Дело № 17/ 2002 г. Статус: решено

I. Относно увеличаване правомощията на изпълнителната власт: Следва да се има предвид, че България е правова държава с разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна – чл.8 от основния закон, в която правораздаването е самостоятелна държавна функция. Конституцията на Република България съдържа самостоятелна глава шеста, наименувана “Съдебна власт”, с която конституционно е призната и легитимирана “третата власт”. По волята на конституционния законодател съдебната власт е най-самостоятелна и независима – чл.117, ал.2 от основния закон. Трите власти трябва да си сътрудничат. Законодателят е длъжен да осигурява механизми за балансиране взаимоотношенията между тях, а не да допуска изпълнителната власт да се вмества в осъществяване функциите на съдебната. Неслучайно по волята на конституционния законодател министърът на правосъдието не е председател, а само председателстващ заседанията на ВСС, и то без право на глас. С Решение № 1/1999 г. по к.д. № 34/1998 г. Конституционният съд е признал правото на министъра на правосъдието като председателстващ ВСС да прави кадрови предложения до този орган. С посочените разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт обаче правомощията на изпълнителната власт по отношение на съдебната се увеличават прекомерно, с което са нарушени чл.8, чл.117, ал.2, чл.124 и чл.125, ал.1 от основния закон. II .Относно кадровите правомощия на общите събрания: Следва да се има предвид, че по волята на Великото народно събрание, отразена и в мотивите по приемане на Конституцията, осъществяването на кадровата политика в съдебната власт е възложена на конституционно установен нарочен орган – Висш съдебен съвет (чл.129 от основния закон). Общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите не са конституционно предвидени органи на съдебната власт. Същите могат да се създават, доколкото това е необходимо за уеднаквяване на практиката по приложение на законите, повишаване квалификацията на магистратите и т.н. Те обаче не могат да се превръщат в кадровици на съдебната система, което може да има като цяло дестабилизиращ ефект върху дейността на съдебната власт. Конституционната функция на съдиите е не да решават кадрови въпроси, а да защитават правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, и да осъществяват правосъдие в името на народа – чл.117, ал.1 и чл.118 от Конституцията; на прокурорите – да следят за спазване на законността – чл.127 от основния закон, а на следователите – да осъществяват предварителното производство по наказателните дела – чл.128 от Конституцията. Наред с това недопустимо е от гледна точка на Конституцията общото събрание на районния съд да включва и съдия-изпълнители и съдии по вписванията, защото те не са магистрати. III. Относно имунитета и несменяемостта на магистратите: Посочената минимална квота от членове на ВСС няма конституционни правомощия по започване или по възбуждане на наказателно преследване, както и да събира, проверява и оценява данни съобразно изискванията на Наказателнопроцесуалния кодекс. Основният закон не прави никакво деление на магистратите на “обикновени” и “ръководни”. Всички съдии, прокурори и следователи имат общ статут по отношение на несменяемостта, което осигурява стабилност на съдебната система. Този конституционен принцип изключва въвеждането на мандатност на определена категория магистрати, която да породи смяната на съдии, прокурори и следователи от длъжността, която заемат (до това практически водят посочените по-горе разпоредби). Изключение Конституцията допуска само по отношение на председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд и главния прокурор – чл.129, ал.2 от основния закон. Следва да се има предвид също, че магистратите не могат да бъдат освобождавани от длъжност пряко от законодателя с негов акт, а само от оправомощения от Конституцията орган - ВСС, съобразно посочените от закона основания и ред. Независимостта на съдебната власт се гарантира и с това, че магистратите са несменяеми – Решение № 6/1993 г. по к.д. № 4/93 г. Несменяемостта ги прави независими от другите държавни органи при осъществяване на техните правомощия. При определяне по силата на чл.133 от Конституцията на условията и реда за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите, законодателят е длъжен да се съобрази с конституционно установената гаранция за независимост, каквато е несменяемостта, визирана в чл.129, ал.2 от основния закон. IV. Относно ранговете в съдебната власт: При въвеждане в действие на новата система на рангове се засягат придобити вече права на магистратите за тяхното повишаване на място в ранг на базата на доказана добра работа, с което се нарушава чл.4, ал.1 от Конституцията. Не се държи сметка за вече придобития статут по предишната законодателна уредба, което има за резултат отнемане със закон на вече придобити от магистратите законни права, а в крайна сметка и до фактическото им понижаване на място. V. Относно дейността на Висшия съдебен съвет: Неприемливо е с оглед принципите на правовата държава член на ВСС, чийто избор се оспорва, да участва в заседанията му и формира кворума, а същевременно да няма право на глас. Така противоконституционно се ограничават правомощията по вече възникнал и осъществяващ се мандат на ВСС.