Докладчик
Маргарита Златарева
Подател на искането
53 народни представители от ХХХVІІІ народно събрание

Предмет на искането

Установяване на противоконституционност на разпоредбите на § 21, § 23, § 24 и § 32, § 34, т.1 и § 45 от Закона за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация и на § 1,§ 2, § 3, § 4, § 19, ал.4 и § 26 от Закона за изменение и допълнение на Закона за местните избори, както и за несъответствие на § 34, т.1 и § 45 от Закона за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация с международен договор, по който България е страна

особено мнение и становище по решение:
образуване на дело:
определение по допустимост:
становища на заинтересувани страни и правни мнения:
молба по дело:

Решение - 12

Конституцията определя населението на общината като самоуправляващия се субект, а общинския съвет – като орган на този субект. Съгласно чл.136, ал.1, изр.2 от Конституцията един от механизмите за участието на гражданите в управлението на общината е чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, какъвто е общинският съвет. Общинският съвет е органът на местното самоуправление, който задължително се избира от населението на общината, а кметът на общината е институция, упражняваща изпълнителната власт в системата на местното самоуправление, без да е част от структурата на централната изпълнителна власт – чл.139, ал.1, изр.1 от Конституцията. Кметството е съставна административно-териториална единица в общината, създадена за изпълнение на възложените от закона или от общинския съвет функции и компетенции. Конституцията не урежда изрично кметството като териториална единица или като орган на местно самоуправление. Кметството е функция на общината, защото освен че изпълнява и предоставени му от общинския съвет задачи, получава бюджета си от общината. Принципът на местно самоуправление изисква всяка самоуправляваща се териториално-административна единица (за каквато конституционно е определена общината ) сама да определя правилата на управление съобразно индивидуалните особености на това място, балансирани чрез законово уеднаквяване.