Дело № 14/ 2002 г. Статус: решено

Конституцията не изисква пълна идентичност на законодателните текстове, приети на първо и второ четене. Основният закон не ограничава възможността на законодателя на базата на направените разисквания и представените предложения при първото четене от народните представители да коригира и допълва законопроектите при второто четене. Особено, когато тези предложения не противоречат на принципите на приетия при първото гласуване законопроект. Неоснователно е и претендираното от искателите нарушение на чл.105, ал.2 от Конституцията поради неучастие в законодателния процес на правителството и на други държавни органи, имащи отношение към въоръжените сили на Република България. Това е така, защото България е република с парламентарно управление и съгласно Конституцията – чл.1, ал.1, чл.62 и чл.84, т.1, именно Народното събрание осъществява суверенно и самостоятелно законодателната власт, като приема, изменя, допълва и отменя законите. Следва да се има предвид, че ограничаване правата на определени социални групи граждани е допустимо според Конституцията, когато тези ограничения са обществено необходими и става дума за ефективността на българската армия и ефективността на националната ни сигурност. Ето защо намаляването на пределната възраст за кадровата военна служба не може да се приеме като ограничаване на права по смисъла на чл.6, ал.2 от основния закон, тъй като именно спецификата на упражняваната дейност е наложила това законодателно решение, което е в рамките на законодателната целесъобразност. В тази връзка е без значение общата тенденция към увеличаване на възрастта за пенсиониране в нашето законодателство.