Решение № 26 от 15 октомври 1998 г.
Р Е Ш Е Н И Е № 26
София, 15 октомври 1998 г.
конституционно дело № 27/1998 г.,
съдия-докладчик Георги Марков
(Обн., ДВ, бр.121 от 20 октомври 1998 г.)
С ъ с т а в: Живко Сталев – председател, Асен Манов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Неделчо Беронов, Димитър Гочев, Стефанка Стоянова, Иван Григоров, Тодор Тодоров, Александър Арабаджиев, Георги Марков - докладчик
Делото е образувано по искане на главния прокурор за установяване противоконституционността на § 6, ал.6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП) в частта относно думите “както и в случаите на взето решение за приватизация”. Атакуваната разпоредба е създадена с § 33, т.1, б. “в” от Закона за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗИДЗППДОбП) - ДВ, бр.39/1998 г.
Главният прокурор поддържа, че са нарушени чл.4, ал.1 и чл.17, ал.1, 3 и 5 от Конституцията, тъй като са ощетени правоимащите по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти (ЗОСОИ).
С определение от 24 септември 1998 г. искането на главния прокурор е допуснато за разглеждане по същество. Със същото определение като заинтересувани страни са конституирани: Народното събрание, Министерският съвет и Агенцията за приватизация, които са представили писмени становища по делото.
В становището на Народното събрание се сочи, че въпросната разпоредба не нарушава чл.4 и чл.17, ал.1 и 3 от основния закон, тъй като тя няма обратно действие и не засяга придобита вече собственост.
Министерският съвет и Агенциятя за приватизация също считат, че атакуваната разпоредба не нарушава Конституцията, тъй като само посочва начина на обезщетяване на правоимащите по ЗОСОИ, без да засяга придобито право на собственост.
Конституционният съд след преценка на доводите, изтъкнати в искането и становищата на заинтересуваните страни и представените по делото писмени доказателства, приема следното:
С атакуваната част от разпоредбата на ЗППДОбП се предвижда в случаите на взето решение за приватизация на търговски дружества, в чийто капитал са включени движими и /или недвижими вещи, собственост на правоимащи по ЗОСОИ, последните да се обезщетяват с акции или дялове на дружеството, или с компенсаторни записи по реда на същия закон.
Конституционният съд е имал вече възможност да се произнесе, че реституцията на имущества не е уредена в Конституцията - Решение № 15/1998 г. по к.д. № 12/1998 г. Тя не може да бъде третирана като основно право на гражданите или пряко задължение на държавата, произтичащо от основния закон. Дали да бъде проведена и в каква форма, както и за какви имоти, са въпроси на законодателна преценка на целесъобразност, разбира се, в рамките на принципите и изискванията на Конституцията.
Законодателят в случая не е лишил от обезщетяване правоимащите по ЗОСОИ, а е предвидил специален начин за тяхното бъдещо обезщетяване, предвид на обстоятелството, че е налице решение за приватизация на съответното търговско дружество. Това обезщетяване става по един от способите, предвидени в самия ЗОСОИ, а именно с акции или дялове на дружеството, или с компенсаторни записи.
Следва да се отбележи, че самото решение за приватизация се предшества от годишна програма за приватизация, одобрена от Министерския съвет и внесена в Народното събрание до 31 октомври на предходната година (програмата предшества ЗОСОИ), която се приема от парламента преди приемането на Закона за държавния бюджет (чл.2, ал.1 и 3 ЗППДОбП). Ето защо право на законодателя (с оглед на заварени приватизационни правоотношения и придобити права от трети лица) е да уреди начина на бъдещото обезщетяване на правоимащите, чиито имущества са били отчуждени преди десетилетия.
Твърдението на главния прокурор, че се отчуждава принудително собственост, не може да бъде споделено. Въпросната разпоредба няма обратно действие и не се отнася за обезщетени вече собственици, а действа занапред и урежда бъдещото обезщетяване на правоимащите след приемането й.
Очевидно атакуваната част от разпоредбата на § 6, ал.6 от преходните и заключителните разпоредби на ЗППДОбП не противоречи нито на чл.4, ал.1 и чл.17, ал.1, 3 и 5 от Конституцията, нито на която и да била друга нейна разпоредба.
По изложените съображения и на основание чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията Конституционният съд
Р Е Ш И:
Отхвърля искането на главния прокурор за установяване противоконституционността на § 6, ал.6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, създадена с § 33, т.1, б.”в” от Закона за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия – ДВ, бр.39/1998 г., в частта относно думите “както и в случаи на взето решение за приватизация”.