Вид на акта
особено мнение и становище по решение
Дата
01-01-1970 г.
Към дело
6/2010

СТАНОВИЩЕ
на съдията Благовест Пунев по к.д. № 6/2010 г.

Споделям съображенията за недопустимост на внесеното чрез главния прокурор искане по чл. 112 от Закона за избор на народни представители (ЗИНП), направено от централното ръководство на Политическа партия “Движение за права и свободи” за обявяване незаконността на избора на народните представители Георги Цвятков Терзийски, Венцислав Василев Върбанов и Румен Стефанов Стоилов, обявен с решение № 256/19.2.2010 г. на ЦИК. Намирам, че е необходимо да се отбележи като допълнително съображение в тази насока, че не е налице валидно искане на орган по чл. 150, ал. 1, което може да възбуди производство пред Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 7 от Конституцията.
Този проблем възниква поради обстоятелството, че с препращата норма на чл. 66 от Конституцията, изборите за Народно събрание могат да се оспорват по реда, определен със закон – това в случая е ЗИНП, който в чл. 112 предвижда, че това може да стане по искане на ръководствата на заинтересованите политическа партия или коалиция или кандидат за народен представител чрез органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията. В тази хипотеза искането изхожда от субекти, които не попадат между изрично посочените в цитирания конституционен текст.
Поради това, че със закон не може да се променя установения модел на конституционно правосъдие, който не допуска пряката конституционна жалба на заинтересованите страни, а възлага на определени държавни органи правото на такава инициатива, в чл. 112 ЗИНП е предвидено че субектите, които имат правен интерес от оспорване на изборните резултати –ръководствата на политическите партии и коалиции и кандидатите за народни представители – не могат директно да сезират Конституционния съд. Това те могат да извършат чрез органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, между които е и главния прокурор, препратил в случая искането на ръководството на ДПС до съда.
Действайки по този начин, той сам си е отредил пасивната роля на негов приносител, без да упражни правомощието си по чл. 150, ал. 1 от Конституцията като направи аргументирано искане от свое име, в което да се имплантира това на субектите по чл. 112 ЗИНП. Избраният начин на процедиране е удобен от популистко гледище, но е неиздържан конституционно, защото органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията само след извършена държавническа преценка не само за допустимостта, но и за вероятната основателност на искането на заинтересованите от изхода на изборите субекти, трябва да изготвят собствено искане до съда относно незаконността на проведените избори. Само такова искане би могло да инициира производство по чл. 149, ал. 1, т. 7 от Конституцията пред Конституционния съд. Това е действителния разум на разпоредбата на чл. 112 ЗИНП, мотивиран с рационалния аргумент да се избегне пролонгиране във времето на изборните спорове и предотврати произтичащата от това политическа нестабилност поради оспорената легитимност на изборните резултати.
В настоящия случай такава преценка изобщо липсва и то не само относно съдържателната му страна, но и досежно неговата допустимост. Това е така защото с искането на ръководството на ДПС се цели пререшаване на вече разрешения със сила на пресъдено нещо изборен спор с решението по к.д. № 10/2009 г., което е пречка за повторното му отправяне до Конституционния съд съгласно чл. 21, ал. 5 от Закона за Конституционния съд.
В този си вид липсва изходящо от орган по чл. 150, ал. 1 от Конституцията искане със сезиращ ефект, защото е налице само това на субектите по чл. 112 ЗИНП, които не разполагат с правомощие да възбудят конституционно производство. Поради това и на това основание то трябва да се отклони като недопустимо, тъй като не отговаря на изискванията за валидност.

Съдия: Благовест Пунев