През 2026 г. се навършват тридесет и пет години от създаването на държавната институция и изцяло нова конституционна и правна култура
Конституционният съд е институцията, овластена да гарантира стабилност тогава, когато политическата динамика може да създаде напрежение. Под закрилата му принципите на конституционната либерална демокрация, установени в Основния закон, заработват и започват да оформят българското правно пространство. Това заяви председателят на Конституционния съд Павлина Панова при откриването на заключителната международна конференция „Ролята на конституционните съдилища за гарантиране на правовата държава“, посветена на 35-годишнината от създаването на институцията у нас. Форумът събра в София официални представители и делегации от 31 държави от Европа, Азия и Африка.
Установяването на конституционните юрисдикции напомня, че демокрацията не е безгранична власт на мнозинството, а управление в юридически установени рамки, посочи още Павлина Панова в словото си и допълни, че Конституционният съд дава своя принос в изграждането на конституционна култура в България след създаването му през 1991 г.
В своето приветствие министърът на правосъдието Николай Найденов изтъкна, че през тези 35 години Съдът неведнъж е бил арбитър между властите, а в моменти на политическо напрежение и конституционни изпитания решенията му са баланс и гарант за опазването на държавността.
Жизненоважната роля и голямата отговорност на Конституционния съд за защита на правовата държава, демокрацията и правата на човека в България отбеляза в официалното си приветствие заместник-председателят на Венецианската комисия Ейрик Холмьовик. В София той подчерта значението на българския Конституционен съд за върховенството на правото и извън границите на страната като част от независимите конституционни съдилища в правната система на Европейския съюз.
Кун Ленартс, председател на Съда на Европейския съюз, и Матиас Гийомар, председател на Европейския съд по правата на човека, отбелязаха годишнината на българския Конституционен съд в специални видеообръщения.
Александър Корнезов, съдия в Съда на Европейския съюз, Марияна Кънчева, съдия в Общия съд на Европейския съюз и от името на Савас Папасавас, председател на Общия съд на Европейския съюз, както и Диана Ковачева, съдия в Европейския съд по правата на човека, отправиха своите приветствия по време на откриването на конференцията.
Международният форум – част от събитията, с които Конституционният съд отбеляза своята годишнина през 2026 г., акцентира върху предизвикателствата, пред които е изправена правовата държава, и ролята на конституционните юрисдикции за нейното гарантиране. Те бяха разгледани в три насоки, които бяха и основните теми на работните панели на конференцията.
Първият от тях, чийто модератор беше конституционният съдия проф. Янаки Стоилов, беше посветен на независимостта на конституционните юрисдикции.
Гюнтер Шпинер, съдия във Федералния конституционен съд на Германия, посочи, че бъдещето ще зависи не само от правилата – конституционни или неконституционни, но и от доверието на обществото в институцията.
Председателят на Конституционния съд на Румъния Елена-Симина Танасеску акцентира върху спазването на върховенството на закона, което не може да се сведе до формалните разпоредби на Конституцията и закона, а предполага също конституционно поведение и взаимно уважение между институциите.
Дани Питърс, съдия в Конституционния съд на Белгия, посочи, че безпристрастността на институцията се гарантира в значителна степен чрез балансираното представителство на различните политически течения и че от отделните съдии се очаква абсолютна лична безпристрастност.
Вторият панел „Зачитане и изпълнение на решенията на Конституционния съд“ беше воден от конституционния съдия Галина Тонева.
Емануела Наварета, съдия в Конституционния съд на Италианската република, посочи, че институцията усъвършенства инструментите, с които разполага, с оглед на ефективна защита на конституционните принципи и лоялно сътрудничество с парламента и общите съдилища.
Дженти Ибрахими, съдия в Конституционния съд на Република Албания, допълни, че Конституцията не съществува във вакуум, а е в сложна връзка с обществото, което се стреми да управлява.
Милош Мадяр, съдия в Конституционния съд на Словашката република, изтъкна, че без зачитане на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права конституцията или международният договор, върху които формално се основават правомощията на съдилищата, не са нищо повече от лист хартия.
Роналд Фабер, заместник-член на Конституционния съд на Австрия и съдия във Върховния административен съд на Австрия, представи австрийския конституционен модел.
Третият панел „Практика на конституционните съдилища в условия на криза“ беше воден от конституционния съдия Невин Фети.
В своето изложение Катя Шугман Стъбс, съдия в Конституционния съд на Република Словения, посочи, че във времена на кризи конституционните съдилища трябва да поставят пределите пред устрема за прекомерно ограничаване на конституционните права.
Томас Давулис, председател на Конституционния съд на Република Литва, очерта практиката на институцията по време на няколко вида кризи и уточни, че Съдът успява да постигне справедлив баланс между конкуриращи се ценности, а конституционната доктрина продължава да се развива.
Андраш Пати, съдия в Конституционния съд на Унгария, представи своя доклад относно дилеми при кризисни ситуации и примери от практиката на институцията. Той посочи, че в условията на извънредно положение или криза няма само едно конституционно решение.
В своето изложение Меергул Бобукеева, съдия в Конституционния съд на Киргизката република, акцентира върху факта, че при изключителни обстоятелства решения на институцията в ускорен порядък са допустими, но следва да има наистина обективни основания за това.
В рамките на конференцията Конституционният съд на България подписа меморандуми за сътрудничество с Конституционния съд на Монголия и с Конституционния съд на Хашемитско кралство Йордания.
