На свое заседание на 27.11.2025 г. Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело №7/2025 г., докладвано от съдия Атанас Семов.
Съдът отхвърли искането на Административния съд – София-град, 20-и касационен състав, за установяване на противоконституционност на чл. 79б, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (обн. ДВ, бр. 92 от 1969 г., посл. изм. и доп. бр. 64 от 2025 г.; ЗАНН).
Оспорената разпоредба на ал. 2 на чл. 79б ЗАНН (обн. ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) предвижда, че „[в] случаите по ал. 1 наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. В случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63г“. Разпоредбата на ал. 1 на чл. 79б ЗАНН (обн. ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), към която препраща разпоредбата на ал. 2, предвижда, че „[в] случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата“.
Оспорената разпоредба може да се приложи единствено при изпълнение на предвидените в ал. 1 кумулативни условия: „нежелание“ на нарушителя да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, манифестирано именно чрез заплащане от него (или по негово възлагане или доказано съгласие) на 80% от наложената му глоба и извършване на това заплащане в 14-дневен срок от връчването на наказателното постановление (какъвто е и срокът за обжалване). При неизпълнение на което и да било от тези кумулативни условия разпоредбата на ал. 2 не може да породи правни последици. Поради това са неотносими съображенията за ограничаване на правата на нарушителя в случаите, в които плащането е извършено от различно от него лице без негово желание за това и не препятства възможността за търсене от нарушителя на съдебна защита.
Оспорената разпоредба урежда само правна възможност, която зависи изцяло от преценката на лицето, посочено в наказателно постановление като извършител на нарушение. Тази преценка може да се формира в разумен срок (14-дневен, колкото е и срокът за обжалване) и свободно, вкл. след правна консултация, ако лицето сметне, че му е необходима.
Решението е прието с 9 гласа „за“ и особено мнение на съдиите Галина Тонева и Орлин Колев.
В заседанието участваха единайсет конституционни съдии.
Пълният текст на решението – https://www.constcourt.bg/bg/act-10203