Дело № 18/ 2002 г. Статус: решено

А. 1. Конституцията в чл.8 и чл.117 прогласява разделението на властите и независимостта на съдебната власт. Тези принципи изключват възможността Министерският съвет директно или чрез други органи да упражнява правомощията по стопанисването на държавното имущество, предоставено по чл.106 от Конституцията на съдебната власт за осъществяване на нейните функции. 2. Терминът “организира”, употребен в чл.106 от Конституцията относно държавното имущество, необходимо за функционирането на съдебната власт, означава, че изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет или на определен от него министър или друг държавен орган може да организира стопанисването на такова имущество единствено като го предоставя изключително и само на органите на съдебната власт. 3. Понятието “независима”, употребено за съдебната власт в чл.117, ал.2 от Конституцията, включва и независимостта в стопанисването на предоставеното й имущество. Б. Конституцията прокламира правото на гражданите на здравно осигуряване и достъпна медицинска помощ (чл.52, ал.1), както и на почивка и отпуск (чл.48, ал.5), т.е. по израза на оспорената разпоредба – на здравно обслужване и на отдих. Конституцията обаче предвижда както в чл.48, ал.5, така и в чл.52, ал.1, че условията и редът за здравното обслужване и за отдиха се определят със закон. В случая това не е спазено. Оспорената законова разпоредба на ал.2 на чл.139б ЗСВ не определя тези условия и ред, а препраща това да се направи от Министерския съвет. Така материята, за която Конституцията изисква уредба със закон, в случая е предоставена за уредба с подзаконов акт.