Вид на акта
особено мнение и становище по решение
Дата
11-02-1997 г.
Към дело


Особено мнение на съдията Александър Арабаджиев

Подписал съм с особено мнение Решение № 4 от 11 февруари 1997 г. по к.д. № 29/96 г., с което е уважено искането на главния прокурор и са обявени за противоконституционни чл.60, ал.1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове в частта "по-късно от 14 дни преди изборния ден и", и чл.66, ал.3 от Закона за местните избори в частта "по-късно от 7 дни преди изборния ден и".

Несъгласието с възприетото от Конституционния съд (КС) разрешение е обусловено от различния подход към поставения пред КС въпрос.

Забраната за публикуване на (непубликувани) резултати от допитвания до общественото мнение по повод на избори след определен момент, предшестващ изборния ден, не може да се свърже пряко с правото да се разпространява и получава информация по чл.41, ал.1 от Конституцията, респ. с ограниченията, на които това конституционно право може да бъде подложено съгласно изр.2 на ал.1 на чл.41. Впрочем, сред изброените в тази конституционна разпоредба основания за ограничения не фигурира пряко възможност за свеждане на разглежданата забрана до срокове, възприети като "справедливи" в решението на КС.

Оспорената забрана има място независимо от нейните времеви параметри в контекста на законодателно регулиране на избирателния процес. Цел на това регулиране е да осигури условия за "формиране и изразяване на политическата воля на гражданите" (чл.11, ал.3 от Конституцията) и за упражняване на избирателното право в съгласие с чл.10 от Конституцията.

Не може да се отрече, че допитванията до общественото мнение могат да съдържат определена информация за съответните електорални нагласи към даден момент. Ценността на тази информация в съдържателен аспект се определя от съвършенството на използваните методики и от добросъвестността при тяхното прилагане. Същевременно въпросната информация се вкарва в публичното пространство от субекти, които може и да не са преки участници в изборния процес. Независимо от подбудите, поради които такава информация се събира и разгласява, самата тази дейност е присъща на структури на гражданското общество въобще и в този смисъл не може да й бъде отказано да бъде осъществявана. Не може обаче също така тя да не бъде подложена на законови ограничения, които са предизвикани от съображения, свързани с провеждането на изборния процес.

В този смисъл въпреки всички възможни уговорки за същността на резултатите от допитванията до общественото мнение като "информация" на публикуването на тези резултати не може да се гледа като на информация въобще и то да се позволява или ограничава единствено на плоскостта на чл.41, ал.1 от Конституцията.

Ето защо намирам, че законодателят е компетентен да определи един или друг момент, приет от него като оптимален, след който публикуването на резултати от допитвания до общественото мнение би оказало недопустимо въздействие върху електоралните нагласи. От своя страна, подлагайки на преценка за конституционосъобразност законодателното разрешение, КС трябва да установи, че въведеното ограничение е явно неразумно или изцяло произволно, за да го обяви за противоконституционно. Основания за такъв извод обаче липсват и поради това няма основания и за разрешението, според което именно 24-часовият срок преди изборния ден представлява разумния баланс между правото да се разпространява информация и съображенията за неговото ограничаване.

Достатъчен аргумент в това отношение е разнообразието в подхода на различни държави, данни за което по делото има и което показва, че кръгът от съображения при разрешаването на този въпрос не може да бъде сведен единствено на плоскостта на чл.41, ал.1 от Конституцията. В този смисъл и самото решение на КС не отчита и не преценява всички възможни опции пред законодателя, така че и преценката за конституционосъобразния баланс е непълна.

В този смисъл тази преценка се явява недопустимо абстрактна. С оглед на дискрецията, с която законодателят безусловно разполага, контролът за конституционосъобразност от страна на КС трябва да вземе предвид факторите, които са отчетени при нейното (на дискрецията) упражняване в рамките на предоставеното му пространство, в които да прави своята преценка. Единствено на основата на анализа на тези конкретни фактори може да се направи извод дали законодателят е останал в рамките на свободната преценка или ги е надхвърлил. Ако не се постъпи така, подходът на самия КС би бил необоснован, абстрактен и непозволяващ да се защити едно предпочетено разрешение при съпоставката на различни конституционно значими интереси. В процеса (и в контекста) на провеждането на избори водещо е изискването изборите да бъдат "честни", т.е. да се осигури "общо, равно и пряко избирателно право" (чл.10 от Конституцията). Информацията във връзка и по повод на избори трябва да обслужва това изискване; то определя и пределите, в които подлежи на защита правото да се получава и разпространява информация във връзка с изборите.