ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Цанко Хаджистойчев
Особеното мнение се отнася за решението в частта му, с която се уважава искането и се обявява за противоконституционна разпоредбата на чл.61, ал.1, т.5 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) - ДВ, бр.58 от 1996 г. Несъгласието ми с тази част на конституционното решение е продиктувано главно от следното:
Разпоредбата не е противоконституционна. Според решението тя противоречи на чл.60 от Конституцията, защото основният закон не предвиждал възможността за "едновременното налагане на утежнения от страна на държавата, които нямат характера на данък, щом приходите не са предназначени за държавния или общинските бюджети". Прието е, че не може дори чрез закон да се установяват тежести в полза на фондове. Фондове могат да се създават, ако те "набират средствата си по доброволен или вътрешноведомствен път".
Не смятам това схващане за приемливо.
С чл.60 ЗФВС е създаден Държавен фонд за подпомагане на физическото възпитание и спорта, чиято цел е да насърчава развитието на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм в Република България. Обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 61, ал. 1, т.5 определя един от източниците на този фонд - вноски върху постъпленията от хазартните игри. Спорът обаче не е за източниците, а се заключава в принципния въпрос: допустимо ли е от гледище на конституционния контрол създаването на държавни фондове.
Изразеният в решението на съда отрицателен отговор е неоснователен. Конституционна забрана за създаване на фондове няма. Най-малко такава забрана може да бъде изведена от разпоредбата на чл.60 от Конституцията, която поначало е неотносима за случая. Дотолкова, доколкото средства за държавни фондове могат да бъдат разглеждани като фактически данъчни утежнения, както ги сочи искането, изискването да се установяват само със закон е налице. Затова не случайно самото искане на главния прокурор за чл. 61, ал. 1, т. 5 ЗФВС не се позовава на посочената конституционна разпоредба и не съдържа твърдения за нарушаването ѝ.
Обратната теза, а не застъпената в решението, намира своята опора и аргументация в Конституцията. Конституционният законодател, като свързва спорта и туризма със здравето на гражданите, предвижда изрично финансиране на здравеопазването както от държавния бюджет, така и от други източници, определени със закон - чл.52, ал.2 и 3 от Конституцията. Оттук следва, че спортът и туризмът могат да разходват парични средства от различни източници, включително извънбюджетни приходи, сиреч и средства на държавни фондове, набрани по установен от закона ред.
Възможността и конституционната допустимост за образуване на фондове с национално значение, какъвто несъмнено представлява създаденият с чл.60 ЗФВС фонд, произтичат и от тяхната връзка с държавния бюджет. Те са регламентирани със Закон за устройството на държавния бюджет (ДВ, бр.67 от 1996 г.), който урежда освен бюджетния процес и режима на извънбюджетните средства. С §1, т. 11 от допълнителните разпоредби е дефинирано, че "Фонд" е финансово-правна форма, чрез която се регламентират извънбюджетните приходи и разходи на държавните органи и бюджетни организации, и отношенията им с държавния бюджет във връзка със задачи от национален характер. Това решението също пропуска, иначе разбирането за "фондовете" едва ли би било същото.
В заключение Държавният фонд за подпомагане на физическото възпитание и спорта, създаден с оглед повелята на чл. 52, ал. 3 от Конституцията за насърчаване развитието на спорта и туризма от държавата, не може да бъде третиран за противоконституционен.
Ето защо във връзка с това подписах решението относно чл. 61, ал. 1, т. 5 ЗФВС с особено мнение.