Предмет на искането
Тълкуване на чл.50 от Конституцията на Република България във връзка с възможностите чрез закон определени категории работници и служители да бъдат лишени от правото на стачки; Установяване на противоконституционност на чл.16, т.4 и 6 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове.
Решение - 14
1. Правото на стачка е основно право на работниците и служителите, признато им изрично с разпоредбата на чл. 50 от Конституцията. То е средство за защита на техните интереси и конституционна гаранция, че България ще се развива като демократична и социална държава. Правото на стачка като основно конституционно право на гражданите е неотменимо със закон или друг правен акт.
Ограничаването на правото на стачка може да стане със закон в изключителни случаи, когато с оглед на разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от Конституцията преустановяването на работата създава очевидна и непосредствена опасност за живота, сигурността и здравето на населението.
Правото на стачка търпи законодателно ограничаване за определени държавни органи, които упражняват властнически правомощия от името на държавата и осигуряват функционирането ѝ.
Определянето на тези случаи в закона подлежи на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд.
2. Отхвърля искането на президента на републиката за обявяване на противоконституционността на чл. 16, т. 4 и 6 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове (обн., ДВ, бр. 21 от 1990 г.; изм., бр. 27 от 1991 г.).