решение

при участието на секретар-протоколиста Енита Еникова разгледа в закрито заседание на 2 юли 1998 г. конституционно дело №19/1998 г., докладвано от съдията Георги Марков.

Делото е образувано на 22.05.1998 г. по искане на главния прокурор за установяване противоконституционността на някои разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗИДЗДДС) - ДВ, бр. 51/1997 г., и от Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИДЗДДС) - ДВ, бр. 111/1997 г., а именно:

      - от Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 51/1997 г.): §2, т. 1 в частта относно добавката в края на чл. 14, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС): §3, т. 1, §3, т. 2 относно отмяната на чл. 16, ал. 3 ЗДДС, §16, §17, §18 и §19 от Преходните и заключителните разпоредби;

      - от Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 111/1997 г.): §13, §15, т. 2, §15, т. 3 в частта, с която се създава нова ал. 5 в чл. 16 ЗДДС и §52 от Преходните и заключителните разпоредби.

С определение от 9.06.1998 г. искането е допуснато за разглеждане по същество. Със същото определение като заинтересувани страни по делото са конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на финансите, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара и Съюзът за стопанска инициатива на гражданите.

В изпълнение на предоставената им възможност, писмено становище по искането са изразили Народното събрание, Министерският съвет, министърът на финансите, Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата. Допълнително становище е постъпило и от главния прокурор.

        В становищата на Народното събрание, на Министерския съвет и на министъра на финансите се поддържа, че искането е неоснователно, тъй като въпросните законодателни изменения не са неконституционни. Сочи се, че е нецелесъобразно доброволното регистриране по ЗДДС, тъй като при тази възможност голям брой лица са ползвали данъчен кредит, без да начисляват съответния данък.

Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата намират искането за основателно, тъй като е нарушен чл. 19, ал. 2 от основния закон и атакуваните законодателни текстове създават сериозни препятствия пред малкия и среден бизнес.

Конституционният съд, след преценка на доводите, изтъкнати в искането и становищата на заинтересуваните страни и представените по делото писмени доказателства, приема следното:

С §2, т. 1 ЗИДЗДДС (ДВ, бр. 51/1997 г.) и §13 ЗИДЗДДС (ДВ, бр. 111/1997 г.) се създава нова редакция на чл. 14, т. 1 ЗДДС. Според същата по ЗДДС може да се регистрира и лицето, чийто облагаем оборот е до 75 милиона лева, но само ако за последните 12 месеца преди текущия е извършило сделки за износ, които не са освободени, на стойност повече от 50 млн. лева.

Според искателя с тази нова редакция на въпросната разпоредба се отнема правото на лицата, чийто облагаем оборот е под съответния праг на регистрацията, да се регистрират по ЗДДС по свой избор, както е било преди атакуваните законодателни изменения и допълнения. Сочи се, че по този начин те нямат право на данъчен кредит по чл. 24 ЗДДС, ще се окажат в положението на крайните потребители – реални платци на този косвен данък, а това ще изтласка от оборота на стоки и услуги дребните и средните производители и търговци. Оттук е нарушено и изискването на чл. 19, ал. 2 от Конституцията, според което законът трябва да създава и гарантира на всички граждани еднакви правни условия за стопанска дейност.

В редица свои решения Конституционният съд е приел, че от изключителната компетентност на Народното събрание е да въвежда данъци като бюджетни приходи, да определя техния размер и субектите на данъчното облагане – решение №12 по к.д. №12/1994 г., решение №9 по к.д. №2/1997 г. В рамките на законодателната целесъобразност и своята данъчна политика парламентът е властен да преценява тежестта на данъците, да въвежда данъчни облекчения и утежнения, стига това да става по законодателен ред – чл. 60, ал. 2 от Конституцията.

      Право на Народното събрание е да реши определена категория лица при определени условия да не се регистрират по глава трета ЗДДС. С това законодателно решение не се нарушават конституционни принципи, включително и разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от основния закон. Създаването на еднакви правни условия за стопанска дейност не означава еднакъв данъчен режим за всички, които извършват стопанска дейност, сделки и услуги, предвид чл. 60, ал. 2 от Конституцията. В зависимост от характера и предмета на сделката и услугата, и достигането на определен размер на оборота на парични средства от съответната стопанска дейност законодателят е в правото си да определи субектите, подлежащи на данъчна регистрация по ЗДДС. Дали да се приеме правото на доброволна регистрация по ЗДДС или не, е въпрос, който суверенно се решава от законодателния орган.

     В случая, видно от мотивите към законопроектите за изменение и допълнение на ЗДДС, парламентът е приел, че възможността за регистрация по този закон по желание на лицата с оборот под съответния праг следва да отпадне, защото затруднява данъчната администрация и намалява ефективността от данъчните постъпления. Тази преценка е от компетентност единствено на Народното събрание.

     Ето защо разпоредбите на §2, т. 1 ЗИДЗДДС (ДВ, бр. 51/97 г.) и §13 ЗИДЗДДС (ДВ, бр. 111/97 г.) може да са стопански целесъобразни или не, но не са противоконституционни.

    На същото основание не са противоконституционни и останалите атакувани разпоредби, за които главният прокурор поддържа, че са пряко свързани с посочените две и това ги прави противоречащи на Конституцията.

  По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България Конституционният съд

Р  Е  Ш  И: 

      Отхвърля искането на главния прокурор за установяване на противоконституционността на следните разпоредби:

     - от Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 51/1997 г.): §2, т. 1 в частта относно добавката в края на чл. 14, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност: §3, т. 1, §3, т. 2 относно отмяната на чл. 16, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност, §16, §17, §18 и §19 от Преходните и заключителните разпоредби.

       - от Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 111/1997 г.): §13, §15, т. 2, §15, т. 3 в частта, с която се създава нова ал. 5 в чл. 16 от Закона за данък върху добавената стойност и §52 от Преходните и заключителните разпоредби.

Председател: Живко Сталев