Дело № 20/ 2002 г. Статус: решено

Конституционният съд счита, че с атакуваната част от разпоредбата на § 9 , ал.1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр.91/2002 г.) прогласените от чл. 19, ал. 2 и 3 и чл. 17, ал. 3 конституционни принципи не са нарушени, тъй като тя не е в противоречие с техния смисъл и съдържание. Сочените с атакуваната за противоконституционност част от разпоредбата на § 9, ал.1 от ПЗРЗООС като нарушени конституционни текстове не съдържат забрана едни и същи правотношения в различни моменти да бъдат законодателно уреждани по различен начин. Конституционният принцип на чл. 19, ал. 2 се отнася до еднакви правни условия към един и същи момент на стопанска дейност, а не за последователни и различни закони. Обратното би означавало забрана за законодателя да променя веднъж създаденото стопанско законодателство. Законодателят може да създава в определени случаи различни правни условия и за различни категории субекти в рамките на една и съща стопанска дейност. Различието в законовата уредба в различни периоди от време като правило се влияе от редица фактори – икономически, политически, международни и пр., поради което с чл. 84, т . 1 от Конституцията на Народното събрание е дадено право не само да приема закони, но и да ги изменя, допълва и отменя.