Докладчик
Асен Манов
Подател на искането
49 народни представители от ХХХVІІІ Народно събрание

Предмет на искането

Установяване на противоконституционност на Закона за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция, и на Протокола за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция

образуване на дело:
определение по допустимост:
становища на заинтересувани страни и правни мнения:

Решение - 9

Както всички закони в страната, така и ратифицираните международни договори подлежат на контрол за конституционност съгласно чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията. Обстоятелството, че в т.4 на същия текст е предвидена възможността съдът да се произнася за съответствието на сключените международни договори с Конституцията преди ратификацията им, не изключва правото на съда да се произнася по тяхната конституционност и след ратификацията им. Точка 4 не ограничава правомощията на съда по т.2 на чл.149, ал.1 от Конституцията, а ги допълва. С нея е създадена възможност за предварителен контрол за конституционност преди международният договор да е предложен за ратификация и за утвърждаването му като акт със силата на закон. И когато тази възможност не е била ползвана, няма пречка въпросът за конституционността на международния договор да бъде повдигнат чрез атакуване на акта за ратифицирането му на основание чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията. Ратификационният (утвърждаващият) закон инкорпорира утвърдения международен договор, поради което двата трябва да бъдат разглеждани като един цялостен акт, който може да бъде оспорван като противоконституционен във всичките му части. Евентуалната противоконституционност на международния договор прави противоконституционен и акта за ратификацията му. В изложения смисъл Конституционният съд отстъпва от досегашното си разбиране, изразено в Определение № 2 от 27 юли 1995 г. по конституционно дело № 16/95 г., според което след ратификацията на международен договор подлежи на контрол за конституционност само ратификационния акт, не и международния договор. С чл.85, ал.1 от Конституцията са установени изчерпателно само международните договори, които задължително подлежат на ратификация от Народното събрание. Няма пречка извън тях Народното събрание да прецени и да реши да ратифицира и друг международен договор, който не е от категорията на тези, посочени в т.1-8 на същия текст. В това отношение липсва конституционна разпоредба, която да ограничава Народното събрание в неговата дейност.