни органи, при какви обстоятелства и обем могат да имат гарантирано ефирно време по БНТ и БНР, следва да намери законодателно решение, като се държи сметка за правомощията им, разделението на властите и свободата на словото и средствата за масова информация.

Конституционният съд намира, че в останалата част атакуваното решение на ВНС не нарушава основния закон.

На основание чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията и с оглед на изложените мотиви Конституционният съд

Р Е Ш И:

1. Обявява за противоконституционни следните разпоредби от решението на Великото народно събрание за приемане на Основни положения на временен статут на Българската национална телевизия и Българското национално радио (ДВ, бр.3 от1991 г., изм., ДВ, бр.10 от 1993 г.):

- абзац 2 само относно второто изречение на разпоредбата;

- абзац 7 само относно второто изречение на разпоредбата;

- абзац 9,б. "в", "г", "д", и "е";

- абзац 13 само относно второто изречение на разпоредбата;

- абзац 15 само относно второто изречение на разпоредбата.

2. Отхвърля искането на главния прокурор за обявяване на противоконституционността на решението на Великото народно събрание за приемане на Основни положения на временен статут на Българската национална телевизия и Българското национално радио в останалата му част.

 

 
особено мнение и становище по решение: